Шпионинът, който не беше шпионин
Стотина книги от персоналната библиотека на някой си Джон Пийт, които купих в прашен берлински антиквариат ме водиха до забележителната, само че забравена история на този английски публицист от времето на Студената война, другар на Джон льо Каре и първообраз на основния воин в шпионския трилър на Фредерик Форсайт " Досието Одесса ". Пийт твърди, че е бил разузнавач за руснаците, само че истина ли е това? В хода на текста са проучени немски архиви, интервюирани са голям брой хора, познавали Пийт.
На 12 юни 1950 година един английски публицист в Западен Берлин се трансформира в легенда на Студената война. 34-годишният Джон Пийт застава пред навалица от повече от 200 интернационалните публицисти, събрали се в бившето Министерство на пропагандата на Хитлер, което по това време обитава Държавната осведомителна работа на Източна Германия. Залата, в която Йозеф Гьобелс единствено допреди няколко години провежда брифинги за нацистките медии, се пръска по шевовете. Никой не знае каква е новината, която следва да бъде обявена, с изключение на Джон Пийт. Всъщност новината е самият той.
" Не мога да вземам участие повече в насърчаването на милитаристичните настроения, които заплашват освен Съветския съюз, само че и националните демокрации. Настроения, които са на път да трансфорат родината ми Англия в безпомощна американска колония ", обръща се към тълпата сходният на гарга Пийт, на съвършен немски с благороден британски акцент. " Ето за какво взех решение да напусна работата си в Западен Берлин и да се преместя в Източен Берлин, каквито и да са последствията за мен от това ми деяние. "
Речта продължава с обвинявания към Запада. Той твърди, че превъоръжаването на Западна Германия, въпреки и импровизирано, върви с цялостна мощ и страната създава токсичен газ и пушки. Думите провокират вълна от спокоен потрес и безпокойствие в залата.
На 13 август се навършват 60 години от началото на градежа на Берлинската стена, един от най-известните знаци на студената война. Стената разделя Западен и Източен Берлин, и в по-широк проект Западна Германия и Германска демократична република, до 9 ноември 1989 година
На 12 юни 1950 година един английски публицист в Западен Берлин се трансформира в легенда на Студената война. 34-годишният Джон Пийт застава пред навалица от повече от 200 интернационалните публицисти, събрали се в бившето Министерство на пропагандата на Хитлер, което по това време обитава Държавната осведомителна работа на Източна Германия. Залата, в която Йозеф Гьобелс единствено допреди няколко години провежда брифинги за нацистките медии, се пръска по шевовете. Никой не знае каква е новината, която следва да бъде обявена, с изключение на Джон Пийт. Всъщност новината е самият той.
" Не мога да вземам участие повече в насърчаването на милитаристичните настроения, които заплашват освен Съветския съюз, само че и националните демокрации. Настроения, които са на път да трансфорат родината ми Англия в безпомощна американска колония ", обръща се към тълпата сходният на гарга Пийт, на съвършен немски с благороден британски акцент. " Ето за какво взех решение да напусна работата си в Западен Берлин и да се преместя в Източен Берлин, каквито и да са последствията за мен от това ми деяние. "
Речта продължава с обвинявания към Запада. Той твърди, че превъоръжаването на Западна Германия, въпреки и импровизирано, върви с цялостна мощ и страната създава токсичен газ и пушки. Думите провокират вълна от спокоен потрес и безпокойствие в залата.
На 13 август се навършват 60 години от началото на градежа на Берлинската стена, един от най-известните знаци на студената война. Стената разделя Западен и Източен Берлин, и в по-широк проект Западна Германия и Германска демократична република, до 9 ноември 1989 година
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ