Стопкадри бТВПроговори братът на издирваната от шест години криптокралица Ружа

Стопкадри бТВ

Проговори братът на търсената от шест години криптокралица Ружа Игнатова. Той разкри по кое време за финален път се е видял със сестра си и кой е бил най-тежкия миг за него в американския затвор.

Ето по-важното от това, което сподели Константин Игнатов пред Светлозара Лазарова в „ Преди обед “:

„ Първо желая да призна, че когато преди една година се върнах в България, ме беше позор да се демонстрирам на открито. Заради това дълго отказвах това изявление. Всички знаеха, че съм работил за лъжливата компания на моята сестра Ружа, а по-късно имах един престой от три години в американски затвор. След това имах и две години под домакински арест, и с един GPS на крайници ми.

Иначе, в случай че се върна обратно в детските ми години, аз не съм бил лишаван от нищо. На 4 години с родителите и сестра ми се преместихме в Германия и заживяхме в Южна Германия в едно малко градче. Там съм учил и откакто се приключих учебното заведение, родителите ми се върнаха в България.

Аз останах там да последвам и след първото ми висше, което взех, станах преподавател по немски и британски, стопанска система и политика. Работих първо като преподавател, само че не беше каквото желая и съм очаквал.

След това се захванах с второ висше обучение - здравен мениджмънт, и работих в банка. След това приключих и счетоводство като трето висше обучение. Работих в дистрибуцията на една огромна компания за коли и бях диетолог като личен бизнес.

През 2017 година моята сестра ми се обади и ми предложи да работя като нейн помощник, да правя нещо административно, да оправям нейните полети, да й оказвам помощ с пътуванията и сходни неща. Така стартира всичко, защото Германия въпреки всичко нямах семейство и постоянно нещо ми липсваше. Нямах празник и през година си виждах родителите. Просто послушах сърцето си, взех двете кучета и един куфар, и се върнах в България.

Започнах работа при сестра ми няколко години след основаването на компанията й. Нямах обаче нищо общо с тези нейни продажби, аз просто проведох полетите и сходни неща, до момента в който тя беше тук. В медиите се писа, че съм представлявал компанията на азиатския пазар, само че това се случи, откакто тя изчезна и в един миг нейните сътрудници желаеха някой да успокоява хората. Затова мен просто ме използваха като лице.

За финален път видях сестра си един ден преди да изчезне през 2019-а. Бяхме в нейната къща, тя ми сподели, че напълно скоро ще се върне, всичко ще е окей и всичко ще се оправи. Аз й имах вяра, и мислех, че тя ще пристигна и ще ме вземе. Вярвах и на сътрудниците й, и по тази причина направих някои презентации по света.

Аз самият тогава не знаех, че тази криптовалута съществува и в никакъв случай не се бях уведомил както би трябвало за криптовалути. За мен това беше една компания, в която работих други неща. Разбирам обаче хората, тъй като те на първо време съдят по това, че аз съм брат на Ружа, и се чудят по какъв начин е допустимо да не зная някои работи за нейната активност.

През март 2019-а ме арестуваха в Щатите, след което три години лежах в няколко разнообразни затвори с оптималната сигурност. След това имах две години с един GPS на крайници и не можех да напущам страната, защото бях под наблюдаване. Сега доста съм се фокусирал върху новия ми живот, на дребното каквото всеки ден се случва и на детето ми се веселя, и се пробвам да не виждам толкоз обратно.

Нещо, което хората не знаят, е, че сега, в който делата против мен започнаха, ми предстоеше най-важното нещо за всеки човек, защото бях разбрах, че ще ставам татко. Две седмици по-късно, да влезеш в ареста, знаейки, че след няколко месеца ще станеш татко, без да знаеш дали ще може да видиш детето си, бе най-трудното от самото начало за мен. Защото, каквото виждаме в пандиза, каквото се случва, с него човек се оправя, с бедност, с нямане, с всичко. Ама да изпуснеш първите години на първото си дете, да не можеш да го видиш като бебе, в никакъв случай да не може да го вземеш ръце, това е нещо, което доста тежи и оставя много белези по душата.

В пандиза бях бял европеец и трябваше да се оправям. Там имаше доста принуждение, имаше убийства, такива работи имаше всеки ден. И въпроса е дали ще може да оцелееш  психически и физически, това бе всекидневието... “