Светослав Иванов сравни провалените преговори за кабинет с носа на Пинокио
Стопкадър бТВ
Светослав Иванов изригна с жесток коментар след провалените избори за кабинет сред ГЕРБ и ПП-ДБ, което значи, че ще има предварителни парламентарни изори.
Ето какво съобщи по този мотив журналистът на бТВ:
Дами и господа, това се случва с всички договаряния, които стартират с ултиматуми и са най-големият зложелател, в случай че някой от договарящите страни не се готви за война.
А нови избори ще наподобяват на същинска война, само че не като борба в която съперниците ще имат ясни позиции като някакво политическо раздвояване на личността. Защото, в случай че приемем, че държавно управление няма да има поради провалените договаряния, по какъв начин по-късно тези партии ще вършат акция с презумпцията, че след изборите евентуално още веднъж ще договарят.
Точно както в известния абсурд на Пинокио. Представете си, че той споделя: Носът ми порасна преди малко. Ако това е истина, затова той е излъгал, тъй като всички знаем, че носът му пораства единствено когато лъже. Ако пък не е излъгал и носът му в действителност е пораснал, тогава той не пораства единствено, когато лъжеш. Объркахте ли се?
Същото се случва сега и на политическата сцена. Кой лъже и чий нос ви се коства пораснал? Когато Мария Габриел е споделила, че няма да внесе състав на проектокабинет, само че в последна сметка направи тъкмо това, или когато Борисов съобщи, че не бил влизал в диалози с Движение за права и свободи и не се е опитвал да ги включи в разпределянето на регулаторите, или когато Асен Василев сподели, че за промяна на Тагарев по време на договарянията въобще не е ставало и дума. Объркахте ли се?
Проблемът при парадоксите е, че те са свързани с въпроси, на които отговорите водят до един и същи резултат, и от които още веднъж произлизат същите въпроси и надлежно същите отговори.
Когато се стигне до такава обстановка в политиката, потъваме в още повече парадокси. Вие сте на ход, прозвуча и от двете партии в края на седмицата. Тоест, в случай че едната партии чака от другата партия да направи ход, а втората чака същото от първата, никой няма да направи ход.
Истинска задънена улица, от която доста мъчно може да се излезе, с изключение на при разбъркване на преговорните позиции, което е допустимо единствено посредством нови избори.
Но тук поражда идващия абсурд: Кой ще е отговорен за предварителните избори? Едната коалиция ще упреква другата, че договарянията били взривени, а вторите ще сочат с безусловно същите обвинявания първите, до момента в който за гласоподавателите и на двете коалици и двете изказвания ще са истина, и в това време неистина и още веднъж загуба на време. Същите въпроси, същите отговори и евентуално същия резултати.
В този смисъл не знам дали осъзнаваме сега, че ставаме очевидци на политически хайлайф, който доста, но доста съществено губи времето нацяло едно потомство, а когато някой ти губи времето, няма метод да му простиш, което води до идващия абсурд - би трябвало ли сега да отиваме на нови избори.
Ако отидем на нови избори, които произведат сходен резултат, тогава въпросът ще е: Защо се е налагало да вървим на избори? Ако се получи друг резултат, тогава въпросът ще е: Защо допуснахте да отидем на избори?
И двете обединения няма да имат отговор на тези въпроси, убеждавам ви. За да не ви комплицирам, тотално ще кажа, че същинското разрязване на серията от парадокси не се крие в отговори на все същите познати до втърсване въпроси. Истинското разрязване се крие в предотвратяването на тези парадокси, само че се притеснявам, че времето за това изтича и пътят оттук насетне евентуално е нова серпантина само че тотално демонтиране на огромните цели пред България и българските институции.
Светослав Иванов изригна с жесток коментар след провалените избори за кабинет сред ГЕРБ и ПП-ДБ, което значи, че ще има предварителни парламентарни изори.
Ето какво съобщи по този мотив журналистът на бТВ:
Дами и господа, това се случва с всички договаряния, които стартират с ултиматуми и са най-големият зложелател, в случай че някой от договарящите страни не се готви за война.
А нови избори ще наподобяват на същинска война, само че не като борба в която съперниците ще имат ясни позиции като някакво политическо раздвояване на личността. Защото, в случай че приемем, че държавно управление няма да има поради провалените договаряния, по какъв начин по-късно тези партии ще вършат акция с презумпцията, че след изборите евентуално още веднъж ще договарят.
Точно както в известния абсурд на Пинокио. Представете си, че той споделя: Носът ми порасна преди малко. Ако това е истина, затова той е излъгал, тъй като всички знаем, че носът му пораства единствено когато лъже. Ако пък не е излъгал и носът му в действителност е пораснал, тогава той не пораства единствено, когато лъжеш. Объркахте ли се?
Същото се случва сега и на политическата сцена. Кой лъже и чий нос ви се коства пораснал? Когато Мария Габриел е споделила, че няма да внесе състав на проектокабинет, само че в последна сметка направи тъкмо това, или когато Борисов съобщи, че не бил влизал в диалози с Движение за права и свободи и не се е опитвал да ги включи в разпределянето на регулаторите, или когато Асен Василев сподели, че за промяна на Тагарев по време на договарянията въобще не е ставало и дума. Объркахте ли се?
Проблемът при парадоксите е, че те са свързани с въпроси, на които отговорите водят до един и същи резултат, и от които още веднъж произлизат същите въпроси и надлежно същите отговори.
Когато се стигне до такава обстановка в политиката, потъваме в още повече парадокси. Вие сте на ход, прозвуча и от двете партии в края на седмицата. Тоест, в случай че едната партии чака от другата партия да направи ход, а втората чака същото от първата, никой няма да направи ход.
Истинска задънена улица, от която доста мъчно може да се излезе, с изключение на при разбъркване на преговорните позиции, което е допустимо единствено посредством нови избори.
Но тук поражда идващия абсурд: Кой ще е отговорен за предварителните избори? Едната коалиция ще упреква другата, че договарянията били взривени, а вторите ще сочат с безусловно същите обвинявания първите, до момента в който за гласоподавателите и на двете коалици и двете изказвания ще са истина, и в това време неистина и още веднъж загуба на време. Същите въпроси, същите отговори и евентуално същия резултати.
В този смисъл не знам дали осъзнаваме сега, че ставаме очевидци на политически хайлайф, който доста, но доста съществено губи времето нацяло едно потомство, а когато някой ти губи времето, няма метод да му простиш, което води до идващия абсурд - би трябвало ли сега да отиваме на нови избори.
Ако отидем на нови избори, които произведат сходен резултат, тогава въпросът ще е: Защо се е налагало да вървим на избори? Ако се получи друг резултат, тогава въпросът ще е: Защо допуснахте да отидем на избори?
И двете обединения няма да имат отговор на тези въпроси, убеждавам ви. За да не ви комплицирам, тотално ще кажа, че същинското разрязване на серията от парадокси не се крие в отговори на все същите познати до втърсване въпроси. Истинското разрязване се крие в предотвратяването на тези парадокси, само че се притеснявам, че времето за това изтича и пътят оттук насетне евентуално е нова серпантина само че тотално демонтиране на огромните цели пред България и българските институции.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ