Можем ли да познаем бъдещето. Икономиката през новата година
Стопанското държание на компании и жители е здравословният сегмент в стопанската система. Прогнозирането ѝ обаче наподобява на гадаене, а стопански рационалните хора не наложително са рационални гласоподаватели. Те поясняват стопанските развития недалновидно, сами основават или не предотвратяват политически опасности.
" В един стационарен свят се чака бъдещето да бъде като минало, само че в свят на промени бъдещето е непознаваемо за хората. "
Лудвиг Лахман, 1973 година
Последните прогнози и се разграничават значително, предвиждайки надлежно растеж от 1.6% и 0.1% от Брутният вътрешен продукт. Национален статистически институт Брутният вътрешен продукт за 2021 година с 6.3 до 139 милиарда лева Растежът спрямо 2020 година е 11.6% от Брутният вътрешен продукт.
Обясненията на опасности са доста по-подробни. Но не споделят всичко, освен тъй като „ бъдещето е непознаваемо “. Оптимистичните оценки или ще породят съмнение, или ще стимулират нереалистично държание с следващо отчаяние. Песимистичните сами по себе си пораждат неподходящи развития. Бъдещето се разказва нереално и със „ сюжети “. Българска народна банка от години показва “ветрилообразна графика “ с систематизиране на вероятностните развития в диапазон от 20 до 80% отклоняване.
Какво въпреки всичко се знае
През 2020 година спадът е подбуден от блокиране на стопанската активност, а не на загуба на капитал, човешки запас и банкрути. Запазването им е разследване на мораториума върху обслужването на заеми, въведен от Българска народна банка (за към 9.5 милиарда лева.). В по-малка степен се дължи и на държавните ограничения за поддържане на претовареност и стопанска активност (на стойност към 3 милиарда лева.).
Рецесиите наподобяват съвсем невъзможни
Стопанската инерция от съвсем 12% растеж е изискване за евентуалното нищожно стесняване на стопанската активност в края на тази и през 2023 година Ако няма банкрути или наложително закриване, ограничение на активността на огромни предприятия, рецесиите от рода на тези, които България познава от близкото минало, наподобяват съвсем невъзможни.
Според на стопанско стеснение и човешко развиване през 2022 година България е на практика на едно ниво със страните от централна и западна Европа. Същата е и групата, в която страната попада и съгласно доста други стопански съпоставения. Изключение е мястото на България в. Тук страната се подрежда дружно до страни от източна Европа и Африка.
Поведението на компаниите и жителите
„ Инфлация “ се загатва 40 пъти в есенната прогноза на държавното управление и 57 пъти в тази на Българска народна банка. Не се регистрира, че тя е честен феномен, породен от държавните управления: те усилват разноските и/или натрупат дълг, заплащанията по който не могат да финансират с налози, по тази причина те, държавните управления (политиците) притеглят на „ помощ “ централните банки. Те усилят количеството пари в послание, в отговор на което хората и компаниите стартират да купуват неща, които са дълготрайно нужни (например недвижима собственост и енергийни ресурси).
От 2021 управляващите замерят цените с повече пари на данъкоплатците
От средата на 2020 година държавните управления у нас усилват разноските. Но регистрират ролята единствено на общи и външни фактори за растеж на цените, не приказват за приноса на своята разходна политика. От 2021 година насам политиката им е проинфлационна, замерят цените с повече пари на данъкоплатците.
В тази обстановка семействата не престават да икономисват, растежът на спестяванията им през 2022 година е непосредствен до междинния ритъм за последните дванадесет години. Кредитите им са 25% от депозитите. Спестяванията се финансират с понижено ползване, без действително нарастване на междинната брутна заплата. Реално над инфлацията е единствено нарастването на пенсиите.
От средата на предходната година, в отговор на упованията за по-високи цени предприятията вземат кредите и се запасяват. Тези ресурси са основна част от растежа на Брутният вътрешен продукт през годината. Но не са вложения в главен капитал.
Политически опасности
Стопанското държание на компаниите и жителите на България продължава да бъде рационално. За разлика от икономическите решения, които оферират политическите партии и народните представители, за които тези жители са дали своят вот. Накратко и без рекламация за пълнота, ето някои доказателства.
В региона на фиска продължава замерянето на цените с пари. Ръстът на разноските е към 20%. Увеличението на бюджетните доходи е разследване на първо място на изменението на цените (непреките данъци), отчасти на растежа на заетостта и директните налози. За дълготрайни опасности даже няма план да се оценят. А те евентуално ще бъдат провокирани значително от новото законодателство и политики.
При приходите : с 140 лв. и фиксирането ѝ на 50% от междинната, въпреки и признати с огромно болшинство, са безсмислени: откакто междинната заплата не се трансформира в действително изражение, не би трябвало да се усилва МРЗ; 80 лева ще са налог приход, ще се усилят таксите за държавни услуги, постоянно са избрани съгласно МРЗ; директният бюджетен разход ще е към 0.25% от БВП; 860 хиляди самонаети остават отвън схемата, а разноските за труд на работодателите (които в последна сметка финансират МРЗ) са се нараснали към този момент със 17%.
Общите икономически политики са късогледи . Планът за възобновяване ще има принос към бюджета за тази и идната година. Но половината от вложенията в него са голословни, други са без мултиплициращ резултат и повече от половината средствата са дарения, посредством и за бюджетни организации.
Ограничаването на СО2 излъчванията от Топлоелектрическа централа следва да бъде отсрочено. България е за политиките по „ Зелената договорка “. Относително чистите централи са запас при огромни натоварвания или прекъсвания на АЕЦ. При възбраните, засягащи „ Лукойл Нефтохим Бургас “, доминира възгледът, че държавното управление може да ръководи компанията по-добре. Но не се разискват рисковете за фиска (при история на постоянни доходи по всички линии с изключение на „ налог облага “) от понижени доставки на петролни артикули за Украйна и други страни или пък за България, в случай че Москва наложи възбрана за експорт на петролни артикули за България.
Въпреки изказванията за рецесия не се подхващат ограничения
Въпреки изказванията за рецесия не се подхващат ограничения за дълготрайна предвидимост на правна благосъстоятелност, концесии, контракти и осъществяване на договорите. Не се актуализират правосъдни такси и процедури, а изключително в региона на гражданските разногласия, при неподходящи икономически развития системата може да блокира. Блокирано е доброволното осъществяване на контракти. Но за сметка на това се разисква проектозакон за „ персоналния банкрут “, с риск за спомагателен растеж на необслужените заеми.
Натрупаните директни задгранични вложения в България са над 70% от Брутният вътрешен продукт. Но в Народното събрание доминира религия в страната като „ най-хубав “ собственик. В разискванията за въвеждане на еврото даже не се загатва условието страната „ да продължи да ползва огромни промени, стартирани в правосъдната система и в битката с корупцията и проведената престъпност (…), поради смисъла им за стабилността и целостта на финансовата система “. Но партии, които са срещу чужденците, „ запада “, еврото, Европейски Съюз и НАТО натрупат престиж.
Преди 100 години Мизес открива, че „ елементарният човек е по едно и също време по-добре осведомен и по-трудно се поддава на корупция в решенията, които взема като консуматор, в сравнение с като гласоподавател на политически избори. “ България дава безчет доказателства за това просветление.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител на КС2 ЕООД.
Фейсбук конгрес Най-ново видео
" В един стационарен свят се чака бъдещето да бъде като минало, само че в свят на промени бъдещето е непознаваемо за хората. "
Лудвиг Лахман, 1973 година
Последните прогнози и се разграничават значително, предвиждайки надлежно растеж от 1.6% и 0.1% от Брутният вътрешен продукт. Национален статистически институт Брутният вътрешен продукт за 2021 година с 6.3 до 139 милиарда лева Растежът спрямо 2020 година е 11.6% от Брутният вътрешен продукт.
Обясненията на опасности са доста по-подробни. Но не споделят всичко, освен тъй като „ бъдещето е непознаваемо “. Оптимистичните оценки или ще породят съмнение, или ще стимулират нереалистично държание с следващо отчаяние. Песимистичните сами по себе си пораждат неподходящи развития. Бъдещето се разказва нереално и със „ сюжети “. Българска народна банка от години показва “ветрилообразна графика “ с систематизиране на вероятностните развития в диапазон от 20 до 80% отклоняване.
Какво въпреки всичко се знае
През 2020 година спадът е подбуден от блокиране на стопанската активност, а не на загуба на капитал, човешки запас и банкрути. Запазването им е разследване на мораториума върху обслужването на заеми, въведен от Българска народна банка (за към 9.5 милиарда лева.). В по-малка степен се дължи и на държавните ограничения за поддържане на претовареност и стопанска активност (на стойност към 3 милиарда лева.).
Рецесиите наподобяват съвсем невъзможни
Стопанската инерция от съвсем 12% растеж е изискване за евентуалното нищожно стесняване на стопанската активност в края на тази и през 2023 година Ако няма банкрути или наложително закриване, ограничение на активността на огромни предприятия, рецесиите от рода на тези, които България познава от близкото минало, наподобяват съвсем невъзможни.
Според на стопанско стеснение и човешко развиване през 2022 година България е на практика на едно ниво със страните от централна и западна Европа. Същата е и групата, в която страната попада и съгласно доста други стопански съпоставения. Изключение е мястото на България в. Тук страната се подрежда дружно до страни от източна Европа и Африка.
Поведението на компаниите и жителите
„ Инфлация “ се загатва 40 пъти в есенната прогноза на държавното управление и 57 пъти в тази на Българска народна банка. Не се регистрира, че тя е честен феномен, породен от държавните управления: те усилват разноските и/или натрупат дълг, заплащанията по който не могат да финансират с налози, по тази причина те, държавните управления (политиците) притеглят на „ помощ “ централните банки. Те усилят количеството пари в послание, в отговор на което хората и компаниите стартират да купуват неща, които са дълготрайно нужни (например недвижима собственост и енергийни ресурси).
От 2021 управляващите замерят цените с повече пари на данъкоплатците
От средата на 2020 година държавните управления у нас усилват разноските. Но регистрират ролята единствено на общи и външни фактори за растеж на цените, не приказват за приноса на своята разходна политика. От 2021 година насам политиката им е проинфлационна, замерят цените с повече пари на данъкоплатците.
В тази обстановка семействата не престават да икономисват, растежът на спестяванията им през 2022 година е непосредствен до междинния ритъм за последните дванадесет години. Кредитите им са 25% от депозитите. Спестяванията се финансират с понижено ползване, без действително нарастване на междинната брутна заплата. Реално над инфлацията е единствено нарастването на пенсиите.
От средата на предходната година, в отговор на упованията за по-високи цени предприятията вземат кредите и се запасяват. Тези ресурси са основна част от растежа на Брутният вътрешен продукт през годината. Но не са вложения в главен капитал.
Политически опасности
Стопанското държание на компаниите и жителите на България продължава да бъде рационално. За разлика от икономическите решения, които оферират политическите партии и народните представители, за които тези жители са дали своят вот. Накратко и без рекламация за пълнота, ето някои доказателства.
В региона на фиска продължава замерянето на цените с пари. Ръстът на разноските е към 20%. Увеличението на бюджетните доходи е разследване на първо място на изменението на цените (непреките данъци), отчасти на растежа на заетостта и директните налози. За дълготрайни опасности даже няма план да се оценят. А те евентуално ще бъдат провокирани значително от новото законодателство и политики.
При приходите : с 140 лв. и фиксирането ѝ на 50% от междинната, въпреки и признати с огромно болшинство, са безсмислени: откакто междинната заплата не се трансформира в действително изражение, не би трябвало да се усилва МРЗ; 80 лева ще са налог приход, ще се усилят таксите за държавни услуги, постоянно са избрани съгласно МРЗ; директният бюджетен разход ще е към 0.25% от БВП; 860 хиляди самонаети остават отвън схемата, а разноските за труд на работодателите (които в последна сметка финансират МРЗ) са се нараснали към този момент със 17%.
Общите икономически политики са късогледи . Планът за възобновяване ще има принос към бюджета за тази и идната година. Но половината от вложенията в него са голословни, други са без мултиплициращ резултат и повече от половината средствата са дарения, посредством и за бюджетни организации.
Ограничаването на СО2 излъчванията от Топлоелектрическа централа следва да бъде отсрочено. България е за политиките по „ Зелената договорка “. Относително чистите централи са запас при огромни натоварвания или прекъсвания на АЕЦ. При възбраните, засягащи „ Лукойл Нефтохим Бургас “, доминира възгледът, че държавното управление може да ръководи компанията по-добре. Но не се разискват рисковете за фиска (при история на постоянни доходи по всички линии с изключение на „ налог облага “) от понижени доставки на петролни артикули за Украйна и други страни или пък за България, в случай че Москва наложи възбрана за експорт на петролни артикули за България.
Въпреки изказванията за рецесия не се подхващат ограничения
Въпреки изказванията за рецесия не се подхващат ограничения за дълготрайна предвидимост на правна благосъстоятелност, концесии, контракти и осъществяване на договорите. Не се актуализират правосъдни такси и процедури, а изключително в региона на гражданските разногласия, при неподходящи икономически развития системата може да блокира. Блокирано е доброволното осъществяване на контракти. Но за сметка на това се разисква проектозакон за „ персоналния банкрут “, с риск за спомагателен растеж на необслужените заеми.
Натрупаните директни задгранични вложения в България са над 70% от Брутният вътрешен продукт. Но в Народното събрание доминира религия в страната като „ най-хубав “ собственик. В разискванията за въвеждане на еврото даже не се загатва условието страната „ да продължи да ползва огромни промени, стартирани в правосъдната система и в битката с корупцията и проведената престъпност (…), поради смисъла им за стабилността и целостта на финансовата система “. Но партии, които са срещу чужденците, „ запада “, еврото, Европейски Съюз и НАТО натрупат престиж.
Преди 100 години Мизес открива, че „ елементарният човек е по едно и също време по-добре осведомен и по-трудно се поддава на корупция в решенията, които взема като консуматор, в сравнение с като гласоподавател на политически избори. “ България дава безчет доказателства за това просветление.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител на КС2 ЕООД.
Фейсбук конгрес Най-ново видео
КОМЕНТАРИ