Стопанският живот в страната не трябва да замре, твърдят министрите

...
Стопанският живот в страната не трябва да замре, твърдят министрите
Коментари Харесай

Бушоните срещу икономическия шок

Стопанският живот в страната не би трябвало да замре, настояват министрите от икономическия екип на Борисов.

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ - Българските жители и бизнеси ще изпитат изострен стопански трус поради ограниченията против ковид.

- Страната влиза в рецесията с прилични финансови буфери, само че при дълготрайно блокиране на стопанската интензивност те може бързо да се стопят.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики - Затова и първите ограничения на държавното управление за поддръжка на засегнатите са по-скоро скромни, с алтернатива за още, когато има повече изясненост. Акцент 2.1%
от растежа на стопанската система на Европейски Съюз ще изчезват за всеки месец на обсада, по калкулации на ЕЦБ.

В сърцето на Европа и на триумфите й стои единният пазар - независимост на придвижването на хора, артикули, услуги и капитали. В момента всички те са блокирани с изключение може би на последните, които обаче летят под паника. Всичко това неизбежно ще създаде стопански потрес, евентуално най-силният от Втората международна война насам.

България няма по какъв начин да се изолира от това. Рестрикциите ще стресират доста бизнеси директно, а съвсем всички индиректно, което обаче не значи едва. Все повече компании ще са принудени да освобождават хора, доста към този момент изпитват ликвидна рецесия, ще последва и вълна от банкрути.

Да се планува какъв брой огромна ще е, е невероятно - незнайните по какъв начин и какъв брой дълго ще се разпростира епидемията са прекалено много. Рецесията в еврозоната (и не само) към този момент е в съвсем всяка прогноза, като само вярата е, в случай че бъде залята с милиарди евро, тя да е по-кратка и плитка. Такива към този момент се приготвят от съвсем всяко държавно управление, от Европейска комисия, МВФ и още редица интернационалните институции.

Логично, сходни упования има и към българското държавно управление - то към този момент изиска от всички бизнеси, които допускат скупчване на доста хора, да затворят. Пряката вреда за тях е забележима, само че това е единствено айсбергът, под който всичко последователно стартира да замира - поръчки, работни места, вложения, приходи, ползване. Затова и погледите в този момент са ориентирани към фискалните ограничения на държавното управление. Още повече че в режим на паричен съвет на процедура единствено то може да обезпечи финансови тласъци.

На този декор ограниченията, които стартира икономическият екип на кабинета " Борисов ", са по-скоро скромни, някои от тях и противоречиви. Все отново поръчката е, че това е единствено първа реакция и че се пазят запаси, в случай че ситуацията се утежни още повече.

Ако има добра вест, то тя е, че финансите на страната влизат в рецесията в добра кондиция, неприятната е, че сега никой не знае какъв брой дълго ще продължи тя и по-късно в какво положение ще са стопанските системи в Европа. А и идната година предстоят парламентарни избори и политическото заиграване както от страна на опозицията, по този начин и от страна на ръководещите не е изключено.

Потъването: Не дали, а какъв брой дълго

В цяла Европа дребните кафенета, кръчми и заведения за хранене първи понесоха огромната тежест на карантината. Но директно наранени са и туризмът, превозът, всички съпътстващи ги бизнеси и снабдители. " Сега не сме в деен туристически сезон, само че в случай че това продължи през летния сезон, загубите ще са обилни - непознатите туристи носят съвсем 4 милиарда евро годишни доходи за българската стопанска система. Отделно, българските туристи също ще си стоят по домовете, тъй че ще има спомагателни загуби ", споделя Георги Ангелов от институт " Отворено общество ". Според него един от главните вътрешни шокове ще пристигна от смяната в потребителското доверие - поради несигурността хората ще бъдат свръхпредпазливи, ще се въздържат да вършат огромни покупки, да вземат заеми, да влагат. " Ще се увеличи внезапно склонността към икономисване, надлежно внезапно ще падне потреблението на всичко, което не е от първа нужда. В Китай продажбите на дребно спаднаха с над 20%, а вложенията - с близо 25%. Говорим за доста по-тежък спад, в сравнение с при предходната финансова рецесия, само че да се надяваме, че ще е по-кратък ", добавя той.

" При въвеждане на сходна карантина бизнесът има ресурси за към два месеца. След това следват всеобщи банкрути на население и на компании ", споделя Любомир Дацов, някогашен зам. финансов министър. Според него до 60% от бизнеса може да банкрутира. И това е проблем освен за България, а за целия свят.

Косвен отрицателен резултат ще има и през свиването на търсенето в комерсиалните сътрудници, от които подвластен, а те са главно от еврозоната. " Един образец - всички автомобилни фабрики в Европа затварят, а в България има доста производители на части и съставни елементи за коли, тъй че и те в някакъв миг ще понижат производството или ще затворят ", предвижда Ангелов. Накратко, съвсем всеки бизнес ще е обиден, а това няма по какъв начин да не се отрази и на финансовата система по веригата.

Заради ограниченията, подхванати за ограничение на разпространяването на COVID-19, Райфайзенбанк интернешънъл разгласи, че чака " сериозна криза в еврозоната " (допуска се спад от 4% на Брутният вътрешен продукт през 2020 г.). Изчисленията на ЕЦБ пък са, че всеки месец на обсада може да понижи растежа на стопанската система на Европейски Съюз с 2.1%. Така общата прогноза е за стесняване на Брутният вътрешен продукт на съюза с 5% при " реалистичното " съмнение, че блокадите ще продължат три месеца, показва " Франкфуртер алгемайне цайтунг ", цитирайки президента на ЕЦБ Кристин Лагард.

От Института за пазарна стопанска система са създали обзор на икономическата литература по тематиката и стигат до извод, че при пандемия и тежки краткотрайни ограничения за ограничение на обществения и икономическия живот може да се чака доста тежък кратковременен удар върху стопанската система. " При по-мек сюжет на заболеваемост резултатът би бил в границите на 1% от Брутният вътрешен продукт на страната, до момента в който при по-тежък (критичен) сюжет той би достигнал 4-5% от Брутният вътрешен продукт. Имайки поради твърдите ограничения у нас, както и в Европа, упованията са по-скоро за бездънен удар - едномесечно изключително състояние даже надвишава някои от допусканията на сериозния сюжет ", показват икономистите.

И това не е всичко - даже и Китай да се върне бързо към естествения си темп, Европа и Съединени американски щати занапред се готвят да посрещнат най-лошото. Така съгласно банков анализатор този развой ще се влачи най-малко още година, което ще направи възобновяване на световната стопанска система едва, постепенно, разпокъсано и асиметрично. " Няма да има внезапно и бързо възобновяване през втората половина на годината ", споделя икономистът.

Пояси: Немалко и обичайно надути

От говоренето на премиера Бойко Борисов и на министрите с стопански профил излиза наяве, че държавното управление е по-скоро в изчаквателна позиция и не бърза да вади базуката и да изсипва пари. Една от аргументите е неналичието на задоволително информация какво да чакат като развиване на пандемията и какъв брой дълго ще продължи. От това зависи и положението на бюджета и какви фискални тласъци ще може да си разреши държавното управление. Към момента упованията са за 3 милиарда лева по-малко доходи (6.5% по-малко от заложените) тази година. Което е изцяло вероятен сюжет - бюджет 2020 е считан при растеж на стопанската система от 3.3%, само че и при междинна цена на петрола към 58 $ за барел.

Тази сума не е трагична. Тя би произвела недостиг, само че той може да се смекчи с рязане на разноски, а може и да се покрие или с дълг, или от фискалния запас. И тук е тънкият баланс - дали да се похарчи всичко в този момент за да се избавят непременно приходи и бизнеси, или да се оставят някакви бели пари за черни дни поради упованията за постепенно възобновяване на стопанските системи през идващите години. А и в изискванията на валутен ръб страната не може да си разреши да залага огромни дефицити години наред. Затова и в случай че се вършат фискални тласъци, по-късно ще би трябвало бързо да се компенсират. " Това значи рязане на разноски и ограничавания и довиждане на идващите избори. Затова ще тупат топката, с цел да видят действително от данните в кои браншове се утежняват нещата и тогава вероятно да работят. Българска социалистическа партия мъдро се активизираха на тази струна да посвирят ", счита банков анализатор.

Добрата вест е, че България влиза в рецесията в добра кондиция на обществените финанси. Последните години завършваха на остатък, въпреки и в огромна степен опоскван в направление със съмнителна изгода. Публичният дълг е невисок (под 20% от БВП), фискалният запас все още е съвсем 10 милиарда лева, от които при потребност могат да се употребяват към 5-6 милиарда лева

" Страната може да си разреши да остави автоматизираните стабилизатори да работят напълно - нараснали разноски за помощи за безработица, обществени помощи и така нататък, намалени доходи от налози и осигуровки поради спада в потреблението и заетостта. Могат да се подхващат и спомагателни ограничения през разходната страна на бюджета или през държавни гаранции. Отделно, бюджетът може да се преструктурира - да се отсрочат избрани разноски и средствата да се насочат за по-спешни потребности ", споделя Ангелов. Заявка за проверка на бюджета даде и властта - финансовият министър Владислав Горанов разгласи, че ще се преразгледат някои вложения.

По-големи суми са във военни и инфраструктурни планове, само че обещаваните милиони от премиера в разнообразни посоки също сумарно могат да доближат значимо число. През последната година и половина държавното управление насочи общо към 5.4 милиарда лева от бюджета към разнообразни инфраструктурни планове. Една част от тях са обещания за бъдещи прехвърляния, като да вземем за пример 1 милиарда лева за ВиК холдинга. Три милиарда и триста милиона са планувани за автомагистрала " Хемус ", само че физически по сметките на Министерството на районното развиване и благоустройството има малко под милиард, и то по данни към декември 2019 година От отпуснатите 570 млн. лева за свлачища пък по информация по ЗДОИ, поискана от " Капитал ", са платени предплатено 172 млн. лева Част от предоставените на Държавната консолидационна компания 500 млн. лева за реорганизация на язовири също към този момент са изхарчени - те бяха трансферирани към дъщерното на холдинга сдружение " Монтажи ", което през последните месеци стремително купуваше техника и наемаше хора. Също към ДКК бяха ориентирани 100 млн. лева за рекултивация на остарели мини, като за тях няма данни да са употребявани. Една част от всички тези разхвърляни пари евентуално могат да се спестят, само че по други към този момент има подписани контракти с реализатори и би трябвало да се платят. А и част от тях са осчетоводени като разход с предишни бюджети.

До края на март България ще получи и към 200 млн. лева от " Газпром ", които при бързо връщане към крайните консуматори въпреки всичко ще дадат глътка въздух на бизнеса и семействата.
Международният валутен фонд, Европейска банка за възстановяване и развитие и Европейската капиталова банка също оповестиха немалки суми за битка с ковид. Все още не е ясно обаче какви средства и по кои техни стратегии ще може да получи България.

" Банките са свръхликвидни и ликвидността ще се усили при повишаване на склонността към икономисване и спад на кредитирането, настрана ограниченията на ЕЦБ също вливат ликвидност. Съответно има благоприятни условия при потребност да се емитира и дълг ", добавя Ангелов. В началото на годината финансовото министерство съумя да набере 800 млн. лева от българските банки и пенсионни фондове, като евентуално без проблеми ще може да притегли и още запас. Изкупуването на възможни ДЦК би било от полза за финансовия бранш, в случай че примерно минимализира риска от задълбочаване на рецесията. А при липса на търсене държавното управление има и елегантни лостове за финансова принуда към локалните банки и фондове.

Мерки: Сега малко, с запас за още

Дотук държавното управление разгласи две ограничения в помощ на засегнатите компании, които са близки до това, което вършат останалите страни.

Първата е за тримесечна дотация от страната за заплати на компании, които са директно наранени от изключителното състояние. Тя ще е в размер на 60% от осигурителния приход на служащите и ще е от бюджета на Държавното публично обезпечаване - нещо, което по този начин или другояче бюрото по труда би платило на уволнените. Вместо това офертата към работодателите е да ги запазят и единствено да доплатят останалата сума. До публицистичното привършване на броя нямаше повече детайлности за мярката, нито планове какъв брой компании и за какъв брой свои чиновници биха я употребявали. Експертите виждат дефекти, само че като цяло мярката се поддържа от множеството икономисти по две аргументи - резервира работни места и скъпи хора, с които бизнесът да рестартира работата си след рецесията и да подсигурява приход на хората, а оттова да резервира най-малко частично и потребителското доверие.

Другата мярка е обвързвана с обезпечаване на ликвидна поддръжка през Българската банка за развиване. За задачата тя ще бъде капитализирана с още 500 млн. лева С тях тя ще отпускат портфейлни гаранции към комерсиалните банки и ще вършат краткотрайни дялови вложения в компании. Притеснения буди главно вторият инструмент. " Важно е мярката да се структурира вярно, с цел да не се употребява за рефинансиране на неприятни заеми или да финансира неспасяеми бизнеси. Добре е да се таргетира към дребни и междинни предприятия, с цел да не отиде всичко към огромни компании ", споделя Георги Ангелов.

Концепцията е по предложение на комерсиалните банки ББР или нейното сдружение за рисков капитал да взе участие краткотрайно с алтернатива за назад изкупуване в капитала на сдружения. Така действителният резултат от дяловата инвестиция би бил равностоен на безлихвен заем със залог акции. Тук държавното управление дължи отговор на доста въпроси - по какъв начин ще се подсигурява, че парите няма да се насочат към близки до властта компании, каквато е практиката на ББР през последните години, ще има ли таван на финансирането, с цел да не се окаже, че средствата стигат за няколко едри компании, които банките оферират, с цел да се освободят от най-големите си и рискови експозиции, по какъв начин ще се подсигурява и че средствата, които ще получи акционерът от продажбата на акциите си, ще бъдат вложени в бизнеса. Моралният хазарт е още по-голям поради обстоятелството, че ББР от години се употребява като инструмент за подкрепяне на компании, директно или индиректно свързани с политици, и на близки до властта закъсали предприемачи, изключително интензивно при актуалното й управление отпред със Стоян Мавродиев.

Извън тези ограничения има и няколко свързани с удължение на периоди за обявление или заплащане на налози с отстъпка, както и за годишно счетоводно привършване на компаниите, само че те са доста малко от това, което може да се направи, с цел да се облекчи бизнесът. Подобна мярка да вземем за пример е намаляването на лихвата за веселба. Тя би била много потребна сега на съвсем всички компании, тъй като доста от тях стартират да страдат от липса на ликвидност, защото всеобщо компаниите задържат кеша и отсрочват заплащанията към контрагенти, с цел да има с какво да платят заплати и дължимото към бюджета. По информация на " Капитал " сходна мярка е обсъждана и от ръководещите, само че е преценено, че този инструмент може да се остави за малко по-късен стадий.

Идеи: Няма панацея, единствено болкоуспокояващи

" Настоящата рецесия не е обичайната икономическа рецесия. Знам какво не би трябвало да се прави - да не се постъпва като през 2010 година, когато се разреши внезапен скок на сивия бранш при акцизните артикули, не би трябвало да се забавят заплащания към бизнеса, както и възобновяване на Данък добавена стойност ", споделя Дацов. Подобен ангажимент към този момент пое и Горанов. Според Дацов през оперативните стратегии страната би трябвало да поддържа дребните и междинните бизнеси, а не огромните. " Към момента има сметки за 3 милиарда лева спад на приходите, само че при тази обстановка ще са още повече. Но не е наложително по-късно да има дълга криза. След сходно огромно стесняване нормално хората се нахвърлят на живота ", добавя финансистът.

" Мерки, подхванати от бизнеса или държавните управления, могат да облекчат единствено част от вредите, освен това не в идентичен мащаб за всички. Засегнатите бизнеси не могат да чакат опазване на активността и облагите все едно не е имало пандемия ", допълват анализаторите от ИПИ. Според тях на макрониво е безсмислено да се вършат опити с обществени средства да се замести резултатът от свиването както в търсенето, по този начин и в предлагането. " Опит за сходни ограничения може да има голяма фискална цена и нулев действителен резултат ", показват икономистите. Според тях с ограниченията си държавното управление не би трябвало да пречи или да понижава тласъците на частния бранш да търси пазарни решения посредством предоговаряне на периоди и заплащания, понижаване на цени/наеми, или в резюме - не би трябвало да се залита към ограничения непременно, а тези, които се предложат, да са добре таргетирани към засегнатите бизнеси.

По тематиката работи и Ивайло Станчев Европарите като предстоящ буфер

Засега директна финансова помощ от Европейски Съюз към страните членки за справяне с ковид и вредите от него не се планува. Подходът на Брюксел е да се употребяват разпределените към този момент средства (около 37 милиарда евро) по оперативните стратегии, като се трансформират разпоредбите за харченето им. Това значи, че страната би трябвало да направи разноски със лични средства и по-късно да изиска от Брюксел те да бъдат възобновени.

Според направените планове България ще разполага с общата сума 1.358 милиарда евро. По-голямата част от тези пари - 690 млн. евро, са пари по към този момент утвърдени планове, които страната ще би трябвало да пренасочи за справяне с ковид. Други 122 млн. евро от общата сума са към този момент отпуснати от Брюксел средства през 2019 година за обезпечаване на ликвидност и съфинансиране на планове, които по принцип би трябвало да се върнат в европейския бюджет до юни 2020 година, само че в този момент се оставят в страната и ще могат да се употребяват. А останалите 546 млн. евро са недоговорените все още средства по оперативните стратегии за интервала 2014 - 2020 година

Предвид изключителното състояние европари ще може да се отпускат при опростени правила - без издание на покана за набиране на оферти, без подготвени планове и без състезания. Най-ключовото обаче е това, че с стимулирано предложение на ръководителя на съответния ръководещ орган на дадена стратегия безплатни средства ще се дават непосредствено на дадени претенденти. В случая се чака това да са лечебни заведения, които да употребяват парите за закупуване на здравна инсталация и защитни средства.

" В последните дни тече развой на препрограмиране на съществуващи оперативни стратегии и финансови принадлежности в България. В положение сме даже да прекратяваме съществуващи контракти. По подчиненост на целите, преди да мислим за ограничения за икономическо стабилизиране и възобновяване, въпреки всичко на нас преди всичко са ни ограниченията за отбрана на живота и здравето на популацията ", разгласи вицепремиерът Томислав Дончев.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР