Определят овцевъдството като най-тежкия животновъден отрасъл
Стопани дефинират овцевъдството у нас като най-тежкият животновъден бранш. За три десетилетия от 10 милиона овце, у нас в този момент животните са към милион по публична статистика.
Фермерите отглеждат животните единствено за месо, защото мандрите съвсем не изкупуват овче мляко или оферират доста ниски изкупни цени. Вълната пък я изхвърлят, тъй като кг от нея коства стотинки. Агнета продават най- доста по време на Великденските празници и към Гергьовден. Субсидиите възлизат на 48 лв. на глава, като множеството от тях считат, че тези пари до средата не стигат, само че въпреки всичко са признателни и на тази помощ.
Чавдар Богутев от Златарица от години има стадо. В момента гледа 60 овце и кози, и тъй като към този момент е пенсионер, си задава въпроса има ли смисъл да продължава да е фермер.
“Животните изискват доста рижи и неуморна работа, 24 часа 365 дни в годината съм с тях, не помня от кой момент не съм почивал”, споделя овцевъдът.
Отглеждането на овце е неблагодарна работа и това сочи и статистиката че в цялата община Златарица, където броят им е малко над 200, разпределени в три стопанства.
„ Навремето когато работех в ТКЗС-то, имаше 4-5 разкладки вълна, 12 лв. струваше килото, а в този момент – 60 стотинки за руно. Принудени сме да ги хвърляме руната, няма какво да ги вършим “, споделя Богутев.
Тази година той продал по-голямата част от агнетата по Великденските празници, а преди Гергьовден – напълно малко. Няма на кого да остави стадото си, защото синът му живее в чужбина, а щерка му работи като обществен служащ в Златарица и не я притегля отглеждането на животни.
От Националната асоциация за развиване на млечната овца в България упорстват пред институциите за решение на техните проблеми. Преди 2 седмици още веднъж потърсиха Министерството на земеделието с нови оферти.
„ Входирахме писма за смяна на БДС, с искане за проведеното събиране на сурово мляко и неговата продажба на районно равнище от регистрирани производители “, осведоми Симеон Караколев, ръководител на Асоциацията.
Той е уверен, че груповият модел на работа занапред ще се развива и че няма да касае единствено общото транспортиране на суровината, само че и общата преправка и обща реализация на пазара.
По думите му, страната би трябвало да подкрепя овцевъдите само че освен под формата на дотации, а и със законодателните начинания и промени в нормативната база – на схемите и ограниченията, които касаят директно и индиректно бранша.
“Месото в овцевъдството е наложителен детайл, само че от 2017 година има наклонност да се понижава изкупната цена на овчето мляко. Това единствено по себе си е предотвратимо, стига да има опция – нормативна опция фермерите от страна на страната да могат сами да преработват своята продукция. Да могат сами да избират на кого да си продават млякото. В момента продаваш на регистриран изкупвач. Ами аз желая да го продам на комшията си, защото той ми дава по огромна цена- това е пазар, оцеляваш както намериш за добре”, разяснява Караколев.
Вносното агнешко месо продължава да тормози производители и консуматори поради съмнителното качество.
„ Най- значимото е да се промени БДС, вероятно за месото ще се опитаме да изработим браншови стандарт, който купувайки го потребителят, виждайки щемпел – да може да бъде сигурен, че е с генезис България “, показва Симеон Караколев.
Овцевъдите се надяват предложенията им да бъдат признати от страната, като по този начин освен ще се подобрят изискванията в бранша, а и потребителите ще поставят на трапезата си храни, родно произвеждане.
Фермерите отглеждат животните единствено за месо, защото мандрите съвсем не изкупуват овче мляко или оферират доста ниски изкупни цени. Вълната пък я изхвърлят, тъй като кг от нея коства стотинки. Агнета продават най- доста по време на Великденските празници и към Гергьовден. Субсидиите възлизат на 48 лв. на глава, като множеството от тях считат, че тези пари до средата не стигат, само че въпреки всичко са признателни и на тази помощ.
Чавдар Богутев от Златарица от години има стадо. В момента гледа 60 овце и кози, и тъй като към този момент е пенсионер, си задава въпроса има ли смисъл да продължава да е фермер.
“Животните изискват доста рижи и неуморна работа, 24 часа 365 дни в годината съм с тях, не помня от кой момент не съм почивал”, споделя овцевъдът.
Отглеждането на овце е неблагодарна работа и това сочи и статистиката че в цялата община Златарица, където броят им е малко над 200, разпределени в три стопанства.
„ Навремето когато работех в ТКЗС-то, имаше 4-5 разкладки вълна, 12 лв. струваше килото, а в този момент – 60 стотинки за руно. Принудени сме да ги хвърляме руната, няма какво да ги вършим “, споделя Богутев.
Тази година той продал по-голямата част от агнетата по Великденските празници, а преди Гергьовден – напълно малко. Няма на кого да остави стадото си, защото синът му живее в чужбина, а щерка му работи като обществен служащ в Златарица и не я притегля отглеждането на животни.
От Националната асоциация за развиване на млечната овца в България упорстват пред институциите за решение на техните проблеми. Преди 2 седмици още веднъж потърсиха Министерството на земеделието с нови оферти.
„ Входирахме писма за смяна на БДС, с искане за проведеното събиране на сурово мляко и неговата продажба на районно равнище от регистрирани производители “, осведоми Симеон Караколев, ръководител на Асоциацията.
Той е уверен, че груповият модел на работа занапред ще се развива и че няма да касае единствено общото транспортиране на суровината, само че и общата преправка и обща реализация на пазара.
По думите му, страната би трябвало да подкрепя овцевъдите само че освен под формата на дотации, а и със законодателните начинания и промени в нормативната база – на схемите и ограниченията, които касаят директно и индиректно бранша.
“Месото в овцевъдството е наложителен детайл, само че от 2017 година има наклонност да се понижава изкупната цена на овчето мляко. Това единствено по себе си е предотвратимо, стига да има опция – нормативна опция фермерите от страна на страната да могат сами да преработват своята продукция. Да могат сами да избират на кого да си продават млякото. В момента продаваш на регистриран изкупвач. Ами аз желая да го продам на комшията си, защото той ми дава по огромна цена- това е пазар, оцеляваш както намериш за добре”, разяснява Караколев.
Вносното агнешко месо продължава да тормози производители и консуматори поради съмнителното качество.
„ Най- значимото е да се промени БДС, вероятно за месото ще се опитаме да изработим браншови стандарт, който купувайки го потребителят, виждайки щемпел – да може да бъде сигурен, че е с генезис България “, показва Симеон Караколев.
Овцевъдите се надяват предложенията им да бъдат признати от страната, като по този начин освен ще се подобрят изискванията в бранша, а и потребителите ще поставят на трапезата си храни, родно произвеждане.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ