Стоматолозите надуха цени като за последно
Стоматологичните услуги у нас се оскъпиха в допълнение от бясната инфлация. Те към този момент са много надалеч от джоба на средностатистическия българин. Преобладаващата част от нашенците избират да вървят без зъби, в сравнение с да дават всичките си заработени пари за лекуване на пулпити, мостове, коронки и т.н.
„ Карат го на правилото: „ Има зъб – има проблем. Няма зъб, няма проблем “, споделя софийски ортодонт. Наскоро в кабинета му попаднал към 40-годишен пациент, който споделил, че от 12 години не е ходил на ортодонт, само че в този момент се налагало – зъбите му се клатели, въпреки че били „ циментирани “ крепко със зъбен камък.
Докторът обяснил, че в устата на мъжа има в действителност единствено 20 клатещи се зъба, само че няма по какъв начин да ги извади едновременно. Ваденето щяло да продължи повече от месец... Мъжът се опулил и рекъл, че съжалява не за зъбите си, а за зъбния камък, който към този момент не удържал дъвкателните „ принадлежности “. Пациентът бил слисан и от обстоятелството, че Здравната каса не покрива ваденето на всичките му резци. След като с доктора калкулирали авансово какъв брой ще му коства, напуснал кабинета с обяснението, че е по-добре да чака зъбите сами да му изпадат, като жабурка с ракия, когато има болки, вместо да се бръкне с хилядарка, че и недостатък.
В момента всеки стоматолог самичък дефинира цената си, а прекомерно постоянно експертите в бели престилки я карат по лична преценка и вземат на всеки друго. Далеч не във всеки кабинет има разпис на услугите – като се почне от цената на упойката и се стигне до ваденето на зъб.
Така пациент, попаднал по неотложност в кабинет, може да се види в същинско премеждие, изключително в случай че джобът му не е доста цялостен.
Столичани издават, че в частните кабинети цените са повишени двойно по отношение на предходната година. Ако тогава за дребна пломба са прибирани приблизително по 50 лв., без да се постанова лекуване на зъба, през днешния ден към този момент стоматолозите вземат по стотачка. Поскъпването се изяснява със повишените цени на наемите, на тока, на водата, парното и какво ли още не.
Зъбният туризъм е последният дентален вик, обхванал жителите на София и региона. Заради по-ниските, цени в провинцията хората всеобщо пътуват до Дупница,
Кюстендил и Самоков, където ремонтират резци и кътници.
Най-често вървят за вадене на зъб – услуга, която кардинално се покрива от Здравната каса, само че единствено отчасти.
„ Ваденето на зъб е виновна работа и зъболекарят би трябвало да има лека ръка, с цел да го направи. Цените са разнообразни и зависят от това какъв е зъбът, какви проблеми има около него, по какъв начин са ситуирани корените му. Обикновено всяка клиника взема решение за себе си или всеки стоматолог със личен кабинет. Ако се постанова хирургическа намеса, цената може да скочи до 500 лв., че и нагоре. Това е сума, непостижима за огромна част от българите. Нормалното вадене коства към 200 лв. с анестезията. Трябва да се знае, че актуалните упойки са много леки, не провокират отоци, алергии. След 15-20 минути пациентът става от стола и би могъл да бъде изцяло дееспособен.
Проблемът на нашенци е, че зъбите им са последна грижа. Сещат се за тях чак при мощна болежка, отичане, отоци. Голяма част не знаят, че имат право на един безвъзмезден обзор, който да опише зъбния им статус, само че и от него не се възползват. Платеният обзор без операции е сред 20 и 50 лв. в редовите кабинети.
Почистването на зъбния камък би трябвало да става два пъти годишно. Цената на този тип услуга е над 100 лв. с ултразвук. Става за минути и възстановява самочувствието на всички, които желаят да са красиви и най-много здрави. Хората обаче не обръщат внимание на налепите, които могат да разрушат тотално зъбите им. Или пък избират някой възрастен стоматолог да изчегърта с шило натрупванията против 20 лв.. Такива експерти към момента има. Те са от остарялата соцшкола. Дори пътуват в провинцията, с цел да си вършат зъбите на национални цени “, споделя столичен дентист.
В провинциалните градове изработването на чене излизало сред 400-600 лв., което било, което било три пъти по-евтино от София. За качеството на материала никой не питал. Хората били удовлетворени, че против прилична сума ще имат зъби, с които да се хранят обикновено, без да се постанова да преглъщат храна и да си вършат попари. Не били претенциозни дали металокерамиката е италианска или китайска. Важното било зъбите да правят работа.
В столицата не всички медицински кабинети работят със Здравната каса. В провинцията е противоположното – рядко се намирал ортодонт, който да не се интересува от нея. Имало стоматолози, които работели на черно. След осъществяването на евтината процедура, забравяли за чукнат касовия уред и прибирали парсата непосредствено в джоба. От гости със зъбни проблеми се желало да пазят в загадка „ действието “, с цел да се радват и в бъдеще на ниски цени на услугите. Доволните водели със себе си задачите си фамилии.
„ От години вървим на зъбар в Перник, пътуваме с влака. Свършваме работа в кабинета, вършим си една разходка из центъра на миньорския град и се връщаме назад в София, където цените на зъболекарските услуги са галактически.
Лекувахме млечните зъби на сина ни. Той е на 4 годинки. Уверявам ви, че лекуването на децата е като за възрастни. Стоматоложката в София даже ни се накара, че сме му давали да яде сладко. В Перник експертите мълчат и си правят работата. Някак си по-търпеливи са и по-толерантни. Сами оферират разсрочено заплащане за пломби, за импланти. Никой не ти желае вкупом 300 лв. за лекуване. Може да даваш на части по 20-30 лв.. В същото време си се отървал от болката “, разкрива препатила столичанка.
Инфо: Уикенд
