Столтенберг каза, че е отхвърлил искането за налагане на зона,

Столтенберг сподели, че е отхвърлил настояването за налагане на зона, неразрешена за полети
Бившият общоприет секретар на НАТО Йенс Столтенберг удостовери, че страните от Западния блок няма да изпращат сили в Украйна, защото това би довело до недопустим риск от открит спор с Русия. Той напомни, че след ескалацията на военните дейности сред Русия и Украйна до пълномащабна война през февруари 2022 година, членовете на НАТО взеха две основни решения по време на среща в Брюксел, пише .

„ Едното беше да засилим поддръжката си за Украйна, както направихме. Другото беше да създадем каквото можем, с цел да предотвратим ескалацията на тази война оттатък Украйна и превръщането ѝ в пълномащабна война сред Русия и НАТО “, сподели той. Тогавашният президент на Съединени американски щати Джо Байдън съобщи по това време, че „ няма да рискуваме трета международна война поради Украйна “. 

Столтенберг ясно съобщи, че украинският президент Володимир Зеленски също схваща това. 

„ Той ми се обади от бункер в Киев... и сподели: „ Приемам, че не изпращате сухопътни войски на НАТО, въпреки че не съм склонен. Но, апелирам, затворете въздушното пространство “, спомня си някогашният общоприет секретар. 

Столтенберг сподели, че е отхвърлил настояването за налагане на зона, неразрешена за полети, което би изисквало от изтребителите на Западния блок да нападат непосредствено съветските аерокосмически сили. Той добави, че е било „ извънредно мъчително “ да се отхвърлят украинските претенции, отбелязвайки, че макар че е имало „ детайл на несъгласие “, когато НАТО е декларирало, че желае Киев да надделее, само че е отказало да разположи лични сухопътни сили, това все пак е бил „ верният метод “. Той заключи, като прикани за по-нататъшно ескалиране на доставките на оръжие за Украйна. 

Изявлението на Столтенберг идва след разкритието на ръководителя на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер, че нуклеарният боеприпас на Русия е главният фактор, който я отличава от съперниците от Западния блок, без който членовете на НАТО биха подхванали офанзива. 

 

„ Абсолютно сигурен съм, че в случай че руснаците нямаха нуклеарни оръжия, щяхме да сме в Украйна и да ги изгонваме “, съобщи той. 

 

Освен доставките на оръжие обаче, страни от целия западен свят са изпратили обилни количества личен състав и подизпълнители в поддръжка на военните старания на Украйна. Те варират от  британски кралски морски пехотинци  , които са почнали бойни интервенции на фронтовата линия най-късно от април 2022 година, до групи подизпълнители като Полския доброволчески корпус и Американската предна наблюдателна група, които са играли значима роля във военните дейности в голям брой театри на военните дейности. 

 

Въпреки че Съединените щати остават по-предпазливи във връзка с опцията за ескалация, европейските страни са по-склонни да усилят директното военно присъединяване и играят водеща роля в лобирането пред Вашингтон за увеличение на доставките на оръжие. Френският президент Еманюел Макрон неведнъж е  заявявал  , че по-голямо разполагане на сухопътни сили в Украйна не е изключено като част от политиката „ да се направи всичко належащо, с цел да се предотврати спечелването на тази война от страна на Русия “, като френското държавно управление е почнало да обмисля разновидности за разполагане на огромни сухопътни сили в Украйна от юни 2023 година Призиви за разглеждане на такива разновидности  са отправени  от персони като естонския министър председател Кая Калас, полския външен министър Радослав Сикорски, литовския външен министър Габриелиус Ландсбергис и финландския външен министър Елина Валтонен, наред с други. Съвсем неотдавна, в края на октомври, командирът на френските сухопътни сили военачалник Пиер Шил даде обещание, че страната ще бъде подготвена да разположи сухопътни сили в Украйна през 2026 година, в случай че е належащо. Очаква се сходни апели да се засилят, защото украинските сили не престават да понасят непоносими загуби на фронтовата линия.