Армения в следвоенен шок: Искат да свалят Пашинян с неговите методи
Столицата на Армения е обхваната от протестни акции. Поддръжници на опозицията упорстват за оставката на Никол Пашинян като министър председател. Опозиционери разположиха палатков лагер в центъра на Ереван на площад " Франция ", трансформирайки това място в генерираща точка за антиправителствени митинги. Те нарекоха надигналото си вълна " Движение на съпротивата ", ориентирано против " пагубната политика " на арменския министър председател по отношение на уреждането на Карабах.
Привържениците на опозицията маршируват на групи от площад " Франция " всеки ден, блокирайки улиците и призовавайки студентите да се причислят към тях, всъщност повтаряйки тактиката на „ децентрализирана битка “, употребена от самия Пашинян през 2018 година, когато той съумя да наложи оставката на тогавашния министър председател Серж Саргсян.
Дублирането на тактиката на ненасилствена битка въобще не тормози опозицията, а откровените опозиционни деятели постоянно повтарят на глас – „ както докарахме Никол Пашинян на власт, по този начин ще го изгоним “.
Но към момента нямат отговор на въпроса – за какво към момента не е допустимо да се повтори триумфът от 2018 година. Сега никой не се ангажира да предвижда хода на събитията, само че водачите на опозицията твърдят, че ще останат на улицата, до момента в който Пашинян не подаде оставка.
Академик на Националната академия на науките на Република Армения, лекар на социологическите науки, професор Геворг Погосян приказва пред сътрудник на EADaily за спецификата на антиправителствената битка на опозицията, за мащаба на нейната поддръжка в обществото.
Геворг Погосян, " Голос Армении "
- Защо опозицията съвсем във всичко повтаря тактиката на уличната битка на Никол Пашинян от 2018 година?
- Не бих споделил, че опозицията повтаря във всичко тактиката на Никол Пашинян отпреди четири години. Това са способи на ненасилствена политическа битка против държавната власт, които са разказани в детайли в книгата на американския идеолог на цветните революции Джийн Шарп. Само някои от тях се употребяват в Армения.
В това отношение да, сегашните митинги са сходни на събитията от 2018 година, само че бойните технологии са добре познати, не са измислени преди четири години. Тези технологии се ползват и в други страни. Опозицията може да употребява и други способи за ненасилствена битка. Така че към момента сме при започване на този развой.
- Седмица след началото на дейните дейности на опозицията не можем да кажем, че Армения е обхваната от митинги. Засега тези митинги са надалеч от събитията от 2018 година по своя мащаб. Защо?
- Тук не всичко е толкоз просто. Причините са доста, от които бих откроил три съществени. Първо, няма ясно дефиниран известен водач. В Армения всички митинги се образуваха към водачите, които ги управляваха. Нивото на персонализиране на нашата политика е високо.
Втората причина се крие във обстоятелството, че хората зад тази вълна от митинги виждат водачите на предходните елити. Хората се притесняват, че триумфът на това придвижване може да ги върне на власт.
Третата причина е организацията на опозицията. Не виждаме да довеждат хора от районите, както беше през 2018 година Тогава от един миг митингът стартира да нараства като снежна топка. Наблюдавайки тази активност, доста хора, които преди бяха много аполитични, желаеха да се включат в това. Хората постоянно желаят да бъдат с спечелилия. Сега не виждам опозицията да употребява огромни средства, с цел да генерира митинг против властта. Това е доста значим миг.
- Защо основните водачи на парламентарната съпротива, някогашните президенти Серж Саргсян и Роберт Кочарян, са в сянка? Те не приказват от трибуната, както беше по време на предизборната акция за предварителни парламентарни избори през 2021 година Това специфична тактичност, създадена заради високия им антирейтинг ли е?
- Смятам, че това е вярната тактичност, в случай че несъмнено е налична. Те провокират спорни настроения у мнозина и отблъскват хората. В тази връзка не е инцидентно, че главните лица на митинга бяха младежи, някои от които даже не бяха познати на необятната аудитория преди тези събития. Вероятно опозицията е решила да придаде нов образ на антиправителствения митинг.
- Моля, кажете ми, преди войната в Карабах от 2020 година мнозина, в това число социолозите, бяха сигурни, че всеки водач на Армения, който е надвит във войната, незабавно ще загуби властта. Загубата във войната и последвалите събития демонстрираха, че арменският министър председател Никол Пашинян освен не беше лишен от власт, само че и беше в положение да бъде избран отново след резултатите от предварителните избори. Освен това към този момент той решително държи властта в ръцете си, макар зараждащите проблеми със сигурността на Армения. Защо? Гражданите на Армения не се тормозят от проблемите на сигурността и казуса на Карабах?
„ Арменското общество към този момент единствено „ смила “ тези събития. Не може да се каже, че се е примирило със сегашните действителности. Просто към момента не виждаме дейна опозиция, тъй като шокът от провалянето във войната към момента не е отминал.
В продължение на 44 дни управляващите въодушевяваха хората с бърза победа във войната (паралелите с Украйна са явни - EADaily. ред.), а внезапно в края се оказа, че страната е претърпяла срамно проваляне. Това провокира дълбока меланхолия в обществото, от която хората преди малко започнаха да се отдалечават. Хората в този момент стартират да осъзнават следствията от войната, техния мащаб и би трябвало да решат дали да се примирят с тях или не.
Да поговорим за трансформацията на властта и опозицията след 2018 година Пашинян пристигна на власт на вълна от високи упования, а някогашните елити минаха в съпротива. Дори започнаха да ги назовават " реваншисти ". Какви трансформации са претърпели участниците във вътрешнополитическото поле?
- Това е доста забавна тематика. Особено след предварителните избори през 2021 година, когато в Народното събрание се построи политическа настройка, която малко или доста отразява следвоенните настроения в обществото.
Имаше цялостна ротация на политическата съпротива в Народното събрание, което е естествено. Загубата във войната зачерта политическата действителност, която се разви от 2018 година Парламентът, несъмнено, е доминиран от партията " Граждански контракт " на Пашинян, само че радикалната съпротива й диша във врата. Тези трансформации в последна сметка доведоха до фантастично негативен резултат.
Управляващата политическа мощ по своята същина и изразителност не смъкна униформата на опозицията. Оттук и гръмките изявления вместо ефикасна работа и ръководство на държавната машина. А някогашните елити, които минаха в опозицията, към момента се търсят там. Почти постоянно са били политици от креслото, нямат опит в обществена опозиционна политическа работа.
В резултат на това екипът на Пашинян изпитва компликации при потреблението на лостовете на властта, а някогашните елити към момента не могат да се оправят без такива лостове и се трансформират в мощна съпротива.
Всичко това води до утежняване на шоковата обстановка в обществото след войната, защото обществото е доста мъчно да направи избор сред тези полюси, които към момента търсят своята политическа еднаквост.
- Вижте, опозицията отхвърля политиката на премиера Никол Пашинян по отношение на карабахското споразумяване. Но не споделя ясно какво предлага в подмяна. Разбираеми ли са посланията на опозицията за обществото?
- Мисля, че посланието на опозицията е по-широко от казуса с Карабах. Въпросът за Карабах от време на време се акцентира, само че опозицията като цяло приказва за опасността за сигурността на Армения. Поддръжниците на опозицията приказват за идната опасност от загуба на държавност, турцизирането на Армения. Това има по-силно влияние върху хората, в сравнение с един проблем с Карабах.
Освен това самите поданици на Арцах не се опълчват изключително на политиката на Ереван. Освен това управляващите на Карабах поддържат мирната стратегия на арменските управляващи. Затова акцентът е върху опасността за сигурността на Армения, защото тъкмо това тревожи нейните поданици. Игнорирането на тези въпроси ще докара до нова вълна на миграция от Армения.
- Какво повече желае арменското общество - сигурност или мир? Поне в този момент в арменската политическа изразителност в тези понятия се влагат напълно разнообразни смисли.
„ Обикновените хора без подозрение желаят мир и сигурност. Това е изцяло естествено. Въпросът е в цената. Ако мирът с Азербайджан и Турция значи заличаване на арменската еднаквост – отменяне на интернационалното признание на арменския геноцид, предаване на Арцах на Азербайджан и турска икономическа агресия, тогава хората няма да се съгласят с това.
Това е доста сложен въпрос, само че отстъпките не би трябвало да бъдат такива, че арменците да се откажат от своята еднаквост. Но в това време към момента ще има цена за сигурност и мир. Това е ясно.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Привържениците на опозицията маршируват на групи от площад " Франция " всеки ден, блокирайки улиците и призовавайки студентите да се причислят към тях, всъщност повтаряйки тактиката на „ децентрализирана битка “, употребена от самия Пашинян през 2018 година, когато той съумя да наложи оставката на тогавашния министър председател Серж Саргсян.
Дублирането на тактиката на ненасилствена битка въобще не тормози опозицията, а откровените опозиционни деятели постоянно повтарят на глас – „ както докарахме Никол Пашинян на власт, по този начин ще го изгоним “.
Но към момента нямат отговор на въпроса – за какво към момента не е допустимо да се повтори триумфът от 2018 година. Сега никой не се ангажира да предвижда хода на събитията, само че водачите на опозицията твърдят, че ще останат на улицата, до момента в който Пашинян не подаде оставка.
Академик на Националната академия на науките на Република Армения, лекар на социологическите науки, професор Геворг Погосян приказва пред сътрудник на EADaily за спецификата на антиправителствената битка на опозицията, за мащаба на нейната поддръжка в обществото.
Геворг Погосян, " Голос Армении "
- Защо опозицията съвсем във всичко повтаря тактиката на уличната битка на Никол Пашинян от 2018 година?
- Не бих споделил, че опозицията повтаря във всичко тактиката на Никол Пашинян отпреди четири години. Това са способи на ненасилствена политическа битка против държавната власт, които са разказани в детайли в книгата на американския идеолог на цветните революции Джийн Шарп. Само някои от тях се употребяват в Армения.
В това отношение да, сегашните митинги са сходни на събитията от 2018 година, само че бойните технологии са добре познати, не са измислени преди четири години. Тези технологии се ползват и в други страни. Опозицията може да употребява и други способи за ненасилствена битка. Така че към момента сме при започване на този развой.
- Седмица след началото на дейните дейности на опозицията не можем да кажем, че Армения е обхваната от митинги. Засега тези митинги са надалеч от събитията от 2018 година по своя мащаб. Защо?
- Тук не всичко е толкоз просто. Причините са доста, от които бих откроил три съществени. Първо, няма ясно дефиниран известен водач. В Армения всички митинги се образуваха към водачите, които ги управляваха. Нивото на персонализиране на нашата политика е високо.
Втората причина се крие във обстоятелството, че хората зад тази вълна от митинги виждат водачите на предходните елити. Хората се притесняват, че триумфът на това придвижване може да ги върне на власт.
Третата причина е организацията на опозицията. Не виждаме да довеждат хора от районите, както беше през 2018 година Тогава от един миг митингът стартира да нараства като снежна топка. Наблюдавайки тази активност, доста хора, които преди бяха много аполитични, желаеха да се включат в това. Хората постоянно желаят да бъдат с спечелилия. Сега не виждам опозицията да употребява огромни средства, с цел да генерира митинг против властта. Това е доста значим миг.
- Защо основните водачи на парламентарната съпротива, някогашните президенти Серж Саргсян и Роберт Кочарян, са в сянка? Те не приказват от трибуната, както беше по време на предизборната акция за предварителни парламентарни избори през 2021 година Това специфична тактичност, създадена заради високия им антирейтинг ли е?
- Смятам, че това е вярната тактичност, в случай че несъмнено е налична. Те провокират спорни настроения у мнозина и отблъскват хората. В тази връзка не е инцидентно, че главните лица на митинга бяха младежи, някои от които даже не бяха познати на необятната аудитория преди тези събития. Вероятно опозицията е решила да придаде нов образ на антиправителствения митинг.
- Моля, кажете ми, преди войната в Карабах от 2020 година мнозина, в това число социолозите, бяха сигурни, че всеки водач на Армения, който е надвит във войната, незабавно ще загуби властта. Загубата във войната и последвалите събития демонстрираха, че арменският министър председател Никол Пашинян освен не беше лишен от власт, само че и беше в положение да бъде избран отново след резултатите от предварителните избори. Освен това към този момент той решително държи властта в ръцете си, макар зараждащите проблеми със сигурността на Армения. Защо? Гражданите на Армения не се тормозят от проблемите на сигурността и казуса на Карабах?
„ Арменското общество към този момент единствено „ смила “ тези събития. Не може да се каже, че се е примирило със сегашните действителности. Просто към момента не виждаме дейна опозиция, тъй като шокът от провалянето във войната към момента не е отминал.
В продължение на 44 дни управляващите въодушевяваха хората с бърза победа във войната (паралелите с Украйна са явни - EADaily. ред.), а внезапно в края се оказа, че страната е претърпяла срамно проваляне. Това провокира дълбока меланхолия в обществото, от която хората преди малко започнаха да се отдалечават. Хората в този момент стартират да осъзнават следствията от войната, техния мащаб и би трябвало да решат дали да се примирят с тях или не.
Да поговорим за трансформацията на властта и опозицията след 2018 година Пашинян пристигна на власт на вълна от високи упования, а някогашните елити минаха в съпротива. Дори започнаха да ги назовават " реваншисти ". Какви трансформации са претърпели участниците във вътрешнополитическото поле?
- Това е доста забавна тематика. Особено след предварителните избори през 2021 година, когато в Народното събрание се построи политическа настройка, която малко или доста отразява следвоенните настроения в обществото.
Имаше цялостна ротация на политическата съпротива в Народното събрание, което е естествено. Загубата във войната зачерта политическата действителност, която се разви от 2018 година Парламентът, несъмнено, е доминиран от партията " Граждански контракт " на Пашинян, само че радикалната съпротива й диша във врата. Тези трансформации в последна сметка доведоха до фантастично негативен резултат.
Управляващата политическа мощ по своята същина и изразителност не смъкна униформата на опозицията. Оттук и гръмките изявления вместо ефикасна работа и ръководство на държавната машина. А някогашните елити, които минаха в опозицията, към момента се търсят там. Почти постоянно са били политици от креслото, нямат опит в обществена опозиционна политическа работа.
В резултат на това екипът на Пашинян изпитва компликации при потреблението на лостовете на властта, а някогашните елити към момента не могат да се оправят без такива лостове и се трансформират в мощна съпротива.
Всичко това води до утежняване на шоковата обстановка в обществото след войната, защото обществото е доста мъчно да направи избор сред тези полюси, които към момента търсят своята политическа еднаквост.
- Вижте, опозицията отхвърля политиката на премиера Никол Пашинян по отношение на карабахското споразумяване. Но не споделя ясно какво предлага в подмяна. Разбираеми ли са посланията на опозицията за обществото?
- Мисля, че посланието на опозицията е по-широко от казуса с Карабах. Въпросът за Карабах от време на време се акцентира, само че опозицията като цяло приказва за опасността за сигурността на Армения. Поддръжниците на опозицията приказват за идната опасност от загуба на държавност, турцизирането на Армения. Това има по-силно влияние върху хората, в сравнение с един проблем с Карабах.
Освен това самите поданици на Арцах не се опълчват изключително на политиката на Ереван. Освен това управляващите на Карабах поддържат мирната стратегия на арменските управляващи. Затова акцентът е върху опасността за сигурността на Армения, защото тъкмо това тревожи нейните поданици. Игнорирането на тези въпроси ще докара до нова вълна на миграция от Армения.
- Какво повече желае арменското общество - сигурност или мир? Поне в този момент в арменската политическа изразителност в тези понятия се влагат напълно разнообразни смисли.
„ Обикновените хора без подозрение желаят мир и сигурност. Това е изцяло естествено. Въпросът е в цената. Ако мирът с Азербайджан и Турция значи заличаване на арменската еднаквост – отменяне на интернационалното признание на арменския геноцид, предаване на Арцах на Азербайджан и турска икономическа агресия, тогава хората няма да се съгласят с това.
Това е доста сложен въпрос, само че отстъпките не би трябвало да бъдат такива, че арменците да се откажат от своята еднаквост. Но в това време към момента ще има цена за сигурност и мир. Това е ясно.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ