Какво казва законът за стачките: Възможни са само при колективен трудов спор, а участието е доброволно
Столицата през днешния ден замязя на европейски град. Стачка на служащите в градския превоз блокира града. Метрото се движи, само че все пак е ясно, че има точки, от които не се стига до на никое място без рейс, тролей или трамвай.
Тези, които не гледат и не четат вести се оказаха неприятно сюрпризирани. Макар и предизвестени, родителите на учениците от 1 до 4 клас попаднаха в невъзможност, тъй като денят е неучебен, само че малчуганът самичък у дома не може да стои. Имаше и хора, които не можеха да стигнат до работните си места, тъй като там метрото не върви. Лошото е, че отдалечената работа не е използвана за всяка специалност. Хаос има, питаме се – да се сърдим ли на хората, които желаят почтено възнаграждение или да одобряваме обстановката като трагична?!
" Фокус " реши да ревизира какво споделя законът в сходни обстановки:
Със сигурност може да се каже, че стачката е най-конфликтният, под напрежение и нежелателен миг в развиването на груповия спор. Ето за какво, в случай че е налице благосклонност и от двете страни, разногласието сред работещите и работодателят може да бъде решен по кротичък метод, като се употребяват другите средства. Това постоянно е целесъобразния метод за решение на групови трудови разногласия. Думите са на специалистът по трудово право и основател на пратформата Тодор Капитанов. Обикновено в практиката стачни дейности пораждат във връзка осъществяването или неизпълнението на групов трудов контракт.
До стачка може да се стигне единствено при групов трудов спор. За групови трудови разногласия или трудови спорове приказваме тогава, когато, от едната страна, стои не обособен работник/служител, а най-малко повече от един работник/служител, т.е. когато в разногласието с обособен работодател/орган по назначението вземат участие неустановен брой служащи от съответното дружество или администрация. Характерно още за груповите трудови разногласия е, че те имат проведен темперамент и се демонстрират намерено. Предметът на разногласието може да обхване както въпроси, свързани с трудовите връзки, по този начин и въпроси, свързани със социалноосигурителните връзки и изобщо с виталното ниво.
Законът дефинира поредност от дейности, ориентирани към решение на груповия трудов спор – преговори, съглашение, арбитраж, като стачката е последното средство във веригата от такива, посредством което по избран от закона ред може да бъде решен разногласието.
Стачката се дефинира, като средство за оказване на разрешен от закона напън, силов прийом за влияние.
Редът за осъществяване на стачката е в детайли избран в закона, който вкарва няколко стадия, които в своята процедурна поредност и в цялост с останалите условия, водят до финалния миг – стачката.
Ето кои са тези условия:
– Да е налице групов спор и документално предявени претенции от работниците/служителите до работодателя, съпроводени с имената на представителите на работниците/служителите за водене на договаряния. Следва да посочим, че в груповите разногласия работниците/служителите се съставляват от органите на професионалните им организации.
– Да са налице приключени, само че безрезултатни процедури по осъществяване на договаряния или споразумяване на разногласието, посредством подпомагане от синдикални или работодателски организации, или от Националния институт за помиряване и арбитраж.
– Да е налице решение на работниците/служителите в предприятието или поделението, взето с нормално болшинство. Решението се взима или на Общо заседание или на автограф посредством нарочна подписка.
– Да е почнала уведомителна процедура (до работодателя), уредена от закона и развита в най-малко 7-дневен период преди започване на стачката с напътствие за органа, който ще води стачката и нейната дълготрайност.
– Да е реализирано съглашение, посредством което да се обезпечат условия за реализиране през време на стачката на дейностите, чието несъблюдение или прекъсване може да сътвори опасност за приемливото комунално-битово и транспортно обслужване на популацията, и за прекъсване на телевизионните предавания и радиопредаванията, както и за нанасяне на непоправими вреди върху публично или персонално имущество или естествената среда или публичния ред. Това съглашение би трябвало да бъде реализирано в период най-малко 3 дни преди началото на стачните дейности.
Наличието на посочените и някои други предпоставки е от значително значение с оглед законосъобразността на стачката.
Участието в стачка е непринудено. По време на стачка работниците/служителите са длъжни да бъдат в предприятието, а тези, които стачкуват, не могат да пречат на останалите да извършват трудовите си отговорности. Важно е да се знае, че работниците/служителите, които стачкуват, не получават трудово заплащане, само че в случай че стачката е законна, времето, през което е прекратена работата, се зачита за трудов/служебен стаж. За присъединяване в законна стачка, стачкуващите не дават отговор дисциплинарно и имуществено.
Тези, които не гледат и не четат вести се оказаха неприятно сюрпризирани. Макар и предизвестени, родителите на учениците от 1 до 4 клас попаднаха в невъзможност, тъй като денят е неучебен, само че малчуганът самичък у дома не може да стои. Имаше и хора, които не можеха да стигнат до работните си места, тъй като там метрото не върви. Лошото е, че отдалечената работа не е използвана за всяка специалност. Хаос има, питаме се – да се сърдим ли на хората, които желаят почтено възнаграждение или да одобряваме обстановката като трагична?!
" Фокус " реши да ревизира какво споделя законът в сходни обстановки:
Със сигурност може да се каже, че стачката е най-конфликтният, под напрежение и нежелателен миг в развиването на груповия спор. Ето за какво, в случай че е налице благосклонност и от двете страни, разногласието сред работещите и работодателят може да бъде решен по кротичък метод, като се употребяват другите средства. Това постоянно е целесъобразния метод за решение на групови трудови разногласия. Думите са на специалистът по трудово право и основател на пратформата Тодор Капитанов. Обикновено в практиката стачни дейности пораждат във връзка осъществяването или неизпълнението на групов трудов контракт.
До стачка може да се стигне единствено при групов трудов спор. За групови трудови разногласия или трудови спорове приказваме тогава, когато, от едната страна, стои не обособен работник/служител, а най-малко повече от един работник/служител, т.е. когато в разногласието с обособен работодател/орган по назначението вземат участие неустановен брой служащи от съответното дружество или администрация. Характерно още за груповите трудови разногласия е, че те имат проведен темперамент и се демонстрират намерено. Предметът на разногласието може да обхване както въпроси, свързани с трудовите връзки, по този начин и въпроси, свързани със социалноосигурителните връзки и изобщо с виталното ниво.
Законът дефинира поредност от дейности, ориентирани към решение на груповия трудов спор – преговори, съглашение, арбитраж, като стачката е последното средство във веригата от такива, посредством което по избран от закона ред може да бъде решен разногласието.
Стачката се дефинира, като средство за оказване на разрешен от закона напън, силов прийом за влияние.
Редът за осъществяване на стачката е в детайли избран в закона, който вкарва няколко стадия, които в своята процедурна поредност и в цялост с останалите условия, водят до финалния миг – стачката.
Ето кои са тези условия:
– Да е налице групов спор и документално предявени претенции от работниците/служителите до работодателя, съпроводени с имената на представителите на работниците/служителите за водене на договаряния. Следва да посочим, че в груповите разногласия работниците/служителите се съставляват от органите на професионалните им организации.
– Да са налице приключени, само че безрезултатни процедури по осъществяване на договаряния или споразумяване на разногласието, посредством подпомагане от синдикални или работодателски организации, или от Националния институт за помиряване и арбитраж.
– Да е налице решение на работниците/служителите в предприятието или поделението, взето с нормално болшинство. Решението се взима или на Общо заседание или на автограф посредством нарочна подписка.
– Да е почнала уведомителна процедура (до работодателя), уредена от закона и развита в най-малко 7-дневен период преди започване на стачката с напътствие за органа, който ще води стачката и нейната дълготрайност.
– Да е реализирано съглашение, посредством което да се обезпечат условия за реализиране през време на стачката на дейностите, чието несъблюдение или прекъсване може да сътвори опасност за приемливото комунално-битово и транспортно обслужване на популацията, и за прекъсване на телевизионните предавания и радиопредаванията, както и за нанасяне на непоправими вреди върху публично или персонално имущество или естествената среда или публичния ред. Това съглашение би трябвало да бъде реализирано в период най-малко 3 дни преди началото на стачните дейности.
Наличието на посочените и някои други предпоставки е от значително значение с оглед законосъобразността на стачката.
Участието в стачка е непринудено. По време на стачка работниците/служителите са длъжни да бъдат в предприятието, а тези, които стачкуват, не могат да пречат на останалите да извършват трудовите си отговорности. Важно е да се знае, че работниците/служителите, които стачкуват, не получават трудово заплащане, само че в случай че стачката е законна, времето, през което е прекратена работата, се зачита за трудов/служебен стаж. За присъединяване в законна стачка, стачкуващите не дават отговор дисциплинарно и имуществено.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ