Катя Кремзер представя „Точка на доверие“
Столичната аудитория ще има опция да участва на премиерата на новата поетична книга „ Точка на доверие “, която излезе пред няколко дни с логото на ИК „ Персей “.
Събитието е на 5 юни от 18.00 ч. в Българския културен център (ул. „ Веслец “ 13) и ще се води от Мая Панайотова, с присъединяване на Боян Ангелов и Надя Попова. Поетесата Катя Кремзер, която разделя действителното си и креативно време сред София и Виена, е обединила в няколко цикъла стиховете, писани след 2019 година до момента. В тях доминира любовната поезия, само че и доста всемирен и метафизичен тематики – например, физическо и душевно оцеляване, пътят към Бог, запазване на света и хората в интервали на пандемия, война и рецесии, климатични промени, запазване и завръщане към полезностите, човещината и чистотата в връзките, съпричастността и благородството в тези тревожни времена за човечеството. Творбите не отразяват безусловно действителността, а в търсенията си съставляват всеобхватни послания и безконечния конфронтация сред духовното и тленното.
Катя Кремзер разсъждава от позицията на ранимата женска психика. На пръв взор заглавието навежда мисълта на читателя към етически взаимовръзки, тъй като в общ смисъл доверието е обществено отношение. А всяка точка не постоянно значи край. Всъщност няма предписание по кое време да се появява и по кое време да изчезва доверието сред двама сътрудници, сред индивидите в дадена група или като цяло в обществото. Тук се намесва поетическата интерпретация, която разполага с безконечен боеприпас от претекстове, обстановки, аналогии, позовавания и метафорични структури.
В тази поетическа канава читателят няма да открие директиви, нито дитирамби кое е вярно и кое неверно в интимността, в комплицирания организъм на обществото. Деликатна в изрече си, благородна и всеотдайна в общуването с обичания, с познати и непознати, поетесата разсъждава за любовта като за зона на свободата: никаква секира, никакъв затвор не биха могли да я унищожат. А доверието е единствено един момент, хубав като калинка, която е свободна да отлети. Да си влюбен в 21. век не е ретро – обичащото женско начало побеждава всяка отмалялост и неправда, всяка пасивност, ревнивост и параноя. Душата има очи, които излъчват обещания – на тях се крепи бъдещето.
Събитието е на 5 юни от 18.00 ч. в Българския културен център (ул. „ Веслец “ 13) и ще се води от Мая Панайотова, с присъединяване на Боян Ангелов и Надя Попова. Поетесата Катя Кремзер, която разделя действителното си и креативно време сред София и Виена, е обединила в няколко цикъла стиховете, писани след 2019 година до момента. В тях доминира любовната поезия, само че и доста всемирен и метафизичен тематики – например, физическо и душевно оцеляване, пътят към Бог, запазване на света и хората в интервали на пандемия, война и рецесии, климатични промени, запазване и завръщане към полезностите, човещината и чистотата в връзките, съпричастността и благородството в тези тревожни времена за човечеството. Творбите не отразяват безусловно действителността, а в търсенията си съставляват всеобхватни послания и безконечния конфронтация сред духовното и тленното.
Катя Кремзер разсъждава от позицията на ранимата женска психика. На пръв взор заглавието навежда мисълта на читателя към етически взаимовръзки, тъй като в общ смисъл доверието е обществено отношение. А всяка точка не постоянно значи край. Всъщност няма предписание по кое време да се появява и по кое време да изчезва доверието сред двама сътрудници, сред индивидите в дадена група или като цяло в обществото. Тук се намесва поетическата интерпретация, която разполага с безконечен боеприпас от претекстове, обстановки, аналогии, позовавания и метафорични структури.
В тази поетическа канава читателят няма да открие директиви, нито дитирамби кое е вярно и кое неверно в интимността, в комплицирания организъм на обществото. Деликатна в изрече си, благородна и всеотдайна в общуването с обичания, с познати и непознати, поетесата разсъждава за любовта като за зона на свободата: никаква секира, никакъв затвор не биха могли да я унищожат. А доверието е единствено един момент, хубав като калинка, която е свободна да отлети. Да си влюбен в 21. век не е ретро – обичащото женско начало побеждава всяка отмалялост и неправда, всяка пасивност, ревнивост и параноя. Душата има очи, които излъчват обещания – на тях се крепи бъдещето.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ