Антоний и Клеопатра, метрополитен оперен преглед - Джон Адамс намира трагичния героизъм, който Шекспир е възнамерявал
Столичната опера открива своя спектакъл на центъра на Линкълн през септември 1966 година с премиерата на Антоний и Клеопатра на Самуел Барбър, след осем осъществявания. Развиващата се драма на Шекспир в този момент се завърна на сцената на Мет в неотдавнашна конюнктура на Джон Адамс. Въпреки че е ново за Met, тази копродукция към този момент е проведена в Сан Франциско (2022) и в Opera Barcelona на Liceu (2023), като даде опция на креативния екип да затегне и концентрира работа, която до момента получи най-малко толкоз рецензии, колкото хвалба.
Операта стартира с галопиращ темп в оркестъра, а оттова трагичният подтик рядко почива, тъй че човек се придвижва дружно с злополучното пътешестване на влюбените. Но за разлика от, да речем, Никсън на Адамс в Китай или лекар Атом, има малко арии или сложени части - композиторът е споделил, че е имал за цел да има нещо сходно на „ изпяването на драмата “ на Pelléas et Mélisande - и гласовите елементи са по -декламиращи от мелодичните елементи. Междувременно оркестърът работи...
Прочетете целия текст »
