Столичната община е осъдена и на втора инстанция да плати

...
Столичната община е осъдена и на втора инстанция да плати
Коментари Харесай

Колоездач, нахапан от бездомни кучета, осъди Столичната община на 26 000 лева

Столичната община е наказана и на втора инстанция да заплати обезщетение от 26 000 лв. на колоездач, потърпевш тежко при рухване от колело поради нахлуване от глутница бездомни кучета, сподели инспекция на „ Лекс “.



Софийският апелативен съд (САС) удостоверява изцяло решението на градския съд от предходната година, като акцентира, че в тази ситуация Столичната община редовно е бездействала и не е подхванала никакви ограничения за залавяне на нападателните кучета, макар че са били подавани сигнали.

Става дума за случай от вечерта на 22 юни 2021 година, когато 48-годишният колоездач отивал до магазин в кв. „ Левски “ и е бил атакуван от три кучета. Едно го захапало за обувката, а друго за панталона и в опит да ги отблъсне, мъжът изгубил равновесие, блъснал се в паркиран автомобил и паднал тежко. В резултат на това счупил един от зъбите си и получил голям брой разкъсвания по ръцете, краката и лицето – на челото, веждата, носа и устната. Веднага бил откаран в болница, където бил опериран и се наложило да му бъде направена и пластична интервенция на устната и носа, която му оставила дълготраен белег, а възобновяване траяло 45 дни.

Инцидентът бил видян от притежателя на паркираната кола, който видял случилото се от терасата си и разказал пред съда, че трите кучета излезли от ниша и нападнали изведнъж мъжа. Животните били хранени от други живущи там, едното даже било кръстено „ Мечо “, създали им и барака, заради което колоездачът нямало по какъв начин да ги забележи авансово.

Очевидецът излязъл незабавно и желал да изгони кучетата, само че не запомнил за тях, откакто видял локва кръв и потърпевшия, който бил „ в потресаващо положение “. Лицето му било изцяло обезобразено – с висящи части кожа и месо. Извикал полиция и кола за спешна помощ и свидетелствал, че кучетата по-рано нападнали и различен велосипедист.

Съпругата на потърпевшия даде показания, че той и до в този момент не се е възстановил душевен – страхувал се от кучета, спрял да кара колело, не желал да върви до въпросния магазин. Най-тежко приемал променения му външен тип. Прикривал белезите, като не желал да се бръсне, а ограниченията против разпространяването на ковид му помогнали, тъй като предпочитал да върви на работа с маска.

След като градският съд почете напълно желае за обезщетение на мъжа, Столичната община апелира решението, като твърди, че той е потърпевш от рухването от колелото, а не поради нападението от кучетата. Освен това съгласно общината, щом живущите в региона са създали барака и са хранили кучетата, то те към този момент имали стопани и не били под неин контрол.

Апелативните съдии дефинират тезата на общината, че мъжът е потърпевш от рухването, а не поради нападението от кучетата, като несъстоятелна.

„ Безспорно нападението на животните е предизвикало загуба на равновесие и в случай че те не са нападнали и бутали велосипедиста, той е нямало да претърпи случай от рухване “, написа съдът. След това изяснява и за какво в тази ситуация приема, че кучетата са безстопанствени, а не както твърди общината – стопанисвани от живущи в региона.

Съдът се базира на Наредба №4 от 2021 година за използване на националната стратегия за преодоляване на популацията на безстопанствените кучета, в която се споделя, че безстопанствено е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на публично място без контрол. Освен това по делото е открито, че кучетата са били с чип и живеят в глутница на улицата, без да имат ясни притежатели. Според въпросната разпоредба (чл. 21, алинея 4) при липса на жители и организации, декларирали предпочитание да се грижат за безстопанствените кучета, върнатите по места животни са под контрола и грижите на общината.

В решението си съдът акцентира, че храненето, построяването на барака и даването на име на някое от кучетата, не значи, че те са изведени от надзора на общината, защото остават да живеят на публично място и без контрол. Така САС приема, че общината е виновна за вредите, породени от животните, в случай че не потвърди, че е изпълнила отговорностите си за попречване на произшествия с тях. Според член 50, т. 2 от Закона за отбрана на животните общините са длъжни да вземат ограничения за разстройване на нападателно държание на кучетата към хората. В член 11, алинея 2 от цитираната разпоредба пък е посочено, че залавянето на нападателни кучета се прави и при подаден сигнал до общината, когато би трябвало да се направи и инспекция с присъединяване на ветеринарни лекари, като могат да вземат участие и представители на организации за отбрана на животните.

Очевидецът на нападението над колоездача е свидетелствал, че казусът не е индивидуален, а той и фамилията му са подавали няколко пъти сигнали до общината, която обаче не реагирала. Пред съда общинските управляващи също не показали доказателства за осъществени инспекции или някакви подхванати ограничения по тези сигнали. Общината показала единствено доклади за одобрявани проекти и то единствено до 2019 година

„ Събраните доказателства откриват, че в съответния случай общинските управляващи не са осъществили своите отговорности в сходство с предписанията на закона. По делото са ангажирани писмени доказателства за дълготрайно призната стратегия за регулирането на популацията от безпризорни кучета, както и доклади към нея. Те обаче откриват съществуването на обмисляне и организационна активност, и дават статистически данни, само че не се открива с оглед конкретиката на правния спор, че в обсъждания случай са подхванати каквито и да било съответни ограничения за попречване на произшествия от безстопанствените кучета, обитаващи региона на ул. Летоструй, където е настъпило произшествието. Конкретни дейности общинските управляващи и организациите, на които са делегирани функционалности, макар надлежното сезиране на общината, не са осъществени “, се споделя в решението на съда.

По отношение на размера на компенсацията от 26 000 лв., САС изброява всички пострадвания на мъжа, последвалите дълги интервали на лекуване, както и прочувственото и психическо му положение след случая, с цел да реши, че то е заслужено несъмнено.

Решението не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
Източник: lupa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР