След смъртните случаи от нилска треска: Какво знаем за нея?
Столичната комисия за битка със зооантропонозите ще заседава изключително през днешния ден по заповед на шефа на Регионалната здравна ревизия (РЗИ).
Причината е откритите случаи на болни от Западнонилска тресчица в София.
Експертите би трябвало да вземат решение за изключителна обработка против комари на територията на столицата. Последната планова обработка е направена на 27 август.
Както е известно, двама от тримата инфектирани със западнонилска тресчица у нас са умряли.
Жертвите са мъже на 73 и 74 години и с съпътстващи болести.
До средата на 20 век това заболяване се е срещала само в тропичните и субтропичните области на Африка и Азия, само че през последните години тя интензивно уголемява областите си на обсег.
През 1999 година е записана за пръв път в Америка. През последните десетилетия болестта се следи и в Европа, като Гърция, Сърбия, Косово, Албания и даже Румъния към този момент оповестиха за десетки инфектирани.
От Националния център за заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ) изясняват още, че западнонилската тресчица е намерено у нас за пръв път през 60-те години на предишния век. Първите регистрирани пациенти са били в областите Силистра и Бургас, където има положителни условия за размножаването на комарите.
У нас годишно има приблизително по към 15 болни.
Повечето случаи пораждат в интервала юли-септември поради интензивността на комарите, показаха още от НЦЗПБ.
Специалистите чакат пика на заболеваемостта да бъде доближат при започване на септември. Според експертите обаче, в случай че времето се задържи топло, инфектирани могат да бъдат регистрирани до октомври.
Тепърва в НЦЗПБ чакат още случаи на българи със западнонилска тресчица.
Без признаци са 80% от инфектираните хора.
При към 20% от заболелите обаче се развива западнонилска треска, характеризираща се с главоболие, неразположение, треска, болки в мускулите, повръщане, обрив, отмалялост, болежка в очите, увеличени лимфни възли.
При по-малко от 1% от инфектираните инфекцията може да протече като заболяване, засягащо нервната система, като рискови фактори са преклонна възраст, високо кръвно налягане, диабет, бъбречни болести, алкохолизъм и други
Инкубационният интервал е от три дни до две седмици. Няма характерно лекуване на болестта, в това число и посредством използване на антибиотици. На инфектираните се ползва поддържаща терапия.
Няма създадена ваксина за битка с вируса при хората, настояват от НЦЗПБ.
