Столетник от Дългопол кара велосипед всеки ден
Столетник от Дългопол кара всеки ден велосипед. Това е единственото транспортно средство, с което той се придвижва в града. Яню Тодоров не пропуща и един ден от живота си да излезе на открито, с цел да се разноски и да се срещне с членовете на локалния пенсионерски клуб.
Дългопол
За първи път Яню Тодоров се качва на велосипед по време на Втората международна война. Бил е телеграфист. Изгубил е не малко бойни приятели, множеството не от патрони, а от заболявания.
Яню Тодоров: Много мъчителна беше тази война. България има четири армии. Едната сме там. Аз ходя на фронта, Дългопол фронтоваци сме излезли 200 индивида.Много мъчително, но идва повиквателната и айде.
След войната дядо Янчо е работил в земеделието, благоустрояването и в жп-то. Сега, към този момент на 100 години, възрастният мъж избира да си почива. Отдавна е изоставил и земята, която има. Но има сили за велосипеда.
Яню Тодоров: Имам за пай път. Ходя на гробищата. Насам се изтощавам и слизам да ходя. Трябва сили да натискаш. То не е мотор, колело. Ама добре съм, не мога да се оплаква.Живко Петров: Винаги е с колелото. Вечно е облечен с летни облекла горе-долу. Никога не се облича с балтони, с шуби и постоянно е разсъблечен. Здрав, не съм помнил да боледува.
За столетника от Дългопол се грижат двете му дъщери и внуците му. Посещават го съвсем всеки ден.
Яню Тодоров: Какво си пожелава един човек на 100 години? Да ме няма. То не е живот, бе. Акраните ми, всичко е отпътувало. Приятелите – всичко е изчезнало. Самотен живот, туй не е живот.
За стотния си рожден ден дядо Янчо получи орден за заслуги във втората международна война от Министерството на защитата.
Дългопол
За първи път Яню Тодоров се качва на велосипед по време на Втората международна война. Бил е телеграфист. Изгубил е не малко бойни приятели, множеството не от патрони, а от заболявания.
Яню Тодоров: Много мъчителна беше тази война. България има четири армии. Едната сме там. Аз ходя на фронта, Дългопол фронтоваци сме излезли 200 индивида.Много мъчително, но идва повиквателната и айде.
След войната дядо Янчо е работил в земеделието, благоустрояването и в жп-то. Сега, към този момент на 100 години, възрастният мъж избира да си почива. Отдавна е изоставил и земята, която има. Но има сили за велосипеда.
Яню Тодоров: Имам за пай път. Ходя на гробищата. Насам се изтощавам и слизам да ходя. Трябва сили да натискаш. То не е мотор, колело. Ама добре съм, не мога да се оплаква.Живко Петров: Винаги е с колелото. Вечно е облечен с летни облекла горе-долу. Никога не се облича с балтони, с шуби и постоянно е разсъблечен. Здрав, не съм помнил да боледува.
За столетника от Дългопол се грижат двете му дъщери и внуците му. Посещават го съвсем всеки ден.
Яню Тодоров: Какво си пожелава един човек на 100 години? Да ме няма. То не е живот, бе. Акраните ми, всичко е отпътувало. Приятелите – всичко е изчезнало. Самотен живот, туй не е живот.
За стотния си рожден ден дядо Янчо получи орден за заслуги във втората международна война от Министерството на защитата.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ