Столът на министъра в рубриката на Би Ти Ви Защо,

Столът на министъра в рубриката на Би Ти Ви „ Защо, господин министър? “ предходната неделя/19 октомври остана празен*.

Причината не бе спестена.

Водещата Жени Марчева направи къс коментар, от който стана ясно, че Властта просто се е покрила: „ Общественият диалог няма по какъв начин да спре, даже когато властта избира да мълчи “ – съобщи тя.
Във времена, когато множеството медии, в това число и самата Би Ти Ви, избират да се ослушват и отмерват с пипетка всяка, даже и най-боязливата рецензия по адрес на Властта, тези думи няма по какъв начин да не създадат усещане.

Още повече че през днешния ден съвсем цялото внимание на огромна част от медиите е ангажирано с Незначителното – с незначителни и основно безвредни сюжети, както и с незначителни хорица, които свободно се търкалят из тресавищата на разнообразни „ шоу-програми “.

Надеждата, че телевизионните вести и журналистика са едно „ приближение “ към Живота към този момент значително е една заблуда. А и самите малките екрани не поставят особени старания да я поддържат, за тях е доста по-изгодно просто да следват дневния ред – безреден, невнятен, а от време на време и напряко налуден - на политиците.

Те нямат куража да разчупят този ред, а напряко немислимо наподобява да се опитат да наложат собствен, който да ни води оттатък дребнотемието и провинциалните изстъпления, налагани от Политическата Секта.
Тъкмо противоположното: малките екрани лакомо гълтам просташката й продукция и даже се облизват за още. А феновете от ден на ден се трансформират в пленници на подлата илюзия, че разправиите на политиканите ни, доста постоянно на гаменско, улично равнище, са „ политика “ - даже, когато е явно, че те нямат нищо общо с нея.

Телевизиите от дълго време са пощальоните на сквернословията, които си подмятат политиците, нищо повече от това. И макар тази си срамна роля, те към момента си остават всесилен инструмент за поддържане на „ простолюдната “ доверчивост.

Те се задоволяват да бъдат очевидци – само че много внимателни и плашливи, чиято цел е да поднесат някаква истина, комфортна за всички – като освен това спестят личната си оценка за протичащото се.

А болшинството от репортерите, най-малко телевизионните, от ден на ден се вглъбяват в мълчанието си. И са прави, тъй като колкото и да се надвикват, политиците, даже от най-дребния диаметър, не гледат съществено на тях – те просто би трябвало да пренесат брътвежите им до феновете.
Така репортерите са обречени да основават една фонотека на съществуващата сега политическата действителност – и тя ще съдържа звуци, които мъчно ще могат да бъдат осмислени, а даже и единствено разбрани в бъдещето.

И репортерите към този момент са уверени, че няма смисъл да се пробват да търсят разумно пояснение за протичащото се пред очите им.
Прави са – по тази причина дано оставят политиците да си дрънкат каквото си щат. Да ги записват и когато мълчат. Ако публиката, през днешния ден или след време, успее да разбере записаното – хубаво, в случай че не успее – още по-хубаво.

Но какво, в действителност, се бе случило, та столът на министъра остана празен в „ Защо, господин министър? “. Най-правдоподобно наподобява догатката, че някой е издал командата министрите да залегнат зад бюрата си.

Кой? Това е елементарен въпрос – изключително след неотдавна разиграната от Бойко сценка пред актива на ГЕРБ, която човек с по-артистично въображение умерено би нарекъл „ Падишах кастри харем “.

И това бе съпроводено със самопризнанието на въпросния Падишах, че е „ наивник “ – което, несъмнено, може да бъде разчетено единствено и само като похвала. Трябва да си глупак, с цел да не схванеш това.

Преди десетина години излъчвах „ Всяка неделя “ по Нова телевизия. При едно присъединяване на Бойко, загатнах, че желае да бъде схващан като добряк – думата, която използвах бе „ безделник “. Той я преглътна, засмя се и рече, че майка му казвала, че е „ наивник “. Тия дни пък загатна, че татко му го вземал за подобен. Някой му е повярвал и по тази причина оня стол при Марчева остана празен.

Нека си стои празен – той да е за „ настоящите “ министри, за дежурните по настоящите неистини, от които и без друго нищо изключително няма да научим.
Сложете обаче трети стол. Жени към този момент го направи предходната неделя, като размени плашливеца от „ харема “ с Даниела Бобева, тя пък някогашен вицепремиер по икономическите въпроси в проваленото държавно управление на Орешарски.
Ако придобият малко повече храброст в Би Ти Ви, третият стол може в забележителна степен да ни приближи към някои добре прикривани истини за Прехода.
Извън всички останали мерзости, които извърши, Прехода приватизира и значимите обстоятелства за мътните времена, които преживяхме. Някои от най-фалшивите му герои поръчаха и сътвориха една история, която изцяло ги задоволява. Хората, които можеха да бъдат достоверни летописци на случилото се бяха изтикани настрана. Но някои от тях към момента са тук – и чакат да се сетите за тях.
Иначе, както постоянно се случва, безчестните измамници още веднъж ще надделеят.
Освен, в случай че третият стол не се трансформира в тяхната гилотина.
Между другото: неизкоренимо е встрастяването на днешните малките екрани в престъпните сюжети – като че ли не си дават сметка, че писецът на политиците поражда повече Зло, в сравнение с брадвата.

***
* Следващата неделя/26 октомври всичко продължи както досега – в „ Защо, господин министър? “ гостуваше районният министър и прочие