Стокообменът между България и Турция за първите 11 месеца на

Стокообменът сред България и Турция за първите 11 месеца на 2022 година е на рекордно високо равнище – към 7 милиарда евро. Ние имаме мощната упоритост и мотивация този стокообмен да доближи 10 милиарда евро в средносрочен проект и имаме всички предпоставки, с цел да го реализираме. Това съобщи министърът на нововъведенията и растежа Александър Пулев пред представители на турски компании в една от най-големите индустриални зони в Истанбул-„ Бирлик “ (Birlik). Министър Пулев посети Индустриална зона „ Бирлик “ дружно с делегацията, в която са включени представители на български общини и предприемачи. В зоната оперират както локални, по този начин и задгранични компании. Тя е основана през 2012 година и в нея има над 80 завода в секторите машиностроене, автомобилостроене, химическа промишленост и други Годишният експорт на фирмите от нея е за 500 милиона щатски $, като там работят над 4 000 души. Пулев уточни, че Република Турция е един от най-основните външнотърговски вложители и сътрудници за нашата страна. „ В момента има доста мощна политическа воля и доста положителни стопански предпоставки да заздравим този разговор “, добави той. Министърът на нововъведенията и растежа подсети, че преди към месец имаше среща на най-високо равнище сред президентите на двете страни Радев и Ердоган. „ На база на тяхната полемика успяхме да договорим едно историческо съглашение сред нашите две страни. Там тематиката беше енергетика, само че това ни даде един напредък, една доста мощна двигателна сила, която желаеме да използваме от позиция на развиването на икономическия разговор “, добави той. Министър Пулев предложения фирмите от Индустриалната зона да участват на проведен от Агенцията за дребни и междинни предприятия към МИР  бизнес конгрес на 16-ти февруари в Бургас. „ Темата отново ще бъде взаимоотношението сред българския и турския бизнес “, добави министърът.   При визитата на българската делегация в Индустриалната зона „ Бирлик “ бе подписан и Меморандум за партньорство сред БАИ и Зоната в Истанбул. Той бе подписан от изпълнителният шеф на Българската организация за вложения Богдан Богданов и от ръководителя на Управителния съвет на индустриалната зона Бирлик Шенол Телли. Меморандумът ще насърчи съдействието в посока идентифициране на положителни практики и одобряване на конкурентни модели за създаване и развиване на икономическите зони в България, както и партньорство посредством взаимно присъединяване в интернационалните планове и стратегии. Той има за цел да способства за задълбочаване на икономическите връзки сред страните, посредством улеснение на постоянното развиване на директните задгранични вложения. Министър Пулев акцентира, че развиването на индустриалните зони е един от основните цели за България. „ МИР поддържа доста интензивно индустриалните зони. В момента по най-ефективния метод програмираме мярка по Плана за възобновяване, която ще бъде налична за всички стратегически оператори на индустриални зони в България в размер на 212 млн. лева По думите му, от турските индустриални зони можем да вземем доста положителни практики. „ Минимум 5 предпочитани оператора на индустриални зони в България ще станат бенефициенти по процедурата, която ще отворим “, разгласи министърът и добави, че безвъзмездната помощ е с цел да се усъвършенства цялостната инфраструктура и изискванията на труд в съответните зони. При визитата на Индустриалната зона „ Бирлик “ министър Пулев посети част от производството на турския холдинг Sarkuysan A.S., който е най-големият производител на мед в южната ни съседка. Чрез " Сарк България ", дъщерното сдружение на турската компания, холдингът има индустриални мощности в Шумен от 2017 година В България са осъществени към този момент два плана, които са получили документи по Закона за поощряване на вложенията от БАИ. Общият размер на вложенията по сертифицираните планове до момента е 23.5 млн. лева. Във втория ден на визитата на Пулев в Южната ни съседка турските вложители подчертаха като впечатляващо наличието на трима български министри в делегацията и заявиха огромен интерес към вложения в България. Те показаха, че разчитат на поддръжка от българска страна за обезпечаване на квалифицирани служащи и споделиха  практиките от други европейски страни за работни визи с друг времеви  обсег, съгласно  потребностите на предприятията.