Легална проституция и просия изумяват туристите в Стокхолм
Стокхолмският синдром е положение, при което заложникът или жертвата на похищение развива психическа връзка с похитителя като тактика за оцеляване. Но това несъмнено го знаете.
Това, което не подозирате обаче, е, че един път попаднали в града, на чието име е кръстен синдромът, ставате негов заложник до живот. Защото даже като го напуснете физически, душата ви остава да се рее всред 14-те острова и 57-те моста на архипелага или да се лута из тесните каменисти улички на Гамла стан, написа webcafe.bg.
Може би вечно...
Снимкa: Shutterstock
Реших, че наръчникът ще бъде за напреднали туристи, като под " напреднали " нямам поради такива, които към този момент са посещавали Стокхолм и са обиколили всички забележителности, предложени от общоприетите туристически справочници.
За напреднал смятам този екскурзиант, който има очи и уши да види и чуе един град по необикновен, ексцентричен метод, и който не безусловно върви като кон с капаци, вперил взор само в телефона, закрепен на селфи стик.
Туристът и по-конкретно този, който за първи път ще стъпи в шведската столица, на първо време би трябвало да е квалифициран за това, че ще има възприятието все едно е попаднал в огромно преспапие - стъклена сфера, капсулирала обилие oт староевропейски, благороден сексапил, обилно фалшифициран със сюрреалистични водни отблясъци и онази характерна за тези северни ширини мека като морава с лютичета светлина, която е в съвършен синхрон с всепоглъщащото шведско успокоение и пристрастеност в живота.
Перфектното напасване на архитектура и естествена среда се смята за най-печелившата композиция за всеки огромен град, а в това отношение Стокхолм е улучил десетката.
Природата по този начин естествено се слива с урбанистичния пейзаж, че човек може да седи на трева с потопени в морето крайници и въдица в ръка единствено на няколко метра от остарял колкото света ветроходен транспортен съд и с панорама към кралския замък, и в идващия миг към този момент да пие бира или мохито в някой хипстърски бар на петдесетина метра надолу по улицата.
Сградите от отминали столетия със статута на исторически монументи като тези на централния остров в Стария град, в северен Сьодермалм и горната част на Йостермалм са градска благосъстоятелност, само че общината ги отдава чартърен на заможни жители с екстравагантен усет, на които им харесва да живеят в posh атмосферата на предишните епохи.
И до момента в който всичко, което е в метафоричните граници на централен Стокхолм, става за превъзходен декор даже на най-грозното селфи, ситуацията е напълно друго в предградията.
Или най-малко в някои от тях. След Втората международна война Швеция е една от най-богатите и бързо разрастващи се страни на европейския континент и заради това може да си разреши да разшири жилищния си фонд. Но тъй като градоустройствените проекти не разрешават това да стане в границите на историческия център, строителството се изнася в покрайнините на Стокхолм.
Резултатът е натъпкани един до различен на огромна повърхност бетонни комплекси, които наподобяват на кьопаво пришити чудовищни крака към централната градска част. Освен грозни, някои от тези покрайнини са и извънредно рискови.
В Ринкеби да вземем за пример, който се е оформил като анклав, населяван единствено от ксенофобски настроени чужденци с близкоизточни корени, от години даже полицията отхвърля да влиза. Пък какво остава за туристи!
И въпреки всичко...
Ню Йорк, Париж, Ванкувър, Синди, Токио, Пекин... Забравете за всички тези градове, тъй като те са " hard work " за всеки чужденец, решен да ги опознае. Стокхолм предлага всичко, което екскурзиантът може да пожелае, под формата на дребен пакет, опакован съвършено - бутикова бонбониера, всички разнообразни по усет лакомства в която можеш да излапаш едновременно.
И да продължим с това, което незабавно се набива на очите на чужденеца, който одеве идва от летище " Арланда " - стокхолмчани са естествено красиви хора.
Всъщност те са толкоз добре изглеждащи, че в случай че прекомерно постоянно се обръщаш след Барбитата и Кеновците с незаконно евгенични телесни форми и черти, рискуваш да се превърнеш и ти, като дамата на Лот, в солен дирек. Да не кажете след това, че и аз, като Бог, не съм ви предизвестила.
Същите тези хора имат високи стандарти, що се отнася до уличния дрескод. Не, никой няма да ви върне, в случай че носите комфортни, само че отвратителни сандали, разкриващи пръсти с най-малко половингодишни нокти, нито пък ще ви гледат с отрицание, в случай че не сте облечени като " пиленцата от Монако ", т.е. от горната страна до долу във " Филип Плейн ".
Просто каквото и да носите, някак ще ви проличава, че " не сте отсам и сте за малко ". Жителите на Стокхолм обичат да се обличат семпло, само че стилно когато и да е на годината - стилът им е извънредно минималистичен и непоказен, само че все пак сложен за подражаване.
Освен в случай че не сте в града по време на Прайда, когато всички - хора, рейсове, здания и домашните любимци засияват в цветовете на дъгата, ще забележите, че монохромната гама в облеклото е издигната в фетиш. Черно и бяло, охра и тъмносиньо. Толкова. Общо взето девизът е " Най-простото е най-шик. " И под " най-просто " да не се схваща спортен екип в две елементи и диагоналка!
Също като проституцията, просията е изцяло легално прехранване. В някои градове като да вземем за пример Ескилстуна, на запад от Стокхолм, всеки, който заплати 250 шведски крони (24 eвро) за лицензно право, може умерено да си проси, колкото си желае и където си желае.
Обаче в случай че си мислите, че сте привикнали с гледката на видимо клети ромчета, които мъкнат по-малките си братчета и сестричета нагоре-надолу по родните улици в опит да разсънят гузната ви съвест, в шведската столица напряко ще ви падне шапката от театралната режисура на просещите.
Разбира се, това не са хора на ръба на физическото оцеляване, тъй като всеки знае, че става дума за проведени бизнес инициативи с някой " Дон Корлеоне " на върха и няколко подопечни, които разкарват със служебните си Volvo " работната ръка " по стратегически градски обекти.
Taка че приемете съвета ми съществено и недейте да блеете по витрините и русите девойки по къси панталони, до момента в който се движите по централните стокхолмски улици, тъй като рискувате да се спънете в някоя жена, застинала в молитвена поза с чело, опряно в паважа. Що се отнася до " мобилните " просяци в метрото, въпреки и да ви врънкат за пари на двусричен британски, в никой случай не им се сопвайте на български. Трябва ли да изяснявам за какво?
Стигаме и до една щекотлива за доста туристи тематика - алкохола. Във Финландия, Норвегия и Швеция съществува държавен монопол върху алкохола, което на елементарен език значи, че не може да отскочите до денонощния, с цел да си купите бутилка вино, уиски или водка. Нито даже кенче бира след избран час!
За вино и корав алкохол да не приказваме...
Алкохолните питиета се продават единствено в обозначени за това места, които в Швеция се назовават Systembolaget, и местонахождението на които, уви, би трябвало да търсите като немска овчарка - наркотрафикант в Гугъл Maps.
Разбира се, чужденците, които не са осведомени с този факт, откачат от цените на алкохолните питиета в заведенията (същите тези, рекламирани в общоприетите туристически справочници като най-вървежни).
Обаче къса информация с някой локален незабавно ще ви вкара в правия път, тъй като той, без да се замисля, ще изброи най-малко няколко dive bars - дребни на повърхност, стилово еклектични и старовремски на тип (и на аромат!) питейни заведения, където хората се събират след работа, с цел да упражняват обичания си спорт, а точно " budget drinking ".
Това са места, където половинлитрова халба бира от националната марка Falcon коства два и даже три пъти по-евтино, в сравнение с в който и да е ресторант, където единствено тъй като сервитьорът с черна куртка и ти се е усмихнал, към този момент си олекнал с 50 евро. Така че в случай че ще се напивате " по какъв начин си требва " в стокхолмски бар, отличен с четири звезди и четири доларови знакчета в Trip Advisor, доста евентуално на идващия ден да се окажете в ситуацията на хората от предния параграф.
За пиенето, несъмнено, би трябвало и мезе. И щом сте в Стокхолм, мезето наложително би трябвало да е локална вкусотия. Карл XVI Густаф е крал на Швеция от 1973-а година, а от епохи некоронованата шведска кралица е херингата.
Местните се майтапят, че има пет аргументи човек да посети страната им: херинга, маринована с чесън, херинга, маринована с вино, херинга, маринована с водка, херинга, маринована с бира, и херинга, маринована с картофена ракия.
А ето и няколко финални съвета от аптечката за първа помощ на екскурзианта:
На пушенето се гледа с неприятно око, а в заведенията не е позволено да се пуши даже в откритите елементи.
Швеция е на 100 % безкешова страна, което значи, че на никое място не се одобряват заплащания в брой. Всъщност шведите от дълго време към този момент са не запомнили кои известни люде са изобразени на банкнотите им, тъй като от години не употребяват физически пари.
Местните са извънредно тихи хора. Дори да сте блокирали пътя им, a те да бързат към болничното заведение с отрязана ръка, няма да кажат и " гък ". Вероятно ще усетите, че пречите на някого единствено по дишането във врата ви.
Въпреки че шведите са много резервирани към чужденците (да, клишето е правилно!), когато си пийнат, те стават изключително разговорливи и отзивчиви.
Това, което не подозирате обаче, е, че един път попаднали в града, на чието име е кръстен синдромът, ставате негов заложник до живот. Защото даже като го напуснете физически, душата ви остава да се рее всред 14-те острова и 57-те моста на архипелага или да се лута из тесните каменисти улички на Гамла стан, написа webcafe.bg.
Може би вечно...
Снимкa: Shutterstock
Реших, че наръчникът ще бъде за напреднали туристи, като под " напреднали " нямам поради такива, които към този момент са посещавали Стокхолм и са обиколили всички забележителности, предложени от общоприетите туристически справочници.
За напреднал смятам този екскурзиант, който има очи и уши да види и чуе един град по необикновен, ексцентричен метод, и който не безусловно върви като кон с капаци, вперил взор само в телефона, закрепен на селфи стик.
Туристът и по-конкретно този, който за първи път ще стъпи в шведската столица, на първо време би трябвало да е квалифициран за това, че ще има възприятието все едно е попаднал в огромно преспапие - стъклена сфера, капсулирала обилие oт староевропейски, благороден сексапил, обилно фалшифициран със сюрреалистични водни отблясъци и онази характерна за тези северни ширини мека като морава с лютичета светлина, която е в съвършен синхрон с всепоглъщащото шведско успокоение и пристрастеност в живота.
Перфектното напасване на архитектура и естествена среда се смята за най-печелившата композиция за всеки огромен град, а в това отношение Стокхолм е улучил десетката.
Природата по този начин естествено се слива с урбанистичния пейзаж, че човек може да седи на трева с потопени в морето крайници и въдица в ръка единствено на няколко метра от остарял колкото света ветроходен транспортен съд и с панорама към кралския замък, и в идващия миг към този момент да пие бира или мохито в някой хипстърски бар на петдесетина метра надолу по улицата.
Сградите от отминали столетия със статута на исторически монументи като тези на централния остров в Стария град, в северен Сьодермалм и горната част на Йостермалм са градска благосъстоятелност, само че общината ги отдава чартърен на заможни жители с екстравагантен усет, на които им харесва да живеят в posh атмосферата на предишните епохи.
И до момента в който всичко, което е в метафоричните граници на централен Стокхолм, става за превъзходен декор даже на най-грозното селфи, ситуацията е напълно друго в предградията.
Или най-малко в някои от тях. След Втората международна война Швеция е една от най-богатите и бързо разрастващи се страни на европейския континент и заради това може да си разреши да разшири жилищния си фонд. Но тъй като градоустройствените проекти не разрешават това да стане в границите на историческия център, строителството се изнася в покрайнините на Стокхолм.
Резултатът е натъпкани един до различен на огромна повърхност бетонни комплекси, които наподобяват на кьопаво пришити чудовищни крака към централната градска част. Освен грозни, някои от тези покрайнини са и извънредно рискови.
В Ринкеби да вземем за пример, който се е оформил като анклав, населяван единствено от ксенофобски настроени чужденци с близкоизточни корени, от години даже полицията отхвърля да влиза. Пък какво остава за туристи!
И въпреки всичко...
Ню Йорк, Париж, Ванкувър, Синди, Токио, Пекин... Забравете за всички тези градове, тъй като те са " hard work " за всеки чужденец, решен да ги опознае. Стокхолм предлага всичко, което екскурзиантът може да пожелае, под формата на дребен пакет, опакован съвършено - бутикова бонбониера, всички разнообразни по усет лакомства в която можеш да излапаш едновременно.
И да продължим с това, което незабавно се набива на очите на чужденеца, който одеве идва от летище " Арланда " - стокхолмчани са естествено красиви хора.
Всъщност те са толкоз добре изглеждащи, че в случай че прекомерно постоянно се обръщаш след Барбитата и Кеновците с незаконно евгенични телесни форми и черти, рискуваш да се превърнеш и ти, като дамата на Лот, в солен дирек. Да не кажете след това, че и аз, като Бог, не съм ви предизвестила.
Същите тези хора имат високи стандарти, що се отнася до уличния дрескод. Не, никой няма да ви върне, в случай че носите комфортни, само че отвратителни сандали, разкриващи пръсти с най-малко половингодишни нокти, нито пък ще ви гледат с отрицание, в случай че не сте облечени като " пиленцата от Монако ", т.е. от горната страна до долу във " Филип Плейн ".
Просто каквото и да носите, някак ще ви проличава, че " не сте отсам и сте за малко ". Жителите на Стокхолм обичат да се обличат семпло, само че стилно когато и да е на годината - стилът им е извънредно минималистичен и непоказен, само че все пак сложен за подражаване.
Освен в случай че не сте в града по време на Прайда, когато всички - хора, рейсове, здания и домашните любимци засияват в цветовете на дъгата, ще забележите, че монохромната гама в облеклото е издигната в фетиш. Черно и бяло, охра и тъмносиньо. Толкова. Общо взето девизът е " Най-простото е най-шик. " И под " най-просто " да не се схваща спортен екип в две елементи и диагоналка!
Също като проституцията, просията е изцяло легално прехранване. В някои градове като да вземем за пример Ескилстуна, на запад от Стокхолм, всеки, който заплати 250 шведски крони (24 eвро) за лицензно право, може умерено да си проси, колкото си желае и където си желае.
Обаче в случай че си мислите, че сте привикнали с гледката на видимо клети ромчета, които мъкнат по-малките си братчета и сестричета нагоре-надолу по родните улици в опит да разсънят гузната ви съвест, в шведската столица напряко ще ви падне шапката от театралната режисура на просещите.
Разбира се, това не са хора на ръба на физическото оцеляване, тъй като всеки знае, че става дума за проведени бизнес инициативи с някой " Дон Корлеоне " на върха и няколко подопечни, които разкарват със служебните си Volvo " работната ръка " по стратегически градски обекти.
Taка че приемете съвета ми съществено и недейте да блеете по витрините и русите девойки по къси панталони, до момента в който се движите по централните стокхолмски улици, тъй като рискувате да се спънете в някоя жена, застинала в молитвена поза с чело, опряно в паважа. Що се отнася до " мобилните " просяци в метрото, въпреки и да ви врънкат за пари на двусричен британски, в никой случай не им се сопвайте на български. Трябва ли да изяснявам за какво?
Стигаме и до една щекотлива за доста туристи тематика - алкохола. Във Финландия, Норвегия и Швеция съществува държавен монопол върху алкохола, което на елементарен език значи, че не може да отскочите до денонощния, с цел да си купите бутилка вино, уиски или водка. Нито даже кенче бира след избран час!
За вино и корав алкохол да не приказваме...
Алкохолните питиета се продават единствено в обозначени за това места, които в Швеция се назовават Systembolaget, и местонахождението на които, уви, би трябвало да търсите като немска овчарка - наркотрафикант в Гугъл Maps.
Разбира се, чужденците, които не са осведомени с този факт, откачат от цените на алкохолните питиета в заведенията (същите тези, рекламирани в общоприетите туристически справочници като най-вървежни).
Обаче къса информация с някой локален незабавно ще ви вкара в правия път, тъй като той, без да се замисля, ще изброи най-малко няколко dive bars - дребни на повърхност, стилово еклектични и старовремски на тип (и на аромат!) питейни заведения, където хората се събират след работа, с цел да упражняват обичания си спорт, а точно " budget drinking ".
Това са места, където половинлитрова халба бира от националната марка Falcon коства два и даже три пъти по-евтино, в сравнение с в който и да е ресторант, където единствено тъй като сервитьорът с черна куртка и ти се е усмихнал, към този момент си олекнал с 50 евро. Така че в случай че ще се напивате " по какъв начин си требва " в стокхолмски бар, отличен с четири звезди и четири доларови знакчета в Trip Advisor, доста евентуално на идващия ден да се окажете в ситуацията на хората от предния параграф.
За пиенето, несъмнено, би трябвало и мезе. И щом сте в Стокхолм, мезето наложително би трябвало да е локална вкусотия. Карл XVI Густаф е крал на Швеция от 1973-а година, а от епохи некоронованата шведска кралица е херингата.
Местните се майтапят, че има пет аргументи човек да посети страната им: херинга, маринована с чесън, херинга, маринована с вино, херинга, маринована с водка, херинга, маринована с бира, и херинга, маринована с картофена ракия.
А ето и няколко финални съвета от аптечката за първа помощ на екскурзианта:
На пушенето се гледа с неприятно око, а в заведенията не е позволено да се пуши даже в откритите елементи.
Швеция е на 100 % безкешова страна, което значи, че на никое място не се одобряват заплащания в брой. Всъщност шведите от дълго време към този момент са не запомнили кои известни люде са изобразени на банкнотите им, тъй като от години не употребяват физически пари.
Местните са извънредно тихи хора. Дори да сте блокирали пътя им, a те да бързат към болничното заведение с отрязана ръка, няма да кажат и " гък ". Вероятно ще усетите, че пречите на някого единствено по дишането във врата ви.
Въпреки че шведите са много резервирани към чужденците (да, клишето е правилно!), когато си пийнат, те стават изключително разговорливи и отзивчиви.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ