Октомврийската революция e изгубеният акт за раждане на руската държава
Стогодишнината от съветската гражданска война не е огромна работа в модерна Русия. Усещането е като за напълно явен остарял празник или празник на книга, прочут единствено на отдадените. Вече не е историческо събитие, формирало мита за основаването на нацията. В понеделник, едвам дни преди 7 ноември, знаковата дата, президентът Владимир Путин откри Стената на скръбта - монумент на жертвите на същата страна, която става на 100 години след седмица.
" Ние и нашите почитатели би трябвало да помним нещастието на репресиите и аргументите за тях, " сподели Путин по време на гала, предавана по малкия екран и показвана като най-важната вест. " Но това не значи, че ние би трябвало пъкъл желаеме възмездие. Никой не може да си разреши да подтикне обществото към рисковата линия на борба. " Това е класическо държание за Путин. Той в никакъв случай не е казвал, че утвърждава репресиите, само че в никакъв случай не е стигал до дъно и в осъждането на причинителите на тези закононарушения.
Сталин е " артикул на своето време ", Путин сподели неотдавна на Оливър Стоун. " Струва ми се, че прекомерната демонизация на Сталин е едно от средствата за атакуване на Съветския съюз и Русия, " сподели Путин. " За да се покаже, че днешна Русия носи някакви родилни белези на сталинизма. Всички ние имаме някакви родилни белези - и какво от това. Русия се е трансформирала радикално. "
Съвременна Русия е приемник на Съветския съюз и все пак страни от тази рождена дата. Русия публично, а в този момент и алегорично, признава закононарушенията на руското държавно управление, само че тайната ѝ полиция, в чиито редици са работили множеството им причинители, с горделивост наблюдава историята си до ранните дни на революцията от 1917 година Президентът Путин приканва съотечествениците си да помнят нещастията от предишното, само че ги предизвестява да не демонизират индивида, предизвикал самите нещастия.
Фотогалерия: Век след Октомврийската гражданска война Ленин още е на всички места >
Да се построи паметникът на жертвите на държавните репресии, е " знак на морална зрялост, " споделя Сергей Караганов, декан на Училището за международна стопанска система и политика към Висшето учебно заведение по стопанска система за прокремълския вестник " Известия ". " Човек, който не е погребал родителите си, не може да продължи живота си, " изяснява загадъчно Караганов. " Това е по-дълбокото значение на паметника... Изграждането му демонстрира не просто зрелостта на едно общество, само че също и тихото и гордо осъзнаване на предишното. "
Малка група политически деятели и дисиденти от руско време дефинираха откриването на паметника като протичащо се " в несъответствуващия миг " и " цитично ", защото по думите им политическите репресии в Русия не понижават, а нарастват. По-голямата част от дейностите, свързани с годишнината, самостоятелни от държавното управление, се случиха ден по-рано пред различен монумент, Соловецкия камък - повдигнат преди 25 години против централата на Федералната работа за сигурност (ФСБ). Събитието, по самодейност на активистката група " Мемориал ", е годишно събиране, на което хората изреждат имената на убитите при чистките и непозволените изтезания.
Приемственост
Кремъл в този момент може да отнеме на критиците си опцията за морално предимство, която носи поклонът пред хората, починали поради Съветския съюз: ето и монумент, самият Путин застана зад него. С поредност от деликатно премерени ходове Путин построи мироглед за историята, който би трябвало да е уравновесен, само че е и замайващ. Днешна Русия наподобява обвързвана както със руското, по този начин и с имперското си минало, само че единствено с тези пластове от предишното, които е избрала да припознае. Много от формалните институции на Русия безшумно разпростряха " родословието " си до структурите на Руската империя, които стопираха да съществуват с Болшевишката гражданска война.
Министерството на индустрията и търговията споделя, че е основано през 1905 година, когато цар Николай Втори подписва документа за появяването му и той се трансформира в закон. Руското министерство на защитата стартира историята си с начална дата през 1802 година, когато по време на Цар Александър Първи е основано първото министерство на военната пехота. Вътрешното министерство наблюдава корените си даже до по-ранен миг: 1718 година, когато Петър Велики назначава първия си полицейски шеф, Антон Девие.
Рекордьорът обаче е Външното министердство, което може да наблюдава първообраза си досега, когато през 860 година Киевска Рус подписва първия си кротичък контракт с Византийската империя. Това е моментът, в който Рус получава интернационално самопризнание.
Интересно изключение, с изключение на случаите, които не е било допустимо дасъществуват преди 1917 година, е Федералната работа за сигурност (ФСБ). Доколкото други елементи на съветската страна са наблюдавали имперските си корени, ФСБ елементарно би могло да се свърже с Тайната канцелария на Петър Велики или с тази на Николай Първи, чийто Треди отдел е политическата полиция на своето време. ФСБ обаче взема решение да не го прави.
Разбира се, не става дума за правни документи, само че образците за бюрократична креативност, утвърдени на най-високо управническо равнище в съответните министерства. Те достоверно отразяват облика, който съветската страна има за себе си: селективния метод, по който ръководи приемствеността си.
Скъсани връзки
В правно отношение Русия не е обвързвана с съветската страна отпреди 1917 година Съветската страна скъсва връзките си с предходното образувание и афишира множеството контракти и съглашения, подписани от Руската империя, за оскъдни. Съветският съюз обаче сортира договорите и интернационалното право, които счита за потребни, и ги резервира, с цел да построи основата на сътрудничестното си със Запада.
Много е казано дотук за метода, по който Кремъл подценява революцията, тъй като счита датата за заредена с доста напрежение: управниците не желаят гражданска война, по тази причина и не биха желали поданиците им да честват сходно нещо. Действителността е по-сложна.
Руските институции са завещание от руските. Градовете и къщите са напълно построени по руско време. И въпреки всичко родословието, което подхранват елитите, е обвързвано с имперска Русия. Революцията е актът за раждане на модерна Русия, само че на Русия не ѝ харесва какво написа в него.
Излагането на показ на революцията би разкрило скромното начало на сегашната страна. Семейната памет не оцелява, тъй като разказването на фамилни истории не е безвредно по руско време. Затова хората са заровили спомените си. Сега се преструват, че ненадейно са си спомнили всичко.
За мен би било почтено да се напомни произходът на съветската страна. Преструвайки се, че е империя, каквато не е, Русия единствено уголемява пропастта сред сегашната си същина и идеала, на който наподобява се възхищава.
Максим Трудолюбов е откривател в института " Кенан ", в чийто блог се появява и оригиналът на текста.
" Ние и нашите почитатели би трябвало да помним нещастието на репресиите и аргументите за тях, " сподели Путин по време на гала, предавана по малкия екран и показвана като най-важната вест. " Но това не значи, че ние би трябвало пъкъл желаеме възмездие. Никой не може да си разреши да подтикне обществото към рисковата линия на борба. " Това е класическо държание за Путин. Той в никакъв случай не е казвал, че утвърждава репресиите, само че в никакъв случай не е стигал до дъно и в осъждането на причинителите на тези закононарушения.
Сталин е " артикул на своето време ", Путин сподели неотдавна на Оливър Стоун. " Струва ми се, че прекомерната демонизация на Сталин е едно от средствата за атакуване на Съветския съюз и Русия, " сподели Путин. " За да се покаже, че днешна Русия носи някакви родилни белези на сталинизма. Всички ние имаме някакви родилни белези - и какво от това. Русия се е трансформирала радикално. "
Съвременна Русия е приемник на Съветския съюз и все пак страни от тази рождена дата. Русия публично, а в този момент и алегорично, признава закононарушенията на руското държавно управление, само че тайната ѝ полиция, в чиито редици са работили множеството им причинители, с горделивост наблюдава историята си до ранните дни на революцията от 1917 година Президентът Путин приканва съотечествениците си да помнят нещастията от предишното, само че ги предизвестява да не демонизират индивида, предизвикал самите нещастия.
Фотогалерия: Век след Октомврийската гражданска война Ленин още е на всички места >
Да се построи паметникът на жертвите на държавните репресии, е " знак на морална зрялост, " споделя Сергей Караганов, декан на Училището за международна стопанска система и политика към Висшето учебно заведение по стопанска система за прокремълския вестник " Известия ". " Човек, който не е погребал родителите си, не може да продължи живота си, " изяснява загадъчно Караганов. " Това е по-дълбокото значение на паметника... Изграждането му демонстрира не просто зрелостта на едно общество, само че също и тихото и гордо осъзнаване на предишното. "
Малка група политически деятели и дисиденти от руско време дефинираха откриването на паметника като протичащо се " в несъответствуващия миг " и " цитично ", защото по думите им политическите репресии в Русия не понижават, а нарастват. По-голямата част от дейностите, свързани с годишнината, самостоятелни от държавното управление, се случиха ден по-рано пред различен монумент, Соловецкия камък - повдигнат преди 25 години против централата на Федералната работа за сигурност (ФСБ). Събитието, по самодейност на активистката група " Мемориал ", е годишно събиране, на което хората изреждат имената на убитите при чистките и непозволените изтезания.
Приемственост
Кремъл в този момент може да отнеме на критиците си опцията за морално предимство, която носи поклонът пред хората, починали поради Съветския съюз: ето и монумент, самият Путин застана зад него. С поредност от деликатно премерени ходове Путин построи мироглед за историята, който би трябвало да е уравновесен, само че е и замайващ. Днешна Русия наподобява обвързвана както със руското, по този начин и с имперското си минало, само че единствено с тези пластове от предишното, които е избрала да припознае. Много от формалните институции на Русия безшумно разпростряха " родословието " си до структурите на Руската империя, които стопираха да съществуват с Болшевишката гражданска война.
Министерството на индустрията и търговията споделя, че е основано през 1905 година, когато цар Николай Втори подписва документа за появяването му и той се трансформира в закон. Руското министерство на защитата стартира историята си с начална дата през 1802 година, когато по време на Цар Александър Първи е основано първото министерство на военната пехота. Вътрешното министерство наблюдава корените си даже до по-ранен миг: 1718 година, когато Петър Велики назначава първия си полицейски шеф, Антон Девие.
Рекордьорът обаче е Външното министердство, което може да наблюдава първообраза си досега, когато през 860 година Киевска Рус подписва първия си кротичък контракт с Византийската империя. Това е моментът, в който Рус получава интернационално самопризнание.
Интересно изключение, с изключение на случаите, които не е било допустимо дасъществуват преди 1917 година, е Федералната работа за сигурност (ФСБ). Доколкото други елементи на съветската страна са наблюдавали имперските си корени, ФСБ елементарно би могло да се свърже с Тайната канцелария на Петър Велики или с тази на Николай Първи, чийто Треди отдел е политическата полиция на своето време. ФСБ обаче взема решение да не го прави.
Разбира се, не става дума за правни документи, само че образците за бюрократична креативност, утвърдени на най-високо управническо равнище в съответните министерства. Те достоверно отразяват облика, който съветската страна има за себе си: селективния метод, по който ръководи приемствеността си.
Скъсани връзки
В правно отношение Русия не е обвързвана с съветската страна отпреди 1917 година Съветската страна скъсва връзките си с предходното образувание и афишира множеството контракти и съглашения, подписани от Руската империя, за оскъдни. Съветският съюз обаче сортира договорите и интернационалното право, които счита за потребни, и ги резервира, с цел да построи основата на сътрудничестното си със Запада.
Много е казано дотук за метода, по който Кремъл подценява революцията, тъй като счита датата за заредена с доста напрежение: управниците не желаят гражданска война, по тази причина и не биха желали поданиците им да честват сходно нещо. Действителността е по-сложна.
Руските институции са завещание от руските. Градовете и къщите са напълно построени по руско време. И въпреки всичко родословието, което подхранват елитите, е обвързвано с имперска Русия. Революцията е актът за раждане на модерна Русия, само че на Русия не ѝ харесва какво написа в него.
Излагането на показ на революцията би разкрило скромното начало на сегашната страна. Семейната памет не оцелява, тъй като разказването на фамилни истории не е безвредно по руско време. Затова хората са заровили спомените си. Сега се преструват, че ненадейно са си спомнили всичко.
За мен би било почтено да се напомни произходът на съветската страна. Преструвайки се, че е империя, каквато не е, Русия единствено уголемява пропастта сред сегашната си същина и идеала, на който наподобява се възхищава.
Максим Трудолюбов е откривател в института " Кенан ", в чийто блог се появява и оригиналът на текста.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ