Тайните, конфликтите и легендите около Маргарет Тачър
Сто години след нейното раждане легендата за Желязната лейди продължава да живее и остава знак на ера, която никой не може да не помни
На 13 октомври тя щеше да навърши 100 години.
Маргарет Тачър, позната още като " Желязната лейди ", остава една от най-противоречивите фигури в английската политика, предизвиквайки удивление у едни и надълбоко отрицание у други. Нейното завещание продължава да вълнува освен политическите среди, само че и културното въображение, а връзките й с починалата кралица Елизабет Втора и до през днешния ден са обект на оживени полемики.
Историите за " студените връзки " сред Маргарет и Елизабет изплуват още през 1986 година, когато медиите оповестяват, че кралицата била " разтревожена " от " безразличния " отвод на премиера да наложи наказания против Южна Африка по време на апартейда. Според изявленията Елизабет се страхувала, че решението на Тачър може да раздели Британската общественост. Така се ражда един от най-известните обществени спорове сред монарха и министър-председателя, който по-късно трагично е разпрострат и в известния сериал на Netflix " Короната ".
Но въпреки всичко зад мита за напрежението стои по-любопитна истина.
В книгата си Power and the Palace създателят Валентин Лоу твърди, че Тачър в действителност изпитвала същинско " страхопочитание " към кралицата, въпреки че желанието й да не допусне неточност превръщало всяка тяхна седмична среща в тестване. Бившият персонален секретар на консерваторите Робин Бътлър добавя в нея: " Кралицата беше впечатлена от Маргарет Тачър, въпреки самата Маргарет в никакъв случай да не се усещаше изцяло удобно при визитите си. Дворецът я пренебрегваше по собствен изтънчен метод, като прекомерно усърдно й демонстрираше положителни обноски, които имаха противоположен резултат.
Елизабет Втора и Маргарет Тачър, 1975 г.Снимка: Getty Images
Според книгата Тачър постоянно излизала от срещите с Елизабет напрегната и, както свидетелстват нейни сътрудници, от време на време се нуждаела от уиски след аудиенцията. Дори отменяла някои от тях поради припокриване с други задължения, в това число срещи с френски банкери, което предизвиквало известно неспокойствие в двореца. Още по-неудобно й било по време на летните визити в Балморал, кралската резиденция, която историкът Бен Пимлот разказва като " чистилище " за премиера.
Въпреки всичко сред кралицата и Тачър не е имало омраза. Лоу разказва връзката им като " по-скоро делова, в сравнение с топла ".
Елизабет Втора на рождения ден на Маргарет, 2005 г.Снимка: Getty Images
Авторът и ефирен водещ Гайлс Брандрес пък отива по-далеч и съгласно него връзките им просто били " неправилно разбрани ". В книгата си " Елизабет, персонален портрет " Брандрес цитира самата Тачър, която определила слуховете за напрежение като " цялостна нелепост ". От своя страна кралицата описвала Тачър като " просто чудесна ", изтъквайки нейната отдаденост към Британската общественост и въоръжените сили.
Тачър на конференцията на Консервативната партия в Брайтън, 1967 г.Снимка: Getty Images
Макар двете дами да не споделяли изцяло идентични политически възгледи, Елизабет била сдържан реакционер, а Тачър по-скоро дясна реформаторка, няма доказателства, че монархът в миналото е изпитвал персонална злост към премиера. Даже в противен случай: кралицата участва на 70-ия и 80-ия й рожден ден, а по-късно и на погребението й през 2013 година, което прочее е единственото по-късно на Уинстън Чърчил, на което Елизабет Втора се появява персонално.
Елизабет Втора и принц Филип на погребението на Маргарет, 2013 г.Снимка: Getty Images
В подкаста Queens, Kings and Dastardly Things кралските биографи Робърт Хардман и Андрю Мортън разискват точно този миг от връзките им. През 1986 година Sunday Times разгласява спорен материал със заглавие " Кралицата е потресена от " безразличната " Тачър ".
Публикацията твърди, че Елизабет е недоволна от политическия метод на своя министър-председател и се загатва за нарушаване на обичайна кралска индиферентност. Дворецът обаче реагира незабавно. В публично изказване дефинира публикацията като " изцяло неоснователна " и упорства, че връзките сред кралицата и премиера са " изключителни ".
Според биографа Чарлз Мур Тачър била " обезверено засегната " от обвиняванията, изключително от това, че я назовават " безразлична ". Така някъде към нейното отчаяние в Бъкингам стартира лов на " къртицата ", като съмненията падат върху прессекретаря Майкъл Ши. Макар той да отхвърля, след това напуща поста си.
Твърди се, че кралицата по природа избягвала борби, до момента в който Тачър не се колебаела да влиза в тях. Но въпреки всичко, в последна сметка монархът удостоява Желязната лейди с Орден " За заслуга ", който е знак на самопризнание и почит.
Тайните, споровете и легендите към Маргарет Тачър...
Книгата " Случайната феминистка " от Тина Годуин подвига завесата и над персоналния живот на Маргарет Тачър. Според авторката някогашният министър председател е имала две извънбрачни афери - една при започване на политическата си кариера и друга с Хъмфри Аткинс, неин сътрудник и държавен секретар за Северна Ирландия.
Аткинс, който е женен и е татко на четири деца, по-късно става барон Колнбрук. " По това време се носеха клюки... красивият му външен тип може и да я е привлякъл, само че политическият му разум беше обезсърчителен ", разяснява в книгата Джонатан Айткен, някогашен министър от Консервативната партия.
Други източници настояват, че Тачър поддържала " по-особено другарство " и с лорд Бел, нейния ПР консултант. Въпреки това формалният й биограф, лорд Мур, отхвърля тези клюки като " мощно преразказани ".
Любопитен щрих в книгата е и историята за брачна половинка й Денис Тачър, който е нейния " златен конец през живота ", както тя самата го разказва.
Маргарет и Денис Тачър, 1979 г.Снимка: Getty Images
Денис се оказва непосредствен другар на Манди Райс-Дейвис - модел и танцьорка, прочула се с аферата " Профумо ". Двамата си разменяли писма, започващи със " Скъпа Манди... ".
Манди Райс-Дейвис Снимка: Getty Images
Истината е, че измежду документите, открити неотдавна в прашен гараж, има и такива, които бележат решаващи моменти от възхода на Тачър. Те включват номинационни писма от 1975 година, когато тя се кандидатира за водач на Консервативната партия. Сред тях има и подписани документи от Кийт Джоузеф и Ейри Нийв, основни поддръжници, както и лист, удостоверяващ нейната историческа победа със 146 гласа против 79 за най-близкия й съперник Уили Уайтлоу.
Тези архивни находки, оценени през днешния ден на 100 000 паунда, припомнят какъв брой непредвидена е била нейната победа. Когато стартира конкуренцията, Маргарет е считана за цялостен новобранец. Но точно тя се трансформира в най-дълго управлявалия английски министър председател от средата на 20. в. и в жена, трансформирала освен партията си, само че и самия образ на Англия.
Сто години след нейното раждане легендата за Желязната лейди продължава да живее и остава знак на ера, която никой не може да не помни.
На 13 октомври тя щеше да навърши 100 години.
Маргарет Тачър, позната още като " Желязната лейди ", остава една от най-противоречивите фигури в английската политика, предизвиквайки удивление у едни и надълбоко отрицание у други. Нейното завещание продължава да вълнува освен политическите среди, само че и културното въображение, а връзките й с починалата кралица Елизабет Втора и до през днешния ден са обект на оживени полемики.
Историите за " студените връзки " сред Маргарет и Елизабет изплуват още през 1986 година, когато медиите оповестяват, че кралицата била " разтревожена " от " безразличния " отвод на премиера да наложи наказания против Южна Африка по време на апартейда. Според изявленията Елизабет се страхувала, че решението на Тачър може да раздели Британската общественост. Така се ражда един от най-известните обществени спорове сред монарха и министър-председателя, който по-късно трагично е разпрострат и в известния сериал на Netflix " Короната ".
Но въпреки всичко зад мита за напрежението стои по-любопитна истина.
В книгата си Power and the Palace създателят Валентин Лоу твърди, че Тачър в действителност изпитвала същинско " страхопочитание " към кралицата, въпреки че желанието й да не допусне неточност превръщало всяка тяхна седмична среща в тестване. Бившият персонален секретар на консерваторите Робин Бътлър добавя в нея: " Кралицата беше впечатлена от Маргарет Тачър, въпреки самата Маргарет в никакъв случай да не се усещаше изцяло удобно при визитите си. Дворецът я пренебрегваше по собствен изтънчен метод, като прекомерно усърдно й демонстрираше положителни обноски, които имаха противоположен резултат.
Елизабет Втора и Маргарет Тачър, 1975 г.Снимка: Getty Images Според книгата Тачър постоянно излизала от срещите с Елизабет напрегната и, както свидетелстват нейни сътрудници, от време на време се нуждаела от уиски след аудиенцията. Дори отменяла някои от тях поради припокриване с други задължения, в това число срещи с френски банкери, което предизвиквало известно неспокойствие в двореца. Още по-неудобно й било по време на летните визити в Балморал, кралската резиденция, която историкът Бен Пимлот разказва като " чистилище " за премиера.
Въпреки всичко сред кралицата и Тачър не е имало омраза. Лоу разказва връзката им като " по-скоро делова, в сравнение с топла ".
Елизабет Втора на рождения ден на Маргарет, 2005 г.Снимка: Getty Images Авторът и ефирен водещ Гайлс Брандрес пък отива по-далеч и съгласно него връзките им просто били " неправилно разбрани ". В книгата си " Елизабет, персонален портрет " Брандрес цитира самата Тачър, която определила слуховете за напрежение като " цялостна нелепост ". От своя страна кралицата описвала Тачър като " просто чудесна ", изтъквайки нейната отдаденост към Британската общественост и въоръжените сили.
Тачър на конференцията на Консервативната партия в Брайтън, 1967 г.Снимка: Getty Images Макар двете дами да не споделяли изцяло идентични политически възгледи, Елизабет била сдържан реакционер, а Тачър по-скоро дясна реформаторка, няма доказателства, че монархът в миналото е изпитвал персонална злост към премиера. Даже в противен случай: кралицата участва на 70-ия и 80-ия й рожден ден, а по-късно и на погребението й през 2013 година, което прочее е единственото по-късно на Уинстън Чърчил, на което Елизабет Втора се появява персонално.
Елизабет Втора и принц Филип на погребението на Маргарет, 2013 г.Снимка: Getty Images В подкаста Queens, Kings and Dastardly Things кралските биографи Робърт Хардман и Андрю Мортън разискват точно този миг от връзките им. През 1986 година Sunday Times разгласява спорен материал със заглавие " Кралицата е потресена от " безразличната " Тачър ".
Публикацията твърди, че Елизабет е недоволна от политическия метод на своя министър-председател и се загатва за нарушаване на обичайна кралска индиферентност. Дворецът обаче реагира незабавно. В публично изказване дефинира публикацията като " изцяло неоснователна " и упорства, че връзките сред кралицата и премиера са " изключителни ".
Според биографа Чарлз Мур Тачър била " обезверено засегната " от обвиняванията, изключително от това, че я назовават " безразлична ". Така някъде към нейното отчаяние в Бъкингам стартира лов на " къртицата ", като съмненията падат върху прессекретаря Майкъл Ши. Макар той да отхвърля, след това напуща поста си.
Твърди се, че кралицата по природа избягвала борби, до момента в който Тачър не се колебаела да влиза в тях. Но въпреки всичко, в последна сметка монархът удостоява Желязната лейди с Орден " За заслуга ", който е знак на самопризнание и почит.
Тайните, споровете и легендите към Маргарет Тачър...
Книгата " Случайната феминистка " от Тина Годуин подвига завесата и над персоналния живот на Маргарет Тачър. Според авторката някогашният министър председател е имала две извънбрачни афери - една при започване на политическата си кариера и друга с Хъмфри Аткинс, неин сътрудник и държавен секретар за Северна Ирландия.
Аткинс, който е женен и е татко на четири деца, по-късно става барон Колнбрук. " По това време се носеха клюки... красивият му външен тип може и да я е привлякъл, само че политическият му разум беше обезсърчителен ", разяснява в книгата Джонатан Айткен, някогашен министър от Консервативната партия.
Други източници настояват, че Тачър поддържала " по-особено другарство " и с лорд Бел, нейния ПР консултант. Въпреки това формалният й биограф, лорд Мур, отхвърля тези клюки като " мощно преразказани ".
Любопитен щрих в книгата е и историята за брачна половинка й Денис Тачър, който е нейния " златен конец през живота ", както тя самата го разказва.
Маргарет и Денис Тачър, 1979 г.Снимка: Getty Images Денис се оказва непосредствен другар на Манди Райс-Дейвис - модел и танцьорка, прочула се с аферата " Профумо ". Двамата си разменяли писма, започващи със " Скъпа Манди... ".
Манди Райс-Дейвис Снимка: Getty Images Истината е, че измежду документите, открити неотдавна в прашен гараж, има и такива, които бележат решаващи моменти от възхода на Тачър. Те включват номинационни писма от 1975 година, когато тя се кандидатира за водач на Консервативната партия. Сред тях има и подписани документи от Кийт Джоузеф и Ейри Нийв, основни поддръжници, както и лист, удостоверяващ нейната историческа победа със 146 гласа против 79 за най-близкия й съперник Уили Уайтлоу.
Тези архивни находки, оценени през днешния ден на 100 000 паунда, припомнят какъв брой непредвидена е била нейната победа. Когато стартира конкуренцията, Маргарет е считана за цялостен новобранец. Но точно тя се трансформира в най-дълго управлявалия английски министър председател от средата на 20. в. и в жена, трансформирала освен партията си, само че и самия образ на Англия.
Сто години след нейното раждане легендата за Желязната лейди продължава да живее и остава знак на ера, която никой не може да не помни.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ