Можеш ли да знаеш намеренията на Бог
Стивън Уилям Хокинг (8.01.1942 г. - 14.03.2018 г.) британски астрофизик, създател на книги и публикации за новите открития и хрумвания за Вселената и нейното възникване, в това число и на известната „ Кратка история на времето " (A Brief History of Time, 1988), която му печели международна популярност.
Живеем в един комплициран свят. Искаме да открием смисъла на това, което ни заобикаля, и да запитаме: Каква е природата на Вселената? Какво е нашето място в нея, къде сме и от кое място идваме? Защо Вселената е такава, каквато е?
В опит да намерим отговор на тези въпроси си сътворяваме някаква „ картина на света ". Такава картина е безкрайната кула от костенурки, на които се крепи плоската Земя; такава е и теорията на свръхструните. И двете са теории на Вселената, въпреки последната да е доста по-математична и по-точна от първата.
И на двете теории липсват наблюдателни доказателства: никой още не е виждал гигантска костенурка, върху чийто тил е Земята, само че никой не е виждал и свръхструна. Теорията с костенурката обаче не може да е добра научна доктрина, тъй като съгласно нея човек може да падне от ръба на света. А това не се съгласува с опита, в случай че се окаже, че това е обяснението за хората, за които се допуска да са изчезнали в Бермудския триъгълник!
...Лаплас при започване на XIX в. стига до постулирането на научния детерминизъм, т.е. той предположил, че има група закони, които тъкмо дефинират развиването на Вселената, в случай че в някой миг знаем нейното положение. Детерминизмът на Лаплас е повърхностен в две връзки. Той не споделя по какъв начин би трябвало да се изберат законите и не дефинира началното положение на Вселената. Това било оставено на Бог. Бог трябвало да избере началното положение на Вселената и законите, на които тя се подчинява, само че след началото не бивало да се намесва в нея. Фактически Бог бил намесван в областите, неразбираеми за науката на XIX в.
...Квантовата механика се оправя с тази обстановка благодарение на клас от квантови теории, в които частиците нямат строго избрани места и скорости, а се показват посредством вълна. Тези квантови теории са детерминистични в смисъл, че дават закони за изменение на вълната с времето. Така, в случай че знаем вълната в даден миг, можем да я изчислим и за всеки различен миг. Непредвидимият, случайностен детайл се явява единствено когато се опитваме да интерпретираме вълната в термините положения и скорости на частиците. Но може би тук ни е грешката: може би няма положения и скорости на частици, а единствено талази. Може би просто се опитваме да нагодим вълните към предвижданията си за положения и скорости. Резултатът от несъответствието е повода за забележимата непредсказуемост.
...В Големия гърмеж и в другите сингулярности всички закони престават да важат, тъй че Бог ще има цялостната независимост да избира какво да става и какво да е началото на Вселената. Когато съвместим квантовата механика с общата доктрина на относителността, наподобява, се явява една нова опция, която не е съществувала преди: че пространството и времето дружно могат да образуват извънредно, четиримерно пространство без сингулярности или граници, сходно на земната повърхнина, само че с повече измерения... Но в случай че Вселената е напълно независима, без сингулярности или граници и изцяло се разказва от единна доктрина, това би имало съществени последствия за ролята на Бог като основател.
...Някога Айнщайн бе запитал: „ Какъв избор е имал Бог при основаването на Вселената? " Ако догатката „ без никаква граница " за Вселената е вярно, той изобщо не е имал независимост при избора на началните условия. Но той отново би имал свободата да избере законите, на които се подчинява Вселената...
...Но даже да има единствено една допустима единна доктрина, тя е просто система от правила и уравнения. Кое вдъхва живот на уравненията и принуждава една Вселена да съществува поради тях? Обикновеният теоретичен метод при основаване на математически модел не може да отговори на въпросите, за какво би трябвало да има Вселена, с цел да бъде описвана от този модел. Защо ѝ е на Вселената въобще да се безпокои за съществуването си? Толкова ли е непреодолима тази единна доктрина, че да води до нейното битие? Или се нуждае от съществуването на Създателя и в случай че е по този начин — упражнява ли той някакво друго въздействие върху Вселената? А кой е неговият основател?
...Но в случай че ние успеем да открием една приключена доктрина, тя навреме би трябвало да стане разбираема като общо предписание за всеки, а освен за неколцина учени. Тогава всички дружно, философи, учени и елементарни хора ще могат да вземат участие в разискването на въпроса, за какво и ние, и Вселената съществуваме. Ако намерим отговор на този въпрос, това ще е окончателното празненство на човешкия разсъдък, тъй като тогава ще знаем желанията на Бога.
Из " Кратка история на времето ", Стивън Хокинг
Живеем в един комплициран свят. Искаме да открием смисъла на това, което ни заобикаля, и да запитаме: Каква е природата на Вселената? Какво е нашето място в нея, къде сме и от кое място идваме? Защо Вселената е такава, каквато е?
В опит да намерим отговор на тези въпроси си сътворяваме някаква „ картина на света ". Такава картина е безкрайната кула от костенурки, на които се крепи плоската Земя; такава е и теорията на свръхструните. И двете са теории на Вселената, въпреки последната да е доста по-математична и по-точна от първата.
И на двете теории липсват наблюдателни доказателства: никой още не е виждал гигантска костенурка, върху чийто тил е Земята, само че никой не е виждал и свръхструна. Теорията с костенурката обаче не може да е добра научна доктрина, тъй като съгласно нея човек може да падне от ръба на света. А това не се съгласува с опита, в случай че се окаже, че това е обяснението за хората, за които се допуска да са изчезнали в Бермудския триъгълник!
...Лаплас при започване на XIX в. стига до постулирането на научния детерминизъм, т.е. той предположил, че има група закони, които тъкмо дефинират развиването на Вселената, в случай че в някой миг знаем нейното положение. Детерминизмът на Лаплас е повърхностен в две връзки. Той не споделя по какъв начин би трябвало да се изберат законите и не дефинира началното положение на Вселената. Това било оставено на Бог. Бог трябвало да избере началното положение на Вселената и законите, на които тя се подчинява, само че след началото не бивало да се намесва в нея. Фактически Бог бил намесван в областите, неразбираеми за науката на XIX в.
...Квантовата механика се оправя с тази обстановка благодарение на клас от квантови теории, в които частиците нямат строго избрани места и скорости, а се показват посредством вълна. Тези квантови теории са детерминистични в смисъл, че дават закони за изменение на вълната с времето. Така, в случай че знаем вълната в даден миг, можем да я изчислим и за всеки различен миг. Непредвидимият, случайностен детайл се явява единствено когато се опитваме да интерпретираме вълната в термините положения и скорости на частиците. Но може би тук ни е грешката: може би няма положения и скорости на частици, а единствено талази. Може би просто се опитваме да нагодим вълните към предвижданията си за положения и скорости. Резултатът от несъответствието е повода за забележимата непредсказуемост.
...В Големия гърмеж и в другите сингулярности всички закони престават да важат, тъй че Бог ще има цялостната независимост да избира какво да става и какво да е началото на Вселената. Когато съвместим квантовата механика с общата доктрина на относителността, наподобява, се явява една нова опция, която не е съществувала преди: че пространството и времето дружно могат да образуват извънредно, четиримерно пространство без сингулярности или граници, сходно на земната повърхнина, само че с повече измерения... Но в случай че Вселената е напълно независима, без сингулярности или граници и изцяло се разказва от единна доктрина, това би имало съществени последствия за ролята на Бог като основател.
...Някога Айнщайн бе запитал: „ Какъв избор е имал Бог при основаването на Вселената? " Ако догатката „ без никаква граница " за Вселената е вярно, той изобщо не е имал независимост при избора на началните условия. Но той отново би имал свободата да избере законите, на които се подчинява Вселената...
...Но даже да има единствено една допустима единна доктрина, тя е просто система от правила и уравнения. Кое вдъхва живот на уравненията и принуждава една Вселена да съществува поради тях? Обикновеният теоретичен метод при основаване на математически модел не може да отговори на въпросите, за какво би трябвало да има Вселена, с цел да бъде описвана от този модел. Защо ѝ е на Вселената въобще да се безпокои за съществуването си? Толкова ли е непреодолима тази единна доктрина, че да води до нейното битие? Или се нуждае от съществуването на Създателя и в случай че е по този начин — упражнява ли той някакво друго въздействие върху Вселената? А кой е неговият основател?
...Но в случай че ние успеем да открием една приключена доктрина, тя навреме би трябвало да стане разбираема като общо предписание за всеки, а освен за неколцина учени. Тогава всички дружно, философи, учени и елементарни хора ще могат да вземат участие в разискването на въпроса, за какво и ние, и Вселената съществуваме. Ако намерим отговор на този въпрос, това ще е окончателното празненство на човешкия разсъдък, тъй като тогава ще знаем желанията на Бога.
Из " Кратка история на времето ", Стивън Хокинг
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ