„Подпалвачката“ е може би най-слабата адаптация по Стивън Кинг в историята
Стивън Кинг се употребява със славата на един от майсторите на хорър жанра, както в литературата, по този начин и в киното. Друг е въпросът дали аз го слагам измежду най-хубавите в сектора, само че без съмнение съм подготвен да му призная, че има някои същински шедьоври. „ Подпалвачката “ е толкоз надалеч от тях, колкото съм аз от леглото на Амбър Хърд. Дори мога да заявя, че това е една от най-слабите акомодации по книга на Кинг в цялата му десетилетна кариера.
Винаги се усещам задължен да ви показва синопсиса от разпространителя преди да продължа да изливам възмущението или възхищението си върху клавиатурата, тъй че считам и в този момент да спазя това неписано предписание.
В фамилията на Анди (Зак Ефрон) и Вики (Сидни Лемън) се появява Чарли (Райън Кийра), която разполага с необикновената заложба да основава огън единствено със силата на мозъка си. 11-годишното дете стартира да осъзнава, че е по-различно от останалите, само че, до момента в който другите от нейния клас минават през типичен пубертет, тя схваща, че страстите ѝ могат да се материализират по най-ужасния метод. След един случай в учебно заведение фамилията бива разкрито от хората, които са виновни до известна степен за суперсилата на Чарли, само че казусът е, че те желаят тя да се трансформира в оръжие, което да употребяват за своите користни цели. Именно там остарелият живот на фамилията рухва, с цел да се отвори нов, в който няма повече място за секрети.
Снимка: Forum Film
Искам да стартира в този момент от режисьора - Кийт Томас, който е международно безизвестен в сектора, само че за разлика от доста свои съидейници той оставя един необикновен горчив усет от работата си. В хода на кино лентата наподобява като че ли самичък не е сигурен каква история желае да ни опише, а и даже човек стартира да се съмнява, че е чел романа, който би трябвало да служи за основа на сюжета. В целия безпорядък не помни съществени неща, които би трябвало да ни обяснят същността на всеки един от героите. Дори считам, че Томас по този начин и не е схванал, че режисира смут, тъй като в хода на цялата лента не видях нищо, което да накара вътрешностите ми да потрепнат.
Визуалните резултати пък се изчерпват с няколко пламъка и един топъл филтър от Instagram, който да ни накара да мислим, че на героите им е топло, до момента в който на фена му е просто скучно.
Младата Райън Кийра сигурно има бъдеще в актуалното кино, само че момичето е доста надалеч от Дакота Фанинг. Ще се въздържа от спомагателен разбор за нея просто, тъй като към момента е дете и няма по какъв начин да чакаме от една 12-годишна чудеса, когато всичко към нея тъне в безпорядък и съсипия.
Снимка: Forum Film
По-интересно ми е кой е решил, че Зак Ефрон става за сходен филм... Моите почетения, само че това момче би трябвало да продължи да се съблича пред камера за пари и да остави сериозното кино в ръцете на тези, които знаят по какъв начин да го употребяват. В най-хубавия случай Холивуд да продължи да го употребява в тинейджърски ситкоми или детски комедии, в които не се изисква кой знае какво актьорско майсторство, с цел да се хареса на таргет групата си. Тук е просто тотално отвън зоната си на комфорт и това си проличава по всеки един негов жест, гримаса или имитация.
Филмът в един миг ми даде някаква вяра, че най-интересното следва, когато видях Къртууд Смит. Оказа се обаче, че присъединяване му се свежда до няколко минути в компанията на злодея (Глория Рюбен) и по подигравка на ориста това бяха едни най-интригуващите минути на екрана.
Героят на Сидни Лемън пък умерено можеше да бъде заличен от сюжета и никой нямаше да забележи. Дори считам, че това щеше да помогне повече на Чарли, с цел да разберем за какво детето страда от неналичието на модел за подражателство.
Преди да пристъпим към заключението, държа да отбележа, че „ Подпалвачката “ има и предходник. През 1984 година Марк Лестър пръв прави екранизация на романа, като дава първата основна роля в кариерата на Дрю Баримор. Неговата версия също е много посредствена, само че никога не е толкоз безвкусна, колкото тази на Кийт Томас.
Признавам, че в никакъв случай преди началните надписи на даден филм не са били обичаната ми част. Тук обаче позитивите за тази продукция се изчерпват с този толкоз малък и нищожен миг, който по традиция се приема за нещо неизбежно и наложително, без което феновете се помиряват, че не може.
Финалната ми оценка е 3/10. За страдание, гледал съм и доста по-лоши филми, с цел да го наредя на безспорното дъно, тъй че съм задължен да бъда малко по-снизходителен. Съветът ми обаче към вас, в случай че сте върли фенове на Стивън Кинг, е да занижите до най-малко упованията си. Само тогава бихте могли да откриете нещичко, с цел да нахраните любознанието си. В противоположен случай рискувате да останете даже по-разочаровани от човек, който нямаше никакви упования за „ Подпалвачката “.
Винаги се усещам задължен да ви показва синопсиса от разпространителя преди да продължа да изливам възмущението или възхищението си върху клавиатурата, тъй че считам и в този момент да спазя това неписано предписание.
В фамилията на Анди (Зак Ефрон) и Вики (Сидни Лемън) се появява Чарли (Райън Кийра), която разполага с необикновената заложба да основава огън единствено със силата на мозъка си. 11-годишното дете стартира да осъзнава, че е по-различно от останалите, само че, до момента в който другите от нейния клас минават през типичен пубертет, тя схваща, че страстите ѝ могат да се материализират по най-ужасния метод. След един случай в учебно заведение фамилията бива разкрито от хората, които са виновни до известна степен за суперсилата на Чарли, само че казусът е, че те желаят тя да се трансформира в оръжие, което да употребяват за своите користни цели. Именно там остарелият живот на фамилията рухва, с цел да се отвори нов, в който няма повече място за секрети.
Снимка: Forum Film
Искам да стартира в този момент от режисьора - Кийт Томас, който е международно безизвестен в сектора, само че за разлика от доста свои съидейници той оставя един необикновен горчив усет от работата си. В хода на кино лентата наподобява като че ли самичък не е сигурен каква история желае да ни опише, а и даже човек стартира да се съмнява, че е чел романа, който би трябвало да служи за основа на сюжета. В целия безпорядък не помни съществени неща, които би трябвало да ни обяснят същността на всеки един от героите. Дори считам, че Томас по този начин и не е схванал, че режисира смут, тъй като в хода на цялата лента не видях нищо, което да накара вътрешностите ми да потрепнат.
Визуалните резултати пък се изчерпват с няколко пламъка и един топъл филтър от Instagram, който да ни накара да мислим, че на героите им е топло, до момента в който на фена му е просто скучно.
Младата Райън Кийра сигурно има бъдеще в актуалното кино, само че момичето е доста надалеч от Дакота Фанинг. Ще се въздържа от спомагателен разбор за нея просто, тъй като към момента е дете и няма по какъв начин да чакаме от една 12-годишна чудеса, когато всичко към нея тъне в безпорядък и съсипия.
Снимка: Forum Film
По-интересно ми е кой е решил, че Зак Ефрон става за сходен филм... Моите почетения, само че това момче би трябвало да продължи да се съблича пред камера за пари и да остави сериозното кино в ръцете на тези, които знаят по какъв начин да го употребяват. В най-хубавия случай Холивуд да продължи да го употребява в тинейджърски ситкоми или детски комедии, в които не се изисква кой знае какво актьорско майсторство, с цел да се хареса на таргет групата си. Тук е просто тотално отвън зоната си на комфорт и това си проличава по всеки един негов жест, гримаса или имитация.
Филмът в един миг ми даде някаква вяра, че най-интересното следва, когато видях Къртууд Смит. Оказа се обаче, че присъединяване му се свежда до няколко минути в компанията на злодея (Глория Рюбен) и по подигравка на ориста това бяха едни най-интригуващите минути на екрана.
Героят на Сидни Лемън пък умерено можеше да бъде заличен от сюжета и никой нямаше да забележи. Дори считам, че това щеше да помогне повече на Чарли, с цел да разберем за какво детето страда от неналичието на модел за подражателство.
Преди да пристъпим към заключението, държа да отбележа, че „ Подпалвачката “ има и предходник. През 1984 година Марк Лестър пръв прави екранизация на романа, като дава първата основна роля в кариерата на Дрю Баримор. Неговата версия също е много посредствена, само че никога не е толкоз безвкусна, колкото тази на Кийт Томас.
Признавам, че в никакъв случай преди началните надписи на даден филм не са били обичаната ми част. Тук обаче позитивите за тази продукция се изчерпват с този толкоз малък и нищожен миг, който по традиция се приема за нещо неизбежно и наложително, без което феновете се помиряват, че не може.
Финалната ми оценка е 3/10. За страдание, гледал съм и доста по-лоши филми, с цел да го наредя на безспорното дъно, тъй че съм задължен да бъда малко по-снизходителен. Съветът ми обаче към вас, в случай че сте върли фенове на Стивън Кинг, е да занижите до най-малко упованията си. Само тогава бихте могли да откриете нещичко, с цел да нахраните любознанието си. В противоположен случай рискувате да останете даже по-разочаровани от човек, който нямаше никакви упования за „ Подпалвачката “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ