Срязана артерия - 111 шева, счупен врат - "железа" в череп и тяло: Големият късметлия
Стивън Брадбъри - мъчно можете да споменете това име в Австралия и да не предизвикате нечий интерес. А в случай че кажете на някого: " Днес съм същински Брадбъри " или " Надявам се да извадя Брадбъри през днешния ден " - надалеч няма да ви гледат с неразбиране и съмнение по отношение на психическото ви положение. Просто тъй като Брадбъри е станало нарицателно за " шанс " или " непредвидена победа ". А по какъв начин това може да се случи на играч, който насмалко не кърви до гибел след прерязана артерия на бедрото по време на съревнование? На играч, който разрушава главата си и чупи своя врат, поради което след това ще има железни пластини в черепа, гърба и гърдите?
Исторически медали за Австралия на зимни олимпийски игри и на международни шампионати
Стивън Брадбъри е някогашен австралийски състезател, играч по шорттрек. Роден е през 1973 година и е първият, донесъл олимпийско злато от зимни игри на своята страна (2002 година), а също така е забъркан и в първите въобще медали за страната от зимни олимпиади (отборно - бронзови през 1994 година).
Брадбъри е взел участие на четири олимпиади. Първият път е през 1992 година, когато е част от квартета на Австралия, който едвам година по-рано е станал международен първенец на 5000 метра (за първи път Австралия става международен първенец в зимен спорт). Въпреки това на Олимпийските игри в Албервил (Франция) през 1992 година международните първенци разочароват и отпадат още на полуфиналите. Много значимо конкретизиране е, че тогава Брадбъри няма по какъв начин да помогне на своя тим, тъй като е оставен за запаса и не се появява в деяние, а също така не е определен и за никое самостоятелно съревнование.
Идва ред на Олимпиадата през 1994 година в Лилехамер (Норвегия). Без да навлизаме в детайлности за отборното съревнование - Брадбъри е част от отбора, спечелил първи олимпийски медали от зимни игри за Австралия (бронзови). Само месеци след един от най-щастливите моменти в живота и кариерата му следва първият сериозен случай.
Брадбъри е покрай гибелта след загуба на голямо количество кръв
По време на Световното състезание в Монреал през 1994 година острието на различен играч минава през бедрото на десния крайник на Брадбъри след конфликт. Срязана е артерия, а порезната рана е огромна и Брадбъри губи плашещо голямо количество кръв. Сърдечният му темп към края на надпреварата е към 200 и това значи, че кръвта се изпомпва доста бързо.
Всичките му четири глави на квадрицепса са срязани (четириглавите бедрени мускули), а самият Брадбъри е вярвал, че в случай че загуби схващане, то той ще си отиде от този свят. В последна сметка има потребност от 111 шева, а в продължение на три седмици не се е движил. Неговият крайник има потребност от 18 месеца, преди да е назад към най-хубавото си положение.
На Зимните олимпийски игри през 1998 година в Япония представянето на Брадбъри е повече от несполучливо, само че най-лошото занапред следва. Две години след тях - през септември 2000 година, Стивън чупи своя врат по време на случай на тренировки. Друг играч пада пред него и Брадбъри пробва да го прескочи, само че вместо това се приземява по доста неприятен метод и оттатък загражденията.
" Желязо " в черепа, гърба и гърдите на Брадбъри
Австралиецът получава фрактура на прешлени C4 и C5, прекарва месец и половина със скоба към врата, нужни са четири железни пластини в черепа му, както и винтове и плочи, закрепени с болтове в гърба и гърдите му. Разбира се, докторите му споделят, че няма по какъв начин да се завърне на леда още веднъж, само че той мечтае и е насочен към това да взе участие на още едни олимпийски игри, защото желае реванш за несполучливите самостоятелни надпревари през 1994 и 1998, когато конфликти го лишават от освен това. Въпреки това той е наясно, че към този момент е " невероятно " за него да се бори за медалите.
След тежки тренировки и огромни страдания идва време за Зимните олимпийски игри през 2002 година в Солт Лейк (САЩ). Той печели серията си безапелационно, само че още на четвъртфиналите е изправен пред първо привидно непостижимо предизвикателство. Попада в същата група дружно с огромния любимец от домакините Аполо Антон Оно и със международния първенец Марк Ганьон от Канада. Сама първите двама от всяко съревнование ще продължат напред към полуфиналите.
Брадбъри приключва трети и наподобява като че ли това е краят - отстранен е, отпада. Тогава обаче Ганьон е дисквалифициран поради това, че съзнателно е попречил различен играч, като това разрешава на австралиеца въпреки всичко да се класира за полуфиналите.
Брадбъри се съветва с националния треньор Ан Джан и двамата избират нова тактичност от полуфиналите. Те са наясно, че Стивън не може да се мери по скорост с останалите и тактиката е просто да стои зад тях, само че да не разрешава да се отдалечават прекалено много. Надеждите му се свеждали до това да се надява на конфликт сред най-малко двама от останалите състезатели, след който и да ги изпревари.
Така на полуфиналите защитаващият олимпийската си купа Ким Донг-сунг от Южна Корея, Ли Дзядзун от Китай (двукратен медалист от олимпиади) и Матю Търкот от Канада се сблъскват и разрешават другояче сигурният финален Брадбъри да финишира първи. А на финала става нещо още по-невероятно.
Брадбъри - въплъщение на шанса, само че и освен това
Австралиецът изостава съществено и се вижда, че няма да има сили за медалите. На последната обиколка, на последния ъгъл преди финала - противниците му се сблъскват и падат, а той изостава толкоз доста от тях (на 15 метра от тях при оставащи 50 метра до финала), че има време умерено да ги заобиколи и да финишира. След малко забавяне съдиите узаконяват златния му олимпийски орден.
След надпреварата Брадбъри искрено признава, че е знаел, че няма смисъл да се съревновава непосредствено с всички останали, тъй като по този начин или другояче е щял да приключи финален и е трябвало да се надява на нещо неизмеримо. Заради това той очаквало това нещо, бил подготвен за него и в последна сметка се възползвал оптимално. Австралиецът бил наясно с качествата на всеки от съперниците си във финала и чудесно осъзнавал, че всеки от тях ще се бори за златото, което значи доста опасности и благоприятни условия за конфликти.
Това развиване трансформирало Брадбъри в нещо като народен воин, както и като знак и образец, че в никакъв случай новобранците не би трябвало да се предават. Той е определян като костенурка зад четири заека, само че в последна сметка побеждава. Името му даже намира място в разговорния австралийски език и значи непредвиден триумф и шанс. През 2016 година попада в формалния народен речник като фраза, дружно с още над 6000 нови думи и изречения.
След Олимпиадата през 2002 година Брадбъри приключва своята професионална кариера. Името му се трансформира в въплъщение на шанса, само че всички са наясно, че тук има нещо по-голямо, освен това. Нещо, което задължава шанса да пристигна единствено и само при теб!
Исторически медали за Австралия на зимни олимпийски игри и на международни шампионати
Стивън Брадбъри е някогашен австралийски състезател, играч по шорттрек. Роден е през 1973 година и е първият, донесъл олимпийско злато от зимни игри на своята страна (2002 година), а също така е забъркан и в първите въобще медали за страната от зимни олимпиади (отборно - бронзови през 1994 година).
Брадбъри е взел участие на четири олимпиади. Първият път е през 1992 година, когато е част от квартета на Австралия, който едвам година по-рано е станал международен първенец на 5000 метра (за първи път Австралия става международен първенец в зимен спорт). Въпреки това на Олимпийските игри в Албервил (Франция) през 1992 година международните първенци разочароват и отпадат още на полуфиналите. Много значимо конкретизиране е, че тогава Брадбъри няма по какъв начин да помогне на своя тим, тъй като е оставен за запаса и не се появява в деяние, а също така не е определен и за никое самостоятелно съревнование.
Идва ред на Олимпиадата през 1994 година в Лилехамер (Норвегия). Без да навлизаме в детайлности за отборното съревнование - Брадбъри е част от отбора, спечелил първи олимпийски медали от зимни игри за Австралия (бронзови). Само месеци след един от най-щастливите моменти в живота и кариерата му следва първият сериозен случай.
Брадбъри е покрай гибелта след загуба на голямо количество кръв
По време на Световното състезание в Монреал през 1994 година острието на различен играч минава през бедрото на десния крайник на Брадбъри след конфликт. Срязана е артерия, а порезната рана е огромна и Брадбъри губи плашещо голямо количество кръв. Сърдечният му темп към края на надпреварата е към 200 и това значи, че кръвта се изпомпва доста бързо.
Всичките му четири глави на квадрицепса са срязани (четириглавите бедрени мускули), а самият Брадбъри е вярвал, че в случай че загуби схващане, то той ще си отиде от този свят. В последна сметка има потребност от 111 шева, а в продължение на три седмици не се е движил. Неговият крайник има потребност от 18 месеца, преди да е назад към най-хубавото си положение.
На Зимните олимпийски игри през 1998 година в Япония представянето на Брадбъри е повече от несполучливо, само че най-лошото занапред следва. Две години след тях - през септември 2000 година, Стивън чупи своя врат по време на случай на тренировки. Друг играч пада пред него и Брадбъри пробва да го прескочи, само че вместо това се приземява по доста неприятен метод и оттатък загражденията.
" Желязо " в черепа, гърба и гърдите на Брадбъри
Австралиецът получава фрактура на прешлени C4 и C5, прекарва месец и половина със скоба към врата, нужни са четири железни пластини в черепа му, както и винтове и плочи, закрепени с болтове в гърба и гърдите му. Разбира се, докторите му споделят, че няма по какъв начин да се завърне на леда още веднъж, само че той мечтае и е насочен към това да взе участие на още едни олимпийски игри, защото желае реванш за несполучливите самостоятелни надпревари през 1994 и 1998, когато конфликти го лишават от освен това. Въпреки това той е наясно, че към този момент е " невероятно " за него да се бори за медалите.
След тежки тренировки и огромни страдания идва време за Зимните олимпийски игри през 2002 година в Солт Лейк (САЩ). Той печели серията си безапелационно, само че още на четвъртфиналите е изправен пред първо привидно непостижимо предизвикателство. Попада в същата група дружно с огромния любимец от домакините Аполо Антон Оно и със международния първенец Марк Ганьон от Канада. Сама първите двама от всяко съревнование ще продължат напред към полуфиналите.
Брадбъри приключва трети и наподобява като че ли това е краят - отстранен е, отпада. Тогава обаче Ганьон е дисквалифициран поради това, че съзнателно е попречил различен играч, като това разрешава на австралиеца въпреки всичко да се класира за полуфиналите.
Брадбъри се съветва с националния треньор Ан Джан и двамата избират нова тактичност от полуфиналите. Те са наясно, че Стивън не може да се мери по скорост с останалите и тактиката е просто да стои зад тях, само че да не разрешава да се отдалечават прекалено много. Надеждите му се свеждали до това да се надява на конфликт сред най-малко двама от останалите състезатели, след който и да ги изпревари.
Така на полуфиналите защитаващият олимпийската си купа Ким Донг-сунг от Южна Корея, Ли Дзядзун от Китай (двукратен медалист от олимпиади) и Матю Търкот от Канада се сблъскват и разрешават другояче сигурният финален Брадбъри да финишира първи. А на финала става нещо още по-невероятно.
Брадбъри - въплъщение на шанса, само че и освен това
Австралиецът изостава съществено и се вижда, че няма да има сили за медалите. На последната обиколка, на последния ъгъл преди финала - противниците му се сблъскват и падат, а той изостава толкоз доста от тях (на 15 метра от тях при оставащи 50 метра до финала), че има време умерено да ги заобиколи и да финишира. След малко забавяне съдиите узаконяват златния му олимпийски орден.
След надпреварата Брадбъри искрено признава, че е знаел, че няма смисъл да се съревновава непосредствено с всички останали, тъй като по този начин или другояче е щял да приключи финален и е трябвало да се надява на нещо неизмеримо. Заради това той очаквало това нещо, бил подготвен за него и в последна сметка се възползвал оптимално. Австралиецът бил наясно с качествата на всеки от съперниците си във финала и чудесно осъзнавал, че всеки от тях ще се бори за златото, което значи доста опасности и благоприятни условия за конфликти.
Това развиване трансформирало Брадбъри в нещо като народен воин, както и като знак и образец, че в никакъв случай новобранците не би трябвало да се предават. Той е определян като костенурка зад четири заека, само че в последна сметка побеждава. Името му даже намира място в разговорния австралийски език и значи непредвиден триумф и шанс. През 2016 година попада в формалния народен речник като фраза, дружно с още над 6000 нови думи и изречения.
След Олимпиадата през 2002 година Брадбъри приключва своята професионална кариера. Името му се трансформира в въплъщение на шанса, само че всички са наясно, че тук има нещо по-голямо, освен това. Нещо, което задължава шанса да пристигна единствено и само при теб!
Източник: sportlive.bg
КОМЕНТАРИ