Стилян Гроздев, една от големите ни надежди във вдигането на

Стилян Гроздев, една от огромните ни очаквания във повдигането на тежести, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е повода да имаме вяра, че откакто финансовата рецесия в родните щанги отмине, България ще се завърне на призовите места. Гроздев е единствено на 18 години, само че стана европейски сребърен медалист при мъжете. Но представянето му не е изненада, поради обстоятелството, че през 2016-а ликува с купата на Стария континент до 17 и до 20 години. Носител е и на европейския младежки връх с дуел от 278 кг.

- Здравей, Стиляне! Спечели сребро в многобоя на Европейското състезание за мъже в Букурещ, а си единствено на 18 години. Очакваше ли това показване предвид на обстоятелството, че поръчката ти бе втора в твоята категория?

- Да, даже чаках да заема първото място, тъй като бях сносно квалифициран. Тренирах доста съществено и всичко беше наред, само че грузинецът е доста мощен. Миналата година стана трети на международното в Анахайм. Очаквах да стане огромна борба с него.

- На европейското реализира 293 кг в дуела. А какъв брой си реализирал на тренировки?

- На изхвърляне това ми е максимумът. В изтласкването имах още малко, само че на самото съревнование се наложи да превъзмогвам тежест, която не съм минавал на подготовка. А и смъкнах много килограми, а тогава в нашия спорт силата ти пада.

- Доколкото знам, сваляш 4-5 кг…

- Да, само че се случи в последния миг и тъй като нямаше от кое място да смъква тези килограми, ми беше много мъчно.

- А мислил ли си да се качиш в по-горна категория?

- Да, в този момент сменяме категорията с друга, в която съм много по-стабилен. Бях качил малко килограми и ми беше доста мъчно. В края на предходната година се контузих и просто нямаше време да се приготвя за горната категория. Затова взех решение да смъква в долната, тъй като там съм много време.

- Какво е да ти е народен треньор твоят кумир Иван Иванов?

- Много огромна мотивация, тъй като го виждам на всяка подготовка. Показвал ми е проектите си за тренировки, бил е съвършен играч. Старая се и аз да съм като него.

- Сподели, че не си удовлетворен от представянето си, че си можел повече. Дали това „ повече “ няма да пристигна на международното за младежи през лятото?

- Треньорът ми сподели, че не се знае дали ще участваме на международното, тъй като ще има промени в категориите. Ако сменя категорията, няма по какъв начин да се приготвя за един месец. Затова основната цел ще бъде в края на годината – международното за мъже. Там е истината.

- Изхвърлянето ли е по-любимото ти придвижване?

- Да, като цяло то ми върви повече. Колкото и да сложа на щангата, все мога да си я подвигна.

- Ти си от младата вълна гении на русенската школа. 16-годишният Ангел Русев също има триумфи. Разкажи нещо за вашия клуб…

- Нашият клуб е един от най-перспективните в страната. Имаме доста положителни състезатели, развиваме се и се мотивираме един различен. Гледаш по какъв начин единият напредва и искаш и ти да вършиш нагоре. А Ангел Русев е много надарено момче.

- Имате ли фотография в залата на вашия клуб на Нено Терзийски – най-големият щангист от Русе?

- Разбира се, че имаме.

- Защо избра повдигането на тежести?

- Покрай брат ми, който също беше щангист. Един-два пъти вървях с него да виждам и взех решение и аз да подвигна пръчката. В началото се почва с тояжка. И по този начин малко по малко с лостчето, само че бях доста дребен и не можех да стартира, тъй като има възрастови групи. Трябваше да изчакам една година.

- Легенди се носят за тежките тренировки в залата в предишното. Как минава в този момент един твой ден?

- Доста тежко при мен особено. Без значение дали е утринна или следобедна, на всяка подготовка виждам да дам най-малко един кг от горната страна спрямо вчерашната. А преди време по какъв начин са издържали по три тренировки? Нямам визия.

- Още си при започване на спортната ти кариера, само че замислял ли си какво би правил, в случай че не се занимаваше с повдигане на тежести?

- Не съм се задълбочавал в това, тъй като желая да се занимавам единствено със спорт. Засега за други неща не мисля.

- А виждаш ли се след време като треньор?

- Да, бих желал. И в този момент се опитвам в залата малко по малко с по-малките.

- Успяваш ли да се оправиш, тъй като при дребните дисциплината не е най-силното качество?

- Успявам, тъй като в нашата зала по-малките ме почитат. Всички се кефят, когато ги упражнявам. Слушат ме като им приказвам, въпреки понякога да си вършат техните работи…

- Близо си до европейския връх в дуела за младежи. Доколко те вълнуват върховете? Имаш ли такава цел или те интересуват единствено медалите?

- Исках да подобря върховете на европейското. Грузинецът направи една неточност на изхвърляне, само че по-късно незабавно се поправя. След това не ми остана опит за връх. Ако имах още един опит, щях да го подобря.

- Прави усещане, че след всяка минала година вдигаш от ден на ден килограми в дуела. 2015 година - 261 кг; 2016 година – 278 кг; 2017 година – 280 кг; 2018 година – 293 кг. Да чакаме ли, че скоро ще преминеш гросмайсторската граница от 300 кг?

- На тренировки съм я прекосявал, само че с повече килограми персонално тегло. На съревнование е малко по-трудно, само че ще съумея. Още за идващото съревнование ще съм подготвен!

- Говорихте ли си с грузинеца Шота Мишвелидзе след надпреварата? По принцип поддържате връзка ли или нямате връзки?

- Имаме спортсменски връзки, поздравяваме се. Но не поддържаме връзка, тъй като много време го нямаше в спорта и в този момент се завръща. С него нямам приказка, само че с останалите си приказваме. Със състезателите от съвсем всички страни се разбираме.

- Смяташ ли, че след години на рецесия в българските щанги идва ярко бъдеще, отпред на което сте няколко доста мощни млади щангисти – ти, Ангел Русев, Галя Шатова, Надежда Нгуен, Христо Христов и други?

- Има бъдеще, и то огромно. Да се надяваме до няколко години да го покажем.

- Не ви ли тормози протичащото се в българската щанга? Има неразбираемо бъдеще – ще го има ли този спорт или няма да го има?

- Спорта ще го има, ние не се тормозим. Нашата работа е да упражняваме в залата. Има хора, които би трябвало да мислят за това и да се надяваме, че го вършат.

- Рекордите в твоята категория са на Николай Пешалов. Познаваш ли го персонално?

- Срещал съм го. Може да се каже, че го познавам.

- Недостижими ли са неговите върхове?

- Достижими са, стига да има кой да тренира!

- Не те плашат?

- Не, изобщо.

- Каква е идната ти цел?

- Добро класиране на международното в края на годината. Иначе основната цел е олимпиадата през 2020 година в Токио.

- Българските щанги няколкократно попаднаха под ударите на допинг аферите. Това по какъв начин въздейства на един играч?

- Хората в профил приказват много нелепости - неща, които напълно не са правилни. Това ме стимулира да им потвърдя, че нещата, които приказват, не са по този начин. И го върша – на всяко съревнование още по-добро класиране, още по-големи гири. Ние им демонстрираме, че можем, пък те в профил единствено си приказват.

- Доколко е огромно изкушението да се посегне към стимуланти, с цел да си вдигнеш резултатите?

- При мен няма такова предпочитание.

- Кой е най-ценният съвет, който си получавал от треньора Иван Иванов?

- Доста скъпи препоръки съм получавал. Един от всичките е, че при един играч най-важното нещо е дисциплината и упорството. Просто би трябвало да се тренира. Ако желая да преуспея в нещо, би трябвало да го пъдя до дъно.

- Когато си бил контузен, мислил ли си да се откажеш от повдигането на тежести?

- Не съм мислил да се отхвърлям, само че да пропусна европейското – да. Травмата не бе лекичка. Докторите ми споделиха, че би трябвало да се оперирам и да почивам. Но стана тъкмо противоположното. Започнах да упражнявам и в първата седмица ме болеше, само че по-късно доста по-бързо ми зарасна ръката. Радвам се, че не послушах докторите и си упражнявах.

- Как те посрещнаха в Русе?

- Подобаващо. Благодаря на хората, които ме посрещнаха. Доста ме зарадваха.

- Русе е състезателен град. Имаш ли си идоли от предишното?

- Имам двама идола в спорта – треньорът Иван Иванов и един руснак до 85 кг., в който ми харесва структурата, придвижването, техниката, съвсем е непогрешим на надпревари.

- При всеки състезател се получават сложни моменти. Откъде намираш мотивация да ги преодолееш? Кое ти дава мощ да вървиш напред и нагоре?

- Цялата ми мотивация идва от родителите ми, от персоналните ми треньори Кристина и Радослав Атанасови. Те също са ми като родители и много ми оказват помощ. Винаги са ми казвали, че е обикновено да има компликации и би трябвало да ги преодоляваме.

- Влиза ли в твоите проекти Олимпиадата в Токио?

- Разбира се! Това е крайната ни цел. Искаме орден от олимпиадата.

- Най-сериозните съперници, в случай че смениш категорията? Взе ли дефинитивно решение за промяна?

- Да, сменяме я. Ако остана в категорията до 69 кг има двама много мощни китайци, един туркменистанец, който се състезава за Турция, също един руснак.

- А конкуренцията в новата категория ли е по-силна или в тази, в която си сега?

- И двете са мощни, само че горната категория е малко по-силна. Няма страна, която да няма мощен играч в нея. Много са. Отбелязах най-сериозните, само че има и един доста твърд колумбиец, американец също.

- Някой би попитал – не рискуваш ли прекомерно с избора на нова категория?

- Щом националният треньор Иван Иванов и персоналният ми треньор Радослав Атанасов ми го споделиха, значи би трябвало да стане. А и чувствам, че когато кача даже един кг, това се отразява в бързината и мощната ми, много по-стабилен съм.

- Как се съблюдават килограмите? През какви ограничения преминаваш, с цел да постигнеш тези резултати?

- Например, когато съм в Русе, моите другари ме канят да излизаме по питейни заведения и нощни заведения напред-назад, само че аз им отхвърлям, тъй като знам, че сутринта би трябвало да стана рано за подготовка.

- А дребното свободно време на кого го посвещаваш?

- Спане. (смее се) Няма такова време, с изключение на една неделя, само че съм много изтощен и виждам да си почивам. А когато съм в София, дори и в неделя не почивам, а отново съм в залата.

- Лагерите по какъв начин ти въздействат?

- Доста добре, тъй като си с най-силните състезатели от цялата страна. Много мотивиращо е, когато съм на лагер в София.