Стилиян Петров: Не знам кое беше по-тежко - борбата за живота или загубата на футбола
Стилиян Петров приказва за сложните си моменти и борбата за живот. Той описа и за огромната си обич, както и за идния " Мач на вярата " в присъединяване си в предаването " На Кафе " по NOVA.
Бившият футболист си напомни и бенефисния мач със Селтик, който се състоя преа 2013-а година.
“Имаше 62 хиляди на стадиона. Това беше един доста прочувствен миг за мен, моята борба продължи към три години, лекуването лиши толкоз. След интензивния цикъл това бе първия път, в който се демонстрирах пред хората. Както виждаш аз съм много напълнял и от химиотерапията. През тази една година със брачната половинка ми живяхме в една стая в болничното заведение. Бяхме от болничното заведение в хотела. Трудно се виждахме с хората, не ми позволяваха, тъй като нямах имунна система. Няколко седмици обсъждахме този миг. Съпругата ми настояваше, тя знаеше какъв брой значима е поддръжката и какъв брой значим е футболът за мен. Тя знаеше какво значи футболът за мен. Излъчването беше напълно друго “, описа той.
„ Беше доста по-силно и вдъхновяващо, тъй като тези моменти са доста значими в една борба – тази вяра, която ми се даде на мен и моето семейство. Нашата цел и тенденция беше да оживея. Когато преминавахме през всички тези сложни моменти, тогава обмисляш какво значи животът, кои са значимите хора, дребните неща. Бабите и дядовците се грижеха за децата. Жена ми се хранеше с всичко, което и аз в болничното заведение, правеше всичко за мен. Тя е доста добре осведомена, интересува се доста от храните, различните лекувания, всичко което може да помогне. Двамата седяхме на леглото, всякога, когато ми даваха химиотерапия аз трябваше да се подписвам и двамата се споглеждахме и не знаехме дали е вярното лекарство, дали е вярната химиотерапия “, добави някогашният футболист.
Той описа и за поддръжката, която е получил, даже от непознати все още хора.
„ Подкрепа ми оказа Джеф Томас, някогашен футболист, който имаше друга левкимия и в този момент набира средства. Той пристигна непосредствено в болничното заведение и разговаряхме четири часа, какво да чакам, какви са страничните резултати. Ние не се познавахме. Добротата и честността на един човек може да се види незабавно. Много другари пристигнаха в болничното заведение, доста не пристигнаха, доста не знаеха по какъв начин да реагират също в тези моменти. От България пристигнаха доста някогашни футболисти. Спомням си Димитър Бербатов пристигна. Докторът, който ми поставяше инжекция, почитател на Манчестър Юнайтед, а до него стои Бербатов. Той искаше да види всичко. Това са моменти, в които оценяваш другарството и поддръжката. Когато излизах по улиците хората ме прегръщаха идваха и ми пожелаваха шанс. Аз и моето семейство имахме опцията да водим тази борба с поддръжката на милиони, само че доста я водят сами “
„ Той беше дребен и той с усмивка тръгваше към болничното заведение, бабите и дядовците ги качваха на влака. За него беше премеждие, 14 месеца бяхме от хотела в болничното заведение и противоположното. Аз не помня много моменти от моето лекуване, химиотерапиите бяха доста жестоки. Първите месеци към момента бях положително надъхан и на всеки 3 месеца се взима проба от костния мозък за проучване. На шестия месец ми споделиха, че съм в ремисия, тогава те удрят със идващото нещо. Аз чаках всичко да е наред, а идващото нещо, което ми сподели, че идващият цикъл от шест месеца ще е още по-труден. Аз не знам кое беше най-тежкото, дали че бях изгубил футбола или битката ми за живот “, показа Стилиян.
„ Нали знаеш, че като дойдат сложните моменти, всички имаме вяра в Господ. Аз съм набожен, а тогава имах вяра още повече. Вярвам, че Господ ми даде късмет да продължа да се боря и да оказвам помощ на други “, сподели още той.
Стилиян Петров се върна обратно и към първата си среща със брачната половинка си Паулина.
„ Георги Бачев ни срещна двамата. Намерихме се от пръв взор. Запознахме се в едно заведение в София след един мач на националния тим. Имаше една другарка с нея, тя ми подаде номера, а приятелката ѝ го хвърли на земята. Аз го взех. Следващият ден трябваше да отпътува за Глазгоу. В идващите месеци имахме единствено телефонна обич. Радвам се, че срещнах такава специфична жена, която е подготвена да се бори за фамилията, да бъде невероятна майка. Всяко едно семейство минава през сложни моменти, а ние сме минали през доста “
След това Стенли обърна внимание и на идния " Мач на вярата ", с който желае да помогне на доста нуждаещи се.
„ Тя е поела огромна част от връзката във фондацията, двамата вършим всичко. Към момента беседваме с доста хора, лечебни заведения и доктори и когато сме подготвени с болничните пространства, където ще дарим средствата, това ще стане ясно и на общността. Винаги има работа, остават към два месеца. Организацията е доста, само че аз съм образувал един доста динамичен екип, който дава силата си да се получи едно прочувствено и грандиозно събитие. Идват големи звезди, множеството от тях са мои персонални другари. На всеки персонално се обадих, поканите идват от мен. Всеки един го прави оценка, те знаят какъв брой значима е тази идея за мен. Знаят какъв брой време и страсти въвеждам. С неспокойствие чакат да излязат пред българската аудитория “
„ Имаше няколко, Джон Тери, който е поел различен ангажимент, желаех доста да участва. Поднася извинения, дори е направил едно видео с обръщение към българския народ. Вече е разговаряно и с Евертън и Ашли Йънг. Аз към този момент съм правил доста събития, знам по какъв начин се действа, подготвени сме. Много хора реагират бързо и с огромно предпочитание, което ни дава шанса да работим по-бързо и да създадем по-хубаво събитие за нас “
„ Да, упражнявам. Неманя Видич, който ще пристигна от Сърбия, сподели, че не играе доста мачове, само че поради уважението ще бъде част от това. Това са хора, които си дават тяхното време безплатно, с цел да бъдат част от нещо особено. Българските футболисти с неспокойствие чакат още веднъж да излязат. Доста от тях са почнали подготвителен развой, някои от тях се пазарувам за избрани минути и номерацията. Като цяло усмивките им са на лицата и с неспокойствие чакат този мач и още веднъж да бъдат на терена пред българската аудитория. Това е моят финален мач, аз нямах опцията да се сбогувам с българските почитатели и да им благодаря за поддръжката, която дадоха към моето семейство и мен. Ние като семейство няма по какъв начин да ги забравим. Децата с неспокойствие чакат събитието. Стилиян към този момент работи, той знае, че би трябвало да се труди. Може би го е взел и от нас двамата. Все още имам опцията да съм тук, да съм татко и брачен партньор “, приключи Стилиян Петров.
Бившият футболист си напомни и бенефисния мач със Селтик, който се състоя преа 2013-а година.
“Имаше 62 хиляди на стадиона. Това беше един доста прочувствен миг за мен, моята борба продължи към три години, лекуването лиши толкоз. След интензивния цикъл това бе първия път, в който се демонстрирах пред хората. Както виждаш аз съм много напълнял и от химиотерапията. През тази една година със брачната половинка ми живяхме в една стая в болничното заведение. Бяхме от болничното заведение в хотела. Трудно се виждахме с хората, не ми позволяваха, тъй като нямах имунна система. Няколко седмици обсъждахме този миг. Съпругата ми настояваше, тя знаеше какъв брой значима е поддръжката и какъв брой значим е футболът за мен. Тя знаеше какво значи футболът за мен. Излъчването беше напълно друго “, описа той.
„ Беше доста по-силно и вдъхновяващо, тъй като тези моменти са доста значими в една борба – тази вяра, която ми се даде на мен и моето семейство. Нашата цел и тенденция беше да оживея. Когато преминавахме през всички тези сложни моменти, тогава обмисляш какво значи животът, кои са значимите хора, дребните неща. Бабите и дядовците се грижеха за децата. Жена ми се хранеше с всичко, което и аз в болничното заведение, правеше всичко за мен. Тя е доста добре осведомена, интересува се доста от храните, различните лекувания, всичко което може да помогне. Двамата седяхме на леглото, всякога, когато ми даваха химиотерапия аз трябваше да се подписвам и двамата се споглеждахме и не знаехме дали е вярното лекарство, дали е вярната химиотерапия “, добави някогашният футболист.
Той описа и за поддръжката, която е получил, даже от непознати все още хора.
„ Подкрепа ми оказа Джеф Томас, някогашен футболист, който имаше друга левкимия и в този момент набира средства. Той пристигна непосредствено в болничното заведение и разговаряхме четири часа, какво да чакам, какви са страничните резултати. Ние не се познавахме. Добротата и честността на един човек може да се види незабавно. Много другари пристигнаха в болничното заведение, доста не пристигнаха, доста не знаеха по какъв начин да реагират също в тези моменти. От България пристигнаха доста някогашни футболисти. Спомням си Димитър Бербатов пристигна. Докторът, който ми поставяше инжекция, почитател на Манчестър Юнайтед, а до него стои Бербатов. Той искаше да види всичко. Това са моменти, в които оценяваш другарството и поддръжката. Когато излизах по улиците хората ме прегръщаха идваха и ми пожелаваха шанс. Аз и моето семейство имахме опцията да водим тази борба с поддръжката на милиони, само че доста я водят сами “
„ Той беше дребен и той с усмивка тръгваше към болничното заведение, бабите и дядовците ги качваха на влака. За него беше премеждие, 14 месеца бяхме от хотела в болничното заведение и противоположното. Аз не помня много моменти от моето лекуване, химиотерапиите бяха доста жестоки. Първите месеци към момента бях положително надъхан и на всеки 3 месеца се взима проба от костния мозък за проучване. На шестия месец ми споделиха, че съм в ремисия, тогава те удрят със идващото нещо. Аз чаках всичко да е наред, а идващото нещо, което ми сподели, че идващият цикъл от шест месеца ще е още по-труден. Аз не знам кое беше най-тежкото, дали че бях изгубил футбола или битката ми за живот “, показа Стилиян.
„ Нали знаеш, че като дойдат сложните моменти, всички имаме вяра в Господ. Аз съм набожен, а тогава имах вяра още повече. Вярвам, че Господ ми даде късмет да продължа да се боря и да оказвам помощ на други “, сподели още той.
Стилиян Петров се върна обратно и към първата си среща със брачната половинка си Паулина.
„ Георги Бачев ни срещна двамата. Намерихме се от пръв взор. Запознахме се в едно заведение в София след един мач на националния тим. Имаше една другарка с нея, тя ми подаде номера, а приятелката ѝ го хвърли на земята. Аз го взех. Следващият ден трябваше да отпътува за Глазгоу. В идващите месеци имахме единствено телефонна обич. Радвам се, че срещнах такава специфична жена, която е подготвена да се бори за фамилията, да бъде невероятна майка. Всяко едно семейство минава през сложни моменти, а ние сме минали през доста “
След това Стенли обърна внимание и на идния " Мач на вярата ", с който желае да помогне на доста нуждаещи се.
„ Тя е поела огромна част от връзката във фондацията, двамата вършим всичко. Към момента беседваме с доста хора, лечебни заведения и доктори и когато сме подготвени с болничните пространства, където ще дарим средствата, това ще стане ясно и на общността. Винаги има работа, остават към два месеца. Организацията е доста, само че аз съм образувал един доста динамичен екип, който дава силата си да се получи едно прочувствено и грандиозно събитие. Идват големи звезди, множеството от тях са мои персонални другари. На всеки персонално се обадих, поканите идват от мен. Всеки един го прави оценка, те знаят какъв брой значима е тази идея за мен. Знаят какъв брой време и страсти въвеждам. С неспокойствие чакат да излязат пред българската аудитория “
„ Имаше няколко, Джон Тери, който е поел различен ангажимент, желаех доста да участва. Поднася извинения, дори е направил едно видео с обръщение към българския народ. Вече е разговаряно и с Евертън и Ашли Йънг. Аз към този момент съм правил доста събития, знам по какъв начин се действа, подготвени сме. Много хора реагират бързо и с огромно предпочитание, което ни дава шанса да работим по-бързо и да създадем по-хубаво събитие за нас “
„ Да, упражнявам. Неманя Видич, който ще пристигна от Сърбия, сподели, че не играе доста мачове, само че поради уважението ще бъде част от това. Това са хора, които си дават тяхното време безплатно, с цел да бъдат част от нещо особено. Българските футболисти с неспокойствие чакат още веднъж да излязат. Доста от тях са почнали подготвителен развой, някои от тях се пазарувам за избрани минути и номерацията. Като цяло усмивките им са на лицата и с неспокойствие чакат този мач и още веднъж да бъдат на терена пред българската аудитория. Това е моят финален мач, аз нямах опцията да се сбогувам с българските почитатели и да им благодаря за поддръжката, която дадоха към моето семейство и мен. Ние като семейство няма по какъв начин да ги забравим. Децата с неспокойствие чакат събитието. Стилиян към този момент работи, той знае, че би трябвало да се труди. Може би го е взел и от нас двамата. Все още имам опцията да съм тук, да съм татко и брачен партньор “, приключи Стилиян Петров.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ