Стиховете му се преписваха на ръка и се превръщаха в

Стиховете му се преписваха на ръка и се превръщаха в знаци на литературния и човешки издръжливост. Новата премия за лирика " Константин Павлов " цели да запази паметта за него и да насърчи неговите следовници.

Константин Павлов, на който подправената национална власт нахлузи усмирителна литературна риза

Мрачно. Жестоко. Сиво. Безжалостно. Ужасът и доносниците дебнат зад всеки ъгъл. Всекидневен смут, безопасен привидно. Глупави доносници, охранени очевидно. Офицери от Държавна сигурност, които се преструват на златни рибки. Паяци-пропагандисти, които озвучават Пантеона на България.

Така животът в Народна република България се оглежда в стиховете на може би най-талантливия стихотворец от тези времена: Константин Павлов. Поета, на който подправената национална власт нахлузи усмирителна литературна риза. Защото неговите безмилостни стихове споделяха всичко за онази задушна, лепкава и грозна несвобода, в която живееха хората. А той седеше в утробата ѝ и пушеше цигари. Пушеше, пишеше и тровеше властта.

" - Къде беше -
питат ме -
повече от три десетилетия?

- Бях в утробата на Кита.
Всички виждате,
преднамерено питате.

(…)

- Страшно ли ти беше -
питат ме -
толкоз десетилетия?

- Страшно беше,
скучно стана -
пушех и мълчах,
мълчах и пушех...

- А в този момент какво ще правиш -
питат ме -
идващото тридесетилетие?

- Аз ли?
Аз не знам,
само че знам, че Кита
фасове ще плюе
три десетилетия
и ще замърсява океанската среда. “

Това е част от стихотворението на Константин Павлов " Интервю в утробата на Кита ", писано евентуално през 1966-а година, когато управляващите в Народна република България му не разрешават да разгласява. Забраната важи близо 10 години, а поетът остава даже без " парче самун ", както самичък споделя по-късно.

Потискащото възприятие, че си глътнат от Кита, клаустрофобията на безизходността - Константин Павлов с неповторима поетическа сила разказва пандиза " Народна република България ". " Омръзна ми да бъда нощна промяна ", написа той в своето " Второ капричио за Гойя ", в което с малко думи ни оказва помощ да усетим мрака на тези години и смътното очакване за светлина и славеи:

" … Иска ми се жизнен да посрещам слънцето.
Може в първия момент да зажумя.

Ще привикна.

Някаква си птица заран пеела -

славей ли, какво ли го наричали…

Казват, че било прелестно. "

Онези, които помнят Народна република България, и тези, които имат вяра, че тогавашната комунистическа страна е работела за богатството на хората - дано да прочетат Константин Павлов. А за познавачите на поезията тази рекомендация е безпредметна: те знаят, че стиховете му са забележителни, даже оттатък всевъзможни политически послания.

" Много е значимо хората да го четат през днешния ден ", споделя и Румяна Таслакова, дългогодишна ръководителка на Българската редакция на Дъждовни води, която със лични средства учреди Национална премия за лирика на името на Константин Павлов. Официалното показване на премията ще се състои на 27 януари, а сътрудници в самодейността са дъщерята на поета Донка Павлова и Българска телеграфна агенция. В журито, което ще присъжда премията, влизат поетесата Мирела Иванова, литературният историк и критик професор Михаил Неделчев и писателят Ани Илков.

А за какво навръх името на Константин Павлов? Румяна Таслакова ни споделя какви са причините на уредниците и на журито: " Константин Павлов безспорно е едно от най-необичайните и знакови феномени в българската лирика - немногословният създател, чиито неразрешени " Стихове " (втората книга на поета) се преписваха на ръка, разпространяваха се и се превръщаха в знаци на литературния и човешки издръжливост, на свободния и безстрашен дух, на високия смисъл да останеш правилен на Словото и истината. "

Да, стиховете му в действителност се преписваха. И се четяха. Четете ги и през днешния ден!