Могат ли 1,2 трилиона евро да спасят Европа
Стигнахме до миг, в който, в случай че не действаме, ще се наложи да жертваме или благосъстоянието си, или околната среда, или свободата си, съобщи Марио Драги
Бившият министър председател на Италия Марио Драги се наслаждаваше на пенсионирането си, когато телефонът му иззвъня. Беше септември 2023 година, а от кабинета на Урсула фон дер Лайен го попитаха дали би приел още една задача от името на Брюксел - да очертае пътя към възобновяване на конкурентоспособността на Европа.
" Мислих няколко дни... преди да кажа дефинитивно " да ". Задачата ми се стори толкоз обезсърчаваща, толкоз сложна ", описа по-късно Драги, до момента в който представяше своя отчет за възкръсване на европейската стопанска система.
В сряда концепциите на Драги още веднъж ще бъдат във фокуса на вниманието, когато фон дер Лайен показа визията си за идната седемгодишна финансова рамка на Европейски Съюз - основен миг за мандата ѝ отпред на Европейската комисия, написа Тим Рос в собствен разбор за Politico, представен от news.bg.
Така наречената Многогодишна финансова рамка (МФР) ще обхване интервала 2028-2034 година Самият факт, че са планувани две години за договаряния, демонстрира какъв брой сложни ще бъдат те - както постоянно, всяка страна членка ще би трябвало да утвърди бюджета, с цел да бъде признат той единомислещо.
Служители на Европейска комисия прекараха уикенда в многочасови срещи, с цел да доизпипат предлагането, като работата продължи до късно в понеделник вечер - на пица, кола и минерална вода.
Залогът не може да бъде по-висок
Проектобюджетът би трябвало да обезпечи средства за справяне с невиждани провокации - в това число възможна комерсиална война с Америка при Доналд Тръмп, действителна война с Русия, възходяща конкуренция от Китай, напрежение в Близкия изток, климатични промени, миграционен напън и напредък на крайната десница с нейната антиевропейска реторика.
По думите на Драги, мъдрия старейшина на европейската стопанска система: " Стигнахме до миг, в който, в случай че не действаме, ще се наложи да жертваме или благосъстоянието си, или околната среда, или свободата си. "
Текущият главен бюджет на Европейски Съюз възлиза на към 1,2 трилиона евро - впечатляваща сума, само че тя съставлява едвам 1% от общия Брутният вътрешен продукт на Съюза. За съпоставяне - бюджетът на Германия е 48% от Брутният вътрешен продукт, а на Франция - 57%.
Според доста специалисти, в това число Драги, обществените вложения на Европейски Съюз са извънредно незадоволителни, с цел да се оправят с идните тествания.
А какъв брой по-голям би трябвало да стане бюджетът на Брюксел? Отговорите варират фрапантно според от това кого питате.
Някои страни не желаят никакво нарастване, до момента в който други упорстват бюджетът да се удвои, изяснява Ян Страски, старши икономист в Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
" Диапазонът е от нула до двойно нарастване. Според мен даже растеж от 20-30%, в случай че средствата се употребяват рационално, би имал сериозен резултат ", споделя той пред Politico.
" Ниско висящи плодове "
Освен с по-голям размер, Организацията за икономическо сътрудничество и раз предлага и пренасочване на част от съществуващите средства към защита и по-добра интеграция на енергийните пазари - което би понижило цените и подтикнало икономическия напредък.
Организацията предлага също да се ускори ролята на Брюксел в ръководството на трансгранични планове - да вземем за пример в енергетиката и защитата.
" Не търсим идеалното решение - значимо е да се оберем изгодите от първи ред ", споделя Страски.
Някои анализатори считат, че упоритостите би трябвало да са още по-смели. Според Жолт Дарваш от мозъчния концерн Bruegel, бюджетът би трябвало съвсем да се удвои, с цел да покрие разноските за климатичния преход и погасяването на задълженията, насъбрани по време на пандемията.
" Европейски Съюз е под все по-голям напън да поема отговорност по тематики, които към този момент не се лимитират в границите на обособени страни ", се споделя в отчета на Bruegel. " Климат, цифровизация, конкурентоспособност, сигурност, защита, миграция, външна политика - всички тези провокации изискват добре финансирани, взаимни дейности. Но бюджетът на Европейски Съюз остава стар и неприспособен към тези действителности. "
Дарваш предлага бюджетът да доближи към 2% от Брутният вътрешен продукт - почти в сходство с потребността от 800 милиарда евро годишно спомагателни вложения, за които приказва и Драги.
Франция поддържа концепцията за по-голям бюджет. Германия и Нидерландия обаче се опълчват.
" Швеция не приема автоматизирано тезата, че откакто имаме нови провокации, би трябвало да увеличим бюджета ", споделя министърката по европейските въпроси на страната Джесика Розенкранц. " Трябва да се преразгледат целите в границите на към този момент съществуващия бюджет. "
Швеция упорства да се отделят повече средства за защита и сигурност - въпреки че някои адвокати слагат под подозрение дали договорите на Европейски Съюз разрешават директно финансиране на военни разноски посредством бюджета.
" Още не е ясно по какъв начин тъкмо ще бъде завършено това ", признава Розенкранц. " Но е ясно, че защитата, сигурността, поддръжката за Украйна и конкурентоспособността са области, на които новият бюджет би трябвало да отговори. "
Драги също предлага съществено опростяване на бюджета - концепция, която фон дер Лайен възприема, като възнамерява сливане на Общата селскостопанска политика и Кохезионния фонд в един огромен мегапакет.
Вторият главен дирек в новата МФР ще бъде Европейският фонд за конкурентоспособност - с вложения в основни промишлености и научни проучвания. Третият - нов външен фонд за дейности, който ще сплоти помощта за развиване и дипломатическите старания на Европейски Съюз.
Но още в този момент някои страни и политици са мощно обезпокоени от тези промени - изключително в частта за финансирането на фермерите и по-бедните райони.
Данъци на Европейски Съюз?
Дотук с разноските. По-трудният въпрос е: от кое място ще дойдат парите?
Дебатът към по този начин наречените " лични запаси " на Европейски Съюз - дали и по какъв начин Съюзът да получава доходи посредством лични налози или механизми - още веднъж набира мощ.
Аргумент в интерес на такива запаси е, че по този начин се заобикалят разногласията за така наречен " чисти салда " - какъв брой внася и какъв брой получава всяка страна. Страни като Германия, Нидерландия и Швеция обичайно са измежду най-големите донори - и това е политически сензитивна тематика вкъщи.
Комисарят по бюджета Пьотр Серафин дава обещание " упорит пакет от лични запаси ", който да усили финансовия потенциал на Европейски Съюз и да бъде обществено и политически допустим.
Но Швеция не е съгласна.
" Не виждаме потребност от нови запаси и изрично се противопоставяме на европейски налози ", споделя Розенкранц. " Има спор за потребление на средства от Схемата за търговия с излъчвания, Механизма за въглеродна промяна по границата и други източници. Но ние настояваме да се търсят вътрешни пренасочвания на средства в съществуващия бюджет. "
Върховенство на правото
Един от методите за икономисване, споделя тя, е " да не отива нито едно евро в страна, която нарушава демократичните стандарти ". Това съответствува с напъните на Комисията да ускори така наречен механизъм за конвенционалност - финансова глоба против страни като Унгария, упреквани в нарушение на върховенството на закона.
Но защото бюджетът изисква единогласие, Унгария може да блокира всичко. Това акцентира главния въпрос:
За какво въобще е Европейският съюз? Колко би трябвало да вършим дружно - координирано от Брюксел - и какъв брой да оставим на национално равнище?
Мащабът и целите на новия бюджет ще бъдат отговор точно на този въпрос.
" Ако погледнете историята на договарянията за предходните МФР, ще видите, че измененията сред тях са били минимални ", споделя Дарваш от Bruegel. Според него най-големият риск Европейски Съюз да не посрещне сполучливо провокациите е в това, че условието за единогласие сред 27 страни мощно лимитира опциите за промяна.
" Имаме голяма инерция и назадничавост ", споделя той. " И аз персонално съм песимистичен, че този път ще има огромна смяна. "
Бившият министър председател на Италия Марио Драги се наслаждаваше на пенсионирането си, когато телефонът му иззвъня. Беше септември 2023 година, а от кабинета на Урсула фон дер Лайен го попитаха дали би приел още една задача от името на Брюксел - да очертае пътя към възобновяване на конкурентоспособността на Европа.
" Мислих няколко дни... преди да кажа дефинитивно " да ". Задачата ми се стори толкоз обезсърчаваща, толкоз сложна ", описа по-късно Драги, до момента в който представяше своя отчет за възкръсване на европейската стопанска система.
В сряда концепциите на Драги още веднъж ще бъдат във фокуса на вниманието, когато фон дер Лайен показа визията си за идната седемгодишна финансова рамка на Европейски Съюз - основен миг за мандата ѝ отпред на Европейската комисия, написа Тим Рос в собствен разбор за Politico, представен от news.bg.
Така наречената Многогодишна финансова рамка (МФР) ще обхване интервала 2028-2034 година Самият факт, че са планувани две години за договаряния, демонстрира какъв брой сложни ще бъдат те - както постоянно, всяка страна членка ще би трябвало да утвърди бюджета, с цел да бъде признат той единомислещо.
Служители на Европейска комисия прекараха уикенда в многочасови срещи, с цел да доизпипат предлагането, като работата продължи до късно в понеделник вечер - на пица, кола и минерална вода.
Залогът не може да бъде по-висок
Проектобюджетът би трябвало да обезпечи средства за справяне с невиждани провокации - в това число възможна комерсиална война с Америка при Доналд Тръмп, действителна война с Русия, възходяща конкуренция от Китай, напрежение в Близкия изток, климатични промени, миграционен напън и напредък на крайната десница с нейната антиевропейска реторика.
По думите на Драги, мъдрия старейшина на европейската стопанска система: " Стигнахме до миг, в който, в случай че не действаме, ще се наложи да жертваме или благосъстоянието си, или околната среда, или свободата си. "
Текущият главен бюджет на Европейски Съюз възлиза на към 1,2 трилиона евро - впечатляваща сума, само че тя съставлява едвам 1% от общия Брутният вътрешен продукт на Съюза. За съпоставяне - бюджетът на Германия е 48% от Брутният вътрешен продукт, а на Франция - 57%.
Според доста специалисти, в това число Драги, обществените вложения на Европейски Съюз са извънредно незадоволителни, с цел да се оправят с идните тествания.
А какъв брой по-голям би трябвало да стане бюджетът на Брюксел? Отговорите варират фрапантно според от това кого питате.
Някои страни не желаят никакво нарастване, до момента в който други упорстват бюджетът да се удвои, изяснява Ян Страски, старши икономист в Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
" Диапазонът е от нула до двойно нарастване. Според мен даже растеж от 20-30%, в случай че средствата се употребяват рационално, би имал сериозен резултат ", споделя той пред Politico.
" Ниско висящи плодове "
Освен с по-голям размер, Организацията за икономическо сътрудничество и раз предлага и пренасочване на част от съществуващите средства към защита и по-добра интеграция на енергийните пазари - което би понижило цените и подтикнало икономическия напредък.
Организацията предлага също да се ускори ролята на Брюксел в ръководството на трансгранични планове - да вземем за пример в енергетиката и защитата.
" Не търсим идеалното решение - значимо е да се оберем изгодите от първи ред ", споделя Страски.
Някои анализатори считат, че упоритостите би трябвало да са още по-смели. Според Жолт Дарваш от мозъчния концерн Bruegel, бюджетът би трябвало съвсем да се удвои, с цел да покрие разноските за климатичния преход и погасяването на задълженията, насъбрани по време на пандемията.
" Европейски Съюз е под все по-голям напън да поема отговорност по тематики, които към този момент не се лимитират в границите на обособени страни ", се споделя в отчета на Bruegel. " Климат, цифровизация, конкурентоспособност, сигурност, защита, миграция, външна политика - всички тези провокации изискват добре финансирани, взаимни дейности. Но бюджетът на Европейски Съюз остава стар и неприспособен към тези действителности. "
Дарваш предлага бюджетът да доближи към 2% от Брутният вътрешен продукт - почти в сходство с потребността от 800 милиарда евро годишно спомагателни вложения, за които приказва и Драги.
Франция поддържа концепцията за по-голям бюджет. Германия и Нидерландия обаче се опълчват.
" Швеция не приема автоматизирано тезата, че откакто имаме нови провокации, би трябвало да увеличим бюджета ", споделя министърката по европейските въпроси на страната Джесика Розенкранц. " Трябва да се преразгледат целите в границите на към този момент съществуващия бюджет. "
Швеция упорства да се отделят повече средства за защита и сигурност - въпреки че някои адвокати слагат под подозрение дали договорите на Европейски Съюз разрешават директно финансиране на военни разноски посредством бюджета.
" Още не е ясно по какъв начин тъкмо ще бъде завършено това ", признава Розенкранц. " Но е ясно, че защитата, сигурността, поддръжката за Украйна и конкурентоспособността са области, на които новият бюджет би трябвало да отговори. "
Драги също предлага съществено опростяване на бюджета - концепция, която фон дер Лайен възприема, като възнамерява сливане на Общата селскостопанска политика и Кохезионния фонд в един огромен мегапакет.
Вторият главен дирек в новата МФР ще бъде Европейският фонд за конкурентоспособност - с вложения в основни промишлености и научни проучвания. Третият - нов външен фонд за дейности, който ще сплоти помощта за развиване и дипломатическите старания на Европейски Съюз.
Но още в този момент някои страни и политици са мощно обезпокоени от тези промени - изключително в частта за финансирането на фермерите и по-бедните райони.
Данъци на Европейски Съюз?
Дотук с разноските. По-трудният въпрос е: от кое място ще дойдат парите?
Дебатът към по този начин наречените " лични запаси " на Европейски Съюз - дали и по какъв начин Съюзът да получава доходи посредством лични налози или механизми - още веднъж набира мощ.
Аргумент в интерес на такива запаси е, че по този начин се заобикалят разногласията за така наречен " чисти салда " - какъв брой внася и какъв брой получава всяка страна. Страни като Германия, Нидерландия и Швеция обичайно са измежду най-големите донори - и това е политически сензитивна тематика вкъщи.
Комисарят по бюджета Пьотр Серафин дава обещание " упорит пакет от лични запаси ", който да усили финансовия потенциал на Европейски Съюз и да бъде обществено и политически допустим.
Но Швеция не е съгласна.
" Не виждаме потребност от нови запаси и изрично се противопоставяме на европейски налози ", споделя Розенкранц. " Има спор за потребление на средства от Схемата за търговия с излъчвания, Механизма за въглеродна промяна по границата и други източници. Но ние настояваме да се търсят вътрешни пренасочвания на средства в съществуващия бюджет. "
Върховенство на правото
Един от методите за икономисване, споделя тя, е " да не отива нито едно евро в страна, която нарушава демократичните стандарти ". Това съответствува с напъните на Комисията да ускори така наречен механизъм за конвенционалност - финансова глоба против страни като Унгария, упреквани в нарушение на върховенството на закона.
Но защото бюджетът изисква единогласие, Унгария може да блокира всичко. Това акцентира главния въпрос:
За какво въобще е Европейският съюз? Колко би трябвало да вършим дружно - координирано от Брюксел - и какъв брой да оставим на национално равнище?
Мащабът и целите на новия бюджет ще бъдат отговор точно на този въпрос.
" Ако погледнете историята на договарянията за предходните МФР, ще видите, че измененията сред тях са били минимални ", споделя Дарваш от Bruegel. Според него най-големият риск Европейски Съюз да не посрещне сполучливо провокациите е в това, че условието за единогласие сред 27 страни мощно лимитира опциите за промяна.
" Имаме голяма инерция и назадничавост ", споделя той. " И аз персонално съм песимистичен, че този път ще има огромна смяна. "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ