Стигнаха вече дотам да наричат “освободител и днешния руzки цар

Стигнаха към този момент до такава степен да назовават “освободител ” и днешния руzки цар Путлер. Това написа в собствен коментар журналистът Иво Инджев.

SafeNews го разгласява без редакторска интервенция:

Руzкият дядо мраzь

Ще спестя на днешния 3 март синтеза на това, което съм написал и потвърдил със стотици цитати (предимно от съветски произход) в границите на стотици страници в книгата “Измамата “Сан Стефано ” за тази насочна точка на пагубната за България взаимозависимост от от най – огромния по територия и значение международен подтисник на свободата и тогава през 1878-ма, и през днешния ден пред 2024 -та.
Отбелязвам в това време напредъка, който през последните години извървя у нас истината за 3 март.

Тя през днешния ден е преобладаваща във водещите уеб сайтове, четени от образованите и свободолюбиви българи. Чувствам се най-малко малко задоволен откакто дълги години бях част от едно сатанизирано малцинство.

Усещането ми е като на софиянец, минал от обругаването и маргинализирането до успеха над МОЧА, подкрепена и за пръв път осветена със статистически данни

Според тях столичаните, поддържащи премахването на този централен знак на руската окупация от центъра на столицата ни, са два пъти повече от съветолюбивите туземни братушки на непознатия поробител.

Ще пристигна ден това съответствие да се разпростре в цяла България и да засегне също въпроса за края на робуването на новия 9-ти септември, какъвто е 3 март.

Къде по “календарни ” аргументи, къде поради наслоенията от нездравословната обстановка, в всеобщо насажданите показа у нас за историята ни царуват грешки, операции и от(кр)ов(е)ни неистини.

Разни каракачанки все по този начин лаят от държавната телевизия, че българската държавност била възобновена на 3 март с подписването на един жертван на преразглеждане от самата съветска дипломация прелиминарен контракт сред две воюващи за контрола над българите империи, а победителката умишлено мами “братушките ” си, че им подарява земи, над които няма власт отвън окупираните от нейната войска територии.
Както празнувахме октомврийския болшевишки прелом от 1917-та през ноември, по този начин и продължаваме да означаваме Априлското въстание през май.

На паметника на Александър II против Народното събрание все по този начин се мъдри неговото определение като “Освободител ”,

въпреки всеки искащ да знае истината от дълго време да е схванал, че е закичен с това название поради освобождението на съветските плебеи с декрета от 1861 г.- на същия оня 3 март, изчакан от неговите подмазвачи за оповестяване на съглашението с османците, с цел да съвпадне и с съветските празненства по годишнината от възкачването на императора, състояло се отново на 3 март, само че през 1855 година

В чугунените глави на русолюбците все по този начин кънти лъжата за “двойното ” ни избавление

Въздишат по оксиморона да бъдем освобождавани от несвободни хора в шинели, които са им наденали, с цел да освободят Босфора и Дарданелите за съветското мореплаване. Умирали са с името на царя на уста (а не на българите и още по-малко на България). Наричат “освобождение ” и второто им пришествие тук, славейки болшевиките, измежду които един Улянов, брат на Ленин, е лишил живота на “Царя избавител ”.

От Москва разбъркват редовно посредством продължаваща агитация тази каша в доста български глави за да реализират необявената си цел под лозунга “разединението (на българите) прави силата (ни) ”.
Упорити в преследването на тази цел, пратениците на Путлер у нас от една страна нахалстват в изказванията си, че повече българи ги обичат, а от друга постоянно финтират тази български “любов ”, изпитвайки (българо)фобия. Поднасят си цветята за празника на алената им работническо-селска войска не на 23 февруари, а ден преди този момент. По същия метод финтираха през вчерашния ден “народната обич ” у нас и с изкачването на връх “Свети Никола ”, настойчиво именуван “Шипка ”.

Не на 9-ти, а на 8-ми май си извършиха ритуала пред МОЧА предходната година, само че това най-малко им беше за последно…

Отношенията ни са сведени до нулата, настояват от Москва през днешния ден, само че не отзовават своите провалени дипломати и шпиони от България, както би постъпил още веднъж обичаният на Путлер император Александър III, чийто бюст днешният цар си държи в библиотеката зад тила си. Важно им е да поддържат от вътрешната страна провокациите си против България, с цел да показват какъв брой величава е тяхната измама.

Смятат за своя вътрешна работа правото да изтезават и убиват опозиционери, запазвайки си безнаказаната привилегия да се разпореждат тук както считат за добре, в това число посредством безочлив отвод на пратеничката Митрофанова да се яви за пояснение в българското външно министерство.

Стигнаха към този момент до такава степен да назовават “освободител ” и днешния руzки цар Путлер, който в прав текст оправда предишния месец в едно сходство на изявление експанзията на Хитлер против Полша

Руzкият цар я ненавижда безпределно поради нейния дискредитиращ изостаналата московия разцвет, заради което безусловно изтърбушва в нацистки жанр историята. Световната!

Да, царува студ в формалните ни двустранни връзки, само че това е поради техния мраzь (думата значи на техния език измет), царуващ в Кремъл. Истински дядо мраzь!

Още вести четете в категория Коментари
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News