Франция показа нов тип антисемитизъм
„ Стигна се даже до подпалване на синагоги. “ С тези думи френски политолози разказват обстановката в страната им след експлоадирането на арабско-израелския спор. Въпреки всички старания на управляващите, антисемитизмът във Франция не отмира, а в противен случай, ускорява се. Защо?
Когато при започване на октомври стартира следващия кръг от спора в Близкия изток сред Израел и ХАМАС, френските управляващи ясно дадоха да се разбере, че няма да толерират антисемитско държание и ще ги преследват с цялостната суровост на закона.
„ Борбата против антисемитизма е работа на всички “, сподели министър председателят Елизабет Борн. Тя също по този начин означи, че „ Франция претърпява невиждан растеж на антисемитски произшествия. За един месец са се случили повече от тях, в сравнение с за цялата предишна година. Френските евреи не се усещат в сигурност и това е неприемливо в страна, в която никой няма право да преследва никого поради религията му. “
За да успокоят пристрастеностите, управляващите даже не разрешиха пропалестинските демонстрации, само че позволиха марш против антисемитизма, в който участваха 182 хиляди души от цяла Франция (105 хиляди от тях в Париж, съгласно щателните калкулации на префектурата). Той обаче е запомнен основно със абсурда, обвързван с него: факт е, че на марша пристигнаха десни, в това число членове на “Националното сборище ” и персонално Марин Льо Пен.
В отговор левицата, отпред с Жан-Люк Меланшон, отхвърли да взе участие и освен това, побърза да разгласи, че шествието не е било сполучливо, а и не е могло да бъде, защото толкоз противни персони го оскверняват с наличието си. Тук пътем поражда един внимателен въпрос по кое време тъкмо правилата в политиката се трансформират в смешка.
Наблюдателите видяха и неналичието на Еманюел Макрон на шествието. Двама някогашни президенти на страната Франсоа Оланд и Никола Саркози сметнаха за собствен дълг да вземат участие, само че Макрон, който нормално не пропуща опция да се перчи пред камерите, този път избра да се въздържи и разгласи, че ще участва „ със сърцето и мислите си “.
Очевидно критиците му не са оценили нито едното, нито другото, не оказа помощ даже позоваването на обстоятелството, че френските президенти нормално въобще не вземат участие в демонстрации от този жанр. Веднага се сетиха, че Митеран през 1990 година и Оланд през 2015 година участваха в шествия против антисемитизма и расизма и никой не можеше да ги спре.
Въпреки това главният проблем не е наличието или отсъствието на първия човек на страната, а фактът, че на процедура шествието не докара до никакви позитивни последствия. Антисемитизмът във Франция освен не понижава, а тъкмо противоположното. Проявите му се усилват всеки ден, дотолкоз, че французите от еврейски генезис към този момент избират да отстранен фамилните си имена от пощенските кутии и се отхвърлят от външни белези, по които могат да бъдат разпознати в тълпата.
И те имат от какво да се опасяват. Можем да приказваме за обиди в интернет, персонални обиди, груби офанзиви от обслужващ личен състав: куриери, водачи и други, в някои случаи – физически офанзиви.
„ Тъй като сте еврейка, няма да ви прислугвам “, сподели на клиента фризьорката в Гани (департамент Сен-Сен-Дени, в действителност предградие на Париж). И това се случва макар обстоятелството, че във френския углавен кодекс има обособен член за непредоставяне на услуги заради дискриминация и по този член можете да попаднете на сериозна санкция от няколко хиляди евро (и даже затвор).
Политологът Жером Фурке счита, че приказваме за „ нов вид антисемитизъм “, който в този момент се развива във Франция и по един или различен метод отразява събитията в Близкия изток. Мосю Фурке внимателно го назовава „ антисемитизма на предградията “ или „ кварталите “.
„ В парижките покрайнини и Лион нещата стигнаха даже до опожаряване на синагоги “, отбелязва политологът. Той също по този начин означи „ тихото изселване на еврейското население от тези квартали към Израел или към други градове “. Според него отливът на еврейско население от Франция към Израел е една от аргументите толкоз доста хора с френско поданство да са измежду жертвите на офанзивата на ХАМАС на 7 октомври.
Кои обаче са тези „ покрайнини “ и „ квартали “, които обезпечават изобилна храна за антисемитизма във Франция и за какво е станало невероятно да се живее там?
Тъй като политологът, сходно на множеството обществени персони, заобикаля да назовава нещата с същинските им имена, ще би трябвало да се обърнете към един от мненията към публикацията във “Льо Фигаро ”, чийто създател написа по-откровено: „ В Сен Дени и прилежащите му департаменти, още през 90-те години остават някъде сред 30 и 35% европейското население. И то, в случай че сме оптимисти... Кой живее там в този момент? Лично аз въобще не съм сюрпризиран (от протичащото се). Живях там и виждам всичко. ”
Традиционно във френската политика е всекидневно да се упреква крайната десница за подстрекателство на антисемитизъм, като наложително се загатва бащата на Марин Льо Пен. Като цяло е доста комфортно да имате, относително казано, изкупителна жертва, на която да стоварите всевъзможни грехове. Тъй като самата Марин льо Пен от много време работи извънредно внимателно и за нея персонално е мъчно да показа сходно нещо, ситуативно се пробват да показват левицата като провинен, в случай че заявява поддръжката си за Палестина.
Междувременно въпросът за антисемитизма - и неговото усилване - не лежи в равнината на политическото въздействие. Тези същите „ квартали “, известни още като „ покрайнини “, трансформирали се в огнища на антисемитизъм, които политологът Фурке назовава „ нови “, са просто същите квартали, в които се заселват араби и мюсюлмани, мигрирали във Франция.
Да, болшинството от тях поддържат Палестина – и да, настроенията в тази среда са антиизраелски. И защото Израел е надалеч, е доста по-лесно да обърнете враждебността си към евреина, който е на една ръка разстояние. И да вземем за пример да се държите жестоко с клиентка, пристигнала на коафьор да си направи прическа.
И до момента в който френските политици търсят повода вдясно и вляво и си затварят очите за протичащото се в реалност, казусът освен няма да бъде решен, а единствено ще се утежнява. Да се приказва непосредствено за аргументите е неловко, политически неточно и като цяло може да бъде рисково за кариерата. Затова е „ добре “, че го има Жан-Мари льо Пен, бащата на Марин, който постоянно може да обвинят за всичко. Вярно, той към този момент е на 95 години, само че до момента няма по-подходящ от него за ролята на олицетворение на злото. Така да бъде.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Когато при започване на октомври стартира следващия кръг от спора в Близкия изток сред Израел и ХАМАС, френските управляващи ясно дадоха да се разбере, че няма да толерират антисемитско държание и ще ги преследват с цялостната суровост на закона.
„ Борбата против антисемитизма е работа на всички “, сподели министър председателят Елизабет Борн. Тя също по този начин означи, че „ Франция претърпява невиждан растеж на антисемитски произшествия. За един месец са се случили повече от тях, в сравнение с за цялата предишна година. Френските евреи не се усещат в сигурност и това е неприемливо в страна, в която никой няма право да преследва никого поради религията му. “
За да успокоят пристрастеностите, управляващите даже не разрешиха пропалестинските демонстрации, само че позволиха марш против антисемитизма, в който участваха 182 хиляди души от цяла Франция (105 хиляди от тях в Париж, съгласно щателните калкулации на префектурата). Той обаче е запомнен основно със абсурда, обвързван с него: факт е, че на марша пристигнаха десни, в това число членове на “Националното сборище ” и персонално Марин Льо Пен.
В отговор левицата, отпред с Жан-Люк Меланшон, отхвърли да взе участие и освен това, побърза да разгласи, че шествието не е било сполучливо, а и не е могло да бъде, защото толкоз противни персони го оскверняват с наличието си. Тук пътем поражда един внимателен въпрос по кое време тъкмо правилата в политиката се трансформират в смешка.
Наблюдателите видяха и неналичието на Еманюел Макрон на шествието. Двама някогашни президенти на страната Франсоа Оланд и Никола Саркози сметнаха за собствен дълг да вземат участие, само че Макрон, който нормално не пропуща опция да се перчи пред камерите, този път избра да се въздържи и разгласи, че ще участва „ със сърцето и мислите си “.
Очевидно критиците му не са оценили нито едното, нито другото, не оказа помощ даже позоваването на обстоятелството, че френските президенти нормално въобще не вземат участие в демонстрации от този жанр. Веднага се сетиха, че Митеран през 1990 година и Оланд през 2015 година участваха в шествия против антисемитизма и расизма и никой не можеше да ги спре.
Въпреки това главният проблем не е наличието или отсъствието на първия човек на страната, а фактът, че на процедура шествието не докара до никакви позитивни последствия. Антисемитизмът във Франция освен не понижава, а тъкмо противоположното. Проявите му се усилват всеки ден, дотолкоз, че французите от еврейски генезис към този момент избират да отстранен фамилните си имена от пощенските кутии и се отхвърлят от външни белези, по които могат да бъдат разпознати в тълпата.
И те имат от какво да се опасяват. Можем да приказваме за обиди в интернет, персонални обиди, груби офанзиви от обслужващ личен състав: куриери, водачи и други, в някои случаи – физически офанзиви.
„ Тъй като сте еврейка, няма да ви прислугвам “, сподели на клиента фризьорката в Гани (департамент Сен-Сен-Дени, в действителност предградие на Париж). И това се случва макар обстоятелството, че във френския углавен кодекс има обособен член за непредоставяне на услуги заради дискриминация и по този член можете да попаднете на сериозна санкция от няколко хиляди евро (и даже затвор).
Политологът Жером Фурке счита, че приказваме за „ нов вид антисемитизъм “, който в този момент се развива във Франция и по един или различен метод отразява събитията в Близкия изток. Мосю Фурке внимателно го назовава „ антисемитизма на предградията “ или „ кварталите “.
„ В парижките покрайнини и Лион нещата стигнаха даже до опожаряване на синагоги “, отбелязва политологът. Той също по този начин означи „ тихото изселване на еврейското население от тези квартали към Израел или към други градове “. Според него отливът на еврейско население от Франция към Израел е една от аргументите толкоз доста хора с френско поданство да са измежду жертвите на офанзивата на ХАМАС на 7 октомври.
Кои обаче са тези „ покрайнини “ и „ квартали “, които обезпечават изобилна храна за антисемитизма във Франция и за какво е станало невероятно да се живее там?
Тъй като политологът, сходно на множеството обществени персони, заобикаля да назовава нещата с същинските им имена, ще би трябвало да се обърнете към един от мненията към публикацията във “Льо Фигаро ”, чийто създател написа по-откровено: „ В Сен Дени и прилежащите му департаменти, още през 90-те години остават някъде сред 30 и 35% европейското население. И то, в случай че сме оптимисти... Кой живее там в този момент? Лично аз въобще не съм сюрпризиран (от протичащото се). Живях там и виждам всичко. ”
Традиционно във френската политика е всекидневно да се упреква крайната десница за подстрекателство на антисемитизъм, като наложително се загатва бащата на Марин Льо Пен. Като цяло е доста комфортно да имате, относително казано, изкупителна жертва, на която да стоварите всевъзможни грехове. Тъй като самата Марин льо Пен от много време работи извънредно внимателно и за нея персонално е мъчно да показа сходно нещо, ситуативно се пробват да показват левицата като провинен, в случай че заявява поддръжката си за Палестина.
Междувременно въпросът за антисемитизма - и неговото усилване - не лежи в равнината на политическото въздействие. Тези същите „ квартали “, известни още като „ покрайнини “, трансформирали се в огнища на антисемитизъм, които политологът Фурке назовава „ нови “, са просто същите квартали, в които се заселват араби и мюсюлмани, мигрирали във Франция.
Да, болшинството от тях поддържат Палестина – и да, настроенията в тази среда са антиизраелски. И защото Израел е надалеч, е доста по-лесно да обърнете враждебността си към евреина, който е на една ръка разстояние. И да вземем за пример да се държите жестоко с клиентка, пристигнала на коафьор да си направи прическа.
И до момента в който френските политици търсят повода вдясно и вляво и си затварят очите за протичащото се в реалност, казусът освен няма да бъде решен, а единствено ще се утежнява. Да се приказва непосредствено за аргументите е неловко, политически неточно и като цяло може да бъде рисково за кариерата. Затова е „ добре “, че го има Жан-Мари льо Пен, бащата на Марин, който постоянно може да обвинят за всичко. Вярно, той към този момент е на 95 години, само че до момента няма по-подходящ от него за ролята на олицетворение на злото. Така да бъде.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ