Приближи ли се Хокинг до тайната на черните дупки?
Стига Стивън Хокинг да каже нещо, и всички стартират да го цитират като престиж. В какво е същината на възгледа на известния физик и космолог за един от най-фундаменталните проблеми на науката?
Да напомним, че главният проблем се състои в „ разсеяността “ на черните дупки. Черната дупка е способна да „ запомни “ единствено три свойства на попадащата в нея материя – маса, спин и ъглов миг. Всички останали свойства на материята се „ изтриват “ след попадането ѝ в черната дупка. От друга страна, един от крайъгълните камъни от постройката на актуалната физика – квантовата механика – не разрешава загубата на информация в „ нищото “.
Този абсурд изключително очевидно се демонстрира на фона на въведената от Хокинг визия за изпаряването на черните дупки, съгласно която квантовомеханичните взаимоотношения в покрайнините на черните дупки водят до постепенна загуба на маса на черната дупка вследствие на излъчване от необикновен жанр, което може да се записва с уреди. След цялостното изпарение черната дупка изчезва. Но къде отива цялата насъбрана в нея квантова информация?
За разрешаване на този абсурд Хокинг изрече нова концепция, която е в прорез с предходните му показа, съгласно които черните дупки натрупват информация с поглъщането на материя, по-късно освобождават цялата тази информация едновременно на финала на своя живот.
За пояснение на същината на новите възгледи на британския академик е належащо да обърнем внимание на обстоятелството, че с приближаването на материята към черната дупка светлината, идваща от тази материя към наблюдаващия, под действието на мощната гравитация на черната дупка изначало се забавя, ав избран миг като че ли стопира, формирайки „ последния отпечатък “ на изчезващата вечно материална конструкция на повърхността на черната дупка, или нейната „ супертранслация “.
Такава супертранслация, счита Хокинг, може да се преглежда като вместилище на квантовата информация за попадналия в черната дупка веществен обект. Тази информация по-късно се кодира в излъчване, последователно „ изтичащо “ от „ изпаряващата “ се черна дупка, само че се кодира в мъчно извличана форма.
Колосалната трудност на извличането на информация за свойствата на съответния физически обект, попаднал в черната дупка, заради нейното „ изпарение “ като че ли позволява този злощастен абсурд – информацията, от една страна, е съхранена, а от друга – е изгубена.
Ще стане ли тази концепция гражданска война в актуалната физика и космология? Възможно не, защото концепцията е единствено едно от многочислените разсъждения на тази тематика, появили се напоследък – също така, научна работа, опитваща детайлите на тази доктрина, до момента не е оповестена. Но научната общност занапред ще продължи да я разисква.
AstroNews
