Стига, хора! Това не е нормално!“ — така с възмущение

„ Стига, хора! Това не е обикновено! “ — по този начин с отвращение стартира обявата на Лазар Радков, създател на благотворителната самодейност „ Капачки за бъдеще “. Думите му не са прочувствен изблик, а реакция на объркващ и рисков случай по време на вчерашната акция в Пловдив.

Не една, а две дами са се уболи на игли, до момента в който сортират и пресипват капачки, събрани в поддръжка на идеята за закупуване на здравна инсталация за лечебни заведения. И двете са били с работни ръкавици, само че това не ги е предпазило изцяло от риска от зараза и големия стрес, който подобен случай носи.

„ Кой естествен човек си изхвърля иглите при капачките?! “, пита с болежка Радков, призовавайки на следващия ден, на акцията в София (пл. „ Батенберг “) да има тъкмо НУЛА сходни случаи.

Добротата не върви с безхаберие

Кампанията „ Капачки за бъдеще “ от години сплотява хиляди българи – хора, които събират, носят, товарят, сортират и подаряват, движени от предпочитание да създадат положително. Но този случай демонстрира, че не е задоволително просто да си донор – би трябвало да си и виновен човек.

Когато някой хвърли употребена игла или спринцовка измежду капачки, предопределени за преработване, той не просто демонстрира безнаказаност — той заплашва човешки живот. Това не е дребна неточност, а жестоко и рисково неблагоразумие, което може да докара до болести, медицински произшествия и тежки последствия за доброволците, които влагат труда и сърцето си безплатно.

Не просто случай – огледало на обществото

Тези два случая от Пловдив не са изолирани. Те са признак на по-дълбок проблем – неналичието на просвета на отговорност. Да даряваш, не е просто жест на благотворителност, а и ангажимент към сигурността и уважението към труда на другите.

Когато смесваме отпадък с добрина, оскверняваме самата концепция за щедрост. И колкото и патетично да звучи, едно положително дело стартира не от сърцето, а от съзнанието.

Организаторите и доброволците на „ Капачки за бъдеще “ още веднъж потвърдиха, че имат желязна воля и големи сърца. Но не е редно точно те да поемат риска, подбуден от непознатото безхаберие. След всеки сходен случай би трябвало ясно да се споделя: Да изхвърлиш игла в капачки, не е немарливост — това е безнаказаност, граничаща с закононарушение.

Днес София ще бъде хазаин на следващата акция. Нека този път има повече капачки, повече усмивки – и нито една игла.