Любомир Дацов: Няма нужда от паника за цените, пазарът ще ги върне обратно
Стига да не му се пречи.
„ Изненадан съм за какво страната, която е работила „ за “ еврото, има държанието на хората, които работиха „ срещу “. Няма потребност от суматоха, властта се държи по абсурден и неструктуриран метод. “ Това споделя в изявление за „ 24 часа “ икономистът Любомир Дацов. Според него „ няма никаква икономическа причина да се чака нещо друго “ от спокойното въвеждане на еврото, а „ даже самото говорене на страната провокира напън върху цените “. " В основата на работата на пазара е базовото нещо, че не може да има ценови надзор. Именно тъй като пазарът посредством цените намира равновесна точка. Ако административно коригираш цените, ти изземваш функционалностите на пазара и създаваш условия за несъответствия. На всичкото от горната страна с високи санкции се дава опция да се унищожи един бизнес и това да зависи от служители. ", предизвестява Дацов.
- Не знам дали еврото ще вдигне инфлацията, само че упованията за него към този момент го направиха. Това предстоящо ли беше, господин Дацов? И неизбежно ли беше?
- Естествено, че е предстоящо, написа го във всеки учебник по стопанска система. Икономиката е една доста обществена просвета, доста от нещата се базират на поведенчески решения. Когато хората имат вяра в нещо, даже да не го осъзнават, те трансформират настройките и държанието си и се случва. А ние имахме дълга акция против еврото, цялостна с доста внушения, тъй че даже единствено тези внушения нямаше по какъв начин да не предопределят напън върху цените. Дори и без акция “срещу ”, когато следва някаква смяна, хората се усещат неуверени, имат страхове.
- Очаквате ли земетресения с цените към въвеждането на еврото?
- Ако кабинетът се държи решително и умерено, не чакам никакъв апокалипсис към въвеждането на новата валута. Нека не прекаляваме с изключително законодателство, стопанската система ни е постоянна.
- Ясно е, че тези страхове диктуват едни или други придвижвания на цените, само че има ли противоотрова и каква е тя?
- Пазарът - универсална рецепта. Дори и да има дребен напън, пазарът ще го поправя. Стига да не му се пречи.
- Извънредните ограничения, които кабинетът предложи, а Народното събрание към този момент гласоподава - разширение на пълномощия на контролни органи, жестоки санкции, ще свършат ли тази работа, или в противен случай?
- В пазарна стопанска система да приказваш за голословно повдигане на цени и за далавера, е принос към науката. Бих се съгласил хора, които са необразовани или нямат никакъв опит, да приказват в такава посока.
Но когато това се случва на много високи държавни равнища, е тревожно. Имаме доста дълго време постоянен, закрепен курс на лв. към еврото. Има открито равнище, няма корекции, които се случват в придвижване, както в други стопански системи. Дори и да има този дребен напън, в границите на два месеца ще се поправят нещата, ще се извърнат в противоположната посока с отплата. Няма никаква икономическа причина да се чака нещо друго. Изненадан съм за какво страната, която е работила “за ” еврото, има държанието на хората, които работиха “против ”. Няма потребност от суматоха, властта се държи по абсурден и неструктуриран метод.
- Бе въведен таван на цените, на което бизнесът остро реагира. Ще проработи ли тази мярка?
- Никой не е победил пазара. Никой. В основата на работата на пазара е базовото нещо, че не може да има ценови надзор. Именно тъй като пазарът посредством цените намира равновесна точка. Ако административно коригираш цените, ти изземваш функционалностите на пазара и създаваш условия за несъответствия. Ако погледнем други страни, има го и при тях. Защо обаче копираме ограничения, които не са проработили? Защо вместо от Хърватия не се научихме от една Латвия, където всичко мина толкоз безпрепятствено, че даже не се разбра какво се е случило? Защото даже самото говорене на страната провокира напън върху цените. На всичкото от горната страна с високи санкции се дава опция да се унищожи един бизнес и това да зависи от служители. Нито една от тези институции, на които в този момент разширяваме пълномощията, няма функционалности за въздействие върху цените.
- Колкото по-богати ставаме, цените ще порастват, за какво не съумяваме да наложим това предписание до степен да бъде признато и разбрано. Всеки желае по-висока заплата или пенсия, само че роптае срещу цените, които са ги калкулирали.
- Конвергенцията е развой, при който се доближаваш до междинното равнище на качеството на живот в една общественост. Гледат се Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и ценова конвергенция. Би трябвало да е ясно, че стопанска система, цени, приходи са обвързани. За да можеш да потребяваш повече, би трябвало да си по-ефективен. Тя би трябвало да върви напред, а не да е разследване. Когато е противоположното, се минава през рецесии.
- Свикнахме да желаеме от политиците, а те да ни го дават, че инфлацията и приходите са обвързани. Производителността ни, или успеваемостта от труда ни, някак я неглижираме.
- Опитът демонстрира, че хората санкционират политици, които желаят промени. Защото нормално верният метод минава през промяната, която е смяна всъщност. Аз виждам на съпротивата на еврото като опозиция против смяната. Хората са консервативни и не гледат с положително око на каквато и да е смяна. Няма по какъв начин обаче да се получи нещо, до момента в който не разберем, че успеваемостта от това, което правиш, би трябвало да се случва първа, а след нея да вървят и приходите и цените.
- В средата на годината отново се чуват гласове, че приходите трагично изостават по отношение на проекта. Дефицитът към този момент е над 2 милиарда лева Какво следва - Румъния?
- Спрямо какво изостават? Ако е по отношение на проекта, то е закъснение от нещо, което някой някъде е решил, че би трябвало да се случи. И не всеки път има връзка с стопанската система, която, популярност богу, е добре. При приходите даже има възстановяване.
- Да, само че от залагането на едни доходи зависи правенето на едни разноски, тогава по какъв начин решаваме тази алтернатива? За да не поемем по румънския сюжет.
- То е ясно по какъв начин се удържа. Неяснотата е дали някой ще направи верните неща. Ясно е, че разпуснатата политика от последните 4 години докара обстановката дотук. От много време се пробвам да кажа, че бюджетът не е основан да заплаща заплати. През бюджета се оферират услуги. Самият развой на бюджетиране би трябвало да е подобен, че да се оферират от ден на ден услуги на добра цена. Ако единствено се приказва за пенсии и заплати, бюджетът стопира да извършва съществени свои функционалности. Какъв е смисълът от държавна администрация, въобще от бюджетни чиновници, в случай че не да дават услуга? Доходите би трябвало да са свързани с това кой какво прави и дали го прави дейно.
Ръстът на приходите стартира да се случва автоматизирано, въведохме номерично предписание да подвигаме всяка година с 10%. За мен знак дали кабинетът ще се опита да направи работещ бюджет за следващата година ще е точно спирането на този автоматизъм за повдигане на приходи.
- Като споменахте служители, очаквате ли да се откри кабинет, който да реши те сами да си заплащат осигуровките, а не страната? И да понижи числеността им най-сетне?
- Като количество на така наречен служители не мисля, че се постановат особени решения. По-важен е общият размер на заетите в бюджетната сфера. При 8 млн. население бяха 440 хиляди бюджетни чиновници. Естествено е, че при 6,5 милиона поданици към този момент у нас може да се мисли за по-малък брой на заетите в тази сфера. Свободно може да бъде понижен броят с 50-60 хиляди души, което не е елементарен развой. А това даже е нездравословно - бюджетът да наема от ден на ден хора и да конкурира частния бранш с изпреварващи приходи в бюджетната сфера. Ако желаеме да си оздравим пазара на труда, а това е нужно, има други резервоари, като да вземем за пример хора, които в никакъв случай не са работили и нито учат, нито работят.
Що се отнася до въпроса за осигуровките, единствено по себе си това са вътрешни прехвърляния. Т.е. не взема решение различен проблем, с изключение на равнопоставеност. Дори и вътре в самата бюджетна сфера, където има хора, за които страната заплаща, и такива, за които не заплаща. От позиция на бюджета не би трансформирало нещата.
- Все плачем, че си подценяваме финансовите стратегии. Защо се получава по този начин, че те нормално не се извършват?
- Аз не бих споделил, че те се подценяват, даже в противен случай - множеството кавги са към тях. Въпросът е, че заради неналичието на обмисляне разпоредбите са субективни. Капиталовото бюджетиране допуска отговор за какво там влагаме, по какъв начин това се отразява на останалите, каква е успеваемостта му. Друг е въпросът, че има непълен потенциал на администрацията да прави нещо по-сложно. Затова финансовите разноски най-лесно се жертват.
А в случай че погледнем структурата на Брутният вътрешен продукт, ясно се вижда, че успеваемостта е ниска. Под 2% е евентуалният напредък на стопанската система ни, като ни трябват най-малко 4%. А това минава през вложенията. Миналата година бяха 20%,а ни трябват най-малко 28% от Брутният вътрешен продукт.
- Притеснява ли ви, че продължаваме да живеем назаем, макар че лихвите стават все по-благоприятни?
- Естествено. Това е разследване от фаворизирането на приходите и поддържането на дефицитите. Трябва да е напълно ясно, че дефицитите постоянно водят до дълг. А с дълга създаваш несъответствия, които обираш с по-висока инфлация.
И да не забравяме, че постоянно може да се стигне до това да ти отхвърлят заеми. Дори Румъния щеше да си продължи по остарелия метод - със заеми, само че в един миг равнищата станаха високорискови и пазарите отхвърлят да ги финансират. Ако продължим по този начин, ще тръгнем по същия път. Имаме проблем към този момент да поддържаме недостиг от 3%. Дългът е нещо нездравословно, тъй като изкривява действителното чувство и разрешава политически операции. С него е окей, само че за малко. И се лъжат хората, че няма да се подвигат налози. А то е изместено от вземането на дълг, само че е краткотрайно.
- За да не тръгнем по този сюжет, кое е най-бързото решение?
- Да се върнем към воденето на секторни политики. Към програмното бюджетиране. Защото промени, които единствено водят до спомагателни разноски, не са промени. Като се стартира от анулация на разпоредбите за повдигане на приходите всяка година до стесняване на недостига. Дори можем да го задържим, само че да не го ядем. И да си напомним една остаряла добра практика- да се сътвори фонд за структурни промени. Защото промените изискват пари. Прогнозирам, че ще приключим годината с 3-4% недостиг и ще останем малко под позволения в еврозоната.
Любомир Дацов е роден през 1965 г. Завършва е УНСС със специализации по макроикономика. Заместник-министър на финансите в два кабинета - на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев. Инициатор и координатор е на въвеждането на програмното бюджетиране в България. Втори мандат член на Фискалния съвет.
Румяна Денчева, [**sorce_name**]
„ Изненадан съм за какво страната, която е работила „ за “ еврото, има държанието на хората, които работиха „ срещу “. Няма потребност от суматоха, властта се държи по абсурден и неструктуриран метод. “ Това споделя в изявление за „ 24 часа “ икономистът Любомир Дацов. Според него „ няма никаква икономическа причина да се чака нещо друго “ от спокойното въвеждане на еврото, а „ даже самото говорене на страната провокира напън върху цените “. " В основата на работата на пазара е базовото нещо, че не може да има ценови надзор. Именно тъй като пазарът посредством цените намира равновесна точка. Ако административно коригираш цените, ти изземваш функционалностите на пазара и създаваш условия за несъответствия. На всичкото от горната страна с високи санкции се дава опция да се унищожи един бизнес и това да зависи от служители. ", предизвестява Дацов.
- Не знам дали еврото ще вдигне инфлацията, само че упованията за него към този момент го направиха. Това предстоящо ли беше, господин Дацов? И неизбежно ли беше?
- Естествено, че е предстоящо, написа го във всеки учебник по стопанска система. Икономиката е една доста обществена просвета, доста от нещата се базират на поведенчески решения. Когато хората имат вяра в нещо, даже да не го осъзнават, те трансформират настройките и държанието си и се случва. А ние имахме дълга акция против еврото, цялостна с доста внушения, тъй че даже единствено тези внушения нямаше по какъв начин да не предопределят напън върху цените. Дори и без акция “срещу ”, когато следва някаква смяна, хората се усещат неуверени, имат страхове.
- Очаквате ли земетресения с цените към въвеждането на еврото?
- Ако кабинетът се държи решително и умерено, не чакам никакъв апокалипсис към въвеждането на новата валута. Нека не прекаляваме с изключително законодателство, стопанската система ни е постоянна.
- Ясно е, че тези страхове диктуват едни или други придвижвания на цените, само че има ли противоотрова и каква е тя?
- Пазарът - универсална рецепта. Дори и да има дребен напън, пазарът ще го поправя. Стига да не му се пречи.
- Извънредните ограничения, които кабинетът предложи, а Народното събрание към този момент гласоподава - разширение на пълномощия на контролни органи, жестоки санкции, ще свършат ли тази работа, или в противен случай?
- В пазарна стопанска система да приказваш за голословно повдигане на цени и за далавера, е принос към науката. Бих се съгласил хора, които са необразовани или нямат никакъв опит, да приказват в такава посока.
Но когато това се случва на много високи държавни равнища, е тревожно. Имаме доста дълго време постоянен, закрепен курс на лв. към еврото. Има открито равнище, няма корекции, които се случват в придвижване, както в други стопански системи. Дори и да има този дребен напън, в границите на два месеца ще се поправят нещата, ще се извърнат в противоположната посока с отплата. Няма никаква икономическа причина да се чака нещо друго. Изненадан съм за какво страната, която е работила “за ” еврото, има държанието на хората, които работиха “против ”. Няма потребност от суматоха, властта се държи по абсурден и неструктуриран метод.
- Бе въведен таван на цените, на което бизнесът остро реагира. Ще проработи ли тази мярка?
- Никой не е победил пазара. Никой. В основата на работата на пазара е базовото нещо, че не може да има ценови надзор. Именно тъй като пазарът посредством цените намира равновесна точка. Ако административно коригираш цените, ти изземваш функционалностите на пазара и създаваш условия за несъответствия. Ако погледнем други страни, има го и при тях. Защо обаче копираме ограничения, които не са проработили? Защо вместо от Хърватия не се научихме от една Латвия, където всичко мина толкоз безпрепятствено, че даже не се разбра какво се е случило? Защото даже самото говорене на страната провокира напън върху цените. На всичкото от горната страна с високи санкции се дава опция да се унищожи един бизнес и това да зависи от служители. Нито една от тези институции, на които в този момент разширяваме пълномощията, няма функционалности за въздействие върху цените.
- Колкото по-богати ставаме, цените ще порастват, за какво не съумяваме да наложим това предписание до степен да бъде признато и разбрано. Всеки желае по-висока заплата или пенсия, само че роптае срещу цените, които са ги калкулирали.
- Конвергенцията е развой, при който се доближаваш до междинното равнище на качеството на живот в една общественост. Гледат се Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и ценова конвергенция. Би трябвало да е ясно, че стопанска система, цени, приходи са обвързани. За да можеш да потребяваш повече, би трябвало да си по-ефективен. Тя би трябвало да върви напред, а не да е разследване. Когато е противоположното, се минава през рецесии.
- Свикнахме да желаеме от политиците, а те да ни го дават, че инфлацията и приходите са обвързани. Производителността ни, или успеваемостта от труда ни, някак я неглижираме.
- Опитът демонстрира, че хората санкционират политици, които желаят промени. Защото нормално верният метод минава през промяната, която е смяна всъщност. Аз виждам на съпротивата на еврото като опозиция против смяната. Хората са консервативни и не гледат с положително око на каквато и да е смяна. Няма по какъв начин обаче да се получи нещо, до момента в който не разберем, че успеваемостта от това, което правиш, би трябвало да се случва първа, а след нея да вървят и приходите и цените.
- В средата на годината отново се чуват гласове, че приходите трагично изостават по отношение на проекта. Дефицитът към този момент е над 2 милиарда лева Какво следва - Румъния?
- Спрямо какво изостават? Ако е по отношение на проекта, то е закъснение от нещо, което някой някъде е решил, че би трябвало да се случи. И не всеки път има връзка с стопанската система, която, популярност богу, е добре. При приходите даже има възстановяване.
- Да, само че от залагането на едни доходи зависи правенето на едни разноски, тогава по какъв начин решаваме тази алтернатива? За да не поемем по румънския сюжет.
- То е ясно по какъв начин се удържа. Неяснотата е дали някой ще направи верните неща. Ясно е, че разпуснатата политика от последните 4 години докара обстановката дотук. От много време се пробвам да кажа, че бюджетът не е основан да заплаща заплати. През бюджета се оферират услуги. Самият развой на бюджетиране би трябвало да е подобен, че да се оферират от ден на ден услуги на добра цена. Ако единствено се приказва за пенсии и заплати, бюджетът стопира да извършва съществени свои функционалности. Какъв е смисълът от държавна администрация, въобще от бюджетни чиновници, в случай че не да дават услуга? Доходите би трябвало да са свързани с това кой какво прави и дали го прави дейно.
Ръстът на приходите стартира да се случва автоматизирано, въведохме номерично предписание да подвигаме всяка година с 10%. За мен знак дали кабинетът ще се опита да направи работещ бюджет за следващата година ще е точно спирането на този автоматизъм за повдигане на приходи.
- Като споменахте служители, очаквате ли да се откри кабинет, който да реши те сами да си заплащат осигуровките, а не страната? И да понижи числеността им най-сетне?
- Като количество на така наречен служители не мисля, че се постановат особени решения. По-важен е общият размер на заетите в бюджетната сфера. При 8 млн. население бяха 440 хиляди бюджетни чиновници. Естествено е, че при 6,5 милиона поданици към този момент у нас може да се мисли за по-малък брой на заетите в тази сфера. Свободно може да бъде понижен броят с 50-60 хиляди души, което не е елементарен развой. А това даже е нездравословно - бюджетът да наема от ден на ден хора и да конкурира частния бранш с изпреварващи приходи в бюджетната сфера. Ако желаеме да си оздравим пазара на труда, а това е нужно, има други резервоари, като да вземем за пример хора, които в никакъв случай не са работили и нито учат, нито работят.
Що се отнася до въпроса за осигуровките, единствено по себе си това са вътрешни прехвърляния. Т.е. не взема решение различен проблем, с изключение на равнопоставеност. Дори и вътре в самата бюджетна сфера, където има хора, за които страната заплаща, и такива, за които не заплаща. От позиция на бюджета не би трансформирало нещата.
- Все плачем, че си подценяваме финансовите стратегии. Защо се получава по този начин, че те нормално не се извършват?
- Аз не бих споделил, че те се подценяват, даже в противен случай - множеството кавги са към тях. Въпросът е, че заради неналичието на обмисляне разпоредбите са субективни. Капиталовото бюджетиране допуска отговор за какво там влагаме, по какъв начин това се отразява на останалите, каква е успеваемостта му. Друг е въпросът, че има непълен потенциал на администрацията да прави нещо по-сложно. Затова финансовите разноски най-лесно се жертват.
А в случай че погледнем структурата на Брутният вътрешен продукт, ясно се вижда, че успеваемостта е ниска. Под 2% е евентуалният напредък на стопанската система ни, като ни трябват най-малко 4%. А това минава през вложенията. Миналата година бяха 20%,а ни трябват най-малко 28% от Брутният вътрешен продукт.
- Притеснява ли ви, че продължаваме да живеем назаем, макар че лихвите стават все по-благоприятни?
- Естествено. Това е разследване от фаворизирането на приходите и поддържането на дефицитите. Трябва да е напълно ясно, че дефицитите постоянно водят до дълг. А с дълга създаваш несъответствия, които обираш с по-висока инфлация.
И да не забравяме, че постоянно може да се стигне до това да ти отхвърлят заеми. Дори Румъния щеше да си продължи по остарелия метод - със заеми, само че в един миг равнищата станаха високорискови и пазарите отхвърлят да ги финансират. Ако продължим по този начин, ще тръгнем по същия път. Имаме проблем към този момент да поддържаме недостиг от 3%. Дългът е нещо нездравословно, тъй като изкривява действителното чувство и разрешава политически операции. С него е окей, само че за малко. И се лъжат хората, че няма да се подвигат налози. А то е изместено от вземането на дълг, само че е краткотрайно.
- За да не тръгнем по този сюжет, кое е най-бързото решение?
- Да се върнем към воденето на секторни политики. Към програмното бюджетиране. Защото промени, които единствено водят до спомагателни разноски, не са промени. Като се стартира от анулация на разпоредбите за повдигане на приходите всяка година до стесняване на недостига. Дори можем да го задържим, само че да не го ядем. И да си напомним една остаряла добра практика- да се сътвори фонд за структурни промени. Защото промените изискват пари. Прогнозирам, че ще приключим годината с 3-4% недостиг и ще останем малко под позволения в еврозоната.
Любомир Дацов е роден през 1965 г. Завършва е УНСС със специализации по макроикономика. Заместник-министър на финансите в два кабинета - на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев. Инициатор и координатор е на въвеждането на програмното бюджетиране в България. Втори мандат член на Фискалния съвет.
Румяна Денчева, [**sorce_name**]
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ