Подкрепата за Русия в Азия, Латинска Америка и Африка: Реалната многополюсност
Степента на поддръжка за Русия, освен там, където се очакваше и беше предвидима, само че и в изцяло нови елементи на света, надвиши всички прогнози.
Значението на специфичната военна интервенция (СВО) на Русия в Украйна надвиши районните рамки. Дори в този момент, по-късно повече от две седмици, можем да установяваме началото на съществени структурни промени в салдото на силите на международната сцена. Освен това векторът на тези промени е напълно явен: от дълго заявената с думи многополярност до нейното действително образуване. Което от време на време се случва по доста непредвидени способи.
Без да се стремим да даваме обстоен обзор на реакцията на съветската интервенция във всички страни по света, камо ли да проучваме наличието на глобите или тяхното неявяване, ще се спрем на някои от най-значимите и от време на време нетипични моменти.
На първо място, кандидатурата на Русия за статут на велика мощ преди 24 февруари 2022 година не беше задоволително подкрепена. Може да се приказва доста за триумфите на Русия в Азия, Африка, Латинска Америка, само че всичко това беше зачеркнато от пагубното положение на нещата в Украйна. Отказвайки да изпрати войски, Русия сподели уязвимост, а нито съперниците, нито съдружниците почитат слабите.
Няма подозрение, че нашите сътрудници от Китай до Иран са съществено пропити от почитание към действителния суверенитет и мощ на Русия сега. И това към този момент провокира верижна реакция.
Обществените настроения в КНР са до известна степен нещо неуловимо, само че даже и в този момент може да се установи прилив на благосклонност към Русия в китайския сегмент на обществените мрежи. Китайците демонстративно изкупуват съветски артикули с неистови темпове, трансформирайки това в политическа акция за поддръжка.
Невъзможно е да се надценява смисъла на формалните изказвания на китайското външно министерство против политиката на Съединени американски щати в унисон с съветската позиция.
Въпросът за освобождението на Тайван директно след 24 февруари стана толкоз изострен, че във всеки случай през 2022 или 2023 година може да се чака да бъде действително сбъднат. НОАК деликатно учи бойния опит на въоръжените сили на РФ.
Подобна обстановка виждаме и в КНДР, която поддържа Русия и форсира личната си военна подготовка.
Ситуацията в Латинска Америка се дефинира от обстоятелството, че през последните години в безспорното болшинство от страните в района на власт пристигнаха повече или по-малко антиамерикански държавни управления, които най-малко се опитваха да следват курс, самостоятелен от Съединените щати, макар техните лимитирани благоприятни условия.
Не единствено страните от АЛБА (стари съдружници на Русия), само че и Мексико, и изключително Аржентина, се демонстрираха като благонадежден сътрудник на Русия и Китай, които, апропо, неотдавна още веднъж припомниха казуса с английската окупация на Малвинските острови.
Всичко, което беше казано, можеше да се очаква; това, което беше в действителност ненадейно, беше внезапната смяна на курса към проруска страна при Жаир Болсонаро в Бразилия. Шансовете му да бъде избран отново за втори мандат са извънредно съмнителни (а в случай че Лула да Силва победи, доближаването на Бразилия с Русия единствено ще се ускори), само че дълбокото отменяне на държавното управление на Байдън и други западни водачи на „ тръмписта “ Болсонаро несъзнателно го тласна до поредност от извънредно остри изказвания в поддръжка на Русия (той назова Владимир Путин един от най-могъщите хора в света) и сключването на преференциални съглашения с нашата страна.
Така господството на глобалисткия дискурс беше разтърсено както в „ левите”, по този начин и в „ десните” страни на Латинска Америка. Вземайки поради проруската позиция на някои от тръмпистите в Съединени американски щати и невиждания мащаб на националното въстание в Канада, потушено от глобалистите посредством ограничение на формалната народна власт и въвеждане на полицейската робия на Трюдо, можем да установяваме тектонични промени в Новия свят, които не постоянно се виждат на повърхността в посока на същинска многополярност на районните центрове на мощ.
Последните години, изключително 2021 година и първите месеци на 2022 година, трансформираха съществено салдото на силите в Африка. За страдание в съветското осведомително пространство не всички знаеха за значимостта на установяването на твърдо владичество на Русия в Централноафриканската република, Мали, Буркина Фасо, Гвинея и изтласкването на френския неоколониализъм от тези страни.
Едва в този момент, когато има хиляди манифестации под съветски флагове и професионални бойци от тези страни, които в символ на признателност към Русия отиват в Украйна, с цел да се бият на наша страна, става явен мащабът на незабележимата смяна в района на Сахел. Въпреки това, военнослужещи от други страни (Конго, Камерун) също заявяват желанието си да се причислят към съветската СВО.
Подреждането на силите в Източна Африка е по-сложно: основаването на съветска военноморска база на Червено море в Порт Судан продължава както нормално, само че най-тежката революция в Етиопия с дейната интервенция на съседите обърка картите в доста способи. С оглед на непредвидената поддръжка за Русия от враждебния по-рано еритрейски режим Афеверке, можем да приказваме за съществени промени и в този район.
И въпреки всичко, може би най-впечатляващото събитие от украинската интервенция беше безусловно невероятният мащаб на поддръжката на Русия в арабските страни. Това се отнася както за държавните управления на редица страни, по този начин и за публичното мнение даже във враждебни държавни управления.
Още от първите дни на интервенцията манифестации под съветски флагове и други акции в поддръжка на СLF в Украйна обгърнаха Ирак, Сирия, Йемен и Палестина. Сега опитни бойци от тези страни, както и от Египет, Алжир, Либия, стартират да пътуват до Украйна, с цел да вземат участие в интервенцията.
Но, подчертаваме, всеобщото проруско въодушевление на арабските улици е даже по-важно от обстоятелството на директното присъединяване на арабите в тези събития. Твърде доста в тези страни Украйна се свързва с Израел и Запада.
В продължение на доста години позицията на публична Москва за определяне на непрекъснати контакти с всевъзможни арабски държавни управления, даже враждуващи и воюващи между тях, е подложена на критика. Едва в този момент се демонстрира позитивният резултат от сходна политика, като Русия поставя яйцата си в няколко коша едновременно.
Дори обичайно проамериканските Рияд и Абу Даби отхвърлиха да приказват с Байдън за цените на петрола. Президентите на Египет, Судан, Сирия обществено поддържаха Русия. Правителството на хутите в Йемен неотложно призна независимостта на ДНР и ЛНР и стартира договаряния с Абхазия за взаимно признание.
Регионът на Магреб обаче в този момент притегля най-голямо внимание. Алжир, при президента Тебун, върви ръка за ръка с Русия повече от година в изтласкването на Франция от Сахел. Подкрепата на Алжир за Русия в Организация на обединените нации не е инцидентна. Западна Сахара (САДР), която е спътник на Алжир, незабавно де юре призна независимостта на ДНР и ЛНР.
Що се отнася до Египет като най-мощната страна в Северна Африка, неслучайно незабавно след диалога с Владимир Путин президентът Сиси още веднъж пусна на обществеността Ахмед Кадаф ал Дам с изказване в поддръжка на Русия.
Трябва да се означи, че този братовчед на Муамар Кадафи, който живее в Египет, постоянно приказва единствено в тези моменти, когато Сиси има намерение да предприеме радикални антизападни стъпки.
В същото време продължаващата война на всички против всички в Либия докара до непредвиден поврат, който стана резултат от съветската нова международна война в Украйна. Ако по-рано в продължение на доста години протурското държавно управление на Сарадж-Башаги в Триполи беше намерено враждебно към Русия, макар че Москва в никакъв случай не прекъсваше контактите си с него, то след установяването на интернационално приетото държавно управление на Дбейба обстановката се промени трагично.
Башага, който остана без работа и пренебрегнат от Байдън, извърши нов боен прелом в Триполи и градът още веднъж беше разграничен на квартали сред бойци от разнообразни групи. Руското външно министерство, обратно на всички упования, поддържа Башага против Дбейба, което корелира с ясна смяна в позицията на Ердоган към по-голяма преданост към Русия.
Случаят с Израел е извънредно любопитен. Въпреки съществуването на огромно и нападателно проукраинско лоби, се случи нещо, което не би било допустимо при Нетаняху: държавното управление на Бенет-Лапид безапелационно и недвусмислено отхвърли издевателството на Киев и поддържа Москва допустимо най-открито за Израел.
Трезвите калкулации на Тел Авив са явни: при положение на антируска позиция Москва уверено ще поддържа всички антиционистки сили в ислямския свят, от които Израел доста се опасява.
Оправданието на тези опасения беше брилянтно доказано в нощта на 13 март, когато Иран нанесе удар по американски и израелски цели в Ербил (Иракски Кюрдистан), като иранската страна непосредствено цитира образеца с дейностите на Русия в Украйна като ентусиазъм. Неотдавнашната тирада на аятолах Хаменей, че Западът е изоставил своите марионетни режими в Афганистан и Украйна, е още едно доказателство за това.
Едва ли е належащо да се стопираме на това по какъв начин съветската интервенция в Украйна засегна цялото постсъветско пространство. Новите извънредно преференциални контракти на Русия с Азербайджан и Армения, уплашеното разграничаване на Грузия и Молдова от Украйна и удивително мекият им звук към Русия приказват сами за себе си.
Интеграцията на Беларус с Руската федерация доближи невиждано военно равнище и Приднестровието още веднъж изиска признание на своята самостоятелност, което на фона на неотдавнашните безредици в Гагаузия, както и колапса на превоза и горивото в Молдова, слага под въпрос бъдещето на тази територия.
Разбира се, вероятни са и редица проблеми в пространството на Оперативно-наблюдателно дело (предимно във връзка с неуморния многовекторен метод на Казахстан). Но украинската интервенция коренно отрезви даже най-антагонистичните от постсъветските елити. Никога преди Илхам Алиев не би се съгласил да подпише подобен изчерпателен контракт, недвусмислено потребен за Русия, както реши да направи в този момент.
Нещо повече, даже в балтийските страни проруските настроения скочиха толкоз доста (най-ясно в Литва, където от предходната година има разединение в обществото по въпроса за геополитическата ориентация), че управляващите истерично вкарват наказателни санкции за най-невинните думи и блокирането на доста запаси, осъзнавайки, че без най-бруталната полицейска тирания след няколко години бъдещето на русофобските атлантически режими в този район ще бъде голям въпрос.
Може би не в този момент и не при Байдън, само че след 10 години денацификацията може да стигне до балтийските страни и тогава никакво участие в НАТО няма да помогне.
Геополитическото и също така геоикономическото бъдеще на Европа наподобява доста тъмно. Съединените щати съумяха да вкарат Европа в самоубийствена позиция, в която най-вероятният излаз е деградацията на европейската промишленост и окончателното прекачване на хегемонията в пространството на англоезичните страни.
Несъмнено има гласове в интерес на Русия в европейското политическо поле („ Алтернатива за Германия “ и част от „ Левицата “ в Германия, Ерик Земур във Франция, партия Алба в Шотландия и др.), само че при настоящия режим на тоталитарния неолиберализъм, възможностите за смяна на преобладаващия дневен ред в Западна Европа са извънредно дребни.
В същото време забележителен дял от суверенитета на Унгария, тежък спор сред проруски и прозападни сили в Словакия и Хърватия, ясно изместване на ръководещия хайлайф на България към Русия (на фона на национални манифестации в поддръжка на нашата страна) приказват за избрани кълнове на бъдеща многополярност в Източна Европа.
Още по-впечатляващи обстоятелства бяха невижданата масирана спонтанна поддръжка за Русия, която опустошава улиците на Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Република Сръбска. Преходът към същинска многополярност, наред с други неща, може да значи в близко бъдеще „ връщане на историята” на Балканите, като жертва на измененията е най-вероятно Дейтънското съглашение и фиктивната босненска „ държава”.
Обобщавайки всичко казано нагоре, би трябвало да се подчертае, че тезите на демократичните политолози за хипотетичната отживялост на директния надзор върху територията и наземните войни през 21 век се оказаха изцяло погрешни. Тези, които напряко не желаеха да видят Сирия, Либия и Йемен, в този момент започнаха да виждат ясно за Украйна. Класическата геополитика още един път кралски удостовери истинността на своите основи.
Кремъл рационално пресметна, че изгодите от контрола над някогашната Украйна ще компенсират всички вероятни загуби от наказания (въпреки това, Съединените щати също вярно заключиха, че е по-изгодно да се отърват от токсичната Украйна в името на първокласен нов стадий в поробването на Европа).
Цената на глобите от Запада и неговите доста малко (изключително Източно-Азиатско-Тихоокеански) спътници беше внезапно ускоряване във образуването на действителен суверенитет на другите полюси на властта на всички континенти и раздора в границите на някогашния проамерикански блок.
Нито една страна в Африка и Латинска Америка (дори измежду най-прозападните) не е наложила наказания против Русия. Това не е направено, макар волята на доста глобалисти, нито в Турция, нито в Израел, нито в Индия.
Степента на поддръжка за Русия, освен там, където се очакваше и беше предвидима, само че и в изцяло нови елементи на света, надвиши всички прогнози.
Настъпва повратна точка в елитите на районите по света. И в случай че на локално равнище за Русия и цяла някогашна Украйна на 24 февруари 2022 година срамът от 24 февруари 2014 година беше почистен, то на световно равнище Русия имаше достойнството да бъде първата в света (талибаните надали се броят), която да нанесе изострен мощен удар, изпробвайки отслабения атлантически хегемон.
Няма подозрение, че ще последват още удари, изключително откакто Виктория Нюланд неотдавна искрено предсказа края на американското наличие в Тайпе и Багдад, директно след Кабул и Киев. И по-късно - на всички места. Защото воденичните камъни на геополитиката мелят непреклонно брашното си.
Превод: СМ
Значението на специфичната военна интервенция (СВО) на Русия в Украйна надвиши районните рамки. Дори в този момент, по-късно повече от две седмици, можем да установяваме началото на съществени структурни промени в салдото на силите на международната сцена. Освен това векторът на тези промени е напълно явен: от дълго заявената с думи многополярност до нейното действително образуване. Което от време на време се случва по доста непредвидени способи.
Без да се стремим да даваме обстоен обзор на реакцията на съветската интервенция във всички страни по света, камо ли да проучваме наличието на глобите или тяхното неявяване, ще се спрем на някои от най-значимите и от време на време нетипични моменти.
На първо място, кандидатурата на Русия за статут на велика мощ преди 24 февруари 2022 година не беше задоволително подкрепена. Може да се приказва доста за триумфите на Русия в Азия, Африка, Латинска Америка, само че всичко това беше зачеркнато от пагубното положение на нещата в Украйна. Отказвайки да изпрати войски, Русия сподели уязвимост, а нито съперниците, нито съдружниците почитат слабите.
Няма подозрение, че нашите сътрудници от Китай до Иран са съществено пропити от почитание към действителния суверенитет и мощ на Русия сега. И това към този момент провокира верижна реакция.
Обществените настроения в КНР са до известна степен нещо неуловимо, само че даже и в този момент може да се установи прилив на благосклонност към Русия в китайския сегмент на обществените мрежи. Китайците демонстративно изкупуват съветски артикули с неистови темпове, трансформирайки това в политическа акция за поддръжка.
Невъзможно е да се надценява смисъла на формалните изказвания на китайското външно министерство против политиката на Съединени американски щати в унисон с съветската позиция.
Въпросът за освобождението на Тайван директно след 24 февруари стана толкоз изострен, че във всеки случай през 2022 или 2023 година може да се чака да бъде действително сбъднат. НОАК деликатно учи бойния опит на въоръжените сили на РФ.
Подобна обстановка виждаме и в КНДР, която поддържа Русия и форсира личната си военна подготовка.
Ситуацията в Латинска Америка се дефинира от обстоятелството, че през последните години в безспорното болшинство от страните в района на власт пристигнаха повече или по-малко антиамерикански държавни управления, които най-малко се опитваха да следват курс, самостоятелен от Съединените щати, макар техните лимитирани благоприятни условия.
Не единствено страните от АЛБА (стари съдружници на Русия), само че и Мексико, и изключително Аржентина, се демонстрираха като благонадежден сътрудник на Русия и Китай, които, апропо, неотдавна още веднъж припомниха казуса с английската окупация на Малвинските острови.
Всичко, което беше казано, можеше да се очаква; това, което беше в действителност ненадейно, беше внезапната смяна на курса към проруска страна при Жаир Болсонаро в Бразилия. Шансовете му да бъде избран отново за втори мандат са извънредно съмнителни (а в случай че Лула да Силва победи, доближаването на Бразилия с Русия единствено ще се ускори), само че дълбокото отменяне на държавното управление на Байдън и други западни водачи на „ тръмписта “ Болсонаро несъзнателно го тласна до поредност от извънредно остри изказвания в поддръжка на Русия (той назова Владимир Путин един от най-могъщите хора в света) и сключването на преференциални съглашения с нашата страна.
Така господството на глобалисткия дискурс беше разтърсено както в „ левите”, по този начин и в „ десните” страни на Латинска Америка. Вземайки поради проруската позиция на някои от тръмпистите в Съединени американски щати и невиждания мащаб на националното въстание в Канада, потушено от глобалистите посредством ограничение на формалната народна власт и въвеждане на полицейската робия на Трюдо, можем да установяваме тектонични промени в Новия свят, които не постоянно се виждат на повърхността в посока на същинска многополярност на районните центрове на мощ.
Последните години, изключително 2021 година и първите месеци на 2022 година, трансформираха съществено салдото на силите в Африка. За страдание в съветското осведомително пространство не всички знаеха за значимостта на установяването на твърдо владичество на Русия в Централноафриканската република, Мали, Буркина Фасо, Гвинея и изтласкването на френския неоколониализъм от тези страни.
Едва в този момент, когато има хиляди манифестации под съветски флагове и професионални бойци от тези страни, които в символ на признателност към Русия отиват в Украйна, с цел да се бият на наша страна, става явен мащабът на незабележимата смяна в района на Сахел. Въпреки това, военнослужещи от други страни (Конго, Камерун) също заявяват желанието си да се причислят към съветската СВО.
Подреждането на силите в Източна Африка е по-сложно: основаването на съветска военноморска база на Червено море в Порт Судан продължава както нормално, само че най-тежката революция в Етиопия с дейната интервенция на съседите обърка картите в доста способи. С оглед на непредвидената поддръжка за Русия от враждебния по-рано еритрейски режим Афеверке, можем да приказваме за съществени промени и в този район.
И въпреки всичко, може би най-впечатляващото събитие от украинската интервенция беше безусловно невероятният мащаб на поддръжката на Русия в арабските страни. Това се отнася както за държавните управления на редица страни, по този начин и за публичното мнение даже във враждебни държавни управления.
Още от първите дни на интервенцията манифестации под съветски флагове и други акции в поддръжка на СLF в Украйна обгърнаха Ирак, Сирия, Йемен и Палестина. Сега опитни бойци от тези страни, както и от Египет, Алжир, Либия, стартират да пътуват до Украйна, с цел да вземат участие в интервенцията.
Но, подчертаваме, всеобщото проруско въодушевление на арабските улици е даже по-важно от обстоятелството на директното присъединяване на арабите в тези събития. Твърде доста в тези страни Украйна се свързва с Израел и Запада.
В продължение на доста години позицията на публична Москва за определяне на непрекъснати контакти с всевъзможни арабски държавни управления, даже враждуващи и воюващи между тях, е подложена на критика. Едва в този момент се демонстрира позитивният резултат от сходна политика, като Русия поставя яйцата си в няколко коша едновременно.
Дори обичайно проамериканските Рияд и Абу Даби отхвърлиха да приказват с Байдън за цените на петрола. Президентите на Египет, Судан, Сирия обществено поддържаха Русия. Правителството на хутите в Йемен неотложно призна независимостта на ДНР и ЛНР и стартира договаряния с Абхазия за взаимно признание.
Регионът на Магреб обаче в този момент притегля най-голямо внимание. Алжир, при президента Тебун, върви ръка за ръка с Русия повече от година в изтласкването на Франция от Сахел. Подкрепата на Алжир за Русия в Организация на обединените нации не е инцидентна. Западна Сахара (САДР), която е спътник на Алжир, незабавно де юре призна независимостта на ДНР и ЛНР.
Що се отнася до Египет като най-мощната страна в Северна Африка, неслучайно незабавно след диалога с Владимир Путин президентът Сиси още веднъж пусна на обществеността Ахмед Кадаф ал Дам с изказване в поддръжка на Русия.
Трябва да се означи, че този братовчед на Муамар Кадафи, който живее в Египет, постоянно приказва единствено в тези моменти, когато Сиси има намерение да предприеме радикални антизападни стъпки.
В същото време продължаващата война на всички против всички в Либия докара до непредвиден поврат, който стана резултат от съветската нова международна война в Украйна. Ако по-рано в продължение на доста години протурското държавно управление на Сарадж-Башаги в Триполи беше намерено враждебно към Русия, макар че Москва в никакъв случай не прекъсваше контактите си с него, то след установяването на интернационално приетото държавно управление на Дбейба обстановката се промени трагично.
Башага, който остана без работа и пренебрегнат от Байдън, извърши нов боен прелом в Триполи и градът още веднъж беше разграничен на квартали сред бойци от разнообразни групи. Руското външно министерство, обратно на всички упования, поддържа Башага против Дбейба, което корелира с ясна смяна в позицията на Ердоган към по-голяма преданост към Русия.
Случаят с Израел е извънредно любопитен. Въпреки съществуването на огромно и нападателно проукраинско лоби, се случи нещо, което не би било допустимо при Нетаняху: държавното управление на Бенет-Лапид безапелационно и недвусмислено отхвърли издевателството на Киев и поддържа Москва допустимо най-открито за Израел.
Трезвите калкулации на Тел Авив са явни: при положение на антируска позиция Москва уверено ще поддържа всички антиционистки сили в ислямския свят, от които Израел доста се опасява.
Оправданието на тези опасения беше брилянтно доказано в нощта на 13 март, когато Иран нанесе удар по американски и израелски цели в Ербил (Иракски Кюрдистан), като иранската страна непосредствено цитира образеца с дейностите на Русия в Украйна като ентусиазъм. Неотдавнашната тирада на аятолах Хаменей, че Западът е изоставил своите марионетни режими в Афганистан и Украйна, е още едно доказателство за това.
Едва ли е належащо да се стопираме на това по какъв начин съветската интервенция в Украйна засегна цялото постсъветско пространство. Новите извънредно преференциални контракти на Русия с Азербайджан и Армения, уплашеното разграничаване на Грузия и Молдова от Украйна и удивително мекият им звук към Русия приказват сами за себе си.
Интеграцията на Беларус с Руската федерация доближи невиждано военно равнище и Приднестровието още веднъж изиска признание на своята самостоятелност, което на фона на неотдавнашните безредици в Гагаузия, както и колапса на превоза и горивото в Молдова, слага под въпрос бъдещето на тази територия.
Разбира се, вероятни са и редица проблеми в пространството на Оперативно-наблюдателно дело (предимно във връзка с неуморния многовекторен метод на Казахстан). Но украинската интервенция коренно отрезви даже най-антагонистичните от постсъветските елити. Никога преди Илхам Алиев не би се съгласил да подпише подобен изчерпателен контракт, недвусмислено потребен за Русия, както реши да направи в този момент.
Нещо повече, даже в балтийските страни проруските настроения скочиха толкоз доста (най-ясно в Литва, където от предходната година има разединение в обществото по въпроса за геополитическата ориентация), че управляващите истерично вкарват наказателни санкции за най-невинните думи и блокирането на доста запаси, осъзнавайки, че без най-бруталната полицейска тирания след няколко години бъдещето на русофобските атлантически режими в този район ще бъде голям въпрос.
Може би не в този момент и не при Байдън, само че след 10 години денацификацията може да стигне до балтийските страни и тогава никакво участие в НАТО няма да помогне.
Геополитическото и също така геоикономическото бъдеще на Европа наподобява доста тъмно. Съединените щати съумяха да вкарат Европа в самоубийствена позиция, в която най-вероятният излаз е деградацията на европейската промишленост и окончателното прекачване на хегемонията в пространството на англоезичните страни.
Несъмнено има гласове в интерес на Русия в европейското политическо поле („ Алтернатива за Германия “ и част от „ Левицата “ в Германия, Ерик Земур във Франция, партия Алба в Шотландия и др.), само че при настоящия режим на тоталитарния неолиберализъм, възможностите за смяна на преобладаващия дневен ред в Западна Европа са извънредно дребни.
В същото време забележителен дял от суверенитета на Унгария, тежък спор сред проруски и прозападни сили в Словакия и Хърватия, ясно изместване на ръководещия хайлайф на България към Русия (на фона на национални манифестации в поддръжка на нашата страна) приказват за избрани кълнове на бъдеща многополярност в Източна Европа.
Още по-впечатляващи обстоятелства бяха невижданата масирана спонтанна поддръжка за Русия, която опустошава улиците на Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Република Сръбска. Преходът към същинска многополярност, наред с други неща, може да значи в близко бъдеще „ връщане на историята” на Балканите, като жертва на измененията е най-вероятно Дейтънското съглашение и фиктивната босненска „ държава”.
Обобщавайки всичко казано нагоре, би трябвало да се подчертае, че тезите на демократичните политолози за хипотетичната отживялост на директния надзор върху територията и наземните войни през 21 век се оказаха изцяло погрешни. Тези, които напряко не желаеха да видят Сирия, Либия и Йемен, в този момент започнаха да виждат ясно за Украйна. Класическата геополитика още един път кралски удостовери истинността на своите основи.
Кремъл рационално пресметна, че изгодите от контрола над някогашната Украйна ще компенсират всички вероятни загуби от наказания (въпреки това, Съединените щати също вярно заключиха, че е по-изгодно да се отърват от токсичната Украйна в името на първокласен нов стадий в поробването на Европа).
Цената на глобите от Запада и неговите доста малко (изключително Източно-Азиатско-Тихоокеански) спътници беше внезапно ускоряване във образуването на действителен суверенитет на другите полюси на властта на всички континенти и раздора в границите на някогашния проамерикански блок.
Нито една страна в Африка и Латинска Америка (дори измежду най-прозападните) не е наложила наказания против Русия. Това не е направено, макар волята на доста глобалисти, нито в Турция, нито в Израел, нито в Индия.
Степента на поддръжка за Русия, освен там, където се очакваше и беше предвидима, само че и в изцяло нови елементи на света, надвиши всички прогнози.
Настъпва повратна точка в елитите на районите по света. И в случай че на локално равнище за Русия и цяла някогашна Украйна на 24 февруари 2022 година срамът от 24 февруари 2014 година беше почистен, то на световно равнище Русия имаше достойнството да бъде първата в света (талибаните надали се броят), която да нанесе изострен мощен удар, изпробвайки отслабения атлантически хегемон.
Няма подозрение, че ще последват още удари, изключително откакто Виктория Нюланд неотдавна искрено предсказа края на американското наличие в Тайпе и Багдад, директно след Кабул и Киев. И по-късно - на всички места. Защото воденичните камъни на геополитиката мелят непреклонно брашното си.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ