Режисьорът Степан Поляков: Страдаха, копеле, много страдаха…
Степан Поляков е български режисьор, журналист и продуцент. Роден е през 1969 година в Пазарджик. Внук е на руски белогвардеец емигрант, на който носи името. Снимал е близо 50 документални кино ленти, има издадени 8 романа.
Пожарна охрана ПОВОД ВЧЕРАШНИЯ ДЕВЕТИ
Познавам персонално, за моя чест и голямо наслаждение, най-шумните антикомунисти през днешния ден. Онези, които не стопират да ни припомнят по какъв начин се влизало в пандиза за " анекдот против бай Тошо ". Знам ги. Преди 89-а всички те живееха в остарели достолепни здания сред Попа и пазарчето на " Графа ". До сегашен, де, то си е наследствено. Като одеве преселило се от Пазарджик селянче тогава,
бях учуден да видя тъгите, които комунизмът им причиняваше.
До един се носеха в чисто нови дънкови костюми " Лий Купър " или " Райфъл ", по-отворените маниерно разтваряха Марлборо или Кент, разнасяха истински плочи на Сабат или ЕЛО край Синьото и Кравай, до един учеха в Английската или Френската гимназия...
Страдаха, копеле, доста страдаха под съветския ботуш. Както и през днешния ден. Добре че пък, в моя случай, беше Леда Тасева, Бог да я елементарни, която през сестра си в Западна Германия ми уреди едни жестоки, тесни жабешко зелени кадифени джинси. Тогава вечно захвърлих пазарджишките безформени " Рила ", навлякох Жабите и станах антикомунист. Но... никой не ме одобри в тази партия. Нито тогава, нито в този момент. Нямам визия за какво.
Заглавието е на редактора
