Стенли Кубрик е любимият ми кинорежисьор, но признавам си, имах

Стенли Кубрик е обичаният ми кинорежисьор, само че признавам си, имах известни съмнения да посегна към него, защото той е загадка. Той е много затворен и не обича да приказва пред камера, само че Кубрик приказва посредством камерата. Това уточни в предаването " Сториборд “ на Радио " Фокус “ с водещ Благой Д. Иванов радиоводещият Драгомир Симеонов, създател на публикации за Кубрик и творчеството му в L`Europeo.

" В последната публикация в L`Europeo, отдадена на великите режисьори, заглавието, което избрах, е: " Един напълно елементарен талант “, тъй като това е Кубрик. Той доста държи да е елементарен и да изяснява на всички останали, че няма нищо особено в него. Но предходната публикация, обвързвана със " Сиянието “, беше в брой, отдаден на конспирациите, защото фактът, че Кубрик държи персоналния си живот надалеч от камерите и от репортерите, кара доста хора да си фантазират какъв е. Обикновено тази фикция го трансформира в някакъв краен чудак, заплашителен перко, човекомразец и всевъзможни митове стартират да се въдят към него. “

 

" Една от особеностите на Кубрик е, че той е и извънредно систематичен и артистичен, а комбинацията сред това да си артистичен, да си мечтател, и в това време да си систематичен, не се среща постоянно. Точно тъй като умее и двете, изпипва работата си извънредно деликатно, само че не държи всичко да е ясно, всичко да е обяснено, “ сподели Симеонов, като добър образец за всичко това е филмът " 2001: Космическа авантюра “, който е основан в съдействие с НАСА и техническото поръчителство, техническите хрумвания, които са употребявани за основаването на този филм, са в действителност механически инженерни достижения.

 

" Тайната на Кубрик е, че ти разрешава да превърнеш самото гледане, самия разбор самичък по себе си в изкуство, в развлечение. Така, че в случай че имаш въпроси, до момента в който гледаш един филм на Кубрик, и в случай че той възбужда въображението ти, значи си е приключил работата, значи си го схванал. “ По думите му самотата в детството си Кубрик стартира да компенсира посредством бурния си манталитет и с цел да концентрира интереса на бурния младеж в нещо градивно, татко му купува фотоапарат и невръстният Стенли стартира да снима. И от тук насетне светът стартира да минава през обектива за Кубрик. " Това, което вълнува Кубрик, е в действителност посредством фотографията да направи забавен роман на живота, като неведнъж си прибавя спомагателни детайли. “

Войната е един от детайлите, на които той обръща огромно внимание, както и на тематиката за несъгласията и загадките, която е продължение на въздействието от Втората международна война, уточни още радиоводещият. Неслучайно и първите му два кино лентата ( " Целувката на килъра “ и " Убийството “) са в жанр американски ноар, а " Пътища на славата “ и " Д-р Стрейнджлав или по какъв начин престанах да се опасявам и обикнах атомната бомба “, въпреки и с разнообразни изразни средства – първият е антивоенна драма, а вторият – военна ирония, извънредно въздействащо и съществено третират тематиката за войната.

 

" Но най-голямата загадка в метода му е, че доста деликатно приготвя авансово какво желае да види. Той като че ли има доста ясно изразена концепция, която съумява да наложи при снимането на филмите си, даже и това да му коства прекомерно доста повторения. Умението му да не се въздейства от непознатото мнение и да не се води по това какво желае да види публиката – това го прави създател, “ безапелационен е Симеонов.

 

Кубрик търпи рецензии за своите филми, една от които е от Стивън Кинг за екранизацията на неговия разказ " Сиянието “ с Джак Никълсън, " тъй като филмът просто не е това, което е книгата “ по думите на водещия. Друг негов, провокирал много разногласия филм, е шедьовърът " Широко затворени очи “, който е акомодация на произведение на Артур Шницлер от 1926 година, отдадено е на сънищата и е доста фройдистко. " Любопитно при Кубрик е, че той се увлича освен от техническите параметри, само че има и превъзходно възприятие за комизъм, своеволен е във фантазията, има чувство за еротични фотоси, флиртува с логиката на психиката и с психоанализата. Така че това са неговите мощни страни, които той съумява да сплоти в лебедовата си ария и прави един съвсем идеален филм в своята енигматичност, в своята

" стенликубриковост “. Никакъв различен филм на Стенли Кубрик не би могъл да бъде по-добро изложение на цялостното му творчество. “

 

" За да бъдеш същински почитател на Кубрик, би трябвало да си дадеш време той да порасне в теб. Не е наложително всеки от филмите, които изгледаш, незабавно да ти хареса. Но нормално остава едно чувство на по-дълготрайна рефлексия върху тези филми. И това е основното. Ако им позволиш, и на себе си позволиш да помислиш, тогава разбираш, че си имал потребност от Кубрик. А на режисьори, от които имаш потребност, няма по какъв начин да не си почитател, “ заключи радиоводещият.