Сексапилната актрисата Стефания Кочева направи скандална изповед пред в. "ШОУ"
Стефания Кочева събира в себе си грациозност, гений и хубост. Доскоро младата актриса беше едва позната за българската аудитория. Причината е, че след завършването си в НАТФИЗ тя отпътува за Англия и се връща поради ролята си в сериала „ Отплата “. Има дребна роля и в хитовия сериал на Любо Нейков „ Столичани допълнително “. Включи се и към звездите в „ Скъпи наследници “ и въпреки да имаше второстепенна роля, съумя доста бързо да преобърне сюжета и да направи внимание на феновете пред дребния екран. Коя е тя, какво е учила, за какво е отпътувала отвън България и за какво се върна по-късно, има ли си другар и кое е най-трудното в нейната специалност ще разберете от откровения ни диалог с чаровната актриса.
- Стефания, видяхме те в няколко от сериите на „ Скъпи наследници “. Завъртя главата на плейбоя във кино лентата и си отпътува. Така ли правиш и в живота?
- О, не! Определено не върша по този начин в живота. С моята героиня Зорица си приличаме по това, че аз обръщам внимание и на духовното. Различаваме се по това, че не залитам чак толкоз доста. Трябва да се търси салдото. На мен ми се коства, че моята героиня съвсем не се задържа на едно място, търси случките и места, където няма добре развита цивилизация. Такъв човек би могъл да живее по подобен метод и да насочи вниманието си към духовните практики, да е един тип като аскет. В актуалния метод на живот в огромния град, където всеки ден вървиш на работа, не можеш да си позволиш този разкош.
- Налагаш ли си и в действителния живот самоограничение от секс?
- Не си натрапвам такива неща или най-малко не преднамерено. Винаги се случва в някакви интервали, само че в никакъв случай не е било съзнателно.
- Кое от актьорството ти беше най-трудно? Може би целувките с разнообразни мъже…?
- Да, това постоянно е мъчно досега, в който не се потопиш в облика на своя воин. Когато успееш да влезеш в неговата кожа, ти целуваш колегата си от друго име, а не със личното. Много е изключително да се изясни, даже на мен ми е необичайно, като го споделям в този момент.
Любовните подиуми постоянно са доста сложни. Когато успееш да се превъплътиш в облика, нещата се получават. Тогава не го правиш от свое име. Може малко шизофренично да звучи, само че е тъкмо по този начин. Двамата сътрудници не играят с същинските си имена, не са другари. С Петко Венелинов се познаваме от доста години и сега, в който престанем да бъдем Петко и Стефания, нещата се получават по-лесно.
Още не може да превъзмогне интимните подиуми
- След такива подиуми не е ли по-трудно самото ви другарство в действителния живот?
- Не бих споделила, дори в противен случай – ставаме по-близки. Петко се познаваше с моя сътрудник в живота, аз знам неговата другарка. Когато двама артисти са в другарски връзки, техните гаджета одобряват по-лесно интимните подиуми с екранната ти половинка.
- След завършването в НАТФИЗ заминаваш за Англия, където учиш кино и история на изкуството. Кое те накара да се върнеш в България и мислиш ли отново да търсиш реализация в чужбина?
- Основната причина за заминаването ми не беше да изучавам, а да оползотворя по най-хубавия метод пребиваването си там. Причината беше обич. Много се влюбих и това беше повода да се върна.
Тази обич завърши в един миг и аз взех решение да се върна в България.
Не съм завършила изцяло с Лондон, тъй като там имам родственици, част от фамилията ми живее там. Имала съм работни задължения в Лондон, дребни, само че въпреки всичко съм имала. Не изключвам като вид да работя още веднъж, в случай че ми се обадят. Тези неща стават доста елементарно – за три часа мога да стигна. Ако имам някакви задължения бих се върнала. Но да пребивавам, както тогава, не го мисля по този начин.
- Имаш ли си кумир измежду актьорите?
- Имам доста обичана актриса, която е кумир на половината свят – Мерил Стрийп. Чела съм всяка книга, която е излязла за нея, за нейния живот, път и реализация. Изключително вдъхновяваща й е историята – освен креативният път, само че й персоналната й история. Много ме е впечатлила и стимулирала. Дори когато съм изпадала в някакви спешни обстановки, се сещам за мощни хора като нея. Сещам се за нейния път и какъв брой мъчно й е било.
От българските имам доста обичани. Парцалев до ден-днешен си остава мой идол. Изгледала съм безусловно всички филми с негово присъединяване. Не съм имала достойнството да го виждам онлайн на сцената, за което доста скърбя. От новите артисти не желая да споделям, тъй като имам доста, с някои от тях съм играла и не желая да акцентирам някои съответен.
- Спомняш ли си първия хонорар и какво си купи с него?
- Бях на 15 години, когато се случи първият ми работен ден и първите изкарани пари в живота. Играх като статист в един филм. Тогава въобще не желаех да се фотографирам и да се занимавам с кино. Ходих на актьорско майсторство, само че като занимание. Беше ме позор и не беше по мое предпочитание да се фотографирам в този филм като статист. С получения хонорар си купих сребърни обеци и гривна, които до ден- сегашен си вардя. Много са ми скъпи, тъй като това бяха първите ми изкарани пари и то с кино.
Бях зашеметена от процеса зад камера. Беше ми забавно и гледах да се скрия в някое ъгълче и да следя този развой. Тогава ми се прииска да съм в целия този хаус, само че не си го представях да съм пред камерата, по-скоро да съм оператор. Едно от желанията ми беше да стана оператор, когато аплайвах в НАТФИЗ. Съдбата беше решила друго – да съм пред камерата.
С Петко Венелинов са положителни другари в действителния живот
- Вярно ли е, че сте абонирана за сакатлъци?
- Това е по-скоро като смешка. Имах бурно детство, бях доста дива. Обичам рискови спортове и рискови прекарвания, които неизбежно носят някакви контузии. От там излезе една приказка и се майтапим с моите другари, че съм абонирана за сакатлъци.
В работата съм друга – изпълнителна и се вардя, тъй като това е отговорност към други хора.
- Често се появяваш със синини, което породи клюки, че си жертва на домашно насилие…?
- Наистина ли?! Това изобщо не съм го чувала! Не бих споделила синини, аз напряко си троша краката и ръцете, само че все е било обвързвано със ски или други рискови спортове. Това с домашното принуждение е доста незабавно, няма потребност даже да го разясня.
- За какво мечтаеш? За Холивуд или за спокоен живот надалеч от шумотевицата и блясъка?
- Едното не значи, че би трябвало да изключи другото. Може да си снимаш нещо свястно, което за мен е от изключително значение, и в това време да се оттеглиш някъде, да не си нон-стоп в епицентъра на купона. Опираме отново до този прелестен баланс, който важи за всяко нещо.
Бих желала да имам семейство и умерено местенце, само че аз си обичам и купоните. И двете неща ми доставят наслаждение.
- Виждаш ли се в скоро време младоженка, майка...?
- Нямам другар и ми е мъчно да се видя като младоженка сега. Но в близкото бъдеще се надявам да се видя.
В интерес на истината съм се виждала доста пъти с булчинска рокля, само че все в функции. Не го изключвам да ми се случи, в случай че срещна верния човек. В никакъв случай не бих го направила просто по този начин, с цел да се видя в бяла рокля.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
- Стефания, видяхме те в няколко от сериите на „ Скъпи наследници “. Завъртя главата на плейбоя във кино лентата и си отпътува. Така ли правиш и в живота?
- О, не! Определено не върша по този начин в живота. С моята героиня Зорица си приличаме по това, че аз обръщам внимание и на духовното. Различаваме се по това, че не залитам чак толкоз доста. Трябва да се търси салдото. На мен ми се коства, че моята героиня съвсем не се задържа на едно място, търси случките и места, където няма добре развита цивилизация. Такъв човек би могъл да живее по подобен метод и да насочи вниманието си към духовните практики, да е един тип като аскет. В актуалния метод на живот в огромния град, където всеки ден вървиш на работа, не можеш да си позволиш този разкош.
- Налагаш ли си и в действителния живот самоограничение от секс?
- Не си натрапвам такива неща или най-малко не преднамерено. Винаги се случва в някакви интервали, само че в никакъв случай не е било съзнателно.
- Кое от актьорството ти беше най-трудно? Може би целувките с разнообразни мъже…?
- Да, това постоянно е мъчно досега, в който не се потопиш в облика на своя воин. Когато успееш да влезеш в неговата кожа, ти целуваш колегата си от друго име, а не със личното. Много е изключително да се изясни, даже на мен ми е необичайно, като го споделям в този момент.
Любовните подиуми постоянно са доста сложни. Когато успееш да се превъплътиш в облика, нещата се получават. Тогава не го правиш от свое име. Може малко шизофренично да звучи, само че е тъкмо по този начин. Двамата сътрудници не играят с същинските си имена, не са другари. С Петко Венелинов се познаваме от доста години и сега, в който престанем да бъдем Петко и Стефания, нещата се получават по-лесно.
Още не може да превъзмогне интимните подиуми
- След такива подиуми не е ли по-трудно самото ви другарство в действителния живот?
- Не бих споделила, дори в противен случай – ставаме по-близки. Петко се познаваше с моя сътрудник в живота, аз знам неговата другарка. Когато двама артисти са в другарски връзки, техните гаджета одобряват по-лесно интимните подиуми с екранната ти половинка.
- След завършването в НАТФИЗ заминаваш за Англия, където учиш кино и история на изкуството. Кое те накара да се върнеш в България и мислиш ли отново да търсиш реализация в чужбина?
- Основната причина за заминаването ми не беше да изучавам, а да оползотворя по най-хубавия метод пребиваването си там. Причината беше обич. Много се влюбих и това беше повода да се върна.
Тази обич завърши в един миг и аз взех решение да се върна в България.
Не съм завършила изцяло с Лондон, тъй като там имам родственици, част от фамилията ми живее там. Имала съм работни задължения в Лондон, дребни, само че въпреки всичко съм имала. Не изключвам като вид да работя още веднъж, в случай че ми се обадят. Тези неща стават доста елементарно – за три часа мога да стигна. Ако имам някакви задължения бих се върнала. Но да пребивавам, както тогава, не го мисля по този начин.
- Имаш ли си кумир измежду актьорите?
- Имам доста обичана актриса, която е кумир на половината свят – Мерил Стрийп. Чела съм всяка книга, която е излязла за нея, за нейния живот, път и реализация. Изключително вдъхновяваща й е историята – освен креативният път, само че й персоналната й история. Много ме е впечатлила и стимулирала. Дори когато съм изпадала в някакви спешни обстановки, се сещам за мощни хора като нея. Сещам се за нейния път и какъв брой мъчно й е било.
От българските имам доста обичани. Парцалев до ден-днешен си остава мой идол. Изгледала съм безусловно всички филми с негово присъединяване. Не съм имала достойнството да го виждам онлайн на сцената, за което доста скърбя. От новите артисти не желая да споделям, тъй като имам доста, с някои от тях съм играла и не желая да акцентирам някои съответен.
- Спомняш ли си първия хонорар и какво си купи с него?
- Бях на 15 години, когато се случи първият ми работен ден и първите изкарани пари в живота. Играх като статист в един филм. Тогава въобще не желаех да се фотографирам и да се занимавам с кино. Ходих на актьорско майсторство, само че като занимание. Беше ме позор и не беше по мое предпочитание да се фотографирам в този филм като статист. С получения хонорар си купих сребърни обеци и гривна, които до ден- сегашен си вардя. Много са ми скъпи, тъй като това бяха първите ми изкарани пари и то с кино.
Бях зашеметена от процеса зад камера. Беше ми забавно и гледах да се скрия в някое ъгълче и да следя този развой. Тогава ми се прииска да съм в целия този хаус, само че не си го представях да съм пред камерата, по-скоро да съм оператор. Едно от желанията ми беше да стана оператор, когато аплайвах в НАТФИЗ. Съдбата беше решила друго – да съм пред камерата.
С Петко Венелинов са положителни другари в действителния живот
- Вярно ли е, че сте абонирана за сакатлъци?
- Това е по-скоро като смешка. Имах бурно детство, бях доста дива. Обичам рискови спортове и рискови прекарвания, които неизбежно носят някакви контузии. От там излезе една приказка и се майтапим с моите другари, че съм абонирана за сакатлъци.
В работата съм друга – изпълнителна и се вардя, тъй като това е отговорност към други хора.
- Често се появяваш със синини, което породи клюки, че си жертва на домашно насилие…?
- Наистина ли?! Това изобщо не съм го чувала! Не бих споделила синини, аз напряко си троша краката и ръцете, само че все е било обвързвано със ски или други рискови спортове. Това с домашното принуждение е доста незабавно, няма потребност даже да го разясня.
- За какво мечтаеш? За Холивуд или за спокоен живот надалеч от шумотевицата и блясъка?
- Едното не значи, че би трябвало да изключи другото. Може да си снимаш нещо свястно, което за мен е от изключително значение, и в това време да се оттеглиш някъде, да не си нон-стоп в епицентъра на купона. Опираме отново до този прелестен баланс, който важи за всяко нещо.
Бих желала да имам семейство и умерено местенце, само че аз си обичам и купоните. И двете неща ми доставят наслаждение.
- Виждаш ли се в скоро време младоженка, майка...?
- Нямам другар и ми е мъчно да се видя като младоженка сега. Но в близкото бъдеще се надявам да се видя.
В интерес на истината съм се виждала доста пъти с булчинска рокля, само че все в функции. Не го изключвам да ми се случи, в случай че срещна верния човек. В никакъв случай не бих го направила просто по този начин, с цел да се видя в бяла рокля.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ