Стефан Цанев в най-новото си стихотворение: Отдалечавам се и все по-чужди ми стават земните неща...
Стефан Цанев беше посетител на Светослав Иванов в предаването " 120 минути " по БТВ. Поетът показа тежки думи за България.
" Намираме се пред вратата на Европа, ние сме циганчето, което подсмърча пред вратата, не го пускат вътре. Ако половината страни бяха отвън шенгенското пространство и ние с тях – няма ужасно. Но отвън Шенген сме единствено ние и Румъния поради нас ", по този начин отговори Стефан Цанев на въпроса " Къде сме ние през днешния ден? "
И продължи: " Не ме интересуват какви са изгодите, обидно е, това е нетърпимо оскърбление, неуважение.Все едно, има празник, всички са поканени вътре, веселят се, на тебе ти споделят: ти си дотук, вътре не може, гледай през прозореца... "
За войната в Украйна Стефан Цанев съобщи: " Не ми се приказва. За мен това е безнадеждна война. Тя върна Европа 2 века назаад, някъде в 18-19 века, когато страните още се бореха за преразпределение на територии. И в най-черните си мисли в никакъв случай не съм предполагал, че в 21 век някоя страна ще посегне на територията на друга. И защо? Ти печелиш ненавист, обич с оръжие не се печели, защо са тези хора в тези завладени територии, които ще те ненавиждат? "
" Опасна е носталгията по предходното (време). Но колкото по-лош е животът през днешния ден, толкоз повече хората ще се връщат към предишното, толкоз по-добро ще им се вижда то ", посочи поетът.
Стефан Цанев описа по какъв начин при писането на огромния си труд " Българските летописи " се е сблъсквал с голям брой образци за пренаписване на историята ни, която всякога е била нагаждана " към ползите на властващата политическа мощ, та човек освен ще се обърка, само че може и да се побърка... " И обърна внимание на обстоятелството, когато Живков е предложил пред пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия да станем 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики.
" Като стигнах до социализма, още нямаше исторически систематизирания за тази ера и трябваше самичък да класифицирам всичко, самичък да диря източници и документи. По това време се носеше слух, че по време на социализма имало решение да се присъединим към Съветския Съюз, да станем 16 руска република. Обаче ток-що бяха излезли записките на Тодор Живков, а и още една друга книга издаде той – „ Срещу някои неистини “, и в двете Тодор Живков свирепо отхвърляше да е замисля това „ историческо закононарушение “, през разум не ми е минавало, твърдеше той. И аз си мислех: въпреки всичко това е държавен мъж от висок сан, 33 години е управлявал България, допустимо ли е да лъже като ром? Отидох в Държавния списък, тогава това не беше елементарно, оказа помощ ми дамата на проф. Плочев, Пенка Плочева, тя работеше там, открих стенограмата от Пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия от декември 1963 година – и онемях. Самият Тодор Живков там споделя: „ Да станем членове на руското семейство, това е съкровена фантазия на българския народ. Ще го създадем, няма да стане тази година, само че няма да чакаме 10 години, след две-три години, и не за година-две, а завинаги! “ И има решение, и молба до Хрешчов. Още повече бях сюрпризиран обаче от това, че бях атакуван в печата от две дами, едната професор, другата доцент по история в Софийския университет, те твърдяха, че такова нещо не е имало, че аз неистина. Това, че Тодор Живков лъжеше, е разбираемо, индивидът желае да прикрие своето, както той го назовава, историческо закононарушение, само че историци да лъжат, да изопачават историята – това не го разбирам ".
Цанев доста остро реагира за корупцията като линия на българския политически живот: " Много се краде. Корупцията е проклятието на демокрацията.При тирания не се краде толкоз, краде диктаторът, на другите не дава да крадат, а демокрацията дава на всички идентични права, еднообразно право и да крадат. Алчността е майката на всички пороци, тя извращава индивида и разлага обществото, нашата свободаи демокрацията може да бъдат заровени от алчността ".
Поетът с болежка разяснява и абсурда в Народния спектакъл: " Това, което става там, е доста неприятно. Последните десетина години съм обвързван с този спектакъл, там се игра „ Сократ “, играха се „ Богомилите “ сега се играят две мои пиеси: „ Духът на поета “ и „ Плач на ангел “, по тази причина още повече ме боли. Там е и „ Убийството на Богородица “, само че освен това състояние и след този диалог, надали ще се сложи... Журналистите бъркат, като споделят, че всичко стартира откакто Александър Морфов надраска вратата на Велислава Кръстева. Не, всичко стартира откакто Велислава Кръстева, пиар на Народния спектакъл, съпроводи Ахмед Доган до изборните урни. Може би тя не е знаела, че по този метод дискредитира театъра, театърът, изключително Народният спектакъл, е високо надпартиен, тази рецесия в Народния спектакъл е доказателство за това, че намесата на политици унищожава театрите и това рябва да бъде неразрешено може би със закон ".
А на думите на шефа на Народния спектакъл, че " личностите в Националния спектакъл не значат нищо ", Цанев реагира по този начин:
" Как по този начин не значат нищо личностите? Това е засегнатост за всички под тази стряха. Като чуя и социалистическото „ няма незаменими хора “ – обезумявам! Как по този начин няма незаменими хора? Можете ли да замените Наум Шопов, или Апостол Карамитев? Или Стефан Данаилов? Всеки човек, всеки артист е незаместим, той е Вселена! Тази формула е разтуха за бездарниците - че и те могат като... "
В края на диалога поетът-драматург прочете най-новото си стихотворение, което бе общителен да даде на Епицентър.бг
ОТДАЛЕЧАВАМ съдебна експертиза
СТЕФАН ЦАНЕВ
Отдалечавам се, отдалечавам се и все по-чужди
ми стават земните неща, все по-нищожни, смаляват се,
така както се смаляват и изчезват подробностите
на пейзажа земен, следен от излитащ аероплан,
отдалечавам се, най-първо хората изчезват,
смалили се до мравки, след тях колите,
двуизмерни стават къщите като рисунки в детска брошура,
градовете замязват на мравуняци, отдалечавам се,
отдалечавам се от близки и другари, от децата си,
и от враговете си се отдалечавам, отдалечавам се
и избледняват в паметта ми лица и имена на политици,
на спортисти, на актьори и поети, и все по-нелепи
ми наподобяват борбите за власт и популярност, за благосъстояния,
отдалечавам се, от всичко земно се отдалечавам
и като Сократ на шумния пазар стартирам да разбирам
от какъв брой доста неща съм нямал потребност, освен
тояжката, на която се подкрепям, и накуцвайки,
се отдалечавам, отдалечавам се, отдалечавам се...
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
" Намираме се пред вратата на Европа, ние сме циганчето, което подсмърча пред вратата, не го пускат вътре. Ако половината страни бяха отвън шенгенското пространство и ние с тях – няма ужасно. Но отвън Шенген сме единствено ние и Румъния поради нас ", по този начин отговори Стефан Цанев на въпроса " Къде сме ние през днешния ден? "
И продължи: " Не ме интересуват какви са изгодите, обидно е, това е нетърпимо оскърбление, неуважение.Все едно, има празник, всички са поканени вътре, веселят се, на тебе ти споделят: ти си дотук, вътре не може, гледай през прозореца... "
За войната в Украйна Стефан Цанев съобщи: " Не ми се приказва. За мен това е безнадеждна война. Тя върна Европа 2 века назаад, някъде в 18-19 века, когато страните още се бореха за преразпределение на територии. И в най-черните си мисли в никакъв случай не съм предполагал, че в 21 век някоя страна ще посегне на територията на друга. И защо? Ти печелиш ненавист, обич с оръжие не се печели, защо са тези хора в тези завладени територии, които ще те ненавиждат? "
" Опасна е носталгията по предходното (време). Но колкото по-лош е животът през днешния ден, толкоз повече хората ще се връщат към предишното, толкоз по-добро ще им се вижда то ", посочи поетът.
Стефан Цанев описа по какъв начин при писането на огромния си труд " Българските летописи " се е сблъсквал с голям брой образци за пренаписване на историята ни, която всякога е била нагаждана " към ползите на властващата политическа мощ, та човек освен ще се обърка, само че може и да се побърка... " И обърна внимание на обстоятелството, когато Живков е предложил пред пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия да станем 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики.
" Като стигнах до социализма, още нямаше исторически систематизирания за тази ера и трябваше самичък да класифицирам всичко, самичък да диря източници и документи. По това време се носеше слух, че по време на социализма имало решение да се присъединим към Съветския Съюз, да станем 16 руска република. Обаче ток-що бяха излезли записките на Тодор Живков, а и още една друга книга издаде той – „ Срещу някои неистини “, и в двете Тодор Живков свирепо отхвърляше да е замисля това „ историческо закононарушение “, през разум не ми е минавало, твърдеше той. И аз си мислех: въпреки всичко това е държавен мъж от висок сан, 33 години е управлявал България, допустимо ли е да лъже като ром? Отидох в Държавния списък, тогава това не беше елементарно, оказа помощ ми дамата на проф. Плочев, Пенка Плочева, тя работеше там, открих стенограмата от Пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия от декември 1963 година – и онемях. Самият Тодор Живков там споделя: „ Да станем членове на руското семейство, това е съкровена фантазия на българския народ. Ще го създадем, няма да стане тази година, само че няма да чакаме 10 години, след две-три години, и не за година-две, а завинаги! “ И има решение, и молба до Хрешчов. Още повече бях сюрпризиран обаче от това, че бях атакуван в печата от две дами, едната професор, другата доцент по история в Софийския университет, те твърдяха, че такова нещо не е имало, че аз неистина. Това, че Тодор Живков лъжеше, е разбираемо, индивидът желае да прикрие своето, както той го назовава, историческо закононарушение, само че историци да лъжат, да изопачават историята – това не го разбирам ".
Цанев доста остро реагира за корупцията като линия на българския политически живот: " Много се краде. Корупцията е проклятието на демокрацията.При тирания не се краде толкоз, краде диктаторът, на другите не дава да крадат, а демокрацията дава на всички идентични права, еднообразно право и да крадат. Алчността е майката на всички пороци, тя извращава индивида и разлага обществото, нашата свободаи демокрацията може да бъдат заровени от алчността ".
Поетът с болежка разяснява и абсурда в Народния спектакъл: " Това, което става там, е доста неприятно. Последните десетина години съм обвързван с този спектакъл, там се игра „ Сократ “, играха се „ Богомилите “ сега се играят две мои пиеси: „ Духът на поета “ и „ Плач на ангел “, по тази причина още повече ме боли. Там е и „ Убийството на Богородица “, само че освен това състояние и след този диалог, надали ще се сложи... Журналистите бъркат, като споделят, че всичко стартира откакто Александър Морфов надраска вратата на Велислава Кръстева. Не, всичко стартира откакто Велислава Кръстева, пиар на Народния спектакъл, съпроводи Ахмед Доган до изборните урни. Може би тя не е знаела, че по този метод дискредитира театъра, театърът, изключително Народният спектакъл, е високо надпартиен, тази рецесия в Народния спектакъл е доказателство за това, че намесата на политици унищожава театрите и това рябва да бъде неразрешено може би със закон ".
А на думите на шефа на Народния спектакъл, че " личностите в Националния спектакъл не значат нищо ", Цанев реагира по този начин:
" Как по този начин не значат нищо личностите? Това е засегнатост за всички под тази стряха. Като чуя и социалистическото „ няма незаменими хора “ – обезумявам! Как по този начин няма незаменими хора? Можете ли да замените Наум Шопов, или Апостол Карамитев? Или Стефан Данаилов? Всеки човек, всеки артист е незаместим, той е Вселена! Тази формула е разтуха за бездарниците - че и те могат като... "
В края на диалога поетът-драматург прочете най-новото си стихотворение, което бе общителен да даде на Епицентър.бг
ОТДАЛЕЧАВАМ съдебна експертиза
СТЕФАН ЦАНЕВ
Отдалечавам се, отдалечавам се и все по-чужди
ми стават земните неща, все по-нищожни, смаляват се,
така както се смаляват и изчезват подробностите
на пейзажа земен, следен от излитащ аероплан,
отдалечавам се, най-първо хората изчезват,
смалили се до мравки, след тях колите,
двуизмерни стават къщите като рисунки в детска брошура,
градовете замязват на мравуняци, отдалечавам се,
отдалечавам се от близки и другари, от децата си,
и от враговете си се отдалечавам, отдалечавам се
и избледняват в паметта ми лица и имена на политици,
на спортисти, на актьори и поети, и все по-нелепи
ми наподобяват борбите за власт и популярност, за благосъстояния,
отдалечавам се, от всичко земно се отдалечавам
и като Сократ на шумния пазар стартирам да разбирам
от какъв брой доста неща съм нямал потребност, освен
тояжката, на която се подкрепям, и накуцвайки,
се отдалечавам, отдалечавам се, отдалечавам се...
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ