Как Русия е блокирала създаването на „Балкански ЕС“ през XIX век
Стефан Стамболов възнамерявал персонална уния с крал Карол I за отбрана от Великите сили
Един от най-драматичните и малко познати моменти в новата история на Балканите разкрива по какъв начин геополитическите ползи на Руската империя са предотвратили основаването на огромен държавен съюз сред България и Румъния. Историческите архиви и разбори на Радио Румъния Интернешънъл (RRI) удостоверяват, че през сериозната 1887 година двете страни са били на крачка от обединяване под скиптъра на един монарх.
Кризата след Батенберг
След абдикацията на княз Александър I Батенберг през 1886 година, България изпада в тежка политическа неустойчивост. В този вакуум на властта, Регентството, ръководено от Стефан Стамболов, търси незабавен и ексцентричен ход, с цел да подсигурява независимостта на младото княжество.
Според историческите данни, Стамболов формулира смела тактика – основаване на персонална уния с Румъния. Идеята предвиждала двете страни да запазят своите държавни управления и администрация, само че да бъдат ръководени от общ държател, който да сплоти военния и икономическия им капацитет.
Карол I – владетелят на " Балканската империя "
Българската дипломация се насочва към румънския крал Карол I. Монархът, представител на династията Хоенцолерн-Зигмаринген, се употребил с престиж в Европа. Предложението на София било примамливо – Карол I да оглави мощна федерация, която би направлявала основното долно течение на Дунав и необятен изход на Черно море.
Подобен съюз би трансформирал новата страна в районна суперсила, способна да се опълчи на апетитите както на Османската империя, по този начин и на Австро-Унгария.
Руският ултиматум
Плановете за балканско обединяване обаче срещат гневната опозиция на Санкт Петербург. Русия, която по това време се стреми да резервира преобладаващото си въздействие в района, вижда в евентуалната уния опасност за своите стратегически ползи.
Според историческите свидетелства, император Александър III реагира незабавно и остро. Руската дипломация насочва директни закани към Букурещ, включващи разкъсване на дипломатическите връзки и даже военна окупация на двете страни, в случай че планът бъде осъществен.
Изправен пред риска от унищожителна война с Русия, крал Карол I е заставен да отхвърли българското предложение. Този отвод трансформира хода на историята – България избира за собствен княз Фердинанд Сакскобургготски, а фантазията за българо-румънска федерация остава в архивите като един от огромните пропуснати шансове на епохата.
Един от най-драматичните и малко познати моменти в новата история на Балканите разкрива по какъв начин геополитическите ползи на Руската империя са предотвратили основаването на огромен държавен съюз сред България и Румъния. Историческите архиви и разбори на Радио Румъния Интернешънъл (RRI) удостоверяват, че през сериозната 1887 година двете страни са били на крачка от обединяване под скиптъра на един монарх.
Кризата след Батенберг
След абдикацията на княз Александър I Батенберг през 1886 година, България изпада в тежка политическа неустойчивост. В този вакуум на властта, Регентството, ръководено от Стефан Стамболов, търси незабавен и ексцентричен ход, с цел да подсигурява независимостта на младото княжество.
Според историческите данни, Стамболов формулира смела тактика – основаване на персонална уния с Румъния. Идеята предвиждала двете страни да запазят своите държавни управления и администрация, само че да бъдат ръководени от общ държател, който да сплоти военния и икономическия им капацитет.
Карол I – владетелят на " Балканската империя "
Българската дипломация се насочва към румънския крал Карол I. Монархът, представител на династията Хоенцолерн-Зигмаринген, се употребил с престиж в Европа. Предложението на София било примамливо – Карол I да оглави мощна федерация, която би направлявала основното долно течение на Дунав и необятен изход на Черно море.
Подобен съюз би трансформирал новата страна в районна суперсила, способна да се опълчи на апетитите както на Османската империя, по този начин и на Австро-Унгария.
Руският ултиматум
Плановете за балканско обединяване обаче срещат гневната опозиция на Санкт Петербург. Русия, която по това време се стреми да резервира преобладаващото си въздействие в района, вижда в евентуалната уния опасност за своите стратегически ползи.
Според историческите свидетелства, император Александър III реагира незабавно и остро. Руската дипломация насочва директни закани към Букурещ, включващи разкъсване на дипломатическите връзки и даже военна окупация на двете страни, в случай че планът бъде осъществен.
Изправен пред риска от унищожителна война с Русия, крал Карол I е заставен да отхвърли българското предложение. Този отвод трансформира хода на историята – България избира за собствен княз Фердинанд Сакскобургготски, а фантазията за българо-румънска федерация остава в архивите като един от огромните пропуснати шансове на епохата.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ