Стефан Софиянски Стефан е син на Антон Ангелов Софиянски и

Стефан Софиянски Стефан е наследник на Антон Ангелов Софиянски и Елена Бояджиева Софиянска, има сестра е преизбиран три пъти за кмет на столицата, той е едно от знаковите лица в българския политически и публичен живот през последните над 35 години. Бил е ръководител на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавното управление на Филип Димитров /1991-1992г./. Софиянски пусна първите частни радиостанции и първата мобилна телефонна система у нас. Сочен е за най-успешният длъжностен министър председател на страната, назначен за подобен през 1997 година от президента Петър Стоянов. Завършил е стопанска система, има специализация по ръководство и богата професионална и политическа кариера. Вчера той имаше имаше рожден, който посрещна с огромното си заедно и сплотено семейство, а ние на патерица му желаем здраве и наздраве!

- Г-н Софиянски, в понеделник, 11 ноември, се събират излъчените от партиите депутати в 51-вия състав на Народно събрание. Накъде ще върви този състав, за който някои споделят, че е нелегитимен?

- Крайно време е политическият хайлайф да се активизира и да стартира работа по нова организация на обществото ни .

Очевидно е, че досегашната към този момент е изцяло изчерпана и дава недостатъци – като една остаряла, износена кола. Трябва да се търси нов, съвременен метод на образуване на нашите връзки. Това минава, първо през методът, по който избираме хората, които да ни съставляват в Народното събрание, държавното управление, президентството, в регионалните управи, в кметствата. Така нашите избори няма да носят разочарованията, които провокират в този момент.

Второ, ясно би трябвало да дефинираме пълномощията, които им даваме. Важно е да създадем такава организация на нашето общество, в която институциите да са сложени в условия на взаимоотношение, а не на опълчване. Всичко това минава през основаването на нова конституция. Ако хората, които в този момент са определени, желаят да оставят нещо в българската история, дано се провеждат и одобряват план за нова конституция, в която тези неща, за които приказваме, да обуславят нашето придвижване напред, а не обратно. После да се свика Велико народно събрание /Велико Народно събрание/, което да поработи върху новия главен документ, в случай че се постанова, и по този начин да се сложи началото на новата организация на обществото ни.

- Какво стана с Вашия план за конституция?

- Готов съм с него и непрестанно запитвам, приказвам, само че всеки ми споделя: „ чакай, в този момент не е времето по тази причина ”. Като отлагаме старта на новото ни начало на организация в обществото, получаваме това, което имаме като резултат – страната ни е на последно място, на опашката в Европейски Съюз.

Някой да е чул за някаква позиция на България в Европа? Никой .

- Като човек с дълъг обществено-политически опит, помните ли в миналото да е имало толкоз подозрения за нечестни избори?

- Не. Имало е инцидентни случаи, в които да вземем за пример за избор на кмет в малко обитаемо място, да няма нито един регистриран глас в протоколите, даже личната му бюлетина, с която е дал своя вот за себе си, не е регистрирана.

Служебното държавно управление на господин Д.Главчев непрестанно ни „ приспиваше ”, че ще направи най-честните избори. Извършиха инспекции и арести, които обаче не съм забелязал да водят до някакъв резултат. " Приспахме се " по този начин и допуснахме операция на изборите. Повишената интензивност пък се дължи на дирижирано гласуване…

- България в управническа рецесия ли е?

- Да, България изпадна в управническа рецесия. Не бих обсъждал самостоятелните качества на всеки министър председател и министър, тъй като се повеждам от презумпцията, че хората заемат тези постове, с цел да правят съществено и почтено работата си. Според мен, рецесията в ръководството се дължи главно на това, че там имат доста пай небосвод на работа и това не дава опция да се вършат по-решителни стъпки, които да се проектират във времето. Като длъжностен министър председател и аз имах доста пай мандат – 99 дни, само че взехме стратегически значимото решение за въвеждането на валутния ръб. Тогава събитията ни притиснаха, до през днешния ден дублирам, че постоянен български лев, е по-добрият вид, само че зад него би трябвало да има работеща стопанска система. Връщам се към тези години, с цел да напомня, че

значими и потребни решения могат да се вземат и при пай мандат.

Само че в този момент политическите елити са доста настроени едни против други, а това слага краткотрайните държавни управления в изискванията на това да гледат колкото се може по-леко да минава ежедневната им работа. Тя е значима, несъмнено, само че те нямат опция да създадат никакви други стъпки. Вижте какви съмнения имаше за Плана на възобновяване и развиване! Този документ е оста, пътят, по който да върви България.

Произвеждаме минимум в Европа и по тази причина не ни е крива правосъдната система. Проблемът ни е стопанската система, нямаме вложения и както споделих, не произвеждаме. Винаги съм се ръководел от правилото, че, в случай че имам 10 казуса, би трябвало да имам и 10 решения за тях.

- Имаме ли финансова непоклатимост?

- Валутният ръб ни дава сигурност. Но това е сигурност на бедняшко равнище.

Трябва ни мощна, работеща стопанска система, както към този момент загатнах. После да стабилизираме лв. ни към еврото и едвам тогава да влезем в еврозоната. Това е редът на стъпките, които би трябвало да създадем, с цел да тръгнем напред. За задачата са нужни години, само че държавните управления последните години разполагат с по няколко месечни мандати. Като похлупак на всичко бяха въведени и безпределно глупавите ограничавания, които връзват ръцете на президента при избор на служебни министър председатели. Глупаво е и решението за „ работещ парламент ”, който явно не е работещ, щом не може да излъчи устойчиво държавно управление и ръководство. Защо да се поддържа неприятно работещ парламент?! Да губи времето на министрите по цели дни и да разпитва за неща, от които нищо не схваща ли!

Съгласен съм, че предходната конституция към този момент се изчерпа, само че поправките, които й направиха, единствено я доразвалиха.

- Според Вас кой е главният спор в нашето общество?

- Ниското културно и просветително равнище на политическия ни хайлайф основава доста спорове.