Глас и съвест на епохата
Стефан Продев е единственият български интелектуалец, „ глас и съвест на епохата ” (по думите на Маяковски), за който би трябвало да си спомняме когато и да е. Ако беше жив, на днешния 15 септември щеше да навърши 98 години.
Роден е в фамилията с борбени обичаи на железничаря и локомотивен ватман Иван Продев и Надежда Продева, чиновник-касиер в софийско кино, сестра на революционера Борис Милев. Прадядо му по бащина линия поп Шино е криел Васил Левски в село Енчовци, а след това е укривател на четата на капитан Дядо Никола.
Стефан Продев израства в София. Първите му прояви като публицист са през 1942 година във в. „ Железничарски напредък “. Член е на РМС от 1943 година Участва във въстанието от 9 септември 1944 г.
Той е един от основателите на първия училищен вестник „ Средношколско единение “ (1945 –1947). Репортер е във в. „ Труд “ (1946–1948). Завършва Висшето артилерийско учебно заведение. Офицер в Българска народна армия (1950–1954).
Дългогодишен основен редактор на вестник „ Дума “ (1990–1999), а преди този момент редактор и на предшественика му „ Работническо дело “ (1989), и основен редактор на изданията на Българска телеграфна агенция „ Лик “ и „ Паралели “ (1965–1979). Бил е виновен секретар и завеждащ отдел „ Публицистика “ на в. „ Литературни вести “ (1957–1959), както и в сп. „ Българска музика “ (1965), основен редактор на сп. „ София “ (1980–1984), на вестник „ Народна просвета “ („ Култура “) в интервала 1984–1988 и 1989–1990). През 1973 година е специфичен сътрудник на Българска телеграфна агенция във Виетнам по време на военната експанзия на Съединени американски щати.
Председател е на Съюза на българските публицисти (СБЖ) от 1990 до 1992 г.
Съпруг е на оперната певица Божана Продева (1930–1999). Народен представител от Българска социалистическа партия в VII Велико народно събрание, XXXVI и XXXVII Народно събрание (1990–1997).
Напуска ни на 3 септември 2001 година
Награден е през 2005 година посмъртно с премията „ Черноризец Храбър “, както и с премията „ Георги Кирков “ (2007 г.). Заслужил активист на културата (1979 г.).
В памет на Стефан Продев
Исак Паси
С него сме съвременници. Падна ни се съвсем идентичен откъслек от този " преносим облик на вечността ", както от дълго време толкоз подходящо и красиво е наречено времето.
Той беше тъкмо половин година " по-стар " от мен - сега аз догонвам тази разлика, само че дали ще съумея, кой може да каже?
А това, че живяхме в едно време и постоянно ни смятаха за едно потомство, напълно не беше най-важното. Много по-важно беше, че по неведомите пътища на словото - както устното, по този начин и печатното - бяхме съидейници. Поне на 90 на 100 от въпросите - политически и духовни, общокултурни и литературни - гледахме по еднакъв или най-малкото по подобен, прекомерно непосредствен метод. А това ни правеше другари, духовно близки, ей-тъй, просто съществувайки - и без да се търсим, съвсем без да се виждаме, а камо ли да поддържаме връзка даже и в умерената степен, която нормално следва да е налице, с цел да се приказва за обикновено приятелско другарство. Затова пък доста постоянно се оказвахме в едни и същи редколегии, така че точно там укрепваха връзките ни - през днешния ден в " Народна просвета ", на следващия ден във " Везни "...
По душевния си склад, по самата конструкция на душата си Продев беше отстъпник, другомислещ - в речника тази дума е обяснена като " разколник ", " еретик ". А парадоксалното беше, че неговата специалност и предопределение беше публицистиката, правенето на вестник, което пък въпреки това и при съществуващите у нас в продължение на десетилетия условия се мислеше като par excellence активност на laudator temporis praesentis - хвалител на днешното, на настоящето.
Как Стефан през всичките тези години се е справял с това съвсем непреодолимо несъгласие сред повелите на персоналния морал и повелите на упражняваната специалност, това евентуално единствено той си е знаел. А тези, които въпреки всичко бяхме покрай него (пък въпреки и единствено в посочения нагоре смисъл), по-скоро се догаждахме, макар че и при тази хипотеза не сме имали особени съмнения.
***
Тук желая да опиша за един случай, на който съм и очевидец, и участник. Годината беше 1988, а месецът, доколкото си припомням - октомври (ако някой прояви интерес, елементарно може да откри датата с още по-голяма точност).
Редколегията на в. " Народна просвета ", на която бях член, заседаваше (денят беше сряда) в кабинета на основния редактор Стефан Продев, на ул. - не помня по какъв начин тъкмо се наричаше тогава тази вероятно най-често променяла имената си софийска улица - " Александър I ", " Молотов ", " Софийска комуна "... По време на съвещанието получихме прясно отпечатания нов брой на вестника, който доближаваше до РЕП в петък рано заран. А по време на съвещанието, до момента в който добродушно обсъждахме нови материали, влязоха двама души с думите, че са от " Отдела " и ни оповестиха, че точно по решение на " Отдела " - и така не си припомням кой - на Централен комитет, Стефан Продев е освободен от длъжността основен редактор на " Народна просвета ", а на негово място е " одобрен " Григор Чернев, също присъстващ на съвещанието.
Признавам, че бях надълбоко шокиран от чутото и обратно на навика си да премислям минута-две изявленията, които ще направя, реагирах незабавно с почти тези думи:
- В тази редколегия съм поканен от Стефан Продев. За преди малко обявената смяна никой не ме е уведомявал, а още по-малко е желал мнението ми. При това състояние единственото, което ми остава, е още от този миг да я напусна, въпреки и да нямам нищо срещу личността на Григор Чернев, с който тук в никакъв случай не сме " делили площад ".
След като споделих това, незабавно напуснах кабинета, а по-късно научих, че още няколко члена на редколегията са ме последвали.
Полученият в сряда брой на вестника беше прочетен, само че по остарял табиет си купих броя и в петък. Материалите бяха напълно същите, само че каква беше изненадата ми, когато в издателското каре видях името на новия основен редактор Григор Чернев, а от състава на редколегията бяха изчезнали имената на всички, които я бяхме напуснали. Броят явно е бил претопен, с цел да не настъпи някаква международна злополука, в случай че се появят имената на тези, които въпреки всичко бяхме работили над него. Дълго време пазих и двата броя, различаващи се единствено по посочения състав на редколегията в карето...
Месец или два по-късно инцидентно срещнах Стефан в градинката зад Мавзолея. Запитах го: " Стефане, какъв брой коства един брой на вестника? " Без никакво подозрение той назова сумата, а аз бързо и жестоко я разделих на броя на напусналите членове на редколегията, които се оказахме такава опасност за не знам какви устои. Получи се много прилична сума " на глава ".
" Значи, Стефане - продължих аз направената сметка, - всеки от нас е оценен на толкоз и толкоз. Не е малко, добре ни правят оценка, мисля, че би трябвало да сме удовлетворени. "
Стефан също беше очевидно удовлетворен от оценката и гласно изрази това, след което се разделихме. Той се запъти в посока към редакцията, а аз потеглих по нормалния си маршрут към Университета.
Толкова години оттогава! Миналото - минало. Но като че ли не е зле понякога да си го припомняме.
В. Култура - Брой 34 (2460), 05 октомври 2001
Роден е в фамилията с борбени обичаи на железничаря и локомотивен ватман Иван Продев и Надежда Продева, чиновник-касиер в софийско кино, сестра на революционера Борис Милев. Прадядо му по бащина линия поп Шино е криел Васил Левски в село Енчовци, а след това е укривател на четата на капитан Дядо Никола.
Стефан Продев израства в София. Първите му прояви като публицист са през 1942 година във в. „ Железничарски напредък “. Член е на РМС от 1943 година Участва във въстанието от 9 септември 1944 г.
Той е един от основателите на първия училищен вестник „ Средношколско единение “ (1945 –1947). Репортер е във в. „ Труд “ (1946–1948). Завършва Висшето артилерийско учебно заведение. Офицер в Българска народна армия (1950–1954).
Дългогодишен основен редактор на вестник „ Дума “ (1990–1999), а преди този момент редактор и на предшественика му „ Работническо дело “ (1989), и основен редактор на изданията на Българска телеграфна агенция „ Лик “ и „ Паралели “ (1965–1979). Бил е виновен секретар и завеждащ отдел „ Публицистика “ на в. „ Литературни вести “ (1957–1959), както и в сп. „ Българска музика “ (1965), основен редактор на сп. „ София “ (1980–1984), на вестник „ Народна просвета “ („ Култура “) в интервала 1984–1988 и 1989–1990). През 1973 година е специфичен сътрудник на Българска телеграфна агенция във Виетнам по време на военната експанзия на Съединени американски щати.
Председател е на Съюза на българските публицисти (СБЖ) от 1990 до 1992 г.
Съпруг е на оперната певица Божана Продева (1930–1999). Народен представител от Българска социалистическа партия в VII Велико народно събрание, XXXVI и XXXVII Народно събрание (1990–1997).
Напуска ни на 3 септември 2001 година
Награден е през 2005 година посмъртно с премията „ Черноризец Храбър “, както и с премията „ Георги Кирков “ (2007 г.). Заслужил активист на културата (1979 г.).
В памет на Стефан Продев
Исак Паси
С него сме съвременници. Падна ни се съвсем идентичен откъслек от този " преносим облик на вечността ", както от дълго време толкоз подходящо и красиво е наречено времето.
Той беше тъкмо половин година " по-стар " от мен - сега аз догонвам тази разлика, само че дали ще съумея, кой може да каже?
А това, че живяхме в едно време и постоянно ни смятаха за едно потомство, напълно не беше най-важното. Много по-важно беше, че по неведомите пътища на словото - както устното, по този начин и печатното - бяхме съидейници. Поне на 90 на 100 от въпросите - политически и духовни, общокултурни и литературни - гледахме по еднакъв или най-малкото по подобен, прекомерно непосредствен метод. А това ни правеше другари, духовно близки, ей-тъй, просто съществувайки - и без да се търсим, съвсем без да се виждаме, а камо ли да поддържаме връзка даже и в умерената степен, която нормално следва да е налице, с цел да се приказва за обикновено приятелско другарство. Затова пък доста постоянно се оказвахме в едни и същи редколегии, така че точно там укрепваха връзките ни - през днешния ден в " Народна просвета ", на следващия ден във " Везни "...
По душевния си склад, по самата конструкция на душата си Продев беше отстъпник, другомислещ - в речника тази дума е обяснена като " разколник ", " еретик ". А парадоксалното беше, че неговата специалност и предопределение беше публицистиката, правенето на вестник, което пък въпреки това и при съществуващите у нас в продължение на десетилетия условия се мислеше като par excellence активност на laudator temporis praesentis - хвалител на днешното, на настоящето.
Как Стефан през всичките тези години се е справял с това съвсем непреодолимо несъгласие сред повелите на персоналния морал и повелите на упражняваната специалност, това евентуално единствено той си е знаел. А тези, които въпреки всичко бяхме покрай него (пък въпреки и единствено в посочения нагоре смисъл), по-скоро се догаждахме, макар че и при тази хипотеза не сме имали особени съмнения.
***
Тук желая да опиша за един случай, на който съм и очевидец, и участник. Годината беше 1988, а месецът, доколкото си припомням - октомври (ако някой прояви интерес, елементарно може да откри датата с още по-голяма точност).
Редколегията на в. " Народна просвета ", на която бях член, заседаваше (денят беше сряда) в кабинета на основния редактор Стефан Продев, на ул. - не помня по какъв начин тъкмо се наричаше тогава тази вероятно най-често променяла имената си софийска улица - " Александър I ", " Молотов ", " Софийска комуна "... По време на съвещанието получихме прясно отпечатания нов брой на вестника, който доближаваше до РЕП в петък рано заран. А по време на съвещанието, до момента в който добродушно обсъждахме нови материали, влязоха двама души с думите, че са от " Отдела " и ни оповестиха, че точно по решение на " Отдела " - и така не си припомням кой - на Централен комитет, Стефан Продев е освободен от длъжността основен редактор на " Народна просвета ", а на негово място е " одобрен " Григор Чернев, също присъстващ на съвещанието.
Признавам, че бях надълбоко шокиран от чутото и обратно на навика си да премислям минута-две изявленията, които ще направя, реагирах незабавно с почти тези думи:
- В тази редколегия съм поканен от Стефан Продев. За преди малко обявената смяна никой не ме е уведомявал, а още по-малко е желал мнението ми. При това състояние единственото, което ми остава, е още от този миг да я напусна, въпреки и да нямам нищо срещу личността на Григор Чернев, с който тук в никакъв случай не сме " делили площад ".
След като споделих това, незабавно напуснах кабинета, а по-късно научих, че още няколко члена на редколегията са ме последвали.
Полученият в сряда брой на вестника беше прочетен, само че по остарял табиет си купих броя и в петък. Материалите бяха напълно същите, само че каква беше изненадата ми, когато в издателското каре видях името на новия основен редактор Григор Чернев, а от състава на редколегията бяха изчезнали имената на всички, които я бяхме напуснали. Броят явно е бил претопен, с цел да не настъпи някаква международна злополука, в случай че се появят имената на тези, които въпреки всичко бяхме работили над него. Дълго време пазих и двата броя, различаващи се единствено по посочения състав на редколегията в карето...
Месец или два по-късно инцидентно срещнах Стефан в градинката зад Мавзолея. Запитах го: " Стефане, какъв брой коства един брой на вестника? " Без никакво подозрение той назова сумата, а аз бързо и жестоко я разделих на броя на напусналите членове на редколегията, които се оказахме такава опасност за не знам какви устои. Получи се много прилична сума " на глава ".
" Значи, Стефане - продължих аз направената сметка, - всеки от нас е оценен на толкоз и толкоз. Не е малко, добре ни правят оценка, мисля, че би трябвало да сме удовлетворени. "
Стефан също беше очевидно удовлетворен от оценката и гласно изрази това, след което се разделихме. Той се запъти в посока към редакцията, а аз потеглих по нормалния си маршрут към Университета.
Толкова години оттогава! Миналото - минало. Но като че ли не е зле понякога да си го припомняме.
В. Култура - Брой 34 (2460), 05 октомври 2001
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ