Стефан Петров залови мигранти в езеро Вая
Стефан Петров с изключение на, че е чиновник на ИАРА , той е и част от ОЗБГ . Днес за следващ път сподели какъв би трябвало да е държавният чиновник и за следващ път се потвърди с дейностите си. Прочетете късия му роман:
„ В следните редове присъединяване още веднъж има и моят сътрудник Деспин Маринов, прочут и като СМВ /Старият Морски Вълк/.
Днес тръгваме с него да вършим инспекции, когато му звъннаха и споделиха да отидем на околовръстното зад стадион „ Черноморец “, тъй като полицията имала потребност от подпомагане от ИАРА за избягалите мигранти.
Оказа се, че служителите на реда гонили лек автомобил с мигранти и ги стопират зад стадиона, само че няколко от тях бягат и влизат в тръстиките на езеро Вая. Понеже там е кал, вода и доста тръстики, служителите на реда реагират съответно като не потеглят след тях, а отделят региона. Искат подпомагане от ИАРА да влезем с лодката и да ги търсим от водата, и сътрудниците отидоха да взимат лодката.
С Деспин тръгнахме към у дома да си взема гумения гащеризон и да вляза след мигрантите. Предложи ми да отидем до тях и той да се преоблече и да влезе с мен, само че щяхме да загубим доста време, че имаше и огромен трафик, и взехме решение единствено аз да вляза.
Два пъти влизах да ги диря, само че не ги намирах. Дойде служител на реда с куче и съгласно него кучето ги надушило и били във вътрешността, само че кучето нямаше по какъв начин да влезе, тъй като под водата има счупени тръстики, които са като шипове и могат да пробият гумения гащеризон, а какво остава за необут човешки крайник или за лапа на куче.
Влязох за трети път като единият от служителите на реда ме насочи доста добре и потеглих в посоката, която ми сподели. На два пъти затънах, тъй като тинята е до колената, а водата съвсем до гърдите ми, само че въпреки всичко взех решение да стигна до края и в случай че не съумея да се върна сътрудника Деспин да пристигна с лодката и да ме извади през водата.
Вървях постепенно и след броени минути ги видях петимата мигранти. Бяха съвсем до края на тръстиката, стоят във водата, уплашени, премръзнали. Обясних им на британски, че няма от какво да се тормозят, че на брега има полиция, че могат деликатно и умерено да излязат. Няколко минути им приказвах и най-после се съгласиха и потеглиха, а аз вървях след тях. Изведох ги на брега при служителите на реда, дадохме им малко храна и вода, и си тръгнахме. Важното е, че нямаше случай и всичко мина добре.
Благодаря на служителите на реда за съответните дейности и помощта, която оказаха, както и на кучето, което сподели, че е извънредно добре дресирано и с необикновен усет. “
