Стефан Павлов - Фифи Перото играе като полузащитник в Левски

Стефан Павлов - Фифи Перото играе като полузащитник в Левски от 1967 до 1978 година. Вдигал е купата и Купата на страната по четири пъти в кариерата си. " Тема Спорт " ви предлага изявление на някогашния състезател на сините пред " България Днес " от 2015 година.

- Г-н Павлов, по какъв начин празнувате Коледа и Нова година, събирате ли се още левскарите?

- Ние от дълго време към този момент честваме (смее се). До Нова година всички дни са ни заети. Виждаме се най-много със Сашо Костов, Митата Якимов, само че и с доста други от моето потомство, с които сме играли дружно или един против различен на клубно равнище. Известно е, че с тогавашните играчи на ЦСКА, Локомотив София, Славия постоянно сме имали другарство и почитание. На терена всеки " гори " в мача, желае да победи, е, имало е и по-остри единоборства, някоя изпусната дума, само че това остава на стадиона. След мачовете сме се събирали. И тогава, и в този момент почерпки и празници не са ни липсвали.

Ето, зареждат се Бъдни вечер, Коледа, Стефановден, Нова година, Васильовден, Ивановден, ха,ха,ха...

Искам да кажа, че от години Валентин Михов ни събира ветераните на обяд, дава на по-закъсалите по някоя " коледна награда ". За което всички сме му доста признателни, още повече той не ни дели на " сини ", " червени ", пембени и така нататък.

- Когато бяхте деен футболист, събирахте ли се отново по празници?

- Еее... по какъв начин?! Винаги. Отборът си бяхме едно семейство, постоянно сме били дружно. Включително на Коледа и Нова година. Празнувахме преди, след и за Нова година (смее се).

- Имате ли някоя паметна Нова година?

- В края на 1968 година май беше, връщахме се Мароко, където бяхме играли, и се прибрахме таман за Нова година. Тогава Георги Аспарухов-Гунди бе запазил място във Велинград, а аз съм велинградски шурей, та отидох и аз. Три дни огромно шоу стана.

Но този празник ще остане незабравим и по тази причина, че когато се прибирахме, не ни пуснаха да кацнем в София. Пратиха ни във Варна, само че и там не желаеха да ни одобряват на пистата. В един миг към този момент се чудехме къде ще се приземим, по какъв начин ще се прибираме по къщите си и дали ще успеем в точния момент на купона.

Спасението пристигна от водача, помня, че се споделяше Атанасова, огромна работа беше. Както имаше метър сняг на летище София, тя рискува и приземи самолета без проблем.

Друго също помня от мача в Мароко - Сашо Костов нещо се ядоса и взе свирката на съдията. Разбира се, беше изпъден.

- Много се приказва, че Жоро Соколов е бил огромен гуляйджия, по този начин ли е?

- За жал с Жоро се засякохме малко, само че да, правилно е. Веднъж за Нова година бяхме с него, с татко му Апостол и гаджето на Жоро - една лекоатлетка, Жана се споделяше.- ужасия. А Йогата беше находчив, нищо не го притесняваше. Като извади " мотовилката " напряко на масата и й вика: " Почвай ". Сещайте се (смее се).

Тогава, 60-те години, всички ходехме у Сашо Костов отпред с Гунди, Кольо Котков, Митата Якимов... Там ставаше огромна забава, но такива неща по вестниците не се приказват (смее се).

- Представата за Гунди постоянно е била за много непретенциозен човек, отпускаше ли се от време на време?

- Гунди беше популярен и като футболист, и като човек, за него е изговорено доста. Но, да, и на него от време на време му се искаше да се разтовари с някоя дивотия.

За Нова година 1969/1970 докара цяла тълпа балерини дружно със Сашо Костов. Бяха страхотни девойки, който намаза - намаза.

- А Гунди не е ли бил женен по това време, Сашо Костов също?

- Абе, бяха женени, но бяха в бракоразвод. Сашо даже се разведе. Ама това са тънки работи, не се приказва много-много за тях. Беше преди мача с " Милан " тук. Ние бяхме в хотел " Плиска " на лагер. А съпругите им отиват на една вила, сякаш да си вършат компания и да не скучаят. А там се оказват и някакви пловдивчани.

- А празнувахте ли Бъдни вечер, Коледа, те по това време са били неразрешени от властта?

- Как няма да честваме, кой ще ни забрани. Нито сме се крили, нито нищо. Особено когато треньор ни бе Рудолф Витлачил, ставаше огромен празник. Човекът е европеец, учтив с християнските полезности, по какъв начин ще му забраниш да чества Коледа.

- Казахте, че вашето потомство сте били единни, в този момент виждаш ли го това в наследниците ви най-малко частично?

- Бяхме сплотени, след мачове ходехме в парк-хотел " Москва ". Имаше и какво да полеем. Сега ги виждам, всеки навирил шията, мисли си единствено за парите.

Аз в Левски имам единствено три равни мача при домакинство. Тогава се шегувахме, че гостите, в случай че изгубят с по-малко от три гола на връщане, пеят в рейса. А в този момент? Че тия днешните какво да честват, на какво да се радват - че точки им взима Пирин ли?

На наши мачове идваше аудитория минимум по 30 000 индивида, а в този момент толкоз няма за цялостен сезон. Другото тъпо нещо, че се позволяват пияни и дрогирани на трибуните, а те в допълнение изгониха публиката.

- Днес с какви усеща гледате мачовете на Левски?

- Гледам, но не може без сърце. Те наподобяват на терена хора без хъс, без мотивацията, че носят синята фланелка. Ние излизахме даже против тимовете от долната част на класирането с голям хъс. Не можехме да не " горим " в мача, да не дадем всичко, на което сме способни.

Напълни се към този момент с чужденци, всеки от тях идва за пари и гледа да не се напъва доста. След година си потегля и нищо не му остава в сърцето. Ние знаехме по кое време можем да си позволим да пийнем по нещо, да се съберем, а тия, днешните единствено за нощни заведения и мадами мислят. Така не се става футболист. Като излезеш на терена, би трябвало да " запалиш мотора " и да няма хън-мън.

- Левски за малко бе пръв, за какво не можа да задържи класирането си за зимната пауза?

- Загубихме точки против противници, против които не може да губим, не е било в никакъв случай, да вземем за пример от " Пирин ". Най-слабите тимове ни взеха точки.

Вижда се, че и доста " въртележки " се вършат в състава, това също не е хубаво за представянето на тима.

- Полусезонът приключи със скандалното изваждане на Литекс на " Герена ", кой е отговорен?

- Виновни са си от Литекс, кой им е крив. Гледахме мача, нищо кой знае какво не е станало.

Но футболът ни умира, това е истината. Ето ЦСКА - какъв брой десетки милиони са взети, къде са отишли, кой и по какъв начин ще ги връща - нищо не е ясно. Чакай бе, някой пере пари, след това изчезва - по този начин не става.

- Има ли вяра през идната година футболът ни да тръгне нагоре, в частност Левски?

- Същата работа, същото кретане ни чака. Лудогорец е единственият добър тим у нас - и като организация, като състав се резервираха. Другото е на парче.

- Правим ранглиста за Антифутболист, кой е твоят любимец?

- Ооо... Тюфлеци тука има доста (смее се). Как да избера един, то другите ще се обидят (смее се). Сега в Левски търсят футболисти, но аз съм на мнение, че би трябвало да се вземе един, но същински.