Стефан Михайлов е роден през 2005 г., висок е 196

Стефан Михайлов е роден през 2005 година, висок е 196 см. и играе на позиция шутинг гард или леко крило. Започва да тренира баскетбол в Балкан преди 7 години. 14-годишният играч на " зелените " играе с юношите до 16 години на Балкан в Държавното състезание и с две възрасти в Европейската младежка лига, в която Балкан взе участие всяка година. В момента Михайлов, който е наследник на президента на Балкан Михаил Михайлов, приключва 8 клас в Професионална гимназия по Компютърни технологии и системи (ПГ по КТС), град Правец.

Преди седмица геният на Балкан, който след по-малко от седмица ще навърши 15 години, се завърна от проби в школата на един от най-големите европейски клубове Цървена звезда. Какви са усещанията му от престоя в Белград и изискванията в сръбския гранд, прочетете в изявлението, което той даде за клубния уебсайт на Балкан:

- С какви страсти се връщаш от Цървена звезда?

- Определено с доста положителни усеща. През тази една седмица съумях да науча доста нови неща, върху кои аспекти от играта си би трябвало да акцентира в тренировките, с цел да съм конкурентен на играчите в мощните европейски тимове и че би трябвало към този момент да виждам на баскетбола като на моя специалност, а не просто като на игра за развлечение. Повикването за експериментален интервал ме стимулира да упражнявам още повече и повече и да прогресирам с всеки минал ден.

- Това е един от най-успешни клубове в Европа с големи обичаи в баскетбола. Какви са персонално твоите усещания от клуба?

- Впечатли ме отношението, с което децата и треньорите се отнасят към подготвителния развой. Това е един от най-големите клубове в Европа в действителност и всички играчи в тима знаят, че им се дава огромна опция да се състезават там, а те се отблагодаряват с огромния труд, който поставят.

- Разкажи ни малко повече за твоя престой. Как се стигна до заминаването ти и по какъв начин прекосяваха тренировките?

- До заминаването ми се стигна откакто Звезда демонстрираха интерес към мен заради положителното ми показване в младежката европейска лига (б.р EYBL CE). Свързаха се с Балкан и оттова се стигна до заминаването ми. Тренирах с момчета, родени през 2004/2005 година (с една година по-големи от мен). Тренировките бяха доста натоварващи, тъй като всичко се работеше на доста огромна скорост и без доста огромни паузи сред обособените извършения. Тренировките за мен бяха или една дневно, която включва 2 часа работа с топка и 1 час фитнес, или две двучасови тренировки. Набляга се на вярното осъществяване на детайлите в упражнението. От играта има по-строги условия към придвижването на топката и отбраната. Отделните възрасти работят с по няколко треньора. Задължително има един, който да води тренировката и един асистент, който следи децата на другия панер. Хареса ми това, че държат на дисциплината и се отнасят със състезателите като с професионални играчи.

- Кое беше най-трудното тестване за теб от престоя?

- Най-трудното за мен беше да привикна с ситуацията. Там се работи по доста по-различен метод, в сравнение с в България. Треньорите са доста изискващи, децата въпреки и твои съотборници схващат, че ти си им конкуренция и всички се борят за мястото си в тима. Хареса ми, ме всички деца осъзнават какво желаят, подхождат съществено и търсят метод да осъществят фантазиите си.

- Това, което тренираш тук, оказва помощ ли ти да бъдеш конкурентноспособен на останалите момчета?

- Уменията на другите играчи в Звезда не бяха на чак толкоз по-високо равнище от моите. Причината за това е, че поставям доста старания на тренировките в България и това ми оказва помощ да ставам по-добър състезател. На тренировки се старая да екстрахирам максимума от всеки треньор, с цел да мога след това да покажа наученото в играта.

- По какъв брой пъти на седмица тренираш тук?

- Когато съм на учебно заведение тренировките ми са до 7 пъти в седмицата. Сега след карантината, когато нямаме мачове и извозвам по-малко време в учене упражнявам към 11,12 пъти на седмица. Една самостоятелна подготовка и една отборна дневно.

- Колко деца упражняват в школата на Цървена звезда?

- Не знам точният брой, само че от дребни са разграничени на по-големи групи от деца и с времето се селектират съставите, до момента в който не се стигне до най-хубавите 13,14 момчета от всяка възраст. След известно време стартират и да се притеглят деца от други градове и даже други страни. Има огромно наличие на момчета от Черна гора . Преди прекосяването в Звезда наложително се минава експериментален интервал, през който хора от школата преценят, дали клубът се нуждае от теб. Играл съм два пъти против Цървена звезда в Ботевград. Момчетата, които бяха тук ме помнеха и се радваха да ме видят. Те са и съотборниците, с които прекарвах най-вече време отвън залата и бяха тези, които ме одобриха най-добре от всички.

- Как оцениха представянето ти?

- Треньорите останаха с положителни усещания и споделиха, че са удовлетворени от работата ми през пробния интервал. Хареса ми, че даже и да бях единствено на проби, те се отнасяха с мен по същия метод, с който се отнасят и с локалните момчета.

- Лично ти за себе си удовлетворен ли си от твоето показване и с какво ще запомниш престоя в Белград?

- Доволен съм от това, което демонстрирах на тренировките в Белград. Винаги може и по-добре, само че не считам, че съм допускал кой знае какви неточности, или че не съм се старал оптимално. Цървена Звезда ми сподели с какво отношение би трябвало да се отнасям към баскетбола, в случай че желая да стана състезател един ден.

- Чувстваш ли се подготвен да заминеш в друга страна и клуб?

- Мисля, че съм подготвен да играя на друго място. За мен е значимо там, където упражнявам да съм благополучен и да се развъртвам в вярната посока.

- За първи път тази година ти имаше късмет да играеш в Държавното състезание с 16-годишните момчета на Балкан. Доколко това ти оказа помощ да израснеш в играта ти и по какъв начин оценяваш представянето ви през сезона?

- Това да играя с по-големите момчета постоянно ми е било от помощ. Сблъскваш се с играчи с по-добра физика от теб и имаш опцията да се сравниш с тях. През сезона се представяме добре. Затвърждаваме упованията от нас. Наистина доста обичам да играя мачове с 16-годишните, тъй като съотборниците ми постоянно ми оказват помощ, поддържаме се и сме един до различен. Това е най-важното в един тим и съм признателен, че имам опцията да се състезавам с тях. Радвам се, че преди 7 години започнах да упражнявам тъкмо с този тим и толкоз дълго време се сближаваме повече с всяка подготовка и с всеки мач и нищо не ни разделя. Знам, че в случай че имам проблем другите момчета постоянно биха ми се притекли на помощ и за това постоянно ще ги обичам като мое семейство. Благодаря и на моите треньори Николай Пеев, Виктория Маринова и Петър Златанович.

- Какво мислиш за европейските шампионати, в които взе участие Балкан и представянето на нашите тимове?

- Европейската лига всяка година ни среща с тимове, които взимат медали в локалните си шампионати и се получават положителни мачове, от които единствено можем да се развиваме. Тази година и с двете възрасти, с които играя, направихме по един доста мощен шампионат и по един, в който не показахме цялостния си капацитет. Според мен тази лига е значима не поради успехите, колкото поради това, че с мачовете в нея децата доста израстват.

- Какво искаш да постигнеш в баскетбола?
- Искам един ден като порасна да мога да нареча моята любов- баскетбола, моя специалност. Цел ми е да доближи максимума на опциите си и просто да излизам на терена и да се развличам. Баскетболът ми носи благополучие и за това желая да го упражнявам и отсега нататък.