Парадокс с приходите от ДДС в бюджета
Стефан Кючуков, Труд
Събраните пари от покупко-продажби в страната и доставки от Европейски Съюз са с 30% повече
Забавянето на стопанската система в Европейски Съюз води до повишение на постъпленията в държавната хазна
Разходите нарастват с 13%
Изключително огромен растеж на приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната и достави от страни от Европейски Съюз регистрират от Министерството на финансите. Но парадоксално това огромно нарастване значително се дължи не на растеж на покупко-продажбите и оборотите, а на закъснение на стопанските системи на страните от Европейски Съюз.
За първите два месеца на годината приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната и доставки от страните от Европейски Съюз (ВОП-вътреобщностни придобивания) възлизат на 2,266 млн. лева, което е нарастване с 531,4 млн. лева, или с впечатляващите 30,6% по отношение на същия интервал на предходната година. Но любопитни са аргументите за това нарастване.
Ефективно импортираният Данък добавена стойност по сметките на Национална агенция за приходите се образува от налог по справки-декларации от покупко-продажби в страната и ВОП и в допълнение импортирани суми, разкрити при проверки. Към края на февруари тези приходи са в размер на 4,16 милиарда лева, което съставлява растеж от 405,8 млн. лева, или единствено с 10,8 % по отношение на същия интервал на предходната година. От тези средства от ревизионни актове са събрани 12,2 млн. лева или с 33,5 млн. лева по-малко от предходната година.
Оказва се, че огромният растеж на приходите от Данък добавена стойност се дължи на понижените суми на данъчния заем за възобновяване. Декларираният Данък добавена стойност за възобновяване зависи от размера на износа и осъществените вложения. Регистрираните по Данък добавена стойност компании упражняват право на данъчен заем посредством приспадане или посредством дейно възобновяване от данъчната администрация след избрания период. Приспаднатият налог е 217,8 млн. лева и е с 46,1 млн. лева (+26,9%) повече от предходната година. Но възобновеният налог е 1,894 милиарда лева, което е със 125,5 млн. лева (-6,2%) под възобновените суми през същия интервал на предходната година. Оказва се, че понижението на сумите за възобновяване на Данък добавена стойност е довело до забележителния растеж на чистите доходи. Това може да се дължи или на закъснение на стопанските системи на страните от Европейски Съюз, което води до стесняване на износа и на вложенията в страната, или на ограничение на сивата стопанска система в страната ни.
По отношение на Данък добавена стойност има и дължими суми, подлежащи на възобновяване, само че при тях няма основна смяна. Към края на февруари невъзстановеният Данък добавена стойност в размер на 84,6 млн. лева, а към края на януари сумата е 81,4 млн. лева Миналата година сумите за възобновяване към края на февруари са били 65,9 млн. лева, а към края на януари – 88,2 млн. лева
Нетните доходи в държавния бюджет от импорт от страни отвън Европейски Съюз за първите два месеца на годината са 1,057 милиарда лева, като нарастват с 92,7 млн. лева (+9,6 %) по отношение на предходната година. Така общите доходи от Данък добавена стойност са 3,324 милиарда лева и нарастват с 624 млн. лева (+23,1%).
Увеличението на приходите от Данък добавена стойност е извънредно значимо, тъй като в бюджет за 2025 година е заложено повишаването им за цялата година да бъде с 33,7%. Такова нарастване на приходите от Данък добавена стойност в никакъв случай не е имало. През идващите месеци ще стане ясно дали това нарастване може да бъде осъществено.
Все още няма подробни данни за осъществяването на бюджета към края на март. За първите три месеца на годината държавната хазна е с недостиг от 1,9 милиарда лева, а бюджетните разноски нарастват с 13,1%. Данъчните доходи се усилват с 14,2%, или с 1,7 милиарда лева В бюджета е заложен растеж на данъчно-осигурителните доходи за цялата 2025 година с над 20 на 100.
