Режим на оцеляване, риболов с нож и тропическа буря по пътя на мисия Neverest
Стефан Иванов и 16-годишният му наследник Максим са в последната част от. Двамата разчитат само на личните си сили, като им остава да изминат по-малко от една трета от предизвикването с дължина 6000 км.
Заради ковид от Форталеза, Бразилия на Кайен, Френска Гвиана.
" Дневник " показва идната част от на двамата българи, оповестени досега от тях във " Facebook ".
Ден 49
ВЪПРОС: Говорите доста за лодката, времето и така нататък, само че какво ще кажете за вашето здраве? Как се оправят телата ви, изключително ръцете ви?
ОТГОВОР: Започнахме като безспорни начинаещи в гребането преди 18 месеца, тъй че трябваше да наваксаме доста - в последна сметка се справихме с над 6 000 км (разстоянието на нашето атлантическо преминаване) на гребни машини в салона. Така, ръцете ни получиха задоволително мехури и мазоли на сушата, че по време на пресичането това не е било проблем.
© Neverest Ocean Row
Каузата изисква жертви
Интересно е, че телата ни са се мобилизирали сами и са минали в режим оцеляване - потискайки болки и рани, с цел да увеличим оптимално възможностите си да стигнем до другата страна. Така да вземем за пример, когато получим болки в гърба, пукане на колена, отичане на лакът и други, те отминават много бързо.
Нашите задни елементи ни предизвикват най-вече дискомфорт. Не планирахме да публикуваме по този въпрос, само че защото вие попитахте - дано бъдем откровени - един от гребците получи дребен кратер откъм гърба. След използването на кремове и спрейове в продължение на няколко дни, раната заздравя. Д-р Кало (главният ни доктор, брат / чичо, травматолог и хирург), ни беше подготвил комплект за първа помощ, който едвам се побра в 20-литрова торба и за който имаме вяра, че ще ни послужи за множеството въобразими обстановки.
ВЪПРОС: Защо избрахте дарението на органи за своя идея?
ОТГОВОР: Както знаете или не знаете, всеки океански гребец има благотворителна идея, която той / тя поддържа. Първоначално обмисляхме да съберем средства за разнообразни благотворителни организации, само че откакто помислихме за капацитета да спасим човешки животи посредством донорство на органи, взехме решение, че никоя друга идея не може да бъде толкоз въздействаща с доста малко изпитание и никаква финансова обремененост за хората.
Законите в България са такива, че най-близките родственици на умрелия имат последната дума, тъй че в действителност би помогнало, в случай че хората към този момент са готови със своето решение. На лице са нужните експерти и организация, като главният проблем е неналичието на задоволително донори. Това в действителност е обстановката в международен мащаб. Колективно можем да помогнем за облекчение на тази обстановка и действително да спасим животи.
ВЪПРОС: Кой предмет/уред, с вас на борда, ви е най нужен и кой е излишен/непотребен?
ОТГОВОР: Водната помпа (десалинатор) е безспорно най-полезният предмет, който носим. Тъй като имаме потребност от към 12 литра дневно, неналичието на машина за произвеждане на вода (електрическа или ръчна) би направила невероятно да приключим прекосяването, просто тъй като не можем да носим толкоз доста бутилирана вода. От друга страна, предмет, който не сме пипнали откогато сме тръгнали, са нашите бинокли. AIS системата и картографа ни правят чудесна работа за локализирането на корабите към нас и ни осведомят за техния курс и местонахождение в действително време. На хоризонта се вижда всичко със или без бинокли.
ВЪПРОС: Кой беше най-трудният миг и по какъв начин мина той?
ОТГОВОР: Най-трудният миг беше, когато рулят и аварийният рул се счупиха в границите на няколко дни един от различен, до момента в който бяхме единствено на половината път от плаването. Обмисляхме по какъв начин може да бъдем принудени да подадем SOS сигнал или да се носим по теченията и вятъра в океана в продължение на месеци. Без работещ рул би било извънредно мъчно да насочваме лодката в непрекъснато изменящите се океански условия за останалите 3000 км. И двете други възможности ни се сториха ужасни. За благополучие успяхме да укрепим и двата руля и се надяваме те да устоят до края на нашето пътешестване.
© Neverest Ocean Row
ВЪПРОС: Стефан - Как се чувстваш да излагаш сина си на риск?
ОТГОВОР: Чувствам, че не поемаме доста по-големи опасности, застрашаващи живота, от тези, в случай че отидем на екскурзия в планината или предприемем пътешестване с кола или аероплан.
Факт който ме успокоява е, че в историята на океанското гребане е имало единствено един случай, когато лодка с двама гребци се е изгубила и това се е случило преди 60 години, когато средствата за навигация и връзка не са били толкоз напреднали, колкото са през днешния ден.
ВЪПРОС: Каква е вашата философия за ръководство на риска?
ОТГОВОР: Това е многостранна философия и процедура, върху която работим през последната година и половина:
1) Учим се от най-опитните дизайнери на океански лодки, строители, моряци и гребци в света.
2) Уверени сме, че нашата лодка е по-здрава от нужното и че познаваме всяка част от нея от горе до долу - по тази причина взехме решение да я построим сами и по тази причина тя е с няколко стотин кг по-тежка от нужното - от всички спомагателни пластове фибростъкло, вградени плочи от неръждаема стомана, изолации и други
3) Имаме аварийни елементи за съвсем всичко на борда (за някои детайли освен 1 или 2, само че 5 или повече бройки) и поправяме всичко, което се счупи допустимо най-скоро, преди да се утежни времето.
4) Поддържаме дисциплинираност да сме вързани към лодката непрекъснато, да държим люковете затворени и постоянно да заобикаляме непотребните опасности.
5) Когато метеорологичните условия вършат гребането рисково, хвърляме една от морските котви във водата и изчакваме в кабината
6) Разчитаме на страховит наземен спомагателен екип - за нас той включва Жени Иванова, Ралф Туйн, Валери Петров и Калин Димитров, които ни оказват скъпа поддръжка.
Ден 52
Започваме деня в положително въодушевление с обичаната и най-честа закуска " НЕВЕРЕСТ "
- 130 гр каша или мюсли
- 50 гр ядки
- 50гр сушени плодове
- 50 гр фъстъчено масло
- 20 гр. Растителен протеин
© Neverest Ocean Row
Зареждаща закуска
Ден 56
Тези дни ветровете към нас са много слаби (<10 възела) и вълните напълно дребни, само че ветровете непрекъснато трансформират посоката си, постоянно духат против нас или странично и свеждат скоростта ни до 1 възел (1.8km/час) или по-малко. Това не е рисково, само че ни пречи да държим стремежи курс и ненапълно обезврежда напъните, които поставяме в гребането. Поради това хвърлихме водната котва " Джордан " (серия конусчета завързани към въже, което приключва с верига, предопределена да държи котвата под водата) зад лодката за няколко часа и наваксваме малко с дефицита на сън в каютата. Може би, ще ни се постанова да го вършим още веднъж и още веднъж през идващите дни.
© Neverest Ocean Row
Време за мятане на котва
Ден 57
Някои от вас ни питат какви навигационни устройства и функционалности използваме на NEVEREST:
КАРТОГРАФ - устройство, с което можем да:
- да виждаме подробна карта на бреговата линия, скалите във водата, плитчините, пристанищата, фаровете, фарватерите и така нататък, както и къде се намира нашата лодка по отношение на тях;
- да виждаме на екрана в действително време къде се намират по отношение на нас други плавателни съдове, които разполагат с AIS (Автоматизирана система за идентификация) и в каква посока се движат. Ако траекториите ни придвижване допускат конфликт с някой от тях, AIS алармите на двата морски съда се задействат. На картографа можем да забележим името и идентификационните данни на другия морски съд и да се свържем с него по УКВ радиостанциията с цел да координираме кой ще промени курса си, с цел да се избегне конфликта. Досега ни се обадиха единствено един път от танкер, който имаше проблем с моторите и се носеше неуправляемо по водата, а ние се обадихме на една риболовна лодка, която застрашително бързо се беше понесла право към нас;
- да планираме мечтан от нас маршрут, като слагаме насочни точки и следим тъкмо какъв курс би трябвало да поддържаме, с цел да достигнем до следващатс насочна точка.
© Neverest Ocean Row
ДИСПЛЕЙ - дребния квадратен екран на фотографията до компаса, който е обвързван с картографа и е конфигуриран пред гребрца. На него следим:
- COG (Курс по отношение на земята) същинската посока, в която се движи лодката (например 240 градуса). Това е доста потребна информация, защото COG-то през множеството време се разграничава от посоката, в която е ориентиран носа на лодката, защото вятъра и теченията съвсем непрекъснато я карат да се движи странично. Няколко пъти ни се случи да мислим, че се движим в вярна посока гледайки компаса, само че в действителност се движехме в противоположна посока, заради ветрове и/или течения - Heading-а беше 220 градуса, до момента в който COG-го беше 40 градуса.
- SOG (скорост на придвижване по отношение на дъното) - комбинирания резултат от нашите гребни старания и
въздействията на ветровете, теченията, вълните, налепите на дъното на лодката
и така нататък На моменти тя ни подсеща, че е време да почистим дъното, само че най-често просто
ни напомня да гребем по-усърдно.
- DTW - Разстояние до насочна точка
- BTW - Курс към насочна точка - демонстрира ни какъв COG би трябвало да държим, с цел да стигнем до идната насочна точка.
© Neverest Ocean Row
КОМПАСИ
Взели сме няколко магнитни компаса. Нямаме секстант.
ПРОГНОЗА ЗА ВРЕМЕТО
Всеки ден изтегляме от PredictWind върху наш смарт телефон 3 дневна прогноза за времето посредством IridiumGO хотспота (може да разгледате прогнизите им на ).
Там виждаме анимирани модели за вятъра, вълните и така нататък Много са потребни при планирането и корекциите на направления, които обсъждаме с навигаторите.
На процедура, в случай че силата напразно е над 10/12 възела, можем да поддържаме курс единствено в границите на 30 или най-много 45 градуса.
За да добиете визия какво значи това - в случай че вятърът духа от север, можете да отидете единствено на юг или леко на югоизток или леко на югозапад, само че не непосредствено на изток или на запад, камо ли на север.
Ако падне нещо (или някой) от лодката даже при сдържан вятър, не можете да се върнете да го вземете! Най-добрият ви залог е неотложно да му хвърлите избавителна линия или морска котва и да се надявате, че индивида зад борда е добър плувец.
Ден 58
Вече два дни гребем в насрещни ветрове до 10 възела. Подобно е на това да носиш колегата си на тил по плажа или да буташ кола, която не желае да възпламени. Няма по какъв начин да издържиш дълго време по този начин, би трябвало да спираш понякога да събереш сили, с цел да продължиш. Така че, два пъти дневно хвърляме морска котва и се просваме върху постелките да поспим за по няколко часа. Ако на сушата, продължаваш от мястото на което си спрял, в морето, вятъра те бута обратно или в страни даже да си хвърлил морска котва.
Ден 59
Човек даже добре да живее - идва време да се захване с прането.
© Neverest Ocean Row
Импровизираният шир след прането
Ден 60
Когато риболовните ви умения са се развили до такава степен, че да можете да ловите рибите с нож..без подбив!
© Neverest Ocean Row
Когато ножът замества въдицата
Ден 61
Тропическата стихия Жозефин мина на север от нас и нарисува примка с дребната ни лодка върху картографа. Последните два дни прекарахме най-вече на водна котва - ветровете бяха леки, само че ни заобикаляха от всички направления, затруднявайки гребането.
Ден 63
Дни, седмици и месеци преди началото на нашия преход през Атлантическия океан имаше едно нещо, което ме безпокоеше най-вече за идното ни странствуване: цялостната изолираност и раздалеченост от цивилизацията. Знаех, че ще пристигна миг, в който ще бъдем толкоз надалеч от сушата, че астронавтите на Международната Космическа станция ще бъдат най-близките хора до нас - нашите де факто съседи. Мисълта за сходна изолираност в действителност ме тревожеше.
За благополучие, след прекараните 53 дни в морето това към този момент не е проблем. Още от втория ден на пътуването, всичко което виждаме е безкрайният небосвод и всичко, което чуваме е шумът от плискането на неспокойните талази, без разлика дали се намираме на 100 или на 1500 км от брега - настоящето ни местонахождение в средата на океана.
Тези страхове изчезнаха.
Адаптирах се.
Maкс
© Neverest Ocean Row
dnevnik.bg
Заради ковид от Форталеза, Бразилия на Кайен, Френска Гвиана.
" Дневник " показва идната част от на двамата българи, оповестени досега от тях във " Facebook ".
Ден 49
ВЪПРОС: Говорите доста за лодката, времето и така нататък, само че какво ще кажете за вашето здраве? Как се оправят телата ви, изключително ръцете ви?
ОТГОВОР: Започнахме като безспорни начинаещи в гребането преди 18 месеца, тъй че трябваше да наваксаме доста - в последна сметка се справихме с над 6 000 км (разстоянието на нашето атлантическо преминаване) на гребни машини в салона. Така, ръцете ни получиха задоволително мехури и мазоли на сушата, че по време на пресичането това не е било проблем.
© Neverest Ocean Row
Каузата изисква жертви
Интересно е, че телата ни са се мобилизирали сами и са минали в режим оцеляване - потискайки болки и рани, с цел да увеличим оптимално възможностите си да стигнем до другата страна. Така да вземем за пример, когато получим болки в гърба, пукане на колена, отичане на лакът и други, те отминават много бързо.
Нашите задни елементи ни предизвикват най-вече дискомфорт. Не планирахме да публикуваме по този въпрос, само че защото вие попитахте - дано бъдем откровени - един от гребците получи дребен кратер откъм гърба. След използването на кремове и спрейове в продължение на няколко дни, раната заздравя. Д-р Кало (главният ни доктор, брат / чичо, травматолог и хирург), ни беше подготвил комплект за първа помощ, който едвам се побра в 20-литрова торба и за който имаме вяра, че ще ни послужи за множеството въобразими обстановки.
ВЪПРОС: Защо избрахте дарението на органи за своя идея?
ОТГОВОР: Както знаете или не знаете, всеки океански гребец има благотворителна идея, която той / тя поддържа. Първоначално обмисляхме да съберем средства за разнообразни благотворителни организации, само че откакто помислихме за капацитета да спасим човешки животи посредством донорство на органи, взехме решение, че никоя друга идея не може да бъде толкоз въздействаща с доста малко изпитание и никаква финансова обремененост за хората.
Законите в България са такива, че най-близките родственици на умрелия имат последната дума, тъй че в действителност би помогнало, в случай че хората към този момент са готови със своето решение. На лице са нужните експерти и организация, като главният проблем е неналичието на задоволително донори. Това в действителност е обстановката в международен мащаб. Колективно можем да помогнем за облекчение на тази обстановка и действително да спасим животи.
ВЪПРОС: Кой предмет/уред, с вас на борда, ви е най нужен и кой е излишен/непотребен?
ОТГОВОР: Водната помпа (десалинатор) е безспорно най-полезният предмет, който носим. Тъй като имаме потребност от към 12 литра дневно, неналичието на машина за произвеждане на вода (електрическа или ръчна) би направила невероятно да приключим прекосяването, просто тъй като не можем да носим толкоз доста бутилирана вода. От друга страна, предмет, който не сме пипнали откогато сме тръгнали, са нашите бинокли. AIS системата и картографа ни правят чудесна работа за локализирането на корабите към нас и ни осведомят за техния курс и местонахождение в действително време. На хоризонта се вижда всичко със или без бинокли.
ВЪПРОС: Кой беше най-трудният миг и по какъв начин мина той?
ОТГОВОР: Най-трудният миг беше, когато рулят и аварийният рул се счупиха в границите на няколко дни един от различен, до момента в който бяхме единствено на половината път от плаването. Обмисляхме по какъв начин може да бъдем принудени да подадем SOS сигнал или да се носим по теченията и вятъра в океана в продължение на месеци. Без работещ рул би било извънредно мъчно да насочваме лодката в непрекъснато изменящите се океански условия за останалите 3000 км. И двете други възможности ни се сториха ужасни. За благополучие успяхме да укрепим и двата руля и се надяваме те да устоят до края на нашето пътешестване.
© Neverest Ocean Row
ВЪПРОС: Стефан - Как се чувстваш да излагаш сина си на риск?
ОТГОВОР: Чувствам, че не поемаме доста по-големи опасности, застрашаващи живота, от тези, в случай че отидем на екскурзия в планината или предприемем пътешестване с кола или аероплан.
Факт който ме успокоява е, че в историята на океанското гребане е имало единствено един случай, когато лодка с двама гребци се е изгубила и това се е случило преди 60 години, когато средствата за навигация и връзка не са били толкоз напреднали, колкото са през днешния ден.
ВЪПРОС: Каква е вашата философия за ръководство на риска?
ОТГОВОР: Това е многостранна философия и процедура, върху която работим през последната година и половина:
1) Учим се от най-опитните дизайнери на океански лодки, строители, моряци и гребци в света.
2) Уверени сме, че нашата лодка е по-здрава от нужното и че познаваме всяка част от нея от горе до долу - по тази причина взехме решение да я построим сами и по тази причина тя е с няколко стотин кг по-тежка от нужното - от всички спомагателни пластове фибростъкло, вградени плочи от неръждаема стомана, изолации и други
3) Имаме аварийни елементи за съвсем всичко на борда (за някои детайли освен 1 или 2, само че 5 или повече бройки) и поправяме всичко, което се счупи допустимо най-скоро, преди да се утежни времето.
4) Поддържаме дисциплинираност да сме вързани към лодката непрекъснато, да държим люковете затворени и постоянно да заобикаляме непотребните опасности.
5) Когато метеорологичните условия вършат гребането рисково, хвърляме една от морските котви във водата и изчакваме в кабината
6) Разчитаме на страховит наземен спомагателен екип - за нас той включва Жени Иванова, Ралф Туйн, Валери Петров и Калин Димитров, които ни оказват скъпа поддръжка.
Ден 52
Започваме деня в положително въодушевление с обичаната и най-честа закуска " НЕВЕРЕСТ "
- 130 гр каша или мюсли
- 50 гр ядки
- 50гр сушени плодове
- 50 гр фъстъчено масло
- 20 гр. Растителен протеин
© Neverest Ocean Row
Зареждаща закуска
Ден 56
Тези дни ветровете към нас са много слаби (<10 възела) и вълните напълно дребни, само че ветровете непрекъснато трансформират посоката си, постоянно духат против нас или странично и свеждат скоростта ни до 1 възел (1.8km/час) или по-малко. Това не е рисково, само че ни пречи да държим стремежи курс и ненапълно обезврежда напъните, които поставяме в гребането. Поради това хвърлихме водната котва " Джордан " (серия конусчета завързани към въже, което приключва с верига, предопределена да държи котвата под водата) зад лодката за няколко часа и наваксваме малко с дефицита на сън в каютата. Може би, ще ни се постанова да го вършим още веднъж и още веднъж през идващите дни.
© Neverest Ocean Row
Време за мятане на котва
Ден 57
Някои от вас ни питат какви навигационни устройства и функционалности използваме на NEVEREST:
КАРТОГРАФ - устройство, с което можем да:
- да виждаме подробна карта на бреговата линия, скалите във водата, плитчините, пристанищата, фаровете, фарватерите и така нататък, както и къде се намира нашата лодка по отношение на тях;
- да виждаме на екрана в действително време къде се намират по отношение на нас други плавателни съдове, които разполагат с AIS (Автоматизирана система за идентификация) и в каква посока се движат. Ако траекториите ни придвижване допускат конфликт с някой от тях, AIS алармите на двата морски съда се задействат. На картографа можем да забележим името и идентификационните данни на другия морски съд и да се свържем с него по УКВ радиостанциията с цел да координираме кой ще промени курса си, с цел да се избегне конфликта. Досега ни се обадиха единствено един път от танкер, който имаше проблем с моторите и се носеше неуправляемо по водата, а ние се обадихме на една риболовна лодка, която застрашително бързо се беше понесла право към нас;
- да планираме мечтан от нас маршрут, като слагаме насочни точки и следим тъкмо какъв курс би трябвало да поддържаме, с цел да достигнем до следващатс насочна точка.
© Neverest Ocean Row
ДИСПЛЕЙ - дребния квадратен екран на фотографията до компаса, който е обвързван с картографа и е конфигуриран пред гребрца. На него следим:
- COG (Курс по отношение на земята) същинската посока, в която се движи лодката (например 240 градуса). Това е доста потребна информация, защото COG-то през множеството време се разграничава от посоката, в която е ориентиран носа на лодката, защото вятъра и теченията съвсем непрекъснато я карат да се движи странично. Няколко пъти ни се случи да мислим, че се движим в вярна посока гледайки компаса, само че в действителност се движехме в противоположна посока, заради ветрове и/или течения - Heading-а беше 220 градуса, до момента в който COG-го беше 40 градуса.
- SOG (скорост на придвижване по отношение на дъното) - комбинирания резултат от нашите гребни старания и
въздействията на ветровете, теченията, вълните, налепите на дъното на лодката
и така нататък На моменти тя ни подсеща, че е време да почистим дъното, само че най-често просто
ни напомня да гребем по-усърдно.
- DTW - Разстояние до насочна точка
- BTW - Курс към насочна точка - демонстрира ни какъв COG би трябвало да държим, с цел да стигнем до идната насочна точка.
© Neverest Ocean Row
КОМПАСИ
Взели сме няколко магнитни компаса. Нямаме секстант.
ПРОГНОЗА ЗА ВРЕМЕТО
Всеки ден изтегляме от PredictWind върху наш смарт телефон 3 дневна прогноза за времето посредством IridiumGO хотспота (може да разгледате прогнизите им на ).
Там виждаме анимирани модели за вятъра, вълните и така нататък Много са потребни при планирането и корекциите на направления, които обсъждаме с навигаторите.
На процедура, в случай че силата напразно е над 10/12 възела, можем да поддържаме курс единствено в границите на 30 или най-много 45 градуса.
За да добиете визия какво значи това - в случай че вятърът духа от север, можете да отидете единствено на юг или леко на югоизток или леко на югозапад, само че не непосредствено на изток или на запад, камо ли на север.
Ако падне нещо (или някой) от лодката даже при сдържан вятър, не можете да се върнете да го вземете! Най-добрият ви залог е неотложно да му хвърлите избавителна линия или морска котва и да се надявате, че индивида зад борда е добър плувец.
Ден 58
Вече два дни гребем в насрещни ветрове до 10 възела. Подобно е на това да носиш колегата си на тил по плажа или да буташ кола, която не желае да възпламени. Няма по какъв начин да издържиш дълго време по този начин, би трябвало да спираш понякога да събереш сили, с цел да продължиш. Така че, два пъти дневно хвърляме морска котва и се просваме върху постелките да поспим за по няколко часа. Ако на сушата, продължаваш от мястото на което си спрял, в морето, вятъра те бута обратно или в страни даже да си хвърлил морска котва.
Ден 59
Човек даже добре да живее - идва време да се захване с прането.
© Neverest Ocean Row
Импровизираният шир след прането
Ден 60
Когато риболовните ви умения са се развили до такава степен, че да можете да ловите рибите с нож..без подбив!
© Neverest Ocean Row
Когато ножът замества въдицата
Ден 61
Тропическата стихия Жозефин мина на север от нас и нарисува примка с дребната ни лодка върху картографа. Последните два дни прекарахме най-вече на водна котва - ветровете бяха леки, само че ни заобикаляха от всички направления, затруднявайки гребането.
Ден 63
Дни, седмици и месеци преди началото на нашия преход през Атлантическия океан имаше едно нещо, което ме безпокоеше най-вече за идното ни странствуване: цялостната изолираност и раздалеченост от цивилизацията. Знаех, че ще пристигна миг, в който ще бъдем толкоз надалеч от сушата, че астронавтите на Международната Космическа станция ще бъдат най-близките хора до нас - нашите де факто съседи. Мисълта за сходна изолираност в действителност ме тревожеше.
За благополучие, след прекараните 53 дни в морето това към този момент не е проблем. Още от втория ден на пътуването, всичко което виждаме е безкрайният небосвод и всичко, което чуваме е шумът от плискането на неспокойните талази, без разлика дали се намираме на 100 или на 1500 км от брега - настоящето ни местонахождение в средата на океана.
Тези страхове изчезнаха.
Адаптирах се.
Maкс
© Neverest Ocean Row
dnevnik.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ