Стефан и Макс Иванови за гребането през Атлантика с лодка
Стефан и Макс Иванови – татко и наследник, прекосиха океана със своята гребна лодка NEVEREST в поддръжка на идеята за донорството
Ураган, плуване с делфини и рождени дни на борда на NEVEREST. Това са единствено част от страстите на татко и наследник, до момента в който плават през Атлантика. Те са първите българи, дръзнали да прекосят океана само с гребане. А Макс се трансформира и в най-младия авантюрист с сходно достижение.
„ Влизаш в темп и свикваш с гребането по 12 часа дневно, само че има стрес, би трябвало да си сигурен, че лодката е добре, че татко ми е добре “, споделя 17-годишното момче.
Когато отплаваха на 14 юни от Португалия, Максим Иванов беше на 16 години. Сред вълните той чества и 17-ия си рожден ден.
„ Изпитвам голямо задоволство, беше голямо физическо натоварване, всеки един от нас е направил повече от 1 млн. загребвания “, добавя бащата.
По време на пътуването си двамата си разрешават да дебаркират единствено за 9 дни на Канарските острови, до момента в който поправят лодката. И отплават още веднъж към крайната цел – Барбадос.
„ Колкото и огромна да е задачата, значими са дребните борби, лека бавно я достигаш тази цел. Не става внезапно, по тази причина тя наподобява толкоз огромна “, споделя Макс.
След 105 дни и 4444 морски благи в сезона на ураганите на 6 октомври тъкмо в 19 ч. българско време двамата пътешествениците виждат за първи път земя. Малко преди да останат с малко храна на борда.
По време на морското премеждие бащата и синът се сблъскват с четири тропически стихии и с урагана „ Теди “.
Насред океана, след 3 месеца съзерцават единствено вълните, по средата на огромното синьо попадат на различен странник – Давид от Френска Гвиана, дружно с кучето и котката си.
За морските вълци задача NEVEREST e необикновено океанско премеждие и урок от живота.
Пътешествениците към момента привикват да вървят по земя, а не по вода.
страсти, прекарвания и случки от дните и нощите си по време на пътешествието.
С всяка измината морска миля двамата мислят и по какъв начин да трансформират системата за непринудено даряване на органи. Когато се приберат в България ще опитат да реформират модела и да пренапишат закона. Вярват, че по този начин повече хора ще имат втори късмет за живот.
Стефан и Макс пожелават на всички да мечтаят, без значение къде да са – в океана или на брега.
Ураган, плуване с делфини и рождени дни на борда на NEVEREST. Това са единствено част от страстите на татко и наследник, до момента в който плават през Атлантика. Те са първите българи, дръзнали да прекосят океана само с гребане. А Макс се трансформира и в най-младия авантюрист с сходно достижение.
„ Влизаш в темп и свикваш с гребането по 12 часа дневно, само че има стрес, би трябвало да си сигурен, че лодката е добре, че татко ми е добре “, споделя 17-годишното момче.
Когато отплаваха на 14 юни от Португалия, Максим Иванов беше на 16 години. Сред вълните той чества и 17-ия си рожден ден.
„ Изпитвам голямо задоволство, беше голямо физическо натоварване, всеки един от нас е направил повече от 1 млн. загребвания “, добавя бащата.
По време на пътуването си двамата си разрешават да дебаркират единствено за 9 дни на Канарските острови, до момента в който поправят лодката. И отплават още веднъж към крайната цел – Барбадос.
„ Колкото и огромна да е задачата, значими са дребните борби, лека бавно я достигаш тази цел. Не става внезапно, по тази причина тя наподобява толкоз огромна “, споделя Макс.
След 105 дни и 4444 морски благи в сезона на ураганите на 6 октомври тъкмо в 19 ч. българско време двамата пътешествениците виждат за първи път земя. Малко преди да останат с малко храна на борда.
По време на морското премеждие бащата и синът се сблъскват с четири тропически стихии и с урагана „ Теди “.
Насред океана, след 3 месеца съзерцават единствено вълните, по средата на огромното синьо попадат на различен странник – Давид от Френска Гвиана, дружно с кучето и котката си.
За морските вълци задача NEVEREST e необикновено океанско премеждие и урок от живота.
Пътешествениците към момента привикват да вървят по земя, а не по вода.
страсти, прекарвания и случки от дните и нощите си по време на пътешествието.
С всяка измината морска миля двамата мислят и по какъв начин да трансформират системата за непринудено даряване на органи. Когато се приберат в България ще опитат да реформират модела и да пренапишат закона. Вярват, че по този начин повече хора ще имат втори късмет за живот.
Стефан и Макс пожелават на всички да мечтаят, без значение къде да са – в океана или на брега.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ