83-годишен пътешественик от Пловдив: Малък съм още,...
Стефан Григоров е един от именитите учители на пловдивското Спортно учебно заведение. Преподавал е на олимпийски величия като Стоян Делчев, Стефка Костадинова и Ваня Гешева. Учил ги е по география и музика. Сега е махленски музикант и на 83-годишна възраст обикаля и свири по улиците на света - от плажа Уайкики на Хаваите до Мачу Пикчу и Тайланд. За всяко от тези места Григоров разполага с богат снимков материал - можеш да го видиш по бански на Уайкики, качен на слон в Тайланд, ухилен на Чиченица и още по-весел в Ла Саграда Фамилия в Барселона. Само американските щати, в които е бил и на чиито улици е свирил, са над 40.
Малък съм още - по тази причина обичам да пътувам, въздъхва тежко музикантът. С това любопитно пояснение той стартира описа си: по какъв начин предходната година кацнал в Ню Йорк, а след това хванал самолета за Ню Орлиънс. Гостувал по покана на другар - руснака Сасин, който преди време работил за малко на сергията му в Пловдив. В столицата на джаза Стефан Григоров се присетил, че полуостров Юкатан в Мексико е наоколо и решил да види изгубения град на маите - Чиченица. „ Видях пирамидите на маите и се върнах в щата Аризона при различен другар - мой някогашен възпитаник. Рекох му: Защо пък да не отида в Перу и да видя Мачу Пикчу? Тръгвай - там е доста на ниска цена!, сподели той. Така и направих - за Перу не се желае виза ”, споделя музикантът, който в този момент е една от звездите на Капана.
Преди да отлети за Перу, си запазил квартира в Лима за един месец. Страната се оказала толкоз евтина, че изкарал цялото това време с към 300 $. „ Първото, което направих в Лима, бе да отида в аптеката и да си взема хапчета за адаптация и тропически заболявания. После потеглих към Куско, който е на 3000 метра надморска височина ”, споделя Григоров. Говори с лекост, все едно разказва разходка от Капана до „ Смирненски ”. В античната столица на инките стоял два дни - отново да свикне с огромната надморска височина. Научил порядъчен испански, който доста му оказал помощ.
Метнал се с другите туристи - американци и испанци, в една огромна маршрутка и по този начин стигнал до теснолинейката за каменното знамение под небето. „ Все едно се возиш до Велинград! Оттам стигнах до градчето Агуа Калиенте /Топла вода/. Купих билет, с цел да се кача с автобус до Мачу Пикчу. И към този момент бях на 4000 метра ”, спомня си маестро Григоров.
Горе почувствал по какъв начин се зарежда с сила. Дошло му от вътрешната страна - извадил си тайландската флейта и и почнал да свири. Дал на едни испанци да го снимат с видеокамера. „ Накрая пристигна един от защитата и ме накара да изтрия записа - да не сме безпокоили духовете на мъртвите ”, споделя той.
Стефан Григоров е обиколил 40 щата в Съединени американски щати. 2011 година за пръв път кацнал в Ню Йорк. Посрещнал го остарелият приятел - руснакът Сасин. Във всички американски градове първо отива в общината. Там си подава паспорта и на другия ден заплаща такса за позволение да свири на улицата. „ В Санта Моника за цяла година то ми струваше 39 $. Вадя по 150-200 $ дневно, не е доста ”, споделя Григоров.
От Ню Йорк тръгнал към Сан Франциско, а след това на юг - към Сан Диего. Спирките по пътя му от щат на щат са като излъчвания по Травъл Чанъл - Гранд каньон, Секвоя парк, Ниагара фолс, Лас Вегас, Аризона, Ню Мексико. Решил да отида и на Хаваите да се изкъпе на Уайкики. Там свирил на китара и с акордеон. От Хонолулу отишъл в Пуерто Рико.
Любимото му място за свирене е кварталът с съветски евреи в Ел Ей. Там свири съветски и еврейски песни. Често е получавал бакшиши от по 100-200 $. „ Но се желае душа -вялото свирене не носи пари ”, тегли чертата той.
В Ел Ей живее синът му. Завършил с отличие електроника и имал малко дружество. „ Един ден ми сподели: Татко, аз банкрутирах, китайците направиха дъмпинг на продукцията ми. Сега с един различен българин направиха пицария. Не взимат доста - по 25 000 $ на месец ”, продължава разказът на маестрото. Тази година не счита да пътува, тъй като Пловдив е Европейска столица на културата. „ Никъде няма да вървя - от национализъм. Ще изсвирвам през цялата година с колегата си - инженер Ангел Щерев, в артквартала Капана ", зарича се пътешественикът.
Приключения с акордеон
Като възпитаник бил на рожден ден и там в една от стаите видял акордеон. Дясната и лявата му ръка като че ли сами подхванали „ Кьосе, кьосе ”. След няколко месеца се явил на изпит при Асен Диамандиев в Музикалното учебно заведение. Бройката запълнило друго момче преди него. „ Когато проф. Димандиев му извика името, то си подвигна ръката и в нея държеше цигара. Заради нея не го одобриха, а аз влязох ”, споделя музикантът.
Писал петица на Стефка Костадинова
В Спортното преподавал по география и музика. Любимият му възпитаник е Стоян Делчев. Стефан Григоров не стопира да го хвали. Съжалява, че му няма адреса в Щатите, с цел да му отиде на посетители. Помни, че Стефка Костадинова първо упражнявала плуване. Била от положителните му ученички. Накрая я изпитал и решил, че малко не й доближава за „ отличен ”. „ Като приключи, й крещя: Я да ти видя дипломата - по всичко имаше шестици, единствено при мен 5. Извиних й се, а тя: Не ви се дразня, другарю Григоров. Много сърцато момиче ”, спомня си музикантът.
Малък съм още - по тази причина обичам да пътувам, въздъхва тежко музикантът. С това любопитно пояснение той стартира описа си: по какъв начин предходната година кацнал в Ню Йорк, а след това хванал самолета за Ню Орлиънс. Гостувал по покана на другар - руснака Сасин, който преди време работил за малко на сергията му в Пловдив. В столицата на джаза Стефан Григоров се присетил, че полуостров Юкатан в Мексико е наоколо и решил да види изгубения град на маите - Чиченица. „ Видях пирамидите на маите и се върнах в щата Аризона при различен другар - мой някогашен възпитаник. Рекох му: Защо пък да не отида в Перу и да видя Мачу Пикчу? Тръгвай - там е доста на ниска цена!, сподели той. Така и направих - за Перу не се желае виза ”, споделя музикантът, който в този момент е една от звездите на Капана.
Преди да отлети за Перу, си запазил квартира в Лима за един месец. Страната се оказала толкоз евтина, че изкарал цялото това време с към 300 $. „ Първото, което направих в Лима, бе да отида в аптеката и да си взема хапчета за адаптация и тропически заболявания. После потеглих към Куско, който е на 3000 метра надморска височина ”, споделя Григоров. Говори с лекост, все едно разказва разходка от Капана до „ Смирненски ”. В античната столица на инките стоял два дни - отново да свикне с огромната надморска височина. Научил порядъчен испански, който доста му оказал помощ.
Метнал се с другите туристи - американци и испанци, в една огромна маршрутка и по този начин стигнал до теснолинейката за каменното знамение под небето. „ Все едно се возиш до Велинград! Оттам стигнах до градчето Агуа Калиенте /Топла вода/. Купих билет, с цел да се кача с автобус до Мачу Пикчу. И към този момент бях на 4000 метра ”, спомня си маестро Григоров.
Горе почувствал по какъв начин се зарежда с сила. Дошло му от вътрешната страна - извадил си тайландската флейта и и почнал да свири. Дал на едни испанци да го снимат с видеокамера. „ Накрая пристигна един от защитата и ме накара да изтрия записа - да не сме безпокоили духовете на мъртвите ”, споделя той.
Стефан Григоров е обиколил 40 щата в Съединени американски щати. 2011 година за пръв път кацнал в Ню Йорк. Посрещнал го остарелият приятел - руснакът Сасин. Във всички американски градове първо отива в общината. Там си подава паспорта и на другия ден заплаща такса за позволение да свири на улицата. „ В Санта Моника за цяла година то ми струваше 39 $. Вадя по 150-200 $ дневно, не е доста ”, споделя Григоров.
От Ню Йорк тръгнал към Сан Франциско, а след това на юг - към Сан Диего. Спирките по пътя му от щат на щат са като излъчвания по Травъл Чанъл - Гранд каньон, Секвоя парк, Ниагара фолс, Лас Вегас, Аризона, Ню Мексико. Решил да отида и на Хаваите да се изкъпе на Уайкики. Там свирил на китара и с акордеон. От Хонолулу отишъл в Пуерто Рико.
Любимото му място за свирене е кварталът с съветски евреи в Ел Ей. Там свири съветски и еврейски песни. Често е получавал бакшиши от по 100-200 $. „ Но се желае душа -вялото свирене не носи пари ”, тегли чертата той.
В Ел Ей живее синът му. Завършил с отличие електроника и имал малко дружество. „ Един ден ми сподели: Татко, аз банкрутирах, китайците направиха дъмпинг на продукцията ми. Сега с един различен българин направиха пицария. Не взимат доста - по 25 000 $ на месец ”, продължава разказът на маестрото. Тази година не счита да пътува, тъй като Пловдив е Европейска столица на културата. „ Никъде няма да вървя - от национализъм. Ще изсвирвам през цялата година с колегата си - инженер Ангел Щерев, в артквартала Капана ", зарича се пътешественикът.
Приключения с акордеон
Като възпитаник бил на рожден ден и там в една от стаите видял акордеон. Дясната и лявата му ръка като че ли сами подхванали „ Кьосе, кьосе ”. След няколко месеца се явил на изпит при Асен Диамандиев в Музикалното учебно заведение. Бройката запълнило друго момче преди него. „ Когато проф. Димандиев му извика името, то си подвигна ръката и в нея държеше цигара. Заради нея не го одобриха, а аз влязох ”, споделя музикантът.
Писал петица на Стефка Костадинова
В Спортното преподавал по география и музика. Любимият му възпитаник е Стоян Делчев. Стефан Григоров не стопира да го хвали. Съжалява, че му няма адреса в Щатите, с цел да му отиде на посетители. Помни, че Стефка Костадинова първо упражнявала плуване. Била от положителните му ученички. Накрая я изпитал и решил, че малко не й доближава за „ отличен ”. „ Като приключи, й крещя: Я да ти видя дипломата - по всичко имаше шестици, единствено при мен 5. Извиних й се, а тя: Не ви се дразня, другарю Григоров. Много сърцато момиче ”, спомня си музикантът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ