&11:07:07)
Наше голямо име в плуването празнува 70 години
Стефан Георгиев – първият български финалист на европейско състезание при мъжете и на огромен плувен конгрес въобще, чества 70 години през днешния ден. Като треньор е основал безброй първенци и национални състезатели. Пловдивчанинът бе индивидът, без чиято голяма фигура до неотдавна не минаваше нито един държавен шампионат, като основен арбитър и стожер на „ Младост’91 “ (Пд).
Припомняме огромните му достижения с изявлението за специфичния брой 41 на списание „ Плуване&Водна топка “ от 2023 година, отдаден на българските рекордьори на 100 м св. жанр. Стефан Георгиев държа стандарта в кралската дисциплинираност от 1973 година до 1979-а.
 )
Не е пресилено да се каже, че със Стефан Георгиев пристигна и ерата на огромното плуване у нас. Той е първият български финалист на европейско състезание при мъжете (Виена’74). Финалист е и на международно (с щафетата 4 по 100 м св. жанр в Кали’75), участник е на олимпийските игри в Монреал’76. Георгиев е първият българин, слязъл под 54 секунди на 100 кроул на огромен басейн. Тази импозантна фигура е мостът сред старите и новите поколения рекордьори по кривата на върховото достижение в кралската дисциплинираност у нас. Състезавал се е с част от великаните на 100 кроул. Учил се е от други митове. Като треньор или основен арбитър е гледал и съпреживявал рекордните плувания на всички след него. Реално той е най-възрастният наш съвременник – български рекордьор на 100 м св. жанр, с който може да беседваме и да се докоснем. Остава знаме на пловдивското плуване – и като старши треньор на „ Младост’91 ” и като арбитър на всички значими надпревари у нас.
– Г-н Георгиев, помните ли в детайлности последния си връх, с който станахте осми в Европа?
– Влязох на финала с шесто време, записвайки 53,30 секунди и първо българско слизане под 54 сек. На първите 50 м във финала обърнах на краката с първо време – 23,90. Тръгнах ва банк. В последните 15 метра не ми стигнаха силите. Регистрирах 53,8 сек. Дори да бях повторил плуването от сутринта отново щях да завърша осми. Бях първият български финалист при мъжете. Все отново някакъв път се поправя за по-младите. Държах върха 7 години.
– На финала във Виена бяхте ли обезпокоен?
– Не, тъй като с помощта на Панчо Гюрков, Бог да го елементарни, в годината, когато сложих върха, имах доста стартове на огромни интернационалните надпревари – 17 или 18. Плувах 100 кроул в Лондон, Единбург, Франция…През февруари 1974-а станах първенец на Унгария. Имахме доста самочувствие. Просто самата система ни го създаваше. Беше ни подсигурено всичко. Бяхме непрекъснато на взаимни лагери с руснаците, с германците…
– Щяхте ли да слезете под 53 секунди с друга тактичност?
– Официално на съревнование под 53 секунди нямам. През 1976-а на балканиадата в Румъния ми засякоха ръчно 52,80 сек. Според треньорите е било по опциите да го направя и на европейското. На въпросното съревнование имаше празен ход 10 см сред плаката на стената и самата стена и панелът не даде добър контакт. Уредбата ми записва 53,33. На модел плуване ръчно имам 52,4. Тогава още налучквахме методиките. Иначе на дребен басейн съм плувал публично време 51,9 сек. в Пловдив, след това 52,1 и 52,2 сек. на други шампионати.
– Вашият треньор Григор Лазов беше ли компактно до вас?
– Беше. Много са треньори, които са ми помагали, само че Бате Гришо си остава най-невероятната персона за мен. Той изигра основната роля в моето развиване във всяко едно отношение. 90 % от това, което научих и знам за плуването, дължа на него. Знаеше по какъв начин да живее и бе изтъкнат представител на пловдивската бохема. Беше освен ценител на плувната техника и методика, а и движимост уредник и проницателен психолог. Голяма роля за представянето ми на европейското изигра и Валентин Попов – първият българин, който изплува 100 кроул под минута на огромен басейн. Страшно доста ми оказа помощ да подобря плувната си техника и с извършения на изсъхнало. Беше научил доста от образованието си във Франция и придвижи наученото в България.
– Засякохте ли се в басейна с някой от другите рекордьори на 100 кроул?
– Валентин Попов е сложил върховете когато съм бил хлапе, а за всички преди него единствено съм чел. С Юлиян Русев имам прелестни мемоари, само че от водното избавяне. Плували сме с Юлиян Василев, сигурно сме се засичали и с Цецо Голомеев, Бог да ги елементарни и двамата, само че когато той изгря през 1980-а аз към този момент скачах единствено за точки за тима. Като арбитър съм гледал всички рекордьори по-късно.
– Осми сте и в света?
– Да, осмото място с правата щафета 4 по 100 меше беше първият български край на международно състезание. Когато нашите момчета станаха осми на дребен басейн в Мелбърн през декември, този факт необичайно беше пропуснат от някои медии. Бях покрай финала и самостоятелно – на 100 м св. жанр. Две десети не ми стигнаха. Ако бях плувал 53,50, влизах. Записах 53,73 и станах 11-и, поради малшансът при куриозна обстановка. В Кали имаше безредици и ни транспортираха с джипове от хотела. Тръгваме към басейна, само че не можем да преминем по пътя. Шофьорът запердаши напряко през джунглата. Стигнахме, само че с огромно забавяне. Имах към 15 минути за лека загрявка. С повече време евентуално щях да запиша по-предно място. Това беше второто ми международно. Дебютът бе на първото в Белград 1973. Плувкините на Германска демократична република завоюваха 14 от 15-те дисциплини, само че те бяха заредени яката. От Колумбия се връщахме цяла седмица, та не можех да плавам на републиканското на „ Спартак ” в София и да стана за пети следващ път първенец на 100 метра.
 )
Секунди откакто се е класирал за европейски край с следващия си връх
– Защо бариерата от 50 секунди на 100 кроул е била достижима до момента единствено за една шепа българи?
– Давам образец с Дениел Нанков – момчето е високо близо 2 метра, избухлив е, бърз. Погледнете него и Йосиф Миладинов! Това са плувците, които може да вършат нещо, с цел да се влезе в международния хайлайф.
Пазя моя фотография от олимпийските игри в Монреал 1976 с Джим Монтгомъри – американецът, който първи слезе под 50 сек. Ами аз съм му до рамото, да не приказваме, че неговата ръка беше колкото моя крайник. Нали разбирате защо приказваме? Аз съм 190, но той 195. Виждаме какви са асовете в международния спринт. Нисък спринтьор няма, гърбист също. Просто би трябвало да се търсят тези качества. А ние тук си разказахме играта на спорта през последните 30 години. Селекцията просто изчезна, школите за начално образование ги закриха. Реално учим децата да плуват в пети клас, а на тази възраст по света към този момент плуват по 30 секунди и по 57 стотака. Големите работят в цялостен екип – с физиотерапевт, доктор, психолог, теляк. Всичко се прави въз основата на научна основа. Ние го вършим на правилото, в случай че излезе, в случай че ли не – здраве да е! Като млад треньор на лагер в Германска демократична република, на мои плувци са вземали 158 проби за 20 дни. Всяка заран лактат, по време на подготовка отново, след подготовка още веднъж. Събираме се треньорите и всички при доктора. И ти споделя: Днес този ще върви на разходка, на оня му скъсай късите панталони от натоварване, на трети – междинна подготовка. Той ти дава насоки върху какво да работиш.
– Свидетел сте на първото в историята плуване под 50 секунди…
– Заради Монтгомъри в Монреал залата щеше да се срути. Публиката беше на крайници 10 минути. Тогава беше немислимо, в този момент 50 секунди е нещо доста по-нормално, да кажем… Разпитвах го по плувни въпроси. Беше подготвен да ми опише за методиката, единствено да сме можели да го създадем. Все отново е ученик на великия Док Каулсилман, който направи преди този момент Марк Шпиц…
 )
Спечелил е 22 балкански титли
Стефан Георгиев е роден на 28 юли 1955 година в Пловдив. Започва да плува десетгодишен, а през 1966 година попада в една образователна група на треньора от ДФС „ Марица ” Димитър Дръндаров – Дръндара. Година по-късно е при Григор Лазов. Две години (1972–1973) е и под опеката на Любомир Милковски в ЦСУ „ Олимпийски очаквания ” в София.
На 11 август 1973 година на балканиадата в Дубровник (Югославия) Стефан Георгиев фиксира на 200 м св. жанр 1:59,6 мин. За първи път българин слиза под две минути. Тогава атлетичният юноша с растеж 190 см и тегло 78 кг. Брат му Петър Георгиев също е измежду най-големите български кроулисти за всички времена, само че беше по-силен на 200 метра…
Значимите му триумфи: август 1974 година – осмо място на европейския шампионат във Виена на 100 м св. ст. с време 53,8 сек.; юли 1975 година – осмо място на II международно състезание в Кали (Колумбия) с щафетата 4×100 м св. жанр, 11-и на 100 м св. жанр. Непрекъснат балкански отличник на 100 м св. жанр от 1973 до 1979 година Има 22 балкански трофеи, които са единствено от две самостоятелни дисциплини и щафетите; Държавен отличник на 100 м св. жанр през 1973 година, 1974 година, 1976 година и 1977 година Плувец № 2 у нас е за интервала 1931– 1981. Изпреварен е единствено от Юлиян Русев.
bgswim.com
Екипът на Sportal.bg поздравява Стефан Георгиев за годишнината и му пожелава здраво здраве и благополучие!
Припомняме огромните му достижения с изявлението за специфичния брой 41 на списание „ Плуване&Водна топка “ от 2023 година, отдаден на българските рекордьори на 100 м св. жанр. Стефан Георгиев държа стандарта в кралската дисциплинираност от 1973 година до 1979-а.
Не е пресилено да се каже, че със Стефан Георгиев пристигна и ерата на огромното плуване у нас. Той е първият български финалист на европейско състезание при мъжете (Виена’74). Финалист е и на международно (с щафетата 4 по 100 м св. жанр в Кали’75), участник е на олимпийските игри в Монреал’76. Георгиев е първият българин, слязъл под 54 секунди на 100 кроул на огромен басейн. Тази импозантна фигура е мостът сред старите и новите поколения рекордьори по кривата на върховото достижение в кралската дисциплинираност у нас. Състезавал се е с част от великаните на 100 кроул. Учил се е от други митове. Като треньор или основен арбитър е гледал и съпреживявал рекордните плувания на всички след него. Реално той е най-възрастният наш съвременник – български рекордьор на 100 м св. жанр, с който може да беседваме и да се докоснем. Остава знаме на пловдивското плуване – и като старши треньор на „ Младост’91 ” и като арбитър на всички значими надпревари у нас.
– Г-н Георгиев, помните ли в детайлности последния си връх, с който станахте осми в Европа?
– Влязох на финала с шесто време, записвайки 53,30 секунди и първо българско слизане под 54 сек. На първите 50 м във финала обърнах на краката с първо време – 23,90. Тръгнах ва банк. В последните 15 метра не ми стигнаха силите. Регистрирах 53,8 сек. Дори да бях повторил плуването от сутринта отново щях да завърша осми. Бях първият български финалист при мъжете. Все отново някакъв път се поправя за по-младите. Държах върха 7 години.
– На финала във Виена бяхте ли обезпокоен?
– Не, тъй като с помощта на Панчо Гюрков, Бог да го елементарни, в годината, когато сложих върха, имах доста стартове на огромни интернационалните надпревари – 17 или 18. Плувах 100 кроул в Лондон, Единбург, Франция…През февруари 1974-а станах първенец на Унгария. Имахме доста самочувствие. Просто самата система ни го създаваше. Беше ни подсигурено всичко. Бяхме непрекъснато на взаимни лагери с руснаците, с германците…
– Щяхте ли да слезете под 53 секунди с друга тактичност?
– Официално на съревнование под 53 секунди нямам. През 1976-а на балканиадата в Румъния ми засякоха ръчно 52,80 сек. Според треньорите е било по опциите да го направя и на европейското. На въпросното съревнование имаше празен ход 10 см сред плаката на стената и самата стена и панелът не даде добър контакт. Уредбата ми записва 53,33. На модел плуване ръчно имам 52,4. Тогава още налучквахме методиките. Иначе на дребен басейн съм плувал публично време 51,9 сек. в Пловдив, след това 52,1 и 52,2 сек. на други шампионати.
– Вашият треньор Григор Лазов беше ли компактно до вас?
– Беше. Много са треньори, които са ми помагали, само че Бате Гришо си остава най-невероятната персона за мен. Той изигра основната роля в моето развиване във всяко едно отношение. 90 % от това, което научих и знам за плуването, дължа на него. Знаеше по какъв начин да живее и бе изтъкнат представител на пловдивската бохема. Беше освен ценител на плувната техника и методика, а и движимост уредник и проницателен психолог. Голяма роля за представянето ми на европейското изигра и Валентин Попов – първият българин, който изплува 100 кроул под минута на огромен басейн. Страшно доста ми оказа помощ да подобря плувната си техника и с извършения на изсъхнало. Беше научил доста от образованието си във Франция и придвижи наученото в България.
– Засякохте ли се в басейна с някой от другите рекордьори на 100 кроул?
– Валентин Попов е сложил върховете когато съм бил хлапе, а за всички преди него единствено съм чел. С Юлиян Русев имам прелестни мемоари, само че от водното избавяне. Плували сме с Юлиян Василев, сигурно сме се засичали и с Цецо Голомеев, Бог да ги елементарни и двамата, само че когато той изгря през 1980-а аз към този момент скачах единствено за точки за тима. Като арбитър съм гледал всички рекордьори по-късно.
– Осми сте и в света?
– Да, осмото място с правата щафета 4 по 100 меше беше първият български край на международно състезание. Когато нашите момчета станаха осми на дребен басейн в Мелбърн през декември, този факт необичайно беше пропуснат от някои медии. Бях покрай финала и самостоятелно – на 100 м св. жанр. Две десети не ми стигнаха. Ако бях плувал 53,50, влизах. Записах 53,73 и станах 11-и, поради малшансът при куриозна обстановка. В Кали имаше безредици и ни транспортираха с джипове от хотела. Тръгваме към басейна, само че не можем да преминем по пътя. Шофьорът запердаши напряко през джунглата. Стигнахме, само че с огромно забавяне. Имах към 15 минути за лека загрявка. С повече време евентуално щях да запиша по-предно място. Това беше второто ми международно. Дебютът бе на първото в Белград 1973. Плувкините на Германска демократична република завоюваха 14 от 15-те дисциплини, само че те бяха заредени яката. От Колумбия се връщахме цяла седмица, та не можех да плавам на републиканското на „ Спартак ” в София и да стана за пети следващ път първенец на 100 метра.
Секунди откакто се е класирал за европейски край с следващия си връх
– Защо бариерата от 50 секунди на 100 кроул е била достижима до момента единствено за една шепа българи?
– Давам образец с Дениел Нанков – момчето е високо близо 2 метра, избухлив е, бърз. Погледнете него и Йосиф Миладинов! Това са плувците, които може да вършат нещо, с цел да се влезе в международния хайлайф.
Пазя моя фотография от олимпийските игри в Монреал 1976 с Джим Монтгомъри – американецът, който първи слезе под 50 сек. Ами аз съм му до рамото, да не приказваме, че неговата ръка беше колкото моя крайник. Нали разбирате защо приказваме? Аз съм 190, но той 195. Виждаме какви са асовете в международния спринт. Нисък спринтьор няма, гърбист също. Просто би трябвало да се търсят тези качества. А ние тук си разказахме играта на спорта през последните 30 години. Селекцията просто изчезна, школите за начално образование ги закриха. Реално учим децата да плуват в пети клас, а на тази възраст по света към този момент плуват по 30 секунди и по 57 стотака. Големите работят в цялостен екип – с физиотерапевт, доктор, психолог, теляк. Всичко се прави въз основата на научна основа. Ние го вършим на правилото, в случай че излезе, в случай че ли не – здраве да е! Като млад треньор на лагер в Германска демократична република, на мои плувци са вземали 158 проби за 20 дни. Всяка заран лактат, по време на подготовка отново, след подготовка още веднъж. Събираме се треньорите и всички при доктора. И ти споделя: Днес този ще върви на разходка, на оня му скъсай късите панталони от натоварване, на трети – междинна подготовка. Той ти дава насоки върху какво да работиш.
– Свидетел сте на първото в историята плуване под 50 секунди…
– Заради Монтгомъри в Монреал залата щеше да се срути. Публиката беше на крайници 10 минути. Тогава беше немислимо, в този момент 50 секунди е нещо доста по-нормално, да кажем… Разпитвах го по плувни въпроси. Беше подготвен да ми опише за методиката, единствено да сме можели да го създадем. Все отново е ученик на великия Док Каулсилман, който направи преди този момент Марк Шпиц…
Спечелил е 22 балкански титли
Стефан Георгиев е роден на 28 юли 1955 година в Пловдив. Започва да плува десетгодишен, а през 1966 година попада в една образователна група на треньора от ДФС „ Марица ” Димитър Дръндаров – Дръндара. Година по-късно е при Григор Лазов. Две години (1972–1973) е и под опеката на Любомир Милковски в ЦСУ „ Олимпийски очаквания ” в София.
На 11 август 1973 година на балканиадата в Дубровник (Югославия) Стефан Георгиев фиксира на 200 м св. жанр 1:59,6 мин. За първи път българин слиза под две минути. Тогава атлетичният юноша с растеж 190 см и тегло 78 кг. Брат му Петър Георгиев също е измежду най-големите български кроулисти за всички времена, само че беше по-силен на 200 метра…
Значимите му триумфи: август 1974 година – осмо място на европейския шампионат във Виена на 100 м св. ст. с време 53,8 сек.; юли 1975 година – осмо място на II международно състезание в Кали (Колумбия) с щафетата 4×100 м св. жанр, 11-и на 100 м св. жанр. Непрекъснат балкански отличник на 100 м св. жанр от 1973 до 1979 година Има 22 балкански трофеи, които са единствено от две самостоятелни дисциплини и щафетите; Държавен отличник на 100 м св. жанр през 1973 година, 1974 година, 1976 година и 1977 година Плувец № 2 у нас е за интервала 1931– 1981. Изпреварен е единствено от Юлиян Русев.
bgswim.com
Екипът на Sportal.bg поздравява Стефан Георгиев за годишнината и му пожелава здраво здраве и благополучие!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ