Целият ми живот мина пред очите на всички
Стефан Данаилов е роден на 9 декември 1942 година в София. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов ". Над 30 години той бе на сцената на Народния спектакъл, играл е и в Театър " Българска войска ", Театър 199, Сатиричния спектакъл и други театри в България.
Превръща се в национален любим с ролята на Никола Деянов в сериала " На всеки километър ". Популярността му нараства след присъединяване в незабравими филми: " Князът ", " Черните ангели ", " Иван Кондарев ", " Търновската кралица ", " 24 часа дъжд ", " Мечтатели ", " Дами канят ", " От нищо нещо ", " Топло " и доста други.
Снимал се е в запомнени от генерации българи функции в над 80 кино лентата, в телевизионния спектакъл, взел участие е в телевизионни и радио шоупрограми. Многократно е получавал национални награди за творчеството си. Носител е на медал " Стара планина ". От 1988 година е учител по актьорско майсторство в НАТФИЗ, професор - от 1999 година
Казват, че човек е жив, до момента в който е жив споменът за него. Минаха шест години, откогато Стефан Данаилов си отиде от този свят, само че той непрекъснато е измежду нас - в разказите на близки, другари, сътрудници, на учениците си от осемте випуска в НАТФИЗ, в книгата си " Романът на моя живот ", в загатна за театралните функции, в които го аплодирахме, във филмите, част от които, за наслада, и през днешния ден участват в телевизионните стратегии...
Хората по роднински го назовават Ламбо, даже тези, които не са го познавали персонално. Когато той си потегли през 2019 година, дни преди да навърши 77 години, за поклонението повече от четири часа пред Народния спектакъл се извиваше дълга опашка от опечалени, които желаеха да се сбогуват с любимеца на генерации българи.
Негови сътрудници тогава споделиха:
Славчо Пеев: " Беше необикновен човек, който беше над всичко, над дребни неща. Той беше един заслужен и откровен човек. Него не го интересуваха дреболиите. Той ще остане, тъй като направи неща, които за малкия екран и театъра са жалони. " На всеки километър " е нещо, което не може да го направи всеки. "
Татяна Лолова: " Той е неповторимото нещо, което сме имали ние, тъй като го заслужаваме. Каза ми: " Не ме жалете, живял съм както би трябвало. " Щурчо, прелестен, надарен, ненагледен, той не е отговорен, че беше толкоз прелестен. "
Владимир Пенев : " Има раздели, които не могат да се одобряват, и тази е тъкмо такава. "
Марин Янев: " След такава загуба просто би трябвало да замълчим. Ще ми липсва рамото му. Той имаше рамо, което оферираше на всеки, той е роден и предопределен да прави положително. " > Стефан Данаилов на събора на Българска социалистическа партия на Бузлуджа, 2006 година
Ценяха го и го уважаваха и другарите му съпартийци, и съперниците. Защото говореше намерено, почтено и със пристрастеност за концепциите и идеите, в които вярваше и отстояваше. Остана правилен на идеалите си: " Заветът на поколенията от моя жанр нито за момент не ме оставя апатичен към ориста на моята партия. "
Беше уверен, че единствено знаещи и можещи, интелектуално извисени хора могат да зададат точния дневен ред на процесите у нас. И самичък посвети огромна част от времето и силата си, с цел да взе участие в политическия живот на България, да подари от знанията и опита си в интерес на нейното по-добро бъдеще. Беше член на управлението на Българска социалистическа партия, депутат, министър на културата, претендент вицепрезидент. " Аз съм човек, който постоянно е имал персонална позиция и съм я заявявал намерено. Никога не съм се крил, не съм се съобразявал с конюнктурата, не съм предавал. Целият ми живот мина пред очите на всички. "
Отношенията сред него и учениците му бяха нещо доста особено. Боготворяха го и му доверяваха най-съкровените си секрети. Той беше до тях и в триумфите, и в компликациите. Човешка, другарска, бащинска любов на техния Мастър излъчва всеки ред от неговото писмо за дипломирането на един от класовете му, което приключва по този начин:
"...Ще изгрява през годините слънцето и ще залязва, ще ни намигат приветливо звездите и цветовете на сезоните ще ни припомнят, че всичко тече. И ще се качвате на сцената всяка вечер, благи мои, и ще слизате от нея разплакани или усмихнати, повели след себе си благородните фенове към ония благословени светове, където всичко е спектакъл.
На добър час, благи мои дребни актьори! Здравейте, сътрудници! И когато ви е мъчно, когато не знаете какво да вършиме, когато капките на злобата или неуспеха се стоварят върху младите ви почтени глави, не се отчайвайте, просто вдигнете глава, усмихнете се, спомнете си за вашия превъзходен клас и си кажете - къде си, Мастър, и аз ще бъда до вас, тъй като ви обичам. На добър час, мои дребни мастъри! Горе главата! "
В сборника " Колко е елементарно да бъдеш обичан ", който издадоха през 2022 година 25-има възпитаници на Стефан Данаилов, те споделят скъпоценни мемоари за своя Мастър - подобен, какъвто постоянно ще го помнят: учител, родител, другар и голямо сърце, което до последно не се умори да дава безусловна любов.
Проф. Стефан Данаилов със свои студенти от НАТФИЗ
Откровения
* Театърът е велико изкуство. Не е единствено думи, сценография и постановка. Той е амалгама от опита на създателя, на създателите и на публиката.
* И на сцената, и в политиката правилни и почтени за почитание са тези облици, които са най-близко до нещата от живота на хората.
* Няма по-страшна рецесия от духовната, тъй като нея с стопански инжекции и решения не може да преодолееш.
* България е дребна страна, само че с горделив народ, със незабравим принос към културата, както на Европа, по този начин и в развиването на славянската общественост.
* Народ, който преди да се освободи от икономическо иго, строи с непринуден труд и персонални дарения учебни заведения, църкви и читалища, не може да не откри пътя към духовното си прераждане. Имам вяра и религия в мъдростта на изстрадалия ни народ.
* Може да наподобява наивно в тези свирепи дни, само че аз надълбоко имам вяра, че високият дух ще избави нацията.
* Младото потомство е моята вяра, тъй като виждам по какъв начин последователно ползата им ги води към самоусъвършенстване и самоизграждане.
* Най-стойностната оценка е удовлетворението от това, което правиш, преди да стартират ръкоплясканията.
IN MEMORIAM
Преди шест години се разделихме с проф. Стефан Данаилов.
Напусна ни Мастерът, Учителят, Мъдрецът, който ни показваше правия път с усмивка, фина подигравка и безподобен нюх за положителното и значимото.
Най-голямата легенда на българското кино и спектакъл, преподавателят, който построи стотици актьорски гении и им даде път, за нас, българските социалисти, остава вечно и Другарят, с който дружно минавахме през борби и променяхме света към нас. Дълбоко почитание и почит към него имаха и сътрудниците, и учениците, и съидейниците, и политическите му съперници.
Ламбо вярваше категорично в свободата, справедливостта и солидарността сред хората. За другия даваше всичко до дъно, за идеята жертваше персоналното моментно благоденствие.
Недостижим и до през днешния ден остава приносът на Стефан Данаилов като министър за развиването на българската просвета. Народен представител от Българската социалистическа партия в шест Народното събрание, той остави ярка диря като разгорещен оратор, който с искреността, убедеността и красноречието си завоюва не една политическа борба и обърна не една парламентарна дискусия.
Показваше ни по какъв начин се позволяват неразрешими привидно обстановки.
Учеше ни какво значи да не предаваш това, в което вярваш, без значение от последствията и цената.
Помним!
Дълбок реверанс!
Атанас Зафиров, ръководител
Национален съвет на БСП
Превръща се в национален любим с ролята на Никола Деянов в сериала " На всеки километър ". Популярността му нараства след присъединяване в незабравими филми: " Князът ", " Черните ангели ", " Иван Кондарев ", " Търновската кралица ", " 24 часа дъжд ", " Мечтатели ", " Дами канят ", " От нищо нещо ", " Топло " и доста други.
Снимал се е в запомнени от генерации българи функции в над 80 кино лентата, в телевизионния спектакъл, взел участие е в телевизионни и радио шоупрограми. Многократно е получавал национални награди за творчеството си. Носител е на медал " Стара планина ". От 1988 година е учител по актьорско майсторство в НАТФИЗ, професор - от 1999 година
Казват, че човек е жив, до момента в който е жив споменът за него. Минаха шест години, откогато Стефан Данаилов си отиде от този свят, само че той непрекъснато е измежду нас - в разказите на близки, другари, сътрудници, на учениците си от осемте випуска в НАТФИЗ, в книгата си " Романът на моя живот ", в загатна за театралните функции, в които го аплодирахме, във филмите, част от които, за наслада, и през днешния ден участват в телевизионните стратегии...
Хората по роднински го назовават Ламбо, даже тези, които не са го познавали персонално. Когато той си потегли през 2019 година, дни преди да навърши 77 години, за поклонението повече от четири часа пред Народния спектакъл се извиваше дълга опашка от опечалени, които желаеха да се сбогуват с любимеца на генерации българи.
Негови сътрудници тогава споделиха:
Славчо Пеев: " Беше необикновен човек, който беше над всичко, над дребни неща. Той беше един заслужен и откровен човек. Него не го интересуваха дреболиите. Той ще остане, тъй като направи неща, които за малкия екран и театъра са жалони. " На всеки километър " е нещо, което не може да го направи всеки. "
Татяна Лолова: " Той е неповторимото нещо, което сме имали ние, тъй като го заслужаваме. Каза ми: " Не ме жалете, живял съм както би трябвало. " Щурчо, прелестен, надарен, ненагледен, той не е отговорен, че беше толкоз прелестен. "
Владимир Пенев : " Има раздели, които не могат да се одобряват, и тази е тъкмо такава. "
Марин Янев: " След такава загуба просто би трябвало да замълчим. Ще ми липсва рамото му. Той имаше рамо, което оферираше на всеки, той е роден и предопределен да прави положително. " > Стефан Данаилов на събора на Българска социалистическа партия на Бузлуджа, 2006 година
Ценяха го и го уважаваха и другарите му съпартийци, и съперниците. Защото говореше намерено, почтено и със пристрастеност за концепциите и идеите, в които вярваше и отстояваше. Остана правилен на идеалите си: " Заветът на поколенията от моя жанр нито за момент не ме оставя апатичен към ориста на моята партия. "
Беше уверен, че единствено знаещи и можещи, интелектуално извисени хора могат да зададат точния дневен ред на процесите у нас. И самичък посвети огромна част от времето и силата си, с цел да взе участие в политическия живот на България, да подари от знанията и опита си в интерес на нейното по-добро бъдеще. Беше член на управлението на Българска социалистическа партия, депутат, министър на културата, претендент вицепрезидент. " Аз съм човек, който постоянно е имал персонална позиция и съм я заявявал намерено. Никога не съм се крил, не съм се съобразявал с конюнктурата, не съм предавал. Целият ми живот мина пред очите на всички. "
Отношенията сред него и учениците му бяха нещо доста особено. Боготворяха го и му доверяваха най-съкровените си секрети. Той беше до тях и в триумфите, и в компликациите. Човешка, другарска, бащинска любов на техния Мастър излъчва всеки ред от неговото писмо за дипломирането на един от класовете му, което приключва по този начин:
"...Ще изгрява през годините слънцето и ще залязва, ще ни намигат приветливо звездите и цветовете на сезоните ще ни припомнят, че всичко тече. И ще се качвате на сцената всяка вечер, благи мои, и ще слизате от нея разплакани или усмихнати, повели след себе си благородните фенове към ония благословени светове, където всичко е спектакъл.
На добър час, благи мои дребни актьори! Здравейте, сътрудници! И когато ви е мъчно, когато не знаете какво да вършиме, когато капките на злобата или неуспеха се стоварят върху младите ви почтени глави, не се отчайвайте, просто вдигнете глава, усмихнете се, спомнете си за вашия превъзходен клас и си кажете - къде си, Мастър, и аз ще бъда до вас, тъй като ви обичам. На добър час, мои дребни мастъри! Горе главата! "
В сборника " Колко е елементарно да бъдеш обичан ", който издадоха през 2022 година 25-има възпитаници на Стефан Данаилов, те споделят скъпоценни мемоари за своя Мастър - подобен, какъвто постоянно ще го помнят: учител, родител, другар и голямо сърце, което до последно не се умори да дава безусловна любов.
Проф. Стефан Данаилов със свои студенти от НАТФИЗ
Откровения
* Театърът е велико изкуство. Не е единствено думи, сценография и постановка. Той е амалгама от опита на създателя, на създателите и на публиката.
* И на сцената, и в политиката правилни и почтени за почитание са тези облици, които са най-близко до нещата от живота на хората.
* Няма по-страшна рецесия от духовната, тъй като нея с стопански инжекции и решения не може да преодолееш.
* България е дребна страна, само че с горделив народ, със незабравим принос към културата, както на Европа, по този начин и в развиването на славянската общественост.
* Народ, който преди да се освободи от икономическо иго, строи с непринуден труд и персонални дарения учебни заведения, църкви и читалища, не може да не откри пътя към духовното си прераждане. Имам вяра и религия в мъдростта на изстрадалия ни народ.
* Може да наподобява наивно в тези свирепи дни, само че аз надълбоко имам вяра, че високият дух ще избави нацията.
* Младото потомство е моята вяра, тъй като виждам по какъв начин последователно ползата им ги води към самоусъвършенстване и самоизграждане.
* Най-стойностната оценка е удовлетворението от това, което правиш, преди да стартират ръкоплясканията.
IN MEMORIAM
Преди шест години се разделихме с проф. Стефан Данаилов.
Напусна ни Мастерът, Учителят, Мъдрецът, който ни показваше правия път с усмивка, фина подигравка и безподобен нюх за положителното и значимото.
Най-голямата легенда на българското кино и спектакъл, преподавателят, който построи стотици актьорски гении и им даде път, за нас, българските социалисти, остава вечно и Другарят, с който дружно минавахме през борби и променяхме света към нас. Дълбоко почитание и почит към него имаха и сътрудниците, и учениците, и съидейниците, и политическите му съперници.
Ламбо вярваше категорично в свободата, справедливостта и солидарността сред хората. За другия даваше всичко до дъно, за идеята жертваше персоналното моментно благоденствие.
Недостижим и до през днешния ден остава приносът на Стефан Данаилов като министър за развиването на българската просвета. Народен представител от Българската социалистическа партия в шест Народното събрание, той остави ярка диря като разгорещен оратор, който с искреността, убедеността и красноречието си завоюва не една политическа борба и обърна не една парламентарна дискусия.
Показваше ни по какъв начин се позволяват неразрешими привидно обстановки.
Учеше ни какво значи да не предаваш това, в което вярваш, без значение от последствията и цената.
Помним!
Дълбок реверанс!
Атанас Зафиров, ръководител
Национален съвет на БСП
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ