Стефан Данаилов е категоричен, че се връща на сцената, броени

Стефан Данаилов е безапелационен, че се връща на сцената, броени дни след контузията и интервенцията в бургаска болница.

Актьорът пострада тежко след рухване в жилището си в Приморско и счупи тазобедрена става.

„ Не може да не ме радва ползата и положителното възприятие, желанието да ми оказват помощ кой с каквото може – без значение от сан, политически пристрастия “, съобщи Данаилов по Нова ТВ.

- Усетихте ли след този случай какъв брой в действителност другари имате? И каква обич имат хората към Вас?
– Аз съм в подобен стадий, в който пребивавам с любовта на хората. Ще ти кажа за какво. Аз играя на сцената и то много спектакли в доста елементи на България. Аз чувствам и виждам какво е отношението на тези хора към мен, възприятията, които питаят. Аз несъмнено щях да се изненадам, в случай че нямаше интерес от случката с Ламбо.

Но не може да не те зарадва това, че ползата и положителното възприятие, желанието да ти оказват помощ кой с каквото може – без значение от сан, политически пристрастия. Това е радостно нещо.

- Ако не беше цялата тази обич, можехте ли да паднете духом в някакъв миг?
– Ами обикновено. Човешко е да паднем духом. Нямам време да падам духом. Аз съм на 76 години. Ако падна духом, по-добре да си ходя. Така че никакво желание нямам да падам духом. Ще скачам, ще падам, ще съм на линия. Да!

- Усмихвате се, имате възприятие за комизъм?
– То другояче къде отиваме без възприятие за комизъм. Един комизъм ни остана. Нещо ме е наказало да ми се случи това, с цел да се случи нещо по-добро с мен. Аз в никакъв случай не съм бил ленив човек, прочут съм с това, че съм трудолюбив. Но това отвращение да се движа, да бъда Ламбо, изключително откакто ме удари Паркинсон… Това възмути всички другари, споделиха, че е срамотия, а аз им споделих да си гледат работата.

Имам възприятието, че това беше знак от горната страна, че ми дават финален старт за нещо по-ново. Тук към този момент би трябвало доста напрежение, доста предпочитание, упоритост, с цел да стана индивидът, който съм бил. Макар и остарял. Тази леност би трябвало да изчезне. Трябва да вдишвам въздух, би трябвало да вървя. Сега бях на морето 20-тина дни и имам една хубава тераса 17 метра, а съм отишъл един единствен път от единия до другия край, да си видя цветята.

Един единствен път. Истината е, че аз падах доста пъти през тези две години. Все падам, падам, падам и се избавям. Казах си, че това е заради моята физическа просвета и пластични благоприятни условия. Що за пластична опция?! Така се праснах този път, че напряко се счупих. Краката ми заиграха от гадния Паркинсон. Залюлях се и взрив като торба с картофи.

- Но сте сигурен, че ще се върнете на сцената?
– Как дали съм сигурен. Аз се завръщам!